Странен за мен, но красив каменен кръст в София ме втурна в дълго мисловно приключение. Паметник от червен пясъчник във вид на квадратна колона, забит в тревата на една градинка зад Министерството на земеделието и храните...
Трепна ми отвътре, че някой е оставил паметен знак за тайното погребение на Георги Бенковски в София - Хвъркатия водач на Априлското въстание, 1876... Бях чел спомени и някои откъслечни публикации, взех да разпитвам поживели хора от Стара София, пак да чета. Естествено и разбираемо, любимия ми неук овчар Джендо от село Медвен до Котел, после туй участник в бунта- хроникьор, Председател на парламента на Нова България, и най-сетне плодовит и искрен книжовник Захарий Стоянов... Из „Записки по българските въстания, том 2, Глава VII,
УБИЙСТВОТО НА ВОЙВОДАТА БЕНКОВСКИ
"А главата на Бенковски, както ще да видят по-нататък читателите, се отсече и занесе в Тетевен, Орхание, а оттам - в София. Свещеник Христо Павлов е бил повикан от турското правителство да вземе и погребе тая глава, което той сторил на Свети Костадина (21 май 1876). Значи, подир девят деня е била погребана главата на българския войвода. Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал. Това се е случило в София. Главата на Бенковски е закопана в новите гробища, край града на западна страна, от дясна страна на шосето, като се отива на Княжево, при мястото називаемо Халкалъ капусъ. Тялото - в Тетевен, а главата - в София!...“
ОТЕЦ ХРИСТО ПАВЛОВ ОТ СОФИЯ
Мястото, което посочва Захарий Стоянов – новите софийски гробища в западната част на града, по карти и схеми оттогава, са се намирали срещу Солни и Говежди пазар, вдясно от шосето за с. Бали Ефенди /Княжево/. Същите Християнските гробища, нарисувани от Йозеф Обербауер през 1895 г. В това забутано кьоше на възрожденска София на 21 Май 1876 г. /ст.ст./ приключва славният и трагичен земен път на войводата Бенковски - тайно, мъченически, с поругано тяло.
През 1912 г. пак тук обаче започва строежът на най-красивата сграда в София – Окръжната палата, днес Министерство на земеделието и храните...
Духовникът, който извършва ритуала по прогребението на Георги Бенковски, според „Записки по българските въстания“, се именува свещеник Христо Павлов... Същият поп Христо от София, който три години преди това, на 6 Февруарий 1873 г., дава последно причастие под бесилото на Апостола Васил Левски. Отец Христо е от Местния таен революционен комитет на София , с председател хаджи Боне Петров. За това свидетелства дядо Дамян Богоев, пръв помощник на хаджи Боне от славните революционни години. Разказът е публикуван през 1939 г. в сп."Сердика":
„Левски погребаха в гробищата при Кюлюците. Изповяда го не поп Тодор, а поп Христо. Изповяда го при бесилката.“
Скромното изпращане на Дякон Левски през Февруарий 1873 г. с ракийка и „Бог да прости!“ се случва в хана на Хаджи Боне на Солни пазар, днес площад „Позитано“. Тук е и щабът на Революцонния комитет в София, където често е отсядал Левски, предрешен като въглищар. И тайно е събирал комитите.
Погребението на отрязаната глава на Георги Бенковски през Май 1876 г. е съмсем близо до Солни пазар, оттатък шосето за Княжево. Отец Христо Павлов от София е в последните мигове и на двамата: и на Левски, и на Бенковски. Само че Дякона – в източния край на тогавашна София /Кюлюците, около Паметника Левски днес/, а Хвъркатия – в западния край на града /в района на пл.“Възраждане“/.
ИЗЧЕЗНАЛАТА НАХОДКА ОТ 1950-е
Като потвърждение на написаното от Захарий Стоянов за погребението на главата на Бенковски в София идва и откритието на строители и археолози през 1950-е точно там, в района срещу Солни и Говежди пазар /днес пл. „Възраждане“/, в дясно от шосето за Княжево. Разкопан е гроб с един скелет, но с два черепа...
