Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 5 февруари 2022 г.

ЛОВНИЯТ КОРТИК В ЕЛХОВО


Публикувах военен портрет на прадядо ми Александър Дунгаров в дните на Крайовската спогодба от 7 септември 1940г. между Царство България и Кралство Румъния. На тази дата се увенчават с успех силата, храбростта и жертвите на хиляди наши войни, сражавали се през Първата световна на Северния фронт за връщането на Добруджа в пределите на страната. Между тях като Фелдфебел знаменосец от 42 Пехотен полк, I дружина, 3 рота е и прадядо ми Александър Дим. Дунгаров. Дълги времена скрит сред стари фотографии и реликви в гардероба, но в най-нови лета осмислен като български подофицер, марширувал победно по улиците на Букурещ на 6 декември 1916г. Разбира се, след успешна военна офанзива за превземането му. Картичките от фронтовете там, а и от Пирот в днешна Сърбия, както и портрети, са запазени трепетно от дъщеря му Надка, тогава малко дете - моята родна баба. От нея – у мен, като пазител на семето и доблестта.

Александър Дим. Дунгаров, 1877 – ок.1925

И ето ти, най- ненадейно, на 2.11.2021 г. приятел от Фейсбук ми писа на лични.
Христо Христов: Здравейте, Прадядо Ви Александър Дунгаров бил ли е в охраната на цар Фердинанд? В наш фонд се пази ловен кортик с инкрустация, съдържаща и неговото име. Кортикът по информация е подарен от Фердинанд на негов охранител със същото име...
Отговорих: У дома пазя само снимките, дипломите му от училища цивилни, кратката коресподнеция с децата му от фронтовете. И като светиня - боен щик Солинген от участията му във войните. Тъй като името е специфично, а в мирно време е търгувал шаяк за армията, може и да е бил в охраната на Монарха.
Христо Христов: Ще Ви изпратим снимка на ловния кортик.
Изпратих: Ще съм ви признателен! Ако имате желание, ще ви препратя фотокопия от архива му.
Христо: Благодарим! За нас е важно да знаем повече за притежателя на кортика...
Отвърнах: Радвам се. Паметта пази нацията.
Една от реликвите у дома. 

ВОЕННА ПОЩЕНСКА КАРТА (Написано с молив, от фронта)
Подателъ: Фелдф. А. Дунгаровъ - 42 полк, I дружина, 3 рота
До: Ученика Димитръ А. Дунгаровъ, ул.”6 Септемврий” № 46, София
Да се пишат само частни работи. Картата ще бъде унищожена, ако съдържа военни новини.
Проверилъ: Поручикъ (подпис)
На гърба:
„РОДЕНЪ КРАЙ
Когато заминавашъ/ край града Бокурещъ
Недей да се отбивашъ/ Да плачешъ зарадъ менъ. 2
Роденъ край,/ Не ще та видя вече.
Роде, роде, роден край/ Оставашъ надалече. 1
Миличка/ Не ще та вида вечъ.
Мила, Мила, Миличка/ Оставашъ на далечъ.   1
Съ очите ме погледна/ Съ устата ми каза
Свободна си душице/ Люби когото щешъ.         2
Роденъ край и пр.           1
Миличка и пр.                  1
Понеже за смъртьта ми/ Причина беше ти
Защото ми утрови/ Най-сладките мечти.        2
Гробовете пресни/ На нашите братя
Още не обрасле/ Съ бурянъ, копривакъ.        2
Митко испращамъ ти тези стихове да ги научите по хубаво съ Надка и Тодорчо.“
 

