Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 23 септември 2016 г.

ВИЗИТЪ ПРИ ПРОФ. ХАРАЛАМПИ ТАЧЕВЪ

Защо не правеха Музей на София цели трийсет години?... Защо големи и умни хора бяха оставени в сянка, погребани под праха и руините на социализма, скрити в сандъци, мазета и хранилища? Творци и големи личности, колоси на България, но и на Европа, работили денонощно за цивилизоването на скромната си, но горда и мила Родина...

Ако творбите на Харалампи Тачев бяха показани навреме, може би най-нова България щеше да поеме по-разумен и мъдър път... Водена от млади хора, разбрали, че са истински европейци. За да останат тук заедно с бъдещето, а не пръснати като пилци под ястреб по четирите посоки на Света...

Най-сетне от мътните сенки на безвремието излезе мощният силует, величавата фигура на Професор ХАРАЛАМПИ ТАЧЕВ /1875– 1944/. Автор на Герба на София, Гробницата на Княз Александър Батенберг, оформлението на фасадата на Централна минерална баня /днес Музей на София/, изящен калиграф, ученик на Мърквичка, професор в Художествената академия, създател на БГ сецесиион, придворен художник, колос на българската визуална култура.


На Деня на независимостта, на деня „безплатен вход“, пак сме в  Музея за история на София... И се озоваваме пред Манифеста за обявяването на Независимостта на България. Един от най-важните документи на българската държава - шедьовър на калиграфското, гравьорското, леярското, рисувалните изкуства.


Сега е изложено копие. Оригиналът се пази в Държавна агенция "Архиви" и не се изнася за показване на други места. По изключение, за три дни – от 18 до 21 май, все пак го отворили в новия Музей на София... За началото на „временната“, както са я нарекли,  изложба за 140 години от рождението на Харалампи Тачев. Поради оромно уважение към автора й.  Художник,  чието име е свързано завинаги с живота на столицата и с цялата културна история на България.

Проф. Харалампи Тачев е проектирал и художествената украса на фасадата, мозайките в самата сграда - някогашната Централна минерална баня 1911 - 1989,  днес Музей на София... Изложбата „Многоликият романтик“ съдържа фрагменти от творчеството на  Харалампи Тачев, които ще ви накарат да сте горди българи и граждани на Света. Ще се почувствате като в Лувър, Прадо, Бритиш музеум, Капитолия...

Представителни образци от редица области на изобразителното изкуство: хералдика, приложна графика, стенопис, стъклопис, оформление на интериорни и екстериорни пространства. Сред забележителните му творби е столичният герб, който Тачев изработва по повод световното изложение в Париж през 1900 г. Неговият оригинал е сред централните експонати в изложбата.

Харалампи Тачев е автор и на пространствено-художественото оформление на българските павилиони за изложенията в Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.) и Лондон (1907 г.). Архивни кадри от изложенията могат да се видят в експозицията.

Наред с другите си дейности Проф. Тачев проектира  декоративното оформление на фасадите и интериорите на много обществени сгради. Сред тях са Патриаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолеят на Княз Александър Батенберг,  дворецът „Врана“, споменатата вече Софийска минерална баня, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата-музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив.

Акцентът в изложбата - самият Манифест за независимост от 1908 г., работен от Тачев в продължение на две години, е изключителен шедьовър на занаятчийското и ювелирното изкуство. Изработен е върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, скрепен е с осем  кръгли восъчни печата - на отделните министерства, всеки от печатите в сребърно ложе. Съхранява се в богато орнаментиран тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсни елементи.

„Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
Фердинанд I“


На финала на Манифеста под подписите на министри и генерали, вдясно, във винетките е положен и подписът на младия Харалампи Тачев, гениалния и неуморен творец.

За делото и творчестното на Проф. Харалампи Тачев /1875 – 1944/ не e достатъчна само една зала и временна изложба. Красотата, която е дарил на България, е с такъв замах, с такива размери, че трябва да се подреди цял музей на негово име.

Засега обаче, само до 2 октомври 2016, в Музея за история на София можете да направите „визитъ“ на проф.Тачев, като нас.  Да видите с очите си елегантното, но вулканично присъствие на Харалампи Тачев в българската култура и история. Както и Манифеста за обявяването на Независимостта на България от 22 септемврий 1908, изваян от вещите му ръце.



 




Катерина и Момчилъ ПОПОВИ

събота, 17 септември 2016 г.

ГЕОРГИ МАРКОВ: „ХОДЕНЕТО НА БЪЛГАРИНА ПО МЪКИТЕ“


Да държиш в ръце нова книга на Георги Марков през 2016-а е част от чудесата на великолепния й автор. Физически го няма вече близо 40 години, а нови и нови слова, невидели досега печатарска машина, блясват пред погледа на читателите. Слушателите му по радио „Свободна Европа“ и „Дойче веле“ са ги чули доста отдавна. Но много от тях вече ги няма... Чудо е, че Георги Марков продължава да говори на оределите българи дори от Горния свят, от Небесата. С надеждата да внесе просветление в душите им, дано спре самоубийството на българския дух... Да каже силно „Не“ на саморазправата на простащината с умния, но заспал народ.

Има стар апокриф от 10. век „Ходене на Богородица по мъките“. Там се разказва как Светата Майка пожелала да посети Ада, за да види защо и как се мъчат грешниците на Земята. Явил се архангел Михаил и придружени от серафими и херувими и 400 ангела /по 100 от 4-те посоки на света/ полетели в трудната си мисия... Следват апокалиптични поучителни картини, добре познати на всеки мислещ и четящ човек. Смята се, че италианецът Данте Алигиери е почерпал сюжета на „Ад“ от това мистично пътуване, както и руснакът Фьодор Достоевски - цитира апокрифа в романа си „Братя Карамазови“...

А бъларският класик Георги Марков, който по професия е инженер, а не филолог, проявява отново изключителния си интелект, като създава апокрифа- задочен репортаж „Ходенето на българина по мъките“... С наблюденията си над една малка, но съществена подробност от житието в абсурда комунизъм – забраната на българина да пътува свободно по света. С въвеждането от народната милиция на режим да бъдеш одобрен или не за пътуване зад граница. А човешкото ти достойнство да бъде потъпквано от „мустакатия Нешо“:

 „От всичко най-трудно ми е да обясня на западни граждани защо хората у нас са лишени от правото да пътуват.  За здравия смисъл на западния гражданин това изглежда необяснимо, странно, нелогично. Защото в нормалните човешки страни подобни ограничения са наложени само на престъпниците. А очевидно трудно е да се приеме, че една власт третира собствените си граждани като престъпници или най-малко като потенциални престъпници..."

Премиерата на „Ходенето на българина по мъките“ от Георги Марков, на 07.09.2016, в книжарница „Гринуич“

Режисьорът Асен ШОПОВ: „Държавата, която уби Георги Марков, е същата.“

Георги Марков - „Ходенето на българина по мъките“- есета, част 3, непубликувани досега 2016-а! Вече в добре оформено, интелигентно томче. С други „ходения по мъките“ на комунизма в НРБ. След премиерата на книгата, на 7 септември, в София, книжарница „Гринуич“, попитах съставителя г-н Тони НИКОЛОВ, дали заглавието на есето и съответно на книгата е на автора или на издателството, да речем... О-о, въпреки лошото състояние на оригинала, защото е пътувало и по пощата към писателя Димитър БОЧЕВ, горе си е написано от машинката на Георги Марков, отвърна редакторът. Изключителен ерудит!

Любен МАРКОВ, братовчед на писателя:
"Сега излизат есетата, за които е осъден на 6 години и половина, както и заради това, че не се е върнал в България в законно определения срок, за който е имал виза.
Тези есета на Георги Марков са четени от 1971 до 1978 година по „Дойче веле“. Аз ги донесох със себе си още през 1990 година, след като се върнах от Англия.
Занесох 20 или 30 от тези репортажи в „Свободен народ“, във „Век 21“, в „Демокрация“ също, но нищо никъде не излезе..."

Световния хуманист, писателят Георги Марков, изключителният ерудит, на 11 септември 1978 г. напуска тленното си тяло в болница в Лондон. Само на 49-годишна възраст. Унищожен физически от враговете си. Но продължаващ да говори с лека насмешка, но с топлина и много добро, високо от Небесата. Като един от ангелите край Св.Богородица в полета й над човешките пороци. И да върши чудеса за измъчените си сънародници, които все още ходят по мъките.

Горе: На всеки 11 септември в църквата „Св. Илия“ в кв. Княжево – София, близки, приятели, читатели на Георги Марков правят помен за убития от ДС писател. Сн. Мариана Цонева

Момчил ПОПОВ

петък, 9 септември 2016 г.

ДЕН НА НАЦИОНАЛЕН ТРАУР – ДЕВЕТИ ДЕВЕТИ, 1944

 
Завихме паметника на съветската армия в София с  огромен черен флаг!

И се снимахме пред него. Както е ред и му се полага! На приближаване един от нас, с черния флаг в дясната ръка, размахваше с лявата и среден пръст срещу шмайзера на поробителя.
 Между портретите на част от невинно избитите 30 000 души след „светлата дата“, а сетне 300 000 репресирани българи от Червения терор. Това е официалната статистика! Като добавим и невинно разкатаните им семейства, цифрата става умопомрачителна – 1 милион българи, зачеркнати от комунистическия терор. При 6 милиона жители в момента...

Аз, докато все още мога да ходя, съм под черните знамена защото:
-Чрез дядо ми, баща ми и аз съм 3-то поколение „Враг на народа“, тоест белязан от терора на болшевиките по Девети девети. Че трябва да ме няма;
-Че имам досие на „Бивши хора“, тоест човек от калта на социализЪма, от 1962 година, тоест от 5-годишен съм клиент на Държавна милиционерска сигурност, от първия арест на татко и обиск в дома ни;
-Че след като баща ми емигрира в Канада през 1970-а, майка ми 3 месеца е била следствена в Централния софийски затвор, а след това – 1 месец в психиатрия;
-Че двама вуйчовци на баща ми в дните след „победния“ от СССР Девети девети са избити в Къщите на ужаса в Пловдив и София. И гробовете не им се знаят и до днес;
-Че дядо ми Георги, като царски офицер и Кмет на селище в Новите земи, е съден от т.н. народен съд и е обиколил няколко концентрационни лагера в „светлата“ ни родина НРБ. Шест месеца след раждането ми е починал. На последната снимка изглежда като скелет – както повечето преминали през ада в Белене;
-Че дядото на съпругата ми, комунист – идеалист, е застрелян от своите си на самия Девети-44 по нареждане на комисарите от НКВД в България. Бил е свестен, мислещ човек. Оставил е три невръстни сирачета;
-Че повечето паметници, храмове и улици в центъра на София са руски, а не български...;
-Всички оцелели са сринати физически и размазани психически от масовия терор на комунистите-сталинисти за дълги години напред. Преследван като престъпен режим от цяла цивилизована Европа, та дори и в БГ-то от 2000 г. официално. Ама само на книга...

На стълбите на каменното струпище на позора, друг от нас любезно предупреди политическата каста на Дунавска България в момента... Ако до 12 месеца не изпълнят наглите си лъжи-обещания, този символ на терора и робството не бъде премахнат, Гражданското общество на България по Света, което все още съществува, ще се погрижи да срути стърчилото – срам за цивилизована Европа и Света. Резил на свободните, обаче разменна монета за наведените потомствени лакеи.

На утрината от тролея видях венци и червени лозунги и 5-6 стари хора пред бутафорния монумент на комунизма. По обед любезно бяха разкарани от служителите на МВР и нашето шествие – на хора със сълзи в очите, беше охранявано, както си му е редът. На цивилизовани, мислещи хора.

Догодина датата Девети Девети ще е Ден на национален траур. И всичките паметници на съветски терор ще ги няма из земите на Дунавска България!

Защото снимките ни от днес на траурното шествие и поклонение пред жертвите на комунизма въобще няма да интересуват внуци и правнуци. Ще ни търсят разпилени по планетите, за да им разкажем... Защото ако „умниците“ – политици карат така, ще изчезнем.

Щото в БГ-то темата комунизъм е Табу. По икономически – мародерски интереси и причини.

 
 
 
 
 Текст и  фотографии: Момчил ПОПОВ