Значи в някой стар гроб е добавена още една глава... Спомнете си: „...Николчо гробаря, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите)“... Из София плъзва мълвата, че е намерен черепа, буйната глава на Георги Бенковски. Всички са чели „Записките“ на Захарий... Но тъй като годините са „прогресивни“, лозунгови и строго секретни, историята с двата черепа около Окръжната палата бива потулена и забравена. На социализма не са нужни национални икони, епохата е интернационална...
Християнските гробища в София /триптих/, 1895. Наричали са ги "Гробища на кокона Марица" и са се намирали на мястото, където днес е Министерството на земеделието, на юг от Еврейските гробища, които са били на пл. "Възраждане". Художник Йозеф Обербауер.
Съдбата на Бенковски пак остава мистерия... За да не е тъй тягостна картината около тленните останки на Хвъркатия Апостол от Априлското въстание, искам да добавя, че всяка година на 25 май, в местността Костина над село Рибарица и Тетевен – лобното му място, народът прави събор в негова чест и слава. Има и паметници за почитание пред делото на Гаврил Хлътев – след каторгата в Мала Азия, войводата Георги Бенковски от Копривщица. И всяко дете знае за предателя му дядо Вълю...
Има и развитие на мистерията Бенковски от 100-годишнината на Априлий, 1876, която стига и до днес, 40 години след това. Една тайна от село край яз. Сопот, която е крита строго от местните свещеници цял век... Напоследък историята се появи в ловешки вестник, но не бе огласена достатъчно.
ПОД ВРЪХ ВЕЖЕН
След засадата и разстрела на Хвъркатия Георги Бенковски на 11/25/ май 1876 г., горе високо в Стара планина, някъде под билото и връх Вежен, надолу към село Рибарица, Тетевен, Ботевград и София с потерята башибозук потегля само главата и униформата на войводата от Копривщица. Буйната му, но вече отрязана глава – да я показват за страх и назидание на раята, и четнишките дрехи, които да полетят към бъдещето... Днес униформите от бунта Априлий, 1876 са прототип за почетната Гвардейска рота на България. Чудно ми е само, защо мундирите на войните с орлови пера са само червени и бели, а оригиналният цвят от Априлий,1876 е пропуснат? Може би да се знае навеки, че червеното знаме на комунизма винаги ще лъщи над националните ни символи?!...
Тялото остава горе, до река Костина, в храстите, никому ненужно...
След две седмици, на 24 май ст.стил, селяни от Голяма Желязна се връщат от пасищата на връх Вежен обратно... Закарали са с коне и катъри провизии, кукурузено брашно и сол за добитъка на говедарите в местността Дипково краище. А на връщане пътят им минава точно през местността Костина над Рибарица...
Който не е ходил по билото на Стара планина, все едно не е бил в България. Не е бил и над нея... Има места, където всяка крачка встрани означава гибел, има и други, които са широки и безкрайни като планетата. Не си само на Балканите, а си в облаците над тях. Погледнеш на юг, за миг си до Пирин и Олимп, взреш се на север, очите ти заминават в низини, друми и паланки по Долната низина на Дунава... Велико, велико... Ходиш крачки горе, минаваш километри долу... Като от кръглото стъкло на самолет! Два пъти през лятото и един път в люта зима съм бил там, най-горе, и мога да кажа, че това са едни от най-силните мигове в живота ми... Вежен- Козя Стена- Троянския проход - Беклемето, там... Страх и възхита от стихиите, малки стъпки, но исполински до облаците... Там всичко ти е близо... И безкрайно.
... Един от конете на селяните от Голяма Желязна се плаши от нещо в храстите до Кървавото кладенче край река Костина... Усеща се дъх на разложение... Намират обезглавеното тяло. Знаят за бунтовете от току-що отминалия Априлий, 1876, башибозушките орди са минали и през тяхното село, което е от север Балкана, вече на пътя за Троян... Бунтовници са гърмели барут за свободата на България и в близкото Ново село, отатък Троян, избити са докрак в църквата... Разбират хората от Голяма Желязна, че високо в Балкана хайдушки са намерили тяло на загинал въстаник. И мъж от Комарския род го натоварва на своя катър. Поемат към дома и към бъдещето...
