Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 8 декември 2018 г.

ОТЛИЧЕН ПО „МАРКСИЗЪМ – ЛЕНИНИЗЪМ“, 1981

Ретро дръзновение от напрегнатите студентски дни

От Момчил ПОПОВ
Пред дъската асистентът обяснява как се формира цената на парите в развитото социалистическо общество... На семинарно занятие по една от петте задължителни идеологически дисциплини...  Да, да, академични изпити по вяра и привързаност към идеите на комунизма по света: „История на Българската комунистическа партия”(І курс), „Политикономия на социализма”(ІІ курс), „Марксистко – ленинска философия” (ІІІ курс), „Научен комунизъм”(ІV курс). Държавен изпит: букет - конспект от назубрени постулати и аксиоми за светлите бъднини, които вече са пристигнали. Съкратено и простичко „Марксизъм – Ленинизъм“...

Да не се хваля, но на два от тези идеологически хълма се изкатерих с много напъни, издрани от тръни ръце, падащи по главата камъни, дръзновение и страховити кулинарни гърмежи... Във втори и трети курс, на дисциплините „Политикономия на социализма” и „Марксистко – ленинска философия” ...

Пописвах нещо в студентския вестник „Наука и Труд“, бях се сетил, че доскоро в казармата съм бил и художник, та ми публикуваха чат-пат и карикатури. Та седя си кротко и мирно на семинарно занятие по икономика на социализъма, на последна банка, и си карам в тетрадката едни линии. Като следи от кънки на лед... Вместо записки... На листа наистина се появява кънкьор, изключително грозен и опулен. Сбръчкан леден танцьор на една кънка, с другия крак изпънат назад в изящна поза. Протяга ръка към... Ха, русо момиченце до мен тихо се изхилва и запушва нос и уста с ръчичка. О-о, муза!   

От съседните 3-4 банки се надигат глави и на други любопитни другарки. И те да видят що чини щуракът с молива в този момент... Още музи!... Я да видим сега другия кънкьор? Да, да – не крехка балерина с къса поличка, а втори мъж с омачкани крачоли. Мъжка двойка... Фигуристът е още по-напрегнат от колегата си, щото е стъпил в кънката на леда с главата си... А босият му крак стърчи драматично срещу носа на другия... Щуротии... Да минава часът скука.

В напрегнатата  тишина русото момиченце до мен е станало червено от принудителното въздържание. Сните му очички стават все по-големи, не издържа и се взривява от смях... Какъв ти смях?! Луд кикот! Но... И останалите другарки – надничащи комсомолки, подкарват кръшни момински трели. Като тиролски йодлери... А пред дъската асистентът обяснява как се формира цената на парите в развитото социалистическо общество... Кошмар! Шок и шут...
Естествено и нормално, младият преподавател ме изгони от упражнения чак до края на семестъра. Чак тогава, преди да се явя на изпита, ме покани на лична спявка в кабинета на катедрата. С лека загадъчна усмивка ме поразпита пак за парите в Народна република България. Беше разбрал, че нищо не разбирам от сложната материя. И той самият, предполагам, е брал ядове с лъжливите диаграми и твърдения на законното държавно присвояване...

Не е като в математиката 2+2=4, не е и като във Висшата математика, чието първо ниво бях защитил в техникума. Тук е по-сложно, другарю! Сложно... Все пак бе благосклонен - не ме нарочи, че се подигравам с предмета му. И ме пусна да се явя на изпит. И той едва се сдържа да не се изхили от моите щурави драскулки...

А на изпита по „Марксистко – ленинска философия” бях разкрит и омерзен. Категорично скъсан! Двойка! Ще задаваш въпроси на русото момиченце в студентския стол ли?! Съмнения и ревизионизъм на великото учение?! От някакво цинично гражданче?...
„Защо Ленин казва, че има две истини – абсолютна и относителна? Та това е пълен абсурд! Истината е само една!“...

Те ти сега философстване!... Ела да видиш сега как се чете цяло лято за поправителен изпит!... И как цял учебник се учи наизуст! Ако ме спраскат и на поправителния, край със следването!  
Добре, че на другия млад надежден преподавател скоро му се бе родило бебе. На есен, на поправителната сесия телефонът на бюрото му звънна в изключително удобен момент. Точно кагато ме изследваше за философиите на комунизма... Аз бях започнал уверено, наизустено, вербално... Но младото мамче, съпругата зачурулика в слушалката на ухото му. Десет- петнайсет минути. Разкош...

Бебето е заспало след кърмене и сега да си побъбрим на воля... Сега?!... Скъсаният?... Дай на шеста скорост веднага, като с дребен шрифт! Упражнението „говорене като картечница“ – по темата или извън нея, не е важно. И тук не можеш да схванеш логика, принципи, взаимни връзки, перспективи – цитати, лозунги, заклинания... Просто ломотиш простотии.... Отличен 6, колега! С предишната двойка, усреднено – Добър 4... Доволен ли сте от резултата? ... О, другарю преподавател, ще се пръсна от удоволствие! Продължавам образованието си. Ще мога да следвам мечтите си. Благодаря... Моля!...

Иначе нито диплома, нито по-топла и престижна работа, нито туй, нито онуй! Ако те скъсат на някой изпит и те нарочат за откровен враг на партията, край с висшето образование. Цял живот ще се бухаш по складове, заводи, строежи...

На архивното фото: Устремно и ентусиазирано с моя побратим Иван пред един от комунистическите фетиши – „ЗА ДОСТОЙНА СРЕЩА НА XIII КОНГРЕС НА БКП“

Момчил Попов, „Отличен по „Марксизъм-Ленинизъм“, 1981, MMXVIII

Няма коментари:

Публикуване на коментар