ОТЛИЧЕН ПО „МАРКСИЗЪМ – ЛЕНИНИЗЪМ“, 1981

Ретро дръзновение от напрегнатите студентски дни

От Момчил ПОПОВ
Пред дъската асистентът обяснява как се формира цената на парите в развитото социалистическо общество... На семинарно занятие по една от петте задължителни идеологически дисциплини...  Да, да, академични изпити по вяра и привързаност към идеите на комунизма по света: „История на Българската комунистическа партия”(І курс), „Политикономия на социализма”(ІІ курс), „Марксистко – ленинска философия” (ІІІ курс), „Научен комунизъм”(ІV курс). Държавен изпит: букет - конспект от назубрени постулати и аксиоми за светлите бъднини, които вече са пристигнали. Съкратено и простичко „Марксизъм – Ленинизъм“...

Да не се хваля, но на два от тези идеологически хълма се изкатерих с много напъни, издрани от тръни ръце, падащи по главата камъни, дръзновение и страховити кулинарни гърмежи... Във втори и трети курс, на дисциплините „Политикономия на социализма” и „Марксистко – ленинска философия” ...

Пописвах нещо в студентския вестник „Наука и Труд“, бях се сетил, че доскоро в казармата съм бил и художник, та ми публикуваха чат-пат и карикатури. Та седя си кротко и мирно на семинарно занятие по икономика на социализъма, на последна банка, и си карам в тетрадката едни линии. Като следи от кънки на лед... Вместо записки... На листа наистина се появява кънкьор, изключително грозен и опулен. Сбръчкан леден танцьор на една кънка, с другия крак изпънат назад в изящна поза. Протяга ръка към... Ха, русо момиченце до мен тихо се изхилва и запушва нос и уста с ръчичка. О-о, муза!   

От съседните 3-4 банки се надигат глави и на други любопитни другарки. И те да видят що чини щуракът с молива в този момент... Още музи!... Я да видим сега другия кънкьор? Да, да – не крехка балерина с къса поличка, а втори мъж с омачкани крачоли. Мъжка двойка... Фигуристът е още по-напрегнат от колегата си, щото е стъпил в кънката на леда с главата си... А босият му крак стърчи драматично срещу носа на другия... Щуротии... Да минава часът скука.

В напрегнатата  тишина русото момиченце до мен е станало червено от принудителното въздържание. Сните му очички стават все по-големи, не издържа и се взривява от смях... Какъв ти смях?! Луд кикот! Но... И останалите другарки – надничащи комсомолки, подкарват кръшни момински трели. Като тиролски йодлери... А пред дъската асистентът обяснява как се формира цената на парите в развитото социалистическо общество... Кошмар! Шок и шут...
Естествено и нормално, младият преподавател ме изгони от упражнения чак до края на семестъра. Чак тогава, преди да се явя на изпита, ме покани на лична спявка в кабинета на катедрата. С лека загадъчна усмивка ме поразпита пак за парите в Народна република България. Беше разбрал, че нищо не разбирам от сложната материя. И той самият, предполагам, е брал ядове с лъжливите диаграми и твърдения на законното държавно присвояване...

Не е като в математиката 2+2=4, не е и като във Висшата математика, чието първо ниво бях защитил в техникума. Тук е по-сложно, другарю! Сложно... Все пак бе благосклонен - не ме нарочи, че се подигравам с предмета му. И ме пусна да се явя на изпит. И той едва се сдържа да не се изхили от моите щурави драскулки...

А на изпита по „Марксистко – ленинска философия” бях разкрит и омерзен. Категорично скъсан! Двойка! Ще задаваш въпроси на русото момиченце в студентския стол ли?! Съмнения и ревизионизъм на великото учение?! От някакво цинично гражданче?...
„Защо Ленин казва, че има две истини – абсолютна и относителна? Та това е пълен абсурд! Истината е само една!“...

Те ти сега философстване!... Ела да видиш сега как се чете цяло лято за поправителен изпит!... И как цял учебник се учи наизуст! Ако ме спраскат и на поправителния, край със следването!  
Добре, че на другия млад надежден преподавател скоро му се бе родило бебе. На есен, на поправителната сесия телефонът на бюрото му звънна в изключително удобен момент. Точно кагато ме изследваше за философиите на комунизма... Аз бях започнал уверено, наизустено, вербално... Но младото мамче, съпругата зачурулика в слушалката на ухото му. Десет- петнайсет минути. Разкош...