НЕЗНАЙНИЯТ БУНТОВНИК ОТ „ВСЯХ СВЕТИХ“
Решили са да погребат Неизвестния по достойнство, както си му е реда, а не диви зверове и бури да го оплакват сам-самин високо в Балкана... Далече оттук, в тяхното село, тайно. Късно през нощта пристигат в село Голяма Желязна и събуждат свещеника. В църквата „Всях светих“ отец Петър прави опело, копаят в двора, полагат го. Тогава християнската обител е с висока каменна ограда, а и селото е само от българи...
Заклеват се дълги години всичко да се пази в тайна, за да се спаси селото от набези и сеч... Така 100 години! Разказът за Неизвестния войвода се предава от свещеник на свещеник: отец Петър предал тайната на отец Иван, Иван на следващия поп Михаил, Михаил на последния й пазител отец Асен от село Сопот.... С течение на времето духовниците разбират, че са дали вечен покой на Хвъркатия Бенковски.
Захарий Стоянов твърди, че тялото на Бенковски е погребано тайно от бабичка в тетевенско село. Но при наличието на 2000 души редовна турска армия и развилнял се за плячка и кръв башибозук не е възможно пиле да прехвръкне, камо ли тяло на комита да бъде пренесено. От Костина до Рибарица са 4 километра, до Тетевен по-долу още 10-тина... Едва ли възрастна жена би се справила с такава задача. Горе, на Кървавато кладенче, само 10 години след разстрела хроникьорът Захарий търси следи от гроб, но намира само драски от куршуми по дърветата... Тяло няма. И така...
ТУК, В ГОЛЯМА ЖЕЛЯЗНА, Е ПОГРЕБАН БЕНКОВСКИ
През 1976 година отец Асен от село Сопот, който е на служба в храма „Всях светих“ в Голяма Желязна, Троянско, решава да вдигне забраната от тайната. Събира по-личните си съселяни в двора на църквата и огласява истината: „Тук, в село Голяма Желязна, Троянско, в двора на църквата ни „Всях Светих“ около 25 май 1876 г. е погребано тялото на Апостола на свободата Георги Бенковски. Нека всички знаят!“
Добре, че се осмелява отец Асен да го каже, защото скоро след това умира. Но хората от село Голяма Желязна край язовир Сопот от 1976 г. вече знаят за великата случка... Ама си мълчат още 30-ина години. Или пък никой не им обръща внимание да проучи и обяви официално... Та чак до наши дни, 2014 – 2016, когато съобщават на ловешкия вестник и една телевизия...
БУНТАРИ И ЗНАМЕНА, ПРЪСНАТИ КАТО ПИЛЦИ
Бунтарите от Априлий, 1876 са нападнати и пръснати като пилци от ястреб. Куриерите на свободата от Хвъркатата чета на Бенковски – също... Заедно с 12-те номерирани знамена „Свобода или смърт“, поръчани от войводата Бенковски за въстаниците от околните средногорски села. Изографисани са в Панагюрище от Иванчо Папазов Зографина, а след разгрома на бунта са скрити из остри чукаци под връх Вежен, днес именуван резерват „Боатин“, в непрогледните гори над село Черни Вит.
Разпиляни са и 12-те „Свободи или смърт“ на Бенковски: №6 се пази днес в Тетевен, №4 – в Копривщица, № 3 и 8 – във Военно историческия музей, №12 - в Панагюрище, а №9 допреди месец- два си стоеше в Черни Вит... В музейната сбирка на селото, пак в Тетевенския балкан, ама по-надолу, около Гложен... Бай Марин преди 40 години, скитайки по чукарите към Вежен, го открил в хралупа на вековен бук... Завито в парцали, но читаво! Тъй като жената на зографина Цвета през 1876-а импрегнирала зеления памучния плат с восък, преди да бъде изрисуван лъва с короната... Оцеляло знаме! ... Но пак никой официален от София не искал да повярва дълги години. Съвсем скоро, преди два-три месеца на 2016-а, след врява по вестниците НИМ прати експерти за оглед на светинята и реставрация в София... Обаче на 11 Март 2016 г. село Черни Вит доказа, че е от юначни балканджии:
"Днес трябваше да отида да взема знамето на Бенковски от Черни Вит, да го реставрирам и да им го върна, но се появиха настроения в селото против мене - те много ме обидиха, като решиха, че ще им го открадна." Това заяви пред БНТ проф. Божидар Димитров, директор на НИМ...“
Знамето на революцията от 1876, националната на България, с №9... Вечер бай Марин го прибирал от сбирката в къщи, че да не го откраднат или да се влоши материята... Сто плюс още 40 години неизвестност. Та до наши дни. Неизвестност, парещ въглен, мистерия... Като самия Бенковски!
