ЯНА ЯЗОВА: „ДА СТАНА ПЕПЕЛ – ЦЯЛА ИЗГОРЯХ”

26 септември- Европейски ден на езиците 

Текст: Марио Николов 
Преди няколко дни, по време на пресконференцията за предстоящото честване, попитах проф. Фай: „В последните два стиха на „Ще бъда!..”, поетесата пише: ...Затуй, че устоях и че не паднах, / Ще ме обича целият народ!” Смятате ли, че Яна Язова и нейното изкуство получиха тази обич?

Отговорът й беше лаконичен: „Тази жена ще влезе в редиците на световната литература! Проектът, който започваме в Лом, е насочен към младото поколение - искаме младите да разберат и да съхранят това огромно културно наследство...”

Яна Язова е родена като Люба Тодорова Ганчева на 23 май 1912 г. в Лом. Произхожда от семейство на интелектуалци - баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. По бащина линия тя е потомка на болярски род от Велико Търново, който след завладяването на града от турците се заселва в Сухиндол.

Майка й - Радка Бешикташлиева, е потомка на един от известните български търговци в Цариград - Стойчо Бешикташлиев, който е роден в Калофер. Неговият баща - Христо Стоев, пък е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Неин родственик е и извастният български етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов.

През 1930 г. Яна завършва гимназия в София, а пет години по-късно и „Славянска филология” в Софийския университет. През 1938 г. специализира в Сорбоната в Париж.

Според Петър Величков, който е сред най-задълбочените изследователи на живота и творчеството й, още като гимназистка, тя дава на големия български литератор проф. Александър Балабанов (1879-1955) своя тетрадка със стихове и той измисля псевдонима й „Яна Язова”. Тяхната по-нататъшна връзка става повод да наричат младата поетеса „единствената правописна грешка на проф. Балабанов”.

Из „Отговор”

...Не мисля кой сега самотно мене чака.

Не мисля, че ридаеш от любов и страх.

Аз зная само туй, че аз безшумно плаках.

Че за да стана пепел - цяла изгорях.

Писателката публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас”, „Литературен преглед”, „Развигор”, „Вестник на жената”, „Дневник”, „Мир”, „Зора”; в списанията „Светулка”, „Другарче”, „Вяра и живот” и др. Тя е участва в Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.

Писателката е авторка на романите „Ана Дюлгерова” (1936), „Капитан” (1940), „Александър Македонски” (2002), трилогията „Балкани”: „Левски” (1987), „Бенковски” (1988), „Шипка” (1989) и „Соленият остров” (роман в две части за деветосептемврийския преврат и народния съд): „Голямо и малко” и „Война” (2003)...

Дебютната й стихосбирка „Язове” е отпечатана през 1931 г. и е последвана от „Бунт” (1934) и „Кръстове” (1934). През 1940 г. излиза и драмата в три действия „Последният езичник”, а драмата в стихове „Силян Щърка” - чак през 2004 г.

Марио НИКОЛОВ, 15 Септември 2012г.

Пълният текст: artnovini.com

Горе: „Портрет на Яна Язова”, Художник Людмила Поптошева, 

подарен от авторката на град Лом