Бебето е заспало след кърмене и сега да си побъбрим на воля... Сега?!... Скъсаният?... Дай на шеста скорост веднага, като с дребен шрифт! Упражнението „говорене като картечница“ – по темата или извън нея, не е важно. И тук не можеш да схванеш логика, принципи, взаимни връзки, перспективи – цитати, лозунги, заклинания... Просто ломотиш простотии.... Отличен 6, колега! С предишната двойка, усреднено – Добър 4... Доволен ли сте от резултата? ... О, другарю преподавател, ще се пръсна от удоволствие! Продължавам образованието си. Ще мога да следвам мечтите си. Благодаря... Моля!...

Иначе нито диплома, нито по-топла и престижна работа, нито туй, нито онуй! Ако те скъсат на някой изпит и те нарочат за откровен враг на партията, край с висшето образование. Цял живот ще се бухаш по складове, заводи, строежи...

На архивното фото: Устремно и ентусиазирано с моя побратим Иван пред един от комунистическите фетиши – „ЗА ДОСТОЙНА СРЕЩА НА XIII КОНГРЕС НА БКП“

Момчил Попов, „Отличен по „Марксизъм-Ленинизъм“, 1981, MMXVIII

ПРОФ. АНДРЕЙ НИКОЛОВ ПАРОДИРА НОВАТА ВЛАСТ, 1950-е

От Момчил ПОПОВ
В най-страшните първи години на „работническо– селската власт” в България скулпторът проф. Андрей Николов подхваща разходките си из София, загърнат в... овчарски ямурлук. Според тълковния речник, ямурлукът е мъжка горна дреха от дебел плат с форма на наметало с процепи за ръцете и с качулка. Бохем, бонвиван с много почитателки, бивш придворен художник, бивш професор в Художествената академия – София, фин естет, а накичен като селско плашило. Столичани се обръщат след него, кръстят се, съмняват се дали не му „хлопа дъската“...

Свенлива девойка го спира на площад „9-и септември“ /“Батенберг“/ да го поздрави. Маестрото мига, мига, мъчи се да се сети откъде я познава. А тя милата усуква спомените, обяснява, че е влюбена в творчеството му, че е учителка и се срещнали на негова изложба в Русе... Художникът я гледа сърдито: „Момиче, кажи ми дали съм те водил в леглото? Може и да се сетя коя си...“ Румени бузи, сведени от срам мигли... А-а, Русе, Голямата вода, Спаска, школската наставница по френски?... Да! Скрит талант!... „Ех момиче, ех Спаске-е, как да не те помня?! Огън си!“...

Бустанският демон с буйни бели коси и рошава брада има и изумителна прилика с един от идеолозите на „новата епоха” – Карл Маркс. Но преоблечен като прост селянин, водач на овчо стадо, а не в изискан костюм на рентиер от Берлин и Лондон... Въпреки че оригиналният лик на Маркс може да се види по комунистически събрания, плакати и къде ли не, пролетарските милиционери, офицери, отрядници не схващат какво се случва по улици и кафенета на София. От природна интелигентност и остра революционна бдителност... Само бившите му студенти и колеги от Художествената академия в София се досещат, че световният майстор Андрей Николов представя пред зрители първата пешеходна пародия на комунизма. И както винаги, му завиждат за дръзката идея. Сред тях е и младият художник Цветан Цеков – Карандаш, в началото на 1950-е студент на проф. Илия Бешков. От него стигнаха и до мен тези улични забави на великия проф. Андрей Николов, автор на бронзовия лъв от Паметника на незнайния войн, един от символите на България.

Мъдрецът ваятел може да си позволи такава волност - при всякакви политически режими истинският творец винаги има смелостта да изрази по съвест личната си позиция. Благодарение на вътрешната си свобода...