В ЛОЗЕНСКАТА ПЛАНИНА ДО СОФИЯ
Бивал съм и на лобното място на въстаник от Хвъркатата чета чак в Лозенската планина край София, под върха, именуван от древните траки Половрак. Имаше пещерица, където се е крил след разгрома, но сега е предимно лещак и шубраци, та трудно се открива.
...Мислил съм си тогава, че и сега... Дали е величие или е национална трагедия Бунтът от априлий, 1876-а? Напразно ли измряха толкоз млади и буйни глави, като този нещастник тука?... Чието сърце са били думите на войводата му: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“... Дали наистина е „въстанал робът“ от крилатата фраза, или както е по книги и регистри оттогава, почти всеки „роб“ си има къща, имот, ниви, ливади, добитък, златни накити за сватби и веселби? Сиреч, не е роб, а дребен или едър земеделски стопанин - производител, градски еснаф, търговец, занаятчия... Не е ли лоша шега бунтовната песен "Пустите клисурци станали московци, а панагюрци - донски казаци..." при реалното положение, че дълги-дълги векове Копривщица е със статут на свободен град на български търговци? С домове – крепости? Че и до днес е от най-красивите и богати в Европа от Възраждането? Когато тръгнат войни и орди от грабители, тогава е друго. Тогава е мор. Войните по цял свят са гибел... Говоря за мирните дни, благодатни под райското слънце на Балканите.
Мит и пропаганда ли са приказките за „Дядо Иван“, дето щял да освободи поробените си братя? Идвайки от студ, блата, виелици и глад по северните краища на Европа и Азия, тук, в райската градина на Европа?! А думите на Бенковски за Русия?... Априлският бунт от 1876-а може би е една велика илюзия, една национална романтика, като повечето такива от 19. Век, потопена в кръв, сеч, палежи, затвори. Веднага след Първата руска окупация 1878 г. оцелели възрожденски водачи вместо да са лидери пак, изпадат в немилост... Защото са прочели вече и Раковски. А той и Дякон Левски са пророци за ролята на Русия: „Който ни освободи, той и ще ни пороби“...
...На гроба на Неизвестния хвъркат четник край Долно лозенския манастир над София има турена оградка и каменен кръст с надпис:
"На неизвестния възстаник отъ Хвъркатата чета на Георги Бенковски убит на това место за Свободата ни презъ 1876 г.". А отдясно е добавено "Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани".
КАМЕННИТЕ КРЪСТОВЕ В СОФИЯ И БАТАК
Оказа се, че градинката на ул. „Владайска“ зад Министерството на земеделието, срещу бившия Солни пазар, от 2008 е предадена за стопанисване от Кмета на София на Арменското общество в България. А Каменният кръст - хачкар, който „открих“ трепетно, е в памет на жертвите на Арменския геноцид, за почит по стара арменска традиция... Наречена е „Ереван“... Тъй като сме с подобна съдба с братята оттатък Черно море, те издигнали у нас каменен кръст-хачкар и край църквата в Батак, кървавия символ на бунта от Априлий, 1876...
„От признателния арменски народ в памет на батачани, загинали през 1876 година”.
Хвъркатият Бенковски има бюст паметник в Борисовата градина в София, в Алеята на възрожденците...Още от 1930-е... Дали са знаели братята- арменци в началото на 21.век, че на площад „Възраждане“, с красивия каменен кръст в новата градинка „Ереван“ оказват почит и към Апостол на българското национално освобождение? Легендата-мистерия Бенковски... Може да се разбере, а може и така да си остане...
"Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани".
Момчил ПОПОВ, MMXVI
Няма коментари:
Публикуване на коментар