Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 30 май 2019 г.

КУЛТУРАТА „СЛАТИНА“ - ОТКРИХА ЖЕНА С ДЕТЕ НА 8000 ГОДИНИ

Проф. В. Николов: "От тук тръгва цивилизацията към Европа!"


София, 28 май 2019
Изключително откритие направиха български археолози - при разкопки на обект в столичния квартал Слатина е намерен напълно запазен скелет на човек от неолитната епоха на около 8000 години. Тази сутрин бе съобщено и за откритието на частичен детски скелет.

През 2016 г. екипът на проф. Васил Николов открива голяма къща с особена конструкция при разкопките в Слатина. Къщата е с три стаи и се простира на площ от 150 кв. м. Особеното в случая е, че неолитните хора явно са опожарили къщата си, за да построят по-голяма на нейно място, заобиколена от важен за тяхната култура ров. Намерените овъглени делви със зърно - лимец, леща и ечемик, както и каменни брадви, които вероятно са били за жертвоприношение при ритуала.

Тези заселници, идващи от земите на Близкия изток, донасят изкуството на земеделието по нашите земи преди около 8000 години през епохата на неолита. Известни са и уменията им в керамиката, като характерни за тяхната култура са съдове, боядисани с бяла боя преди изпичането и много орнаменти, изрисувани с нюанси на червеното.

Археолозите наскоро откриват пещ и гроб със скелет, датиран на 7600 години. Това е третата подобна находка в 34-годишната кариера на професора. Това откритие е особено ценно, тъй като по нашите земи много рядко се откриват скелети от тази епоха, а само фрагменти.
Проф. Николов, освен ръководител на проекта е експерт по новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа, бил е директор на Национален археологически институт с музей при БАН, от 2017г. е заместник на председателя на БАН.
При разкопките на неолитното селище в столичния квартал Слатина освен къщи с голяма площ и специфична структура, екип от археолози, ръководен от проф. Васил Николов откри и два скелета, почти изцяло запазен на възрастен и фрагмент от детски.

От едната страна на бул. Шипченски проход, в основното селище, където са открити първите къщи през 2016г., текат редовни разкопки. Наскоро, при задължителните проверки, преди започване на строителна дейност, от другата страна на булеварда археолозите откриват нови находки.

При разкопките в последните два месеца, освен структура на къща, екипът открива пещ, фрагменти от керамика и инструменти и два гроба - на възрастен човек, по външни белези вероятно жена, и фрагмент от детски скелет. Тази част вероятно се е развила в късния период на селището. То е съществувало около 500 години от края на седмото хилядолетие, ок. 6100 г.пр.н.е. до средата на шестото хилядолетие 5500 - 5600 г. пр.н.е., като се е развивало и разраствало през това време.

В селището е открит дебел почти 4м. слой с артефакти и постройки, включително къщи с площ 147 кв. м. и още неразкопана от 300 кв. м., която вероятно е била на два етажа. Селището е било оградено с концентрични кръгове, които са имали особена, "магическа" функция за жителите, предпазвайки ги не физически, но духовно, според техните вярвания и в тях са извършвани жертвоприношения.

Големият въпрос за този период, не само за Слатинското, но и за други селища обаче остава къде са погребвани хората. Става дума за стотици хиляди хора, които са живели и умирали и за тях не се знае почти нищо, защото няма останки. За цялото шесто хилядолетие пр.н.е. на цялата територия на България има открити не повече от 200 скелета, което прави и това откритие толкова важно.

Повечето открити гробове са разположени между къщите или в периферията на селището, какъвто е случаят и с двата новооткрити гроба. Те са разположени до къщата, която е с прави стени и двускатен покрив, а вътре е открита и пещ. Тя е служила за отопление и приготвяне на храната и е заемала централно място в къщата.

Трупът на възрастния човек е бил положен свит на лявата си страна в т.нар. хокерна поза, подобна на ембрионалната. Краката са силно свити назад, като вероятно са били завързани, ръцете също са силно притиснати към гърдите. Едно от възможните обяснения е, че погребвайки тялото в поза, подобна на тази която заема плодът в утробата, хората го връщат на Земята-майка и то може да се прероди. Около тялото засега няма открит погребален инвентар, което е нормално за ранния Неолит.

Средната продължителност на живота на хората от този период е била около 35-36 години за мъжете и около 32-33 години за жените. Предполага се, че откритият човек не е бил на малко години, но е изключително интересно е да се отбележи, че зъбите на скелета са доста добре запазени. Хлябът, който се е консумирал в онази епоха е правен от лимец, смлян на каменен хромел, при което фини частици от камъка са попадали в брашното и са имали абразивен ефект върху зъбите, както доказват други находки.

Кости от скелета ще бъдат дадени за радиовъглероден анализ, но към момента той се датира на около 7600г. и е представител на едни от най-ранните хора в района, тъй като селището Слатина е едно от най-древните, не само в Софийското поле, но и на Балканите. Тези хора са дошли от Близкия изток, минали са по поречието на р. Струма и към Тракия и след това са се насочили към Средна Европа. Но селището Слатина остава особено важно и централно за периода и културата изобщо.


 „Този рядък случай да попаднем на гроб е много важен за проучването на историята на първата Европейска цивилизация, сподели проф. В. Николов. В днешните български земи и съседните земи,..., се ражда първата Европейска цивилизация. От тук тръгва цивилизацията към Европа."
От детския скелет са открити само една ръка и няколко ребра, тъй като често ровещи животни разнасят костите.
В селището са погребвани деца и жени, а къде са погребвани мъжете още няма категорично обяснение. Предположението на проф. Николов е, че подобно на други региони, мъжете са погребвани извън селището и след време част от костите им, най-често мандибулата (долната челюст) или фрагменти от черепа и други кости са връщани в селището, за да бъдат поставяни някъде и да може духът на човека да помага на живите.

Но освен откритите 200 скелета, няма останки от тези милиони души, живели в кратките поколения, които са се сменяли на 17-18 години. Това е голямата загадка не само на българските, но и на балканските земи от тази епоха.

Сега, когато скелетите са нарисувани и снимани, те ще бъдат повдигнати по специална технология и след това ще бъдат подложени на многобройни изследвания и анализи от антрополози, биоархеолози и други специалисти, за да се получат възможно най-много данни за живота на този човек.

Ивайла СОПОТЕНСКА, Източник: НаукаOFFNews
Снимки: БАН, Г-М. Попов /разкопките в Слатина 2014/, И.Сопотенска

Няма коментари:

Публикуване на коментар