Под натиск на министъра- терорист Вълко Червенков през 1953-54 г. възпитаници на Художествената академия в София натворяват Паметник за посрещане на Съветската армия в Княжеската градина в София. Официалният принудителен монумент обаче е „разкрасен“ от последователите на великия А. Николов с две пародийни скулптури пред мраморната алея с венците. На страстно целуващи се уста в уста окупирани и завоеватели под кода „Другарю, дай да се целунем!“... Мъжки мляскания по военно-славянски „обичай“, красящи и двете страни на новата метростанция там. За жалост и гордост на творците, и днес все още солдатите и слугите им се облизват на пиедестали в центъра на София...

Първите осмяни в гранит мъжки сатанински  целувки /1954 г./, много години преди Дмитрий Врубел /1990 г./ да изобрази на Берлинската стена в центъра на Европа прочутата си графика сатира на комунизма. Целувката между Брежнев и Хонекер. А най-първата публична пародия на власттта на съветите в поробена Източна Европа пък е на българския проф.Андрей Николов. Под мотото „Карл Маркс е обикновен овчар“ отличният италиански възпитаник продължава добрите традиции на ренесансовата Комедия дел арте... Един истински европеец в площадна изява за смях и позор над насилниците.

Проф. Андрей Николов вае скултурен бюст на НВ Царица Йоанна Българска в ателието си в София, началото на 1940-е.

ХАРТИЕНА СОФИЯ – СВЕЖ ВЪЗДУХ И СТРУИ ВОДА

Хигиената в столицата, 1930е - 1960е

От Момчил ПОПОВ
Леля ми живееше в стара еврейска кооперация на завоя на трамвай Тройката откъм Женски пазар към ул.“Пиротска“. По комунистическо време именувани съответно пазар „Г.Кирков“ и ул.“Жданов“. Като дете през 1960-е често ходех на гости у тях, понякога ме канеха и да преспя в апартамента. В стаята точно над трамвайните линии - от и за Захарна фабрика. Кратки, шумни, светли, кресливи нощи – нищо общо с пасторалната тишина у дома на ул.“Дунав“.

До 11 часа през нощта червените чудовища на ток си караха по график насам и натам. На завоя железните им колелета така скърцаха, пищяха и жулеха, че зъбите ти можеха да изпадат от напрежение. После по светлите от уличните лампи прозорци започваха да плющят звуци от силна струя вода, гарнирани с някои коньовичарски възгласи по роднинска линия... Яки труженици миеха паважа и тротоарите на София с гумени маркучи, навити на огромни ролки с колела... Това чудо докъм 1 през нощта, а след кратък сън, до 4 сутринта, пак по здрач, отново  тръгваха циркулациите  на трамвайните мотриси. За новия ден по железните линии – трясък и звън... Роднините ми се смееха, че са свикнали с шумотевицата, но за мен си беше чиста екзотика. Като селянче, дошло на екскурзия в столицата, до новото чудо – ескалатора в ЦУМ.

Въздухът беше чист и мокър след дъжд, Кремиковци още не бе построен да бълва рудните си отрови, великото преселение на работници от села, поля и  гори току-що бе започнало. Трескаво строяха бетонното ни бъдеще - първите панелени комплекси - „Толстой“, „Люлин“, „Надежда“ и проч. Нямаше толкова боклук като сега, хората бяха по-чисти и прибрани. Още беше ерата на хартиените опаковки и големите кафяви кесии за пазаруване. Млякото беше в стъклени бутилки и буркани – връщаха се, соковете, нектарите, лимонадите – също, зеленчуците бяха в дървени ковани на ръка щайги и прочие.

Миячите на София, 1950е: „Чистотата на столицата на Народната Република се поддържа с постоянство и упоритост“

Когато изчезнаха гумените маркучи на миячите и ги замениха с огромни цистерни с вода „Зил“, започна пластмасовата ера. Шитите пазарски торби бяха заменени от мода!, мода!, модата на найлоновите югославски мрежи за пазаруване. После в джобове и дамски чанти се намърдаха едни плетени от изкуствена вълна, дето се разтягат... Май шушляците, найлоновите опаковки, автомобилите, „великото“ раздуване на София прецакаха акварелната й свежест, чистота, зеленина. За да се стигне днес до руини-сметища в крайните квартали, облаци от полиетилен торбички при вятър, хартии, кашони, кутии, парцали, кенчета и галончета бира, интимен гардероб втора ръка, страхотии. Мръс и гнус!

