Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 19 май 2018 г.

БИСТРИЦА – „БУЧИ КРИВО“...

Шопите и интерферационната диафония

От Момчил ПОПОВ
В Бистрица читалището се нарича “Цар Борис І”. Зад вратите му се крие уникат, признат от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Това са гласовете и репертоарът на фолклорната група “Бистришки баби”. Техен самобитен патент е “бистришкият триглас”, демонстриран на доста сцени по света. Мелодията се изплита от три гласа: „ока”, ”бучи право” и “бучи криво”. “Бучи" издава определен вид постановка на гласа, характерна за пеенето в Източното Средиземноморие. А в Бистрица той е специално подчертан. “Бистришката интерферационна диафония", както я наричат в световните музиколожки среди, е свидетелство за висока музикална и танцова култура, родееща се с изкуството на древните траки, фриги, елини. Пренесена е през вековете от жените на село Бистрица от планината Витош.

Разположено на 860 м.н.в., на 15 км от София и на 4.5 от кв. Симеоново, село Бистрица е едно от най-старите и най-големите подвитошки села. Още през 1920 г. в него живеели повече от 2000 жители. До селото водел добър коларски път, по който можел да се движи и автомобил. Във връзка с изграждането на водопровода била построена и теснолинейка.

“Населението поминава със земеделие, скотовъдство, каменярство, воденичарство (има 16 воденици), кръчмарство и пр. Напоследък  тук  почнаха да летуват много софийски семейства, с което тоже се подобрява селският баланс." - отбелязва през 1926 г. в книгата си “Витоша – популярен очерк”  Павел Делирадев.

Шопи на петъчен пазар в София, края на 19 век /оцветена пощенска картичка/

Белезите на древна култура по тези места са свързани с добиването и обработката на благородния метал злато. “Промиването на златото е ставало по един примитивен, но практичен и до днес (1926 г.) запазен начин, от който можем най-добре да съдим за миналото" - пише Делирадев. “И тук, както и в Бояна, разправят, че когато това поле (Софийското) било езеро, около него имало само три села: Яна, Бояна и старо село Бистрица". Това предание - хипербола обаче се основава на действителния факт, че по тези места има следи още от Неолита.

Църквата към близкия манастир “Св. св. Йоаким и Анна" в м. Мали дол лежи върху могилен некропол. Под черковния наос се намира запазена антична гробница (3.35 х 2.99 х 2.28 м), в която се слиза по каменни стълби откъм притвора. Предполага се, че това е римска гробница от IV век. Манастирът е разположен на около 2 километра югоизточно.

Жените от Бистрица се гордеят с древните си музикални умения, а мъжете тук са потомци на храбри войни от стари-стари времена. В краеведска книга за селището са оставили интересно свидетелство, което предупреждава чуждоземците за едно от скритите им оръжия – овчарската сопа:

Ние Бистричани сме от шопски произход. Но кои са тия шопи? Обяснението на наши стари хора на тая дума е:

1. Че при разни битки през вековете, нашите прадеди не отстъпвали от фронта никога, защото щом се свършвали стрели, копия, боздугани, или даже на Железната шопска дивизия мунициите, те грабвали сопите и продължавали боя. Ето защо от нашите сопи, сме получили името шопи.

2. Че споровете помежду си за мери, за сметки, за едно яйце даже, или за една лъжица при делба на братя, много често уреждали със сопи, а не по други, по- човечни начини и затова ни нарекли шопи... И ми изглеждат прави. Това се потвърждава и от един исторически паметник от 1522 г., а именно: "В ръкописна история от Хилендарския манастир, сега /1921 г./, притежание на Ст. Аргиров от София, със заглавие: "История о царствие Болгарское  от любородци в кратце от многих и старии собравшихся", е казано: „В 1522 година Цариградския Патриарх повдигнал Селима I - турски султан, срещу българите и "тако и що ги зароби у Ниш, у Радомирско засели, а шопи се зоват, по турски /сопа/ тояга, да пазят воскрилия кога ся бият и днес кадя ходят, и тоягите си носят и ся зоват шопи“...

Тоест,  Селим I  преселил в Радомирско шопите, които били войска около 1522 година... /По А. Монеджикова, „София през вековете“, 1946 г./

Днес все повече семейства са избрали Бистрица за свое постоянно местоживеене. Привличат ги чистият планински въздух и добре уреденият бит. Кокетният център около площадчето с пазара, спирката на рейса за София, магазините, читалището, по-надолу църквата “Св. Георги",  носят аромата на малко градче... Въпреки че официално Бистрица  е село към столичния район Панчарево.

Село Бистрица носи името на река Бистрица. На 3,5 км нагоре по течението й се намира вторият по големина витошки водопад. Нарича се Самоковището и е висок 20 метра. Пътеката продължава стръмно нагоре и навлиза в иглолистния биосферен резерват Бистришко бранище.

Върховете Резньовете, Купена и Скопарник вече във високата част на планината допълват импресията, наречена Витоша.

Момчил Попов, „Бистрица – бучи „криво“...“, MMXVIII

събота, 5 май 2018 г.

КНЯЖЕСКИЯТ МАНЕЖ, 1883

Лейбгвардейският конен полк на НВ Цар Борис III Обединител, 1930-е

През 1883 г. Градският общински съвет разгледал искането на двореца за отпускане на място между Орханийското /бул. "Вл. Заимов"/ и Цариградското /бул. "Руски”/ шосе, където да бъде построена княжеска конюшня /манеж/.

Тези места били вече продадени на частни лица за жилищни постройки и затова въпросът бил внесен за разрешение от пра¬вителството. Общинският съвет бил на мнение, че не е желателно изграждането на конюшня в близост до бъдещия храм "Ал. Невски", Докторския паметник, Паметника на В. Левски /по това време в строеж/ и класическата мъжка гимназия. Въпреки това строежът на манежа започнал.


Княжеският манеж в София, 1895 – 1939 г.

На снимката от 1895 г. се вижда завършената вече сграда, разположена между улиците "Оборище" и "Шипка". В нея се помещавали дворцовите каляски и впряговете към тях. Гвардейският конен полк обяздвал тук конете си. Има сведения, че преди окончателното завършване на Народното събрание в сградата на манежа са заседавали народните представители. По-късно военният оркестър на Гвардейския полк изнасял тук концерти пред софийското гражданство.
Сватбената каляска на НВ Цар Фердинанд, Музей на София, 2018

Зад манежа се вижда Докторският паметник с градинката. Голямата сграда в дъното е Военното училище, построено през 1892 г., а дългите ниски постройки вдясно • кавалерийските казарми на мястото на днешния кв. "Ленин".

През 1939 г. манежът бил разрушен, за да се изгради на негово място Народната библиотека.

Георги КОЦЕВ, сп.“София“, бр.5/1987