БЪЛГАРИТЕ С ОРЪЖИЕ В ПОЯСА, ЖЕНИТЕ СЪС ЗЛАТО, 1871

„Често пъти може да се види някое селянче, което има поне хиляда златни монети в косите, около шията си и на гърдите...“

От Ярослав ИРАСЕК
„Картини от пътуването ми из България“, 1871

Пияни не видях по време на цялото си пътуване, забелязах, че няма и просяци, освен една млада, разпусната калоферчанка с лошо име и един умопобъркан, навремето надежден образован мъж, към когото изпитвах голямо състрадание.

Българите носят широки потури, които рязко се стесняват под коляното и са обшити с шнурове, цветът им е кафяв, тъмносин или черен; над ризата – лека жилетка с един или два реда копчета, широк пояс, в който пъхат ножове, по-малко по размери оръжие и други вещи, а над всичко – късо кожухче, обточено със скъпа кожа или пък дебел вълнен клашник. На главите си слагат фес или специален калпак, на нозете – вълнени чорапи и чепици.

Много от българите държат броеници в ръцете си. Питах едного за какво служат. А той ми отвърна, че само неуките носят броеници, та като ги премятат, да им минава времето, и бързо скри своята да не я видя. Македонските българи носят къси платнени поли.

Жените се обличат с много вкус и се ползват от народното изкуство за тъкане и ушиване на дрехи. Главна част от женското облекло е вълнен сукман, в талията рязан и съединен с жакетче. Той няма ръкави и е остро деколтиран. Готовата дреха се боядисва с индиго в тъмносиньо и черно, а в долния край се украсява с цветна бродерия. Отстрани се прикрепва колан за украса, който се завързва в плосък възел отзад. Отпред – плътна шарена престилка от вълнено платно, прикрепена с друг колан, закопчан с голяма двуделна тока.

На главата се носи вълнена или копринена кърпа, също украсена с изящна бродерия. Под сукмана се облича дълга вълнена или копринена риза, която е изрязана по врата, а долният й край се подава, ръкавите й са широки, пристегнати в китките. Около врата, долу и на ръкавите ризата е украсена с най-ситна бродерия /с вълнени или копринени конци/, тя е сред най-красивите неща от чеиза на невястата.

Когато българката тръгне на гости или на църква, както мъжете облича най-отгоре късо украсено кожухче. Селянките често носят само риза, украсена с вълнена бродерия, а отпред и отзад завързват вълнени престилки. Само по местата, където турското влияние е по-силно, вместо своята българска носия жените носят широки, пристегнати в глезените шалвари.

На много места и жените носят плътно обвити фесове, от които се вижда само горното дъно, върху него се слага или пискюл, или цял пласт от малки златни и сребърни парички. Българките употребяват такива парички, за да украсят децата си. Често пъти може да се види някое селянче, което има поне хиляда златни монети в косите, около шията си и на гърдите. Да, виждал съм цели нанизи от парички по селянките в Търновско.

Ярослав ИРАСЕК
„България през погледа на чешки пътешественици“, съст. В. Бехиньова, Изд. ОФ, Сф 1984
Художник: Иван МЪРКВИЧКА, „Българка от Смилево“, 1894