Скоро ми попадна документ на Столична община от 1934 г., когато кмет става именитият инж.Иван Иванов. Наредбата е за хигиената, която трябва да се спазва, как, кога и от кого, а ако сгафиш – щраф и бецален, бите...

ЗА ЧИСТОТАТА НА СТОЛИЦАТА, 1934
Столичната община въ желанието си да подържа чистота въ улиците е утвърдила и започва да прилага, съгласно новия законъ, следния правилникъ:
Съ 5 лева ще се глобява:
1)Който хвърля по тротоарите или платното на улиците трамвайни, театрални и др. билети, амбалажни хартии, остатъци отъ плодове, или кесии отъ шоколадъ, бонбони, кестени, мекици, бюрекъ и др. цигарени, кибритени кутии и др.;
2)който храчи и се секне по улиците;
3)който ходи по естествена нужда вънъ отъ определените места;
4)който не оросява предварително тротоарите при метене, както и изтърсване на вещи отъ балкони и прозорци вънъ отъ определеното време.
Съ 10 лева ще се глобява:
1)Който не подържа презъ деня чистота по тротоарите и не почиства старателно следъ стоварване на въглища, дърва, пръстъ, тухли и др.;
2)който не поставя въ кофите, а до реголите сметь - която се събира при почистването на тротоарите вънъ отъ определеното време;
3)който постава къщна сметь на улицата;
4)на когото въ къщната сметь преобладаватъ: хартии, кокали, парцали и др. Материали, които биха могли да се изгорятъ предварително;
5)на когото не съ почистени тротоарите до определеното време.
Съ 20 лева ще се глобява:
1)Който не си е набавилъ формени кофи и дадения му срокъ съ предупредително е изтекълъ;
2)на когото предъ магазина, тротогрътъ е замърсенъ съ остатъци отъ стока или пъкъ амбалажъ на стока, която той продава. Същото се отнася и за амбулантния търговецъ;
3)които съдържатели на кина, театри, циркове и пр. не съ си поставили специални кошчета за билетите, вследствие на което е замърсенъ тротоара;
4)съдържателите на магазини, кина, кафенета, хотели, които не съ почистили навреме тротоарите си отъ снягъ и последните съ заледенели;
5)на когото тротоара или улицата е замърсена съ нечистотии, които изтичатъ отъ двора или магазина;
6)който въ запретената зона отглежда животни;
7)Амбулантни търговии, които заематъ съ стоките си тротоарите;
8)който замърсява платото на улицата съ пръстъ, чакълъ, пясък, материали. ...       
4)който излага предъ магазина по тротоара стоки;
5)който излага стоки по външните стени на магазина.
Съ 100 лева ще се глобява:
1) Който заема тротоара отъ строителни материали: тухли, пясъкъ, варъ, баластра, бетонно железо, бурета, тезгяхи за сгъване, бетономесачки и др. подобни, безъ предварително да е оградилъ тротоара си.
За всяко нарушение, следъ глобяване, глобата се увеличава въ двоенъ размеръ. Ако следва глоба надъ 100 л., съставя се актъ.“

Същият този инж. И.Иванов, наречен с респект за стореното „Царя на София“, през 1930-е докарва по тъбопровод чак от Рила още питейна вода за столицата. През 1950-е – изваден от затвора, под домашен арест, строи каскадата язовири „Бели Искър“ – „Сталин“ – ез.Панчарево пак с такава цел – хигиената и свежестта на разрастващия се полис. Пак той -„Царя на София“, въвежда европейската практика редовно да се мият с маркучи улиците и тротоарите на града, известен от древни времена като минерален оазис на Балканите.

Вестникарска реклама от 1930е: „Клозети- алатурка, твърде практични и напълно хигиенични за болници, казарми, хотели, фабрични заведения и работилници. Препоръчани от архитектурното отделение при М-вото на Общ.Сгради; инсталирани в много държавни учреждения. Представител за България - Н.И.Странски, София.“
Доскоро в Окръжната палата /Министерство на земеделието днес/ бяха запазени някои от тези популярни в миналото хигиенни съоръжения.