Христо Христов, 8.11.2021 г.:
„Здравейте,
Информацията, която имаме записана в Инвентарната книга на музея, във връзка с този ловен кортик на Александър Дунгаров е следната: Александър Дунгаров е доверен човек от личната охрана на Фердинанд. Придружавал го е при "любовните му авантюри". След приключване на службата при него, Фердинанд го награждава с този персонален ловен кортик, с инкрустирано неговото име. Производство е на Солинген. През 1925 г. Шаляпин е на гастрол в София и около него се събрат шумни компании в заведението на Борис Христов Искров /фамилията е несигурна заради нечетливо записване в Инвентарната книга/. За да поеме една от почерпките, Александър Дунгаров плаща чрез този кортик.... През 1959 г. Борис Христов подарява кортика на писателя Йордан Гранитски, за сина му - Иван Гранитски, в момента собственик на Издателска къща  "Захари Стоянов". Тъй като родът на Йордан Гранитски е от с. Гранитово, Елховско, скоро след това го предават във фонда на новосъздадения Етнографски музей - Елхово. Така се оказва при нас. Изложен е в постоянната експозиция "Етнография" на музея.
Христо Христов, Директор на Етнографско- археологически музей – Елхово“

Върнах, 8.11.2021 г.:
„Уважаеми г-н Христов, Благодаря за находката. Смаян съм!
Дъщеря му - баба Надка, пазеше 2 комплекта (вилица и нож) с ловни сцени по дръжките от сърнешки рога - кост, от Двореца. Мислех, че са попаднали у дома след бомбардировките 1941-44 г. на Двореца и ремонта му от бригадата на дядо ми Дечо - нейния съпруг. Сега обаче, след кинжала от Елхово, се съмнявам, че може и да са личен подарък от НВ Фердинанд на прадядо Алекс? Ще ги намеря и заедно с бойния му щик от ПСВ, ще ги снимам и пратя.“
Да си призная, малко ме смути изречението: „Придружавал го е при "любовните му авантюри"? Като знам баба ми Надка с какво прусашко, дълбоко религиозно възпитание беше... А да не говорим, че ни строяваше не само като „фелдфебел знаменосец“, а цял „фелдмаршал“ на фамилия Деспотови. Съвсем в тон с годините на Първата световна прадядо Алекс е възпитавал децата си строго и справедливо. Но е възможно в компании да е бил весел бохем, както пише в спомена за ловния кортик... Ама пък изящно произведение на изкуството да го джироса като сметка в кръчма?! Не... Ще го приема като нова черта от портрета на наперения войн. Надлежно и предметно документирана.


Прадядо ми Александър ДУНГАРОВ е роден в с. Габровица, Ихтиманско през 1877г., а на 1905 г. се венчава и задомява в София. Има 3 деца. Мобилизиран, служи като Фелдфебел знаменосец на 3 рота от I дружина на 42 Пехотен полк. При включването на България в Първата световна война (1915 – 1918), 42 Пехотен полк  е сформиран в Орхание и Цариброд, от състава на 16-и пехотен ловчански и 25-и пехотен драгомански полк.
Бойците са от 3-та бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия и участват в настъплението срещу Сърбия, войната срещу Румъния и боевете на Южния фронт. В края на войната, след сключването на Солунското примирие, може би прадядо Алекс заедно с другите оцелели е предаден в италиански плен (3.10. 1918), от който се завръща на 22 февруари 1919 година.
Първа пехотна софийска дивизия е наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия.
Две- три години след ранната венчавка на дъщеря му Надка през есента на 1923 г. фелдфебелът от запаса Александър Дунгаров, по професия търговец на вълнени платове и шаяк, тупва глава на маса в гостилница в кв.“Надежда“. Преди да навърши 50... А днес вече се знае, че е бил и личен охранител на НВ Цар Фердинанд I Български. Мустакатият здравеняк за миг отлита при Бога, високо в небето над родното си село Габровица в Рила планина, по-голямата на сестра на Олимп... Да гледа отгоре как младия монарх цар Борис III управлява България, за която се е сражавал.  
Доблестта и честта на дедите са младите листа на една нация. Фамилната памет и гордост са корените на здравото общество. Това е Дървото на живота, почитано от хилядолетия.
Напролет, живот и здраве, с пра-пра чедата му ще идем до музея в град Елхово. И щерката се ошашави (като мен) от неочакваната находка. Светнаха й очите от европейски блясък и великолепие, срещани само по дворци и галерии... Да види на живо Ловния кортик, подарен на праотеца ни лично от НВ Цар Фердинанд I. Оръжието, където е гравирано името на пра-прадядо й Александър Дунгаров.


Георги-Момчил ПОПОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар