Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 17 август 2018 г.

НА ПЛАЖ В РУДАРЦИ И ЗА РЪЧЕН ХЛЯБ

Как конопът в Граовско придобивал „чудна целебна сила“
- И за витошките павета, постлани по улиците на Стара София и целия булевард „Цар Борис III“ от Княжево до Руски паметник
 

От Георги-Момчил ПОПОВ
Бензиновият файтон се е спуснал от Владайската височина на юг, по шосето за Кулата и Солун. Момичето от космическия спътник мърмори в GPS-а до волана: „На разклона в Драгичево завий на ляво. До адреса – 3 километра“... Задали сме й „село Рударци“, отстоящо на 18 км от центъра на София.  Космическата мома се старае, но понякога е доста досадна... По магистрала Люлин също става – от Драгичево вляво. Може и с електрически семеен файтон, именуван „хибрид“. Зависи от парата в джоба и съдържанието под шапката.

Запътили сме се към „морето“ на Перник  - плаж с минерална вода под открито небе, в западните склонове на Витоша, на 880 м н.в. На слънчеви бани, море и планина – три в едно. Към Плувния комплекс, именуван преди само „Плажа на Рударци"... В горещите летни дни, в това зелено кътче от Рая до река Рударщица, ще поемем чист планински въздух с мирис на витошки бор. Ще се отдадем на минерални блаженства из красиви хора „натюр“ - с дух спортен, здравословен, добротворен... Ще бегнем за ден-два (или цял живот) от смръщени персони, циркулиращи „официал“ или „неглиже“ из стъклена „сандък архитектура“... Сред сенки, горещ асфалт, криви тротоари,  паркове, бирарии, аптеки из прашната ни задушена София...

Чуйте за курортното дело в Граовско и се чудете! 

Плувният комплекс в село Рударци (открит на 29 юни 2001г.) се състои от три открити плувни басейна с минерална вода (един от тях с олимпийски размери, а друг специално за деца), закрит плувен басейн със сауна. Има и футболен стадион със съблекалня и база за настаняване, игрища за баскетбол, волейбол и тенис на корт. Допълнителна атракция е зарибеното изкуствено езеро. Минералната вода е подходяща не само за бани, но и за пиене с  лечебни цели. Температурата е 29° С, дебитът - 600 литра в минута. По състав водата е слабо минерализирана, хипотермална, хидроксикарбонатна, сулфатнонатриева и радиоактивна - най-силно радиоактивна от всички минерални води в Софийската котловина и подножието на Витоша.

Пръв, преди повече от 90 години, на нейните качества и възможни ползи обръща внимание  географът пътеписец Павел Делирадев (1926):
„Кладнишките извори. Те са единствените термални извори под западните склонове на Витоша с по-голяма радиоактивност...  Трябва да се съжалява, че и досега тези извори стоят още неизползвани. Мръсните трапища под изворите служат за киснене на гръстите (стеблата на конопа), които единствено изпитват благодатната сила на радия. И ако конопът притежава способността да кондензира радиевата еманация, направените от него ризи ще притежават чудна целебна сила."

Освен живителната минерална вода село Рударци радва гостите си и с идеално за курорт разположение -  в югозападното подножие на планината Витоша, на 880 м н.в., добре огряно  от слънчевите лъчи, с дворове, къщи и хотелчета на двата бряга на река Рударщица. Нейните води, идещи от хладния връх Острица, след Рударци се мушват в Голобрежка река и двете заедно се вливат в Струма.

За любознателните трябва да се каже, че и село Рударци идва от стари-стари времена... В землището му, в местността Маниш на левия бряг на реката, археолозите са открили останки от антично селище още от тракийско време, в местността Църквището - средновековен некропол, а под самото днешно село са намирани основи на градежи от Средновековието. Много векове, от времето на Първото българско царство, тук – в местността Врелото, се е добивала и обработвала желязна руда. Оттам и името на селището Рударци. Мъжете са произвеждали желязо, много нужно за войската. Родова задруга от съседното село Кладница, пак свързана с рударството и обработката на желязната руда, в миналото дала началото на махала Рударско. Като самостоятелна административна единица махалата се отделила чак през 1960 година.

Статистиката за броя на жителите не казва колко са били те в Рударци през 1960 г. (когато станало самостоятелно село). Но знаем, че през 1956 г. Кладница била населена от 2104 жители (общо в двете махали), а  през 1965 г. в нея живеят 1393, а в новото село Рударци 904. През 2002 г. по брой на постоянно живеещите Рударци вече превъзхожда Кладница, а с временно пребиваващите броят достига над 1600. Пред някогашната махала Рударско става все по-ясна перспективата за развитие, свързано с планината, чистия въздух и минералните води.
Така Рударци става най-младото населено място в полите на Витоша, а след това и балнеоложки курорт. Изграждат се два открити басейна с кула, строят се почивен дом, хотел, ресторант, закусвалня, много вили и бунгала. А през 1980-е имало дори проект за строителството на лифт за хижите "Селимица" и "Острица" на Витоша.

Всички исторически бележки за съседното село Кладница, станала самостоятелна община 30 години преди Рударци да се отдели от нея, с пълна сила се отнасят и за двете села. Едни и същи са традиционните занаяти - рударство, въглищарство, каменоделство... Също така общ е и самобитният граовски фолклор, поддържан жив от самодейни състави в местното читалище. Има и училище за децата до 7-и клас. За него имало проект да стане специализирано училище по народни занаяти. Но...
Името Рударци недвусмислено показва връзката със занаяти като рударство и металообработка. Казват, че и в наши тук има пет ковашки работилници. Но наша милост туристическа е срещала напоследък две такива в град Пирот, в съседно Сръбско, тъдява - не.

Пазят се спомените за живелите тук каменоделци, скулптори, иконописци. Интересна подробност, която не бива да пропуснем, е че майстори-каменоделци са работили на близката кариера за витошки павета до село Мърчаево. Познати повече като владайски павета в миналото, изработени от твърдия камък сианит, с тях са павирани повечето улици на Стара София, а в по-ново време (1955 г.) е постлан целият булевард „Цар Борис III“ - от Княжево до Руски паметник. За съжаление, под натиска на криво разбраните цивилизатори на София легендарните владайски павета изчезват или биват заливани директно с асфалт. Което, казано нелюбезно, си е чиста и проста невежа диващина... По цял свят градове и градчета си пазят старите павета като писани яйца. Да съхраняват дух и родова памет – по тях са крачили гордо деди и пра-деди, фърчали са файтони, карети, дяволски бициклети...

Местните хора тачат християнските празници и народните традиции. Събори с курбан се организират в последната неделя на май и на Петровден (29 юни).  А празникът на селото - Свети Йеремия, се почита на първи май. Името на същия светец носи и църквата, на мястото на съществувала и преди.
От 25 години в  Рударци работи хлебопекарна "Ехо", по 12 часа на ден. Освен в селото, я знаят и хората от големия град. Дойдат ли, се спират за ръчен хляб или питка – с препечена коричка и меко сърчице... По стари рецепти, но... и последен писък на еко- гурме модата по цял свят.

Време е да се прибираме у дома. На „Момичето от космоса“ му е изключено копчето - да си трае, а в купето на семейния файтон ухае на слънце, борови иглички, планински бриз, прясно печен ръчен хляб...
Детска песничка от млади динозавърски дни се е забила в ухото ми:
„Отиваме на екскурзия до Витоша-а. Не е далеч от София, ела и ти!“.

Писа Георги – Момчил ПОПОВ,
MMXVIII  
Граматик от Софийска книжовна школа

петък, 22 юни 2018 г.

ПАВЕЛ ТОДОРОВ И СТАРА СОФИЯ, 1909

 
Тодоров, Павел: „Златарската чаршия“, 1912 г. Уличката с дюкяните на златарите се е намирала на мястото на дн. Министерски съвет.

Павел Тодоров Паунов е роден на 02.04.1894г. в Драз махала, квартала между Сточна гара и Лъвов мост в София. Още от ученик – с цветни моливи, акварел, маслени бои, Павел Тодоров рисува родния си град, прехвърля през годините романтиката на Стара София. След завършване на гимназия постъпва в Художественото Индустриално училище /1912г./.

Заради войните прекъсва и завършва 1920г. живопис в класа на проф. Иван Мърквичка, проф. Иван Ангелов, проф. Стоян Митов. Рисува портрети, пейзажи, битови сцени, натюрморти. Създал е повече от 150 битови композиции. Една от любимите му теми е София и околностите й. Автор е на седем самостоятелни изложби в София и юбилейна изложба през 1976г.

Част от творбите му са в Музея за история на София. Това са скици и картини, запечатали Стара София. Негови творби има в НХГ, СГХГ, частни галерии и колекционери. Умира на 10.09.1989г. в София.

Страница „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ“, ФБ

Тодоров, Павел: „Драз махала“, 1909 г.

Тодоров, Павел: „Градската вада“, 1909 г. Река Владайска в района на Женски пазар.

Художникът Павел Тодоров /1894 – 1989/

Тодоров, Павел: „Джамията „Баня баши“, 1908 г. Днешният пл. „Бански“. В ляво до джамията – старата турска баня, в дъното дървеният цирк „България“ на мястото на дн. Централни хали. Пред него – конският трамвай /омнибусът/ за Княжево или Банкя, на преден план – селски пазар.

Тодоров, Павел: „Уличка“, 1908 г. – кв. Коньовица, около дн. Бул „Христо Ботев“

Тодоров, Павел: „Банишора“, 1908 г. Банишорската табия – дн. Хълм с Централния затвор, Бирената фабрика, Владайска река.

Тодоров, Павел: „Зима - река Какач“, 1970. На преден план - река Какач, протичаща край с. Връбница /дн. ЖК "Надежда"/. В дъното се виждат като през мъгла селските къщички.

Тодоров, Павел: „Коситба в Софийско“, 1972 г.

КОЛЕКЦИЯ: Музей за историята на София
Location: Regional Cultural Institute - Museum of History of Sofia 

събота, 9 юни 2018 г.

БОЙ ЗА NIVEA НА ЕВИНИЯ ПЛАЖ, 1970-е

На фона на пълната скръб в родните магазини, евините плажове се превръщаха в центрове за шопинг на лъскави стоки от соцлагера


От Диана ПЪРВАНОВА

По времето на социализма беше много модно дамите да събират тен чисто голи на морето. Тъкмо за това почти нямаше курорт по нашето Черноморие без т.нар. евин плаж, предназначен само за представителките на нежния пол.

Просто се отделяше един участък от пясъчната ивица, който се ограждаше с висок дървен стобор. Не само да спира всеки любопитен поглед, ами и птичка да не може да прехвръкне през него. Там жените свободно хвърляха банските и с часове се припичаха под ласкавите слънчеви лъчи. Но освен заради този кеф, те идваха тук и за богатия пазар на вносни стоки. На фона на пълната скръб в родните магазини, евините плажове се превръщаха в центрове за шопинг на лъскави стоки от соцлагера. Търговките бяха най-често полякини и чехкини. Първите носеха парфюми „Бич може”, страшно харесвани у нас. Както и елегантни дълги поли на волани с различни цветове. Чехкините пък мъкнеха тежки дисаги със стока – като се почне от класическите кремове „Нивеа”, мине се през дефицитните джапанки и фланелки, и се стигне до пластмасови шнолки, бельо, шарени чантички за гримове, слънчеви очила.

Луди мелета от голи жени ставаха при пазарлъците за цените и покупките, имаше и скубане на коси, и щипане. Никога няма да забравя един такъв бой. Майка ми ме поведе за ръчичка – а аз не по-голяма от 8 години, гледах с панически ужас как се блъскат голите жени. „Пани, дайте ми нивеата..”, пищеше една млада жена, протягайки ръце към единствената останала синя кутийка. А друга ръчкаше чехкинята и повтаряше: „Мате кецки, мате кецки…?”  Това лято тези не толкова изискани платнени обувки бяха повече от хит, въпрос на престиж за младежите в България. Но СИВ беше решил – кецове да произвежда само Чехословакия. Та чехкинята измъкна от сака си някакви тъмносини кецове, но две други голи дами на средна възраст се хвърлиха стръвно върху тях. Стана луд скандал, примесен с юмруци и яростни викове.

Вестникарски реклами от 1930-40-е, когато NIVEA се е продавала свободно в България

Аз се прилепих за оградата и треперех. Някой задумка по нея отвън, чу се мъжки глас: „Спрете, бе луди женоря, ще вляза и ще ви разтърва!”. Това доведе до нов мощен масов писък, полетяха сутиени и гащета. Явно дежурният милиционер на плажа се беше уплашил да не пострада някой от свадата. Една жена отчаяно ровеше в пясъка – в суматохата си беше загубила златната обица. Но никой не й помогна да я търси. Чешките търговки бързо прибраха опразнените си от стока сакове и дим да ги няма, само с милиция им трябваше да си имат работа. А аз стисках здраво една сива фланелка, купена от чехкините. Както се плациках в морето миналия ден видях да плува банкнота от 20 тогавашни лева, очевидно паднала от нечий джоб. Мама ми додаде нещо отгоре и аз доволно си тръгнах от евиния плаж с чуждестранната покупка. Повече никога не стъпих на такова място.

Диана Първанова, „Бой за „Нивеа” и „Бич може” на плажа през соца“, retro.bg