Старият фотоалбум е като забравен да работи нощем телевизор. Погледнеш го случайно и без да си го питал, продължава да разказва...
Лили беше леля на отлетялото ми Кате. Фина, елегантна, руса хубавица, обрана в маниерите жена, преводачка от немски. С мъжа си Христо дълги години работиха в чужбина. Като млада двойка с Катето им гостувахме 2 седмици в Будапеща през 1987г. Имаха си и вносна кола, но нямаха деца. Леля Лили страдаше от тежък инсулинов диабет от мизерното си трагично детство през Втората световна война. На 5 годинки остава сираче от общо три деца, защото баща им Крум Славков е застрелян от своите на „победния Девети септември 1944 г.“
Леля Лили беше родена в бедния краен квартал Булина ливада, а сетне живаля по интернати. Из архивите в мазето са и снимките й с „вожда и учителя Г. Димитров“, който дошъл в интерната в Банкя при сираците – деца на герои... Завършила успешно Немската езикова гимназия в Ловеч, а после и Софийския университет. Мъжът й чичо Христо бе хубавец от Ючбунар (кв.Три кладенци), добър механик и шофьор. В мръсните казарми като войник бе лепнал тежък хепатит и в зряла възраст изпревари леля Лили към Отвъдното. Живяха скромно, волно, без старини – винаги заедно.
В албумите на сем. Лиляна и Христо Белеви от София, които останаха при нас, има интересни снимки от сватбата им в Ючбунар през 1967г. Отскоро има нова, секундна, компютърно –магическа програма за оцветяване на черно-бели снимки. Дъщеря ми, внучката на баба-леля Лили ги изтипоса в цвят, та литнах директно към 1967-а.
Може би наистина цивилизациите живеят в светлина, която пътува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар