Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 28 септември 2010 г.

Мег, откровение мое...

ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ НА РОМАНА „КОПРИНЕНАТА МЕГ”

http://www.popovart-sofia.eu/Silky%20MEg/index.html

Какъв амбалаж употребява влюбената студенция? Съпоставими ли са понятията „млада жена” и „абсолютна свобода”? Как е по-правилно да се казва: „дискожокерка” или „дискожокерица”? Личи ли на човек характера в танца? Вярно ли е, че откровения мъж смятат за глупак, а откровената жена – за леко момиче? И въобще: цинично ли е да си искрен? В кое общество? А има ли общество?... Защо интелектуалецът предпочита да мачка себе си, а не околните? Може ли да се каже, че безразличието е проказата на обществото? Сексът спорт ли е?...

Такива и от сорта въпроси си бях задавал, пишейки „Копринената Мег” – преди 1000 или да речем, 1030 години. Изпратих ръкописа първо на едно, после на второ издателство ...Не помня вече колко, ама след месеци чакане ми го върнаха по пощата, опакован старателно като тленни останки на боец. И в двата пакета – листчета с книжовно-литературни доказателства, че съм незрял идиот, че се нуждая от смяна на жизнените си позиции, че въпреки „експресивния стил и чистотата на диалога” не съм успял, не съм успял, не съм успял... И да си самороден идиот, никога да не посмееш да пристъпиш в издателство... Та-ка-а... Това беше в
ЕРАТА „ДО” ИЛИ „КЪСЕН СОЦ”.
„Изгря” демокрацията, поутребявахме я вербално няколко лета и през 1993-та „Копринената Мег” усети ласката на печатарското мастило. И нещата рязко се обърнаха – премиери, отзиви, приятели-читатели...

И на излет с приятелско семейство си говорим колко е хубаво това. Лятото, на планина сме, над нас е жега ,а в краката ни жужи река – кеф-ф-ф! А младата госпожа ми казва: трябва да ти предам поздрави от моя колежка. Тя ми каза, че познава книгата ти още от ерата „До”. Е, ако е работила в издателството, може – аз, небрежно... Не, не – във Външно министерство, чуй ме внимателно: специално са ги събирали по партийна линия да им четат откъси от романа.... Хопа- ла-а, почна се!...Как не трябва да се възприема „делника и настоящето на нашата младеж”. Имало и специална брошура и с други книги, да ги четат и по други ведомства... Та- поздрави, още тогава е харесала книгата ти...
Употребих две – три години да разбера дали е така... Някои ме подлъгваха, други – се изпускаха (между другото), че са чели залостената „само” в чекмеджето ми книга, трети ми обясниха официално, че нямам досие (въпреки че си го бях виждал в казармата) и т.н. и т.н.
И така – така, докато „Копринената Мег” се забрави, докато цялото ми поколение беше обявено за идиоти, докато децата ни... Докато децата ни изпаднаха в същата, а може и по-страшна безпътица от техните изкуфели родители. Калташки истории...
Ние поне си блъскахме главите да разберем защо е така, а те вече са божественярски непукисти. И бунтът им срещу рутината и конформизма не е горене, а безразличие... Каквото дойде – туй!
Ама не е така. Светът има ценности. Кой както си ги разбира, но – ценности! И цял живот има какво да научаваш и откриваш...
Мег, откровение мое, искрен ли съм? Или има и още нещо?

сряда, 22 септември 2010 г.

Духтев - "зеленият дух" на София




СТО ВИШНИ ЗА „ВАШИНГТОНЪ НА БАЛКАНИТЕ”
Из списание „Сердика”, април 1940 г., рубрика „Другите за нас”:

„ Първият японски пълномощенъ министъръ въ София г. Хачия посети на 5.ІІ.т.г. въ кметството Столичния кмет г. инж. Ивановъ, за да му изрази желанието за приятелство между столичния градъ на Япония – Токио и нашата столица. Въ сърдеченъ и непринуденъ разговоръ, г. Министърътъ изказа впечатленията си от нашия градъ, като го нарече „Вашингтонъ на Балканите”. Той е бил дипломатъ въ Вашингтонъ и харесвалъ много този градъ, заради неговата чистота и красота. Първото впечатление, което получилъ отъ София, е било, че прилича на Вашингтонъ. Той намира, че японскиятъ и българскиятъ народъ си приличатъ много. И двете държави са и много млади и много стари. Много стари – защото и Япония, както и България, има хилядогодишна история. Много млади – защото както Япония, тъй и България съществуватъ като модерни държави едва отъ преди 60 – 70 години.
Г-нъ Министъръ Хачия предложи на г. Кмета, като символ на приятелството между Япония и България, София да приеме като даръ отъ града Токио сто вишневи дръъвчета, за да бъдат засадени въ столичните паркове...”

ЗА ДУХТЕВ НИКОЙ НЕ СПОМЕНАВА

Из интервю с Елена Продева – внучка на ланд. арх. Георги Духтев, по повод 100-годишнината на Морската градина в Бургас, април 2010:

- През 1934 г. в София се обявява конкурс за управител на парковете и градините. Тогава в столицата са съществували само три градини. Едната пред Военния клуб, около Докторския паметник и Борисовата градина до детското игрище. И четири улици са имали дървета. Кандидатират се много хора, но когато Духтев си подава документите, всички останали ги изтеглят, защото той все още е единственият висшист в тази област. Така отива в София, не защото иска да изостави Бургас. За период от 7-8 години успява да проектира и озелени 800 декара. Цялото озеленяване на София – всички улици, всички тревни ивици... И ако дълги години София имаше славата на една от най-озеленените столици, то това се дължи на моя дядо. За което никой не споменава.


Пълният текст:

http://www.popovart-sofia.eu/duhtev.html

понеделник, 6 септември 2010 г.

Костенецкият водопад (HDR- фотографии)



При изграждането на язовир "Белмекен" дебитът на водата намалял. Но при освобождаване на излишни количества горе зрелището тук отново е гръмовно...

Останки от римска баня с изсечени в скалата басейни

Улей за минерална вода отпреди 2000 години


Горско стопанство - Костенец, е създадено през 1908 г., а сградата му (в близост до водопада) е строена през 1912

Вилата на рода Ганеви, където е отсядал Иван Вазов

Величествена Рила планина, бившият минерален плаж на летовище "Г. Димитров" и руини от вилата на писателя Тодор Влайков (основите вдясно между боровете)

Интелектуално средище преди век, в подобна вила са творили и класиците от литературен кръг "Мисъл" - П.К.Яворов, д-р Кръстев, П.П.Славейков, П.Ю.Тодоров

Бившият рибарник на горското днес е приятен хотелски комплекс


Автор: Г.-М.Попов