Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 16 юни 2016 г.

ЮНИ Е


Отново е юни, липите цъфтят
и славеи чудни сонети редят...

Нататък съм го забравил. Юношеско стихотворенче... Влюбен, влюбен, та чак замаян! Блъснат от стихията за Сътворение. Див и кротък като петел или гълъб, който ухажва – трепери, танцува около женската, а крилото му виси и сам го настъпва... В прахта и слънцето на Живота, който предстои. В клоните, калта, бурите.

В петък вечер съм на Абитуриетски бал /40 години след това/... Затова ме трясна дитирамбът. Ще се видим оцелелите, останалите тук, в Старата родина, все още жадните за Живот и Свят. Броихме, броихме – 15 души от 42-а в курса. Една трета... Та така.
Г-M.П.

четвъртък, 9 юни 2016 г.

ГРОБЪТ НА БЕНКОВСКИ В СОФИЯ, 2016

СЛОЖИ СЯ ЗА 140 ГОДИНИ ОТЪ МЪЧЕНИЧЕСКАТА МУ ГИБЕЛЪ ЗА ПОЧИТЪ ОТЪ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ БЪЛГАРИ

„ГАВРИЛЪ ХЛЪТЕВЪ отъ Копривщица, нареченъ
ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ (р.21.IX.1843 + 12.V.1876 ст.ст.)
ВОДИТЕЛЪ НА АПРИЛСКОТО ВЪЗСТАНИЕ.
Неговата отрязана от турците глава седяла побита на кол 4 деня на Софийския конакъ, е погребана тукъ наоколо отъ отъ свещеникъ Христо Павловъ и Николчо Гробаря из Средечка епархия на 2-ри Юний (н.ст.) 1876 г.
ПОКЛОНЪ!
СЛОЖИ СЯ ЗА 140 ГОДИНИ ОТЪ МЪЧЕНИЧЕСКАТА МУ ГИБЕЛЪ ЗА ПОЧИТЪ ОТЪ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ БЪЛГАРИ
Боянски клубъ и Дунавска на НВ. Академия „Свети Наумъ Охридски“
Скромната мраморна пирамида вече е налице в тревите на градинка „Ереван“, която се намира зад сградата на Окръжната палата /днес МЗХ/ на пл. „Възраждане“ в София.
Тъй като писах за буйния – злощастен Бенковски и събирах книжовно пътеките му към Вечността 7-8 лета, тъй като рожденито ми име също е списъка на признателните, тъй като е беден съгражданин и на моята пра-баба Зора Млъчкова от Копривщица,  съм много горд и щастлив да ви обявя за случилото се.
А то е, че великият Апостол Бенковски най-сетне може да лежи спокойно в Българската си земя. И над площад „Възраждане“ в София вече и винаги ще свети ярка, негова звезда - за Хвъркатия войвода с 12 знамена „Свобода или Смъртъ“ в четата си.
 
ВНИМАНИЕ! Всички крадци на метали, релси, цели вагони и локомотиви от БДЖ, мародерите на свещи и цветя от Градовете на мъртвите ДА ЗНЯТ, ЧЕ ТОВА МЯСТО Е СВЕЩЕНО! Доближат ли се на 3 метра от паметника, да го сквернят, ще бъдат поразени от лаймска болест, небесен огън или проклятие! А дори и да бъдат прибрани от МВР и пуснати, още на следващия Банго Васил къщите им ще бъдат поразени от гръм Небесен. Казах!

С уважение,
Георги-Момчилъ ПОПОВЪ
Прочетете и „МИСТЕРИЯТА БЕНКОВСКИ, 1876“ тук :
http://izsofia.blogspot.bg/2016/05/1876.html

събота, 4 юни 2016 г.

БЪЛГАРИТЕ С ОРЪЖИЕ В ПОЯСА, ЖЕНИТЕ СЪС ЗЛАТО, 1871

„Често пъти може да се види някое селянче, което има поне хиляда златни монети в косите, около шията си и на гърдите...“

От Ярослав ИРАСЕК
„Картини от пътуването ми из България“, 1871


Пияни не видях по време на цялото си пътуване, забелязах, че няма и просяци, освен една млада, разпусната калоферчанка с лошо име и един умопобъркан, навремето надежден образован мъж, към когото изпитвах голямо състрадание.

Българите носят широки потури, които рязко се стесняват под коляното и са обшити с шнурове, цветът им е кафяв, тъмносин или черен; над ризата – лека жилетка с един или два реда копчета, широк пояс, в който пъхат ножове, по-малко по размери оръжие и други вещи, а над всичко – късо кожухче, обточено със скъпа кожа или пък дебел вълнен клашник. На главите си слагат фес или специален калпак, на нозете – вълнени чорапи и чепици.

Много от българите държат броеници в ръцете си. Питах едного за какво служат. А той ми отвърна, че само неуките носят броеници, та като ги премятат, да им минава времето, и бързо скри своята да не я видя. Македонските българи носят къси платнени поли.

Жените се обличат с много вкус и се ползват от народното изкуство за тъкане и ушиване на дрехи. Главна част от женското облекло е вълнен сукман, в талията рязан и съединен с жакетче. Той няма ръкави и е остро деколтиран. Готовата дреха се боядисва с индиго в тъмносиньо и черно, а в долния край се украсява с цветна бродерия. Отстрани се прикрепва колан за украса, който се завързва в плосък възел отзад. Отпред – плътна шарена престилка от вълнено платно, прикрепена с друг колан, закопчан с голяма двуделна тока.

На главата се носи вълнена или копринена кърпа, също украсена с изящна бродерия. Под сукмана се облича дълга вълнена или копринена риза, която е изрязана по врата, а долният й край се подава, ръкавите й са широки, пристегнати в китките. Около врата, долу и на ръкавите ризата е украсена с най-ситна бродерия /с вълнени или копринени конци/, тя е сред най-красивите неща от чеиза на невястата.

Когато българката тръгне на гости или на църква, както мъжете облича най-отгоре късо украсено кожухче. Селянките често носят само риза, украсена с вълнена бродерия, а отпред и отзад завързват вълнени престилки. Само по местата, където турското влияние е по-силно, вместо своята българска носия жените носят широки, пристегнати в глезените шалвари.

На много места и жените носят плътно обвити фесове, от които се вижда само горното дъно, върху него се слага или пискюл, или цял пласт от малки златни и сребърни парички. Българките употребяват такива парички, за да украсят децата си. Често пъти може да се види някое селянче, което има поне хиляда златни монети в косите, около шията си и на гърдите. Да, виждал съм цели нанизи от парички по селянките в Търновско.

Ярослав ИРАСЕК
„България през погледа на чешки пътешественици“, съст. В. Бехиньова, Изд. ОФ, Сф 1984
Художник: Иван МЪРКВИЧКА, „Българка от Смилево“, 1894