Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 12 август 2016 г.

Пра МАЙКАТА ОТ СЛАТИНА

София е най-старият жив град в Европа на възраст 8100 години
От Момчил ПОПОВ
На пешеходен тур до квартал Слатина поседнах на кафе в Издателството на БАН. Ама не отпред в градинката, а на дървените маси отстрани в гостилницата за учени люде. Това в академичното градче в кв. Изток, на 4-ти километър, в чуден тих квартал, отсами река Слатинска. Приказка с много зелено, стадион за студенти, стари умислени дървета, блокчета от сталинско време, „изящни“ като витошки павета... Задрънках се с домакините, че са извадили късмет да са толко близо до място със скорошна световна известност:

– Ей там в храсталака отсреща, само на 100-ина метра е, Праселището в Слатина, най-старото в Европа. Оказа се, че е на 8000 години. Това прави София най-старият жив град на Стария континет... Решено е да се строи Парк с Музей на праисторията за много милиони... Не четохте ли?

Стопанката ме погледна съчувствено, усмихна се криво и отиде да пита мъжа си дали да не ме изгонят изпод чадъра – така и така съм слънчасал... Да е било лятото на 2014-а. Сега ще проверя точно.
Да, 2014-а... Защото предишната година, в последния археологически ден на обекта през Ноември 2013-а от пръстта на пра-селището се появява най-голямата статуетка на Богинята Майка, откривана досега... Ваяна от мрамор, единствената до този момент, най-старата и най-голяма в Европа – по изчисления на археолозите /защото горната част е отчупена/ висока около 26-27 см. Нарекли я

ВЕНЕРАТА ОТ СЛАТИНА. Венерата или ПраМайката от Слатина.
Сензация!... Единствена, уникална, най-древна!  И още много-много артефакти от платото Слатина в Софийската котловина. С първите обработваеми земеделски ниви на Стария континент, примижали под лятното слънце...
Проф. Васил Николов, 2014, Неолитното селище Слатина, релсите на трамвая за ж.к. "Дружба" от 1985 г. и в дъното - спортният комплекс "Червено знаме" от 1970-е

За да облекча четящия нататък, пък и на мен - възторжения да ми е по-ясно, ще маркирам по години кратко епопеята на този велик археологически обект - и за нашата София, и за Стария континет. С голямо удоволствие тук трябва да кажа, че още през 1985 г се здрависах с  археоложката Емилия Сиракова - неизменната помощница на проф. В. Николов. Слушах и пламнах от откритието им... Та до днес, 30 години по-късно.

#1958 – В юбилейна книга „София 1878 - 1958”, стр 65, Магдалена Станчева съобщава: „...Напоследък обаче неолитно селище се откри за пръв път в чертата на града. В района на студентския квартал изкопите за строеж се натъкнаха на останки от жилища, изградени от омазани с глина колове, замазки на огнища и разнообразни лепени на ръка глинени съдове. ... Селището е заемало твърде обширно място. То е засега най-старото поселение в София – от ІІІ-то хилядолетие преди Новата ера.“...
„Обследването на мястото“ през 1950-е показва, че София е на възраст 5000 години. Достолепно!

#1979 – Археологът Васил Николов разказва за неолитното селище в източната част на столицата в статията си „Следи от най-древната история“, сп. „София“, кн. 5, с. 40

#1985 – „Професор ляга на релсите пред трамвая!“ – шега моя, ама не съвсем... Благодарение на интелект, кураж и настойчивост младият археолог Васил Николов успява да спре временно за разкопки строителството на трамвай  №20 за ж.к. „Дружба“. Там, където трасето пресича Слатинска река...  
Резултатите са смайващи, невероятни, сензационни! Неолитното селище потъва още по-дълбоко в хилядолетията: 2 след + 5 преди Новото летоброене. Общо 7000 години!
 
За жалост, оказва се и, че при строителството на спортен комплекс „Червено знаме“ на 4-ти километър през 1970-е по-голяма част от неолитното селище е била унищожена. От площ над 300 дка незасегнати са останали само 8 дка...

#1987 – През 1987 г. най- древното селище на територията на София е датирано, че е съществувало 6000 години преди Христа (ранен неолит)! Като добавим 2000 години цивилизация след това, се оказва, че София е град на 8000 години!

Книжовникът Георги Тахов публикува безценния си събирателски труд „От Средец до София“. В очерка си „Кръстопътите на Слатина“, стр. 244, освен познатото дотук, авторът - документалист акцентира на две-три „странни“ и любопитни подробности:
„Най-древното население е обитавало местностите Градини и Росялка... За сравнително по-късното време говори старобългарското наименование Росялка. Такава местност се намира на левия бряг на Слатинска река. Това е местност, където народът е вярвал, че се появяват русалки, русалии... Замеайки място в посока към слънцето, Слатина е била навярно място, което като оброчище се е почитало и по-късно.
Куриозно е, че тук именно е намерено най-древното копче в българската праисторическа наука. То е с диаметър три сантиметра и е от... глина! В задната част е с пробив успореден на лицевата плоскост. Произведено от местен майстор, то говори за антично отношение към облеклото и ни дава известна представа за онова време.“

Какво да добавя към елегантните краски на покойния колега Георги Тахов? Благост за ума, разкош за въображението!...
РУСАЛКИ, ДРЕВНИ БОГИНИ И ПРИДВОРНИ ШИВАЧИ С НАЙ-СТАРОТО КОПЧЕ, ПЕЧЕНО ОТ ГЛИНА...
Холивуд ли? Ретро пикчърс ли? Или Индиана Джоунс? Не – Слатина, източната врата на София към Света... Още от времената, когато на сладки приказки по пладне присядват Богини, Русалки, Водни богове, Пра Човеци първи земеделци, Слънце – огнен конник...

#1997 – В опожарена 117 кв. м ранно неолитна къща са открити три зърнохранилища в пода. Диаметърът им средно е около 90 см и съдържат...
225 кг ЗАПАЗЕНО ЗЪРНО – ЛИМЕЦ, ЕЧЕМИК, ЛЕЩА, ГРАХ, СЕКИРЧЕ.

Проф. Николов: „Дълго време се пишеше, че през желязната епоха, някъде около 1100 г.пр.Хр., се появил т.нар. кисел хляб в Европа. А се оказа, че още през 6-о хилядолетие пр.Хр. той се е месел тук. Фактически първият кисел хляб на Стария континент е регистриран в Слатина."

#2011 – След толкоз четене, слушане и приказки за това археологическо чудо, аз пишещият и съпруга любезна, успяваме да се доберем до останките на праисторическото селище. Ходил съм веднъж-дваж, но неуспешно. Приятели, кореняци от квартал Слатина ме упътват точно: „ Там, зад ръждясалите огради под ж.п. моста. Минаваш отсам обаче, откъм БАН, през храсталаците“...
Гледката е потресаваща – бурени, скитащи кучета, срутени бараки на археолозите... А съм ходил да речем и в природо-научния музей „Григоре Антипа“ в Букурещ, и по някои други музеи в Европа. Тук – погром и забвение... Резултатът е публицистичен, с аргументи, факти и фотоси от балкански чиновнически нихилизъм и простотия , иначе казано „ПраЧОВЕКЪТ ОТ СЛАТИНА“. Добавил съм за нагледност и прачовекът от Алпите Йоци, вече световна сензация, но далечен пра-пра-внук на Пра Човека от Слатина...

Коментар към публикацията от Марина Стоева, септември 2014:  "Днес бях на мястото... Жалка картинка... Обрасло сякаш човешки крак не е стъпвал там от поне 40-50 години, но боклуци - колкото щеш. Мисля, че е прието да ги наричат "нерегламентирани сметища"; стълби, които водят наникъде. И тази абсурдна ограда откъм булеварда само разпалва въображението - сякаш може нещо да се види в този къпинак и трънак... Голямо разочарование ми беше, а очаквах нещо изключително, поне от ранга на значимостта на откритието за науката..."

#2013 – Столична община съзира късче самородно културно злато на брега на Слатинска река и осигурява пари за нови проучвания.  На обекта са поканени Кмета на София, журналисти, телевизии. Работата по разгласата се засилва. В последния ден на разкопките, вече в мокър Ноември, от софийската кал и водите на митологичните русалки се ражда
ВЕНЕРАТА ОТ СЛАТИНА
-НАЙ-ГОЛЯМАТА И ЕДИНСТВЕНА ОТ МРАМОР СТАТУЕТКА НА БОГИЯТА- МАЙКА ОТ ЕПОХАТА НА НЕОЛИТА.
Открвателите са на седмото небе от радост. Ето какво споделя пред вестник „Труд“- 18.11.2013,  проф. Васил Николов за Венерата от Слатина:
"Като имаме предвид пропорциите от вече познати пластики, намерени тук, можем да предположим, че е била висока 26-27 см. През тази епоха акцентът е върху ханша, т.е. възпроизводствената част на женското тяло, а от кръста нагоре фигурата е съвсем малка. Ако има глава, тя е абсолютно табу, никакви портретни черти. Богинята майка не е позната, тя няма допир с хората"

#2014 – Изненадите на археологическия обект продължават. Пласт по пласт надолу в Праисторията разказват на откривателите си, че тук са живели интелигентни и прагматични хора...

#2015 – В сградата на Централна минерална баня, на 17 септември 2015-а отваря врати новата експозиция на Музея на София. Най- първата зала е подредена с находките от праисторическото селище в Слатина. Скромни надписи на български и английски казват с прозрачни едва забележими букви на стъклата пред експонатите, че находките са от 6-о хилядолетие пр.Хр. Който се сети – сети. На упътващата табела също не е обяснено, че
СОФИЯ Е НАЙ-СТАРИЯТ ЖИВ ГРАД В ЕВРОПА, НА ВЪЗРАСТ 8100 ГОДИНИ ...

#2016 – За кратките дни осигурена работа на обекта през Юли екипът открива още по-голяма къща от годините на Неолита. Дългата основа надхвърля 20 метра! ... Към внушителната възраст 8000 години учените добавят още 100.

Отново двама сме на „копаенето на праистория“– да потърсим Емилия Сиракова, да побъбрят с жена ми за ученическите години. Но..., изпуснали сме срещата. Последният работен ден за 2016-а е бил ...вчера. Посреща ни млада археолоожка от екипа. Днес, в началото на лятото, вече зазимяват разкопките...?! Успяваме все пак да зърнем основите на Праисторическия „дворец“ от Слатина – най новата находка. Плетен от пръти и печен от глина е бил и той. Наистина, като за еко-дом, мазан от кал -  огромен! Може и да е бил салон за танци през Неолита?!... Какви ли музики и моди са праскали съседите от Слатинска река, първите земеделци в Европа? Като знам колко добре са рисували, било е нещо фино, усукано, тайнствено, на приглушена светлина...

Виждам в тревата отстрани и извадени този сезон домакински уреди отпреди 8000 години. Едно хаванче за стриване на зърно блести на слънцето - червен камък е отрязан по средата и е издълбана идеално кръгла паничка. Може и да е мрамор. Не смея да пипам... Тухлите от „салона за танци“ също са до мен- предстоят да бъдат прибрани... Трепка ми от радост, като да съм намерил отчупения нос на Свинкса в Египет, а не да съм из шубраците на Слатина...

Проф. ВАСИЛ НИКОЛОВ, Директор на Археологическия институт и музей при БАН, на презентацията пред журналисти:
"Още при първите ми разкопки през 1985 г. попаднах на къща с площ 117 квадратни метра. Макар че беше изгоряла при преднамерен пожар, личеше, че е страхотно направена. Здрава, много умно измислена, с невероятна конструкция. В нея имаше всичко. Събрах толкова много информация, че за нея написах книга. И в момента тя се изучава в Австрия, Германия, Франция и в други страни като най-голямата и най-добре запазената раннонеолитна къща.
Засега на Балканите, а също и в Европа от това време не са открити толкова големи постройки, които са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация"...

Оказва се, че София е Пра Майката на градската цивилизация в Европа. Най-старият жив град на територията на Стария континет с доказана датировка отпреди 8100 години. Който не вярва, може да сравни със селището Винча на 14 км от Белград, което е на 7500 години. А и с възрастта на Пловдив, 6000 години.

Селището- доказателство край река Слатинска е на родната улица на съпругата ми, Майката в нашето семейство. Играла е с приятелки, учила се е да шие и готви у дома, ходила е на училище по същите треви и пътеки, както Пра Майката на Европа преди 8000 - 9000 хиляди години... Велико, сърдечно, радостно – но само за този, който го осъзнава.

Още по темата:  ПраЧОВЕКЪТ ОТ СЛАТИНА, 2011 
http://izsofia.blogspot.bg/2011/06/blog-post.html



Момчил ПОПОВ, MMXVI

петък, 29 юли 2016 г.

ДЪРВОТО НА ФИЛОСОФА

Квартал Изток. Притчите на майстор Алекс върху стара джанка, ударена от гръм
В митовете на много народи съществува култ към Дървото на живота. Вековен зелен гигант, който олицетворява връзката на хората от Реалния с Подземния и Небесните светове. Жив, мощен символ на енергиите, които текат от недрата на Планетата – корените, през стеблото към клоните и листата – безкрайната Вселена. И обратно... Древните жители на Стария континент, вкл. и ние българите, избирали дъб-гигант. И на всяка определена дата от звездния календар, важна за битието,  се събирали под короната му да се молят и празнуват. Като под купола на зален храм... Някои прегръщали ствола му да получат сила, да влязат в естествена космическа пътека. Енергиен лъч по Дървото на живота...

А когато дървото умре? По- скромното... Какво се получава от него?... Отива в печката за огрев. Или за други битови нужди... А когато дървото е дочакало столетната мъдрост, не е дъб, а дива балканска джанка? Ударена от гръм небесен, осукана и жилава като жилите наминьор ?!  Забита дълбоко на лично място в голям град като София?
Дървеният исполин, дето е труден за рязане от обикновени триони, трябва да попадне пред очите на поет, майстор на линията, мъдрец... Каквото се случило през 2014-а в кв. Изток, два жилищни блока надолу от спирка "Плиска", в локалното покрай Цариградско шосе. Тогава от мъртвия ствол се родило Дървото на философа. Под изящното длето и светлите чувства на създателя му Алексей Алексиев - Алекс.
 


Мастрото не е художник по професия, но не е и самодеец, както го наричат. Не е и обикновен човек. Инженер-химик, но ваятел по душа и мъдрец- философ. През времената, когато булевардът от Орловия мост нагоре се е именувал „Ленин“, Алексей на 4 пъти кандидатства в Художествената академия – София. Не е „избран“ в паркетните среди... Завършва инженерство, но цял живот се занимава и с ваяне на дърво. Изкуството с длето, именувано дърворезба... На лято 1994 г. създава 14 подобни символа на духа и красотата в София. Без поръчка, без поклони на чиновници, безплатно, на добра воля. С прекършени от Времето дървета... Всичко е потрошено от новите варвари.

Докато преди две години тук, в кв. Изток създава Дървото на философа. Така си го нарекох аз от ония дни, когато ходих втори път да го видя. Алексей твърди в интервютата, че всичко тук е правил без план, без скици, както му „хрумне“... Но мене ми се струва, че столетното дърво му е подсказало да разкаже за живота въобще. За Подземния свят, за демоните, за хитреците, за муфтаджиите от Балканите, за изтерзаните, за Светлите хора, загледани в Изгрева на слънцето. За тъмните и светлите страни на Човека, за страховете и Вярата му...

Една сложна композиция от дърво, сравнима с драматизма на Дюрер или Огюст Роден... Не пресилвам нещата. Вижте тази „Божествена Балканска комедия“ от Алексей Алексиев, пък преценете сами.

Внимателно гледах и фотографирах в детайли. За две години под студ и пек дървесината е почнала да се нацепва и вехне... Трябват няколко кутии импрегниращ разтвор, безир, лак, Бог знае какво... Това е била и единствената молба на майстор Алекс към община „Изгрев“ през 2014-а.

Тъжно е да изглеждаш като напукана джанка от Балканите. Защото преди Дърво на философа, то е било Дърво на живота в София.

Текст и снимки: Момчил ПОПОВ

вторник, 19 юли 2016 г.

МЯСТОТО НА СПИСАРЕВСКИ, 1943


Отъ Момчилъ ПОПОВЪ
По шосето за Самоков, на 31 км от центъра на София, е село Долни Пасарел. В центъра му, под огромно вековно дърво в каньона на река Искър, е паметникът на българския летец-герой, капитан Димимитър Списаревски. Тук е и последната спирка на автобус №3 от столицата, а няколко километра пеша нагоре в Лозенската планина е Мястото на капитан Списаревски.
Пилотът - Ас, любимецът на бохемата от Стара София, поручик Димитър Списаревски, на летище Божурище - София, 1942 г.

Свято кътче за всеки – след „безумния“ таран на 20 Декември 1943 г. във вражеската машина, драматично, пред очите на смаяни от героизъм и ужас софиянци, падащият самолет изтребител на младия въздушен рицар се забива в планината Лозенска. И се разбива. А капитан Димитър Списаревски става един от Светците, които сияят над София...

Днес, 19 Юли 2016, отбелязваме 100 години от рождението на Българския герой – светец. Въпреки червената пелена на забрава над името и подвига му от комунистическата власт, капитан Списаревски е толкова обичан и популярен, че отдавна се е превърнал в приказен герой. Аз като дете съм слушал от баба за чутовния храбрец Списаревски, разказвал съм на малката ми дъщеря същото, а мои приятели – и те.

Димитър Светозаров Списарѐвски (19 Юли 1916 -20 Декември 1943) е български летец-изтребител, офицер, който загива във въздушен бой, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките на София.

Лейтенант Едуард Тинкър - пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, пише: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията!"...
Слава! Вечна СЛАВА!

Тъй като поради обща заболеваемост и радиоктивност на живите мумии от комунизъма не мога вече да си позволя лукса на толкова дълъг поход - до Мястото на Списаревски, скоро ме отмени вече порасналата ми дъщеря. Сама пожела и го посети с приятели. Беше слушала моята приказка за храбрия герой Списаревски... И запомнила.

 
 

 
 
 
Фотографии: Гергана ПОПОВА