Ще да рече, Дар от Бога. Моята майка. Появила се на бял свят дълго след неуспешното първо чедо на баба и дядо. Шест години след кървавия комунистически атентат в „Света Неделя“ през април 1925-а... Баба Надка абортирала след акция за издирване на червен терорист - съсед, Коста Янков, един от организаторите на бесовския взрив, платен от Кремъл. Загинали стотици мирни софиянци, много скоро откачения бомбаджия бил убит в престрелка с полицията. Но семейната ни цена била огромна – загуба на неродена рожба, преместване на фамилната ни семка с 6 години напред...
На кадъра мама Теодора е по-голямото русо момиче (с майка и сестриче), някъде през лятото на 1942/43 г. в уличка зад Съдебната палата на София. Пазя нейна архивна снимка и от погребението на НВ Цар Борис Обединител през септември 1943-а, той пък отровен от болшевишки Кремъл.
На именния й Тодоровден, който много тачехме в къщи, си мисля такива неща.
Георги-Момчил ПОПОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар