Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 30 май 2019 г.

КУЛТУРАТА „СЛАТИНА“ - ОТКРИХА ЖЕНА С ДЕТЕ НА 8000 ГОДИНИ

Проф. В. Николов: "От тук тръгва цивилизацията към Европа!"


София, 28 май 2019
Изключително откритие направиха български археолози - при разкопки на обект в столичния квартал Слатина е намерен напълно запазен скелет на човек от неолитната епоха на около 8000 години. Тази сутрин бе съобщено и за откритието на частичен детски скелет.

През 2016 г. екипът на проф. Васил Николов открива голяма къща с особена конструкция при разкопките в Слатина. Къщата е с три стаи и се простира на площ от 150 кв. м. Особеното в случая е, че неолитните хора явно са опожарили къщата си, за да построят по-голяма на нейно място, заобиколена от важен за тяхната култура ров. Намерените овъглени делви със зърно - лимец, леща и ечемик, както и каменни брадви, които вероятно са били за жертвоприношение при ритуала.

Тези заселници, идващи от земите на Близкия изток, донасят изкуството на земеделието по нашите земи преди около 8000 години през епохата на неолита. Известни са и уменията им в керамиката, като характерни за тяхната култура са съдове, боядисани с бяла боя преди изпичането и много орнаменти, изрисувани с нюанси на червеното.

Археолозите наскоро откриват пещ и гроб със скелет, датиран на 7600 години. Това е третата подобна находка в 34-годишната кариера на професора. Това откритие е особено ценно, тъй като по нашите земи много рядко се откриват скелети от тази епоха, а само фрагменти.
Проф. Николов, освен ръководител на проекта е експерт по новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа, бил е директор на Национален археологически институт с музей при БАН, от 2017г. е заместник на председателя на БАН.
При разкопките на неолитното селище в столичния квартал Слатина освен къщи с голяма площ и специфична структура, екип от археолози, ръководен от проф. Васил Николов откри и два скелета, почти изцяло запазен на възрастен и фрагмент от детски.

От едната страна на бул. Шипченски проход, в основното селище, където са открити първите къщи през 2016г., текат редовни разкопки. Наскоро, при задължителните проверки, преди започване на строителна дейност, от другата страна на булеварда археолозите откриват нови находки.

При разкопките в последните два месеца, освен структура на къща, екипът открива пещ, фрагменти от керамика и инструменти и два гроба - на възрастен човек, по външни белези вероятно жена, и фрагмент от детски скелет. Тази част вероятно се е развила в късния период на селището. То е съществувало около 500 години от края на седмото хилядолетие, ок. 6100 г.пр.н.е. до средата на шестото хилядолетие 5500 - 5600 г. пр.н.е., като се е развивало и разраствало през това време.

В селището е открит дебел почти 4м. слой с артефакти и постройки, включително къщи с площ 147 кв. м. и още неразкопана от 300 кв. м., която вероятно е била на два етажа. Селището е било оградено с концентрични кръгове, които са имали особена, "магическа" функция за жителите, предпазвайки ги не физически, но духовно, според техните вярвания и в тях са извършвани жертвоприношения.

Големият въпрос за този период, не само за Слатинското, но и за други селища обаче остава къде са погребвани хората. Става дума за стотици хиляди хора, които са живели и умирали и за тях не се знае почти нищо, защото няма останки. За цялото шесто хилядолетие пр.н.е. на цялата територия на България има открити не повече от 200 скелета, което прави и това откритие толкова важно.

Повечето открити гробове са разположени между къщите или в периферията на селището, какъвто е случаят и с двата новооткрити гроба. Те са разположени до къщата, която е с прави стени и двускатен покрив, а вътре е открита и пещ. Тя е служила за отопление и приготвяне на храната и е заемала централно място в къщата.

Трупът на възрастния човек е бил положен свит на лявата си страна в т.нар. хокерна поза, подобна на ембрионалната. Краката са силно свити назад, като вероятно са били завързани, ръцете също са силно притиснати към гърдите. Едно от възможните обяснения е, че погребвайки тялото в поза, подобна на тази която заема плодът в утробата, хората го връщат на Земята-майка и то може да се прероди. Около тялото засега няма открит погребален инвентар, което е нормално за ранния Неолит.

Средната продължителност на живота на хората от този период е била около 35-36 години за мъжете и около 32-33 години за жените. Предполага се, че откритият човек не е бил на малко години, но е изключително интересно е да се отбележи, че зъбите на скелета са доста добре запазени. Хлябът, който се е консумирал в онази епоха е правен от лимец, смлян на каменен хромел, при което фини частици от камъка са попадали в брашното и са имали абразивен ефект върху зъбите, както доказват други находки.

Кости от скелета ще бъдат дадени за радиовъглероден анализ, но към момента той се датира на около 7600г. и е представител на едни от най-ранните хора в района, тъй като селището Слатина е едно от най-древните, не само в Софийското поле, но и на Балканите. Тези хора са дошли от Близкия изток, минали са по поречието на р. Струма и към Тракия и след това са се насочили към Средна Европа. Но селището Слатина остава особено важно и централно за периода и културата изобщо.


 „Този рядък случай да попаднем на гроб е много важен за проучването на историята на първата Европейска цивилизация, сподели проф. В. Николов. В днешните български земи и съседните земи,..., се ражда първата Европейска цивилизация. От тук тръгва цивилизацията към Европа."
От детския скелет са открити само една ръка и няколко ребра, тъй като често ровещи животни разнасят костите.
В селището са погребвани деца и жени, а къде са погребвани мъжете още няма категорично обяснение. Предположението на проф. Николов е, че подобно на други региони, мъжете са погребвани извън селището и след време част от костите им, най-често мандибулата (долната челюст) или фрагменти от черепа и други кости са връщани в селището, за да бъдат поставяни някъде и да може духът на човека да помага на живите.

Но освен откритите 200 скелета, няма останки от тези милиони души, живели в кратките поколения, които са се сменяли на 17-18 години. Това е голямата загадка не само на българските, но и на балканските земи от тази епоха.

Сега, когато скелетите са нарисувани и снимани, те ще бъдат повдигнати по специална технология и след това ще бъдат подложени на многобройни изследвания и анализи от антрополози, биоархеолози и други специалисти, за да се получат възможно най-много данни за живота на този човек.

Ивайла СОПОТЕНСКА, Източник: НаукаOFFNews
Снимки: БАН, Г-М. Попов /разкопките в Слатина 2014/, И.Сопотенска

четвъртък, 9 май 2019 г.

"ЕВЕРЕСТ 84"

На 9 Май, 1984г. в 9:11 часа на връх Еверест по Западният гребен се качват Николай Петков и Кирил Досков. На слизане от "Покрива на света" помагат на измръзналия Методи Савов (от предишната двойка алпинисти) да се прибере в базовия лагер.
След няколко месеца лечение първото място, което посети змс Методи Савов, бе редакцията на вестник "Ехо".Качи се раненият мъжага чак до 4-я етаж, да се види и побъбри с нас - приятелите му от вестника, воглаве с гл. редактор Кирил Станимиров (на снимката).
Фото: Георги-Момчил ПОПОВ

сряда, 1 май 2019 г.

ЛЪЖИ, НАГЛОСТ И РАДИАЦИЯ, 1986


ПРОВОКАЦИОННА КАМПАНИЯ С НЕЧИСТИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ
Вестник „Отечествен фронт“, 4 май 1986, СССР- НРБ


МОСКВА, 3 май (Политическият наблюдател на ТАСС Сергей Кулик). В други времена и при други нрави джентълмените, попаднали в положение, подобно на това, в което се оказаха сега мнозина западни политически дейци, изобразяващи „ужасите“ и „катастрофалните последици“ от аварията в Чернобилската АЕЦ биха си теглили куршума, за да спасят честта си или да избягнат безчестието. В наше време биха могли и да скочат от прозореца на небостъргач. Но от нито една западна столица засега не са пристигнали съобщения за самоубийства в името на спасяването на политическата чест.

Очевидно няма какво да спасяват онези, които през последните дни уверяваха,  че „Чернобил ще се превърне в мъртъв град-призрак", че равнището на радиацията в зоната на АЕЦ е „2000 пъти по-високо, отколкото по време на взрива на атомната бомба в Хиро-шима" и че „целият огромен селскостопански район в сърцето на Украйна, неговите земи и води са станали опасни за човека за неопределен срок.

На 2 май в района на Чернобилската атомна централа бяха членът на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Николай Рижков и членът на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС Егор Лигачов. Заедно с ръководители на ЦК на Комунистическата партия на Украйна и на правителството на УССР те разгледаха мерките, които се вземат за ликвидиране на огнището на аварията в четвърти енергиен блок на АЕЦ и за нормализиране на обстановката в района.

Всичко това е много далеч от апокалиптичните картини, които нечестните политикани заимствуват от холивудските филми и пренасят със зла умисъл на съветска земя.

Аварията в Чернобил на 26.04.1986, която за 30 години взе над 4 000 000 човешки жертви в Европа 

Аварията в Чернобил бе превърната на Запад не само в сензация. Тя бе използувана от стигналите до безсрамие аитисъветисти и антикомунисти за мръсни политически цели. Отначало убеждаваха западния еснаф, че в АЕЦ не са загинали двама души, както е действителност, а минимум 2 хиляди; това се правеше уж да се докаже, че „СССР никога не казва истината“. Като използуваха след това като единствено „доказателство" една фотография на сграда с пробит покрив, те се мъчеха да докажат на средния американец и западноевропеец, че в Чернобил е станала „най-голямата в историята на овладяването на атомната енергия катастрофа“, която уж свидетелствувала за „изостаналостта на СССР“.

След това САЩ и Англия започнаха демонстративно да отзовават от Киев, намиращ се на 130 километра от мястото на аварията, своите туристи. обвинявайки Москва, че „уж скрива данните за високата радиоактивност“ но едновременно рекламираха собственото си човеколюбие. Разбира се, на онези, които изпращат бомбардировачи да хвърлят смъртоносен товар върху либийските градове, които въоръжават „контрите“ в Никарагуа и бан¬дитите в Афганистан, които плащат на наемните убийци в Ангола, не им остава нищо друго освен да  си правят самореклама, когато става дума за хуманизъм.

Манифестацията на 1 май 1986г. в Русе – дечица са принудени от комунистическите власти да стоят на площада под радиоактивния облак.

За да отвлекат вниманието на световната общественост от собствените си действия, които заплашват целия свят, да не дадат време на европейците да се замислят с какво ги заплашват 15-те хиляди американски ядрени бойни заряди, разположени в старата, пренаселена Европа, или в какво може да се превърне за Средиземноморието аварията на американска подводница, подобна на онази, която тези дни се вряза в скалите на Гибралтар, във Вашингтон организираха антисъветска оргия около станалото в АЕЦ. Тази оргия беше необходима на Белия дом и на неговите помагачи още и за да хвърлят сянка върху Съветския съюз, върху неговите мирни  инициативи, да поставят под съмнение самата възможност да се водят преговори и да се споразумеят със СССР. Ненапразно Маргарет Тачър, явно с помощта на Вашингтон, смята да се опита да включи в текста на комюникето на откриващото се в Токио съвещание на ръководителите на седемте най-големи капиталистически държави „стремежа на руснаците да обкръжат всичко с излишна тайнственост". Както признава английският вестник „Файнаншъл таймс“, това споменаване ще даде възможност на Запада да се отнася занапред с недоверие към задълженията на Съветския съюз в областта на проверката на спазването на всяко споразумение за контрол над въоръженията“.

Като настояват за „повече новини” и за „повече факти“ от Чернобил, изгубилите срам и съвест политикани очакват само лоши новини и лоши „факти“. И едва ли ще ги отрезвят съобщенията, че обстановката в района на атомната централа се нормализира. (БТА)

Мутирала риба от радиацията на Чернобил, 1986