Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 29 януари 2015 г.

НАЙ-ОРИГИНАЛНОТО СКРИВАЛИЩЕ НА ЛЕВСКИ

130 години от създаването на БДЖ - 31 януари 1885 г. 

"Пътническа локомотива доставена отъ английската компания за линията Русе-Варна, старъ № 284, новъ № 147 г., снимка презъ 1890 г. на гара Варна."

На този английски локомотив от 1866 г. е работил като машинист спасителят на Самарското знаме край Стара Загора, Опълченецът герой Никола Корчев. Скрит между въглищата в товарното ремарке доста често тайно е превозвал от Варна до Русе Апостола на свободата Васил Левски. Този локомотив на снимката е едно от най-оригиналните скривалища на Дякон Левски.
Историята е скрита в спомените на Правнучката на Никола Корчев:
- Бил висок 2,10 метра, с опълченския калпак – 2,30 м – не мъж, а хала, жива машина на бойното поле
- Смачкал двама при самозащита и послужил за прототип на Боримечката в „Под игото”
- После карал парен влак до Букурещ и крил Дякон Левски във въглищата
- С 11 рани счупил в боя при Стара Загора Самарското знаме и успял да спаси българската светиня
- С караул от гвардейци яздел тържествено из София, а хората му ръкопляскали – на героя-опълченец Никола Корчев, знаменосеца на Самарското знаме...


Из спомените на Константинка КОРЧЕВА:

"Но поради буйния си характер прадядо ми Никола не търпял никаква неправда. Една нощ той влязъл в дома на гръцкия владика - Лудия Матей, изнесъл го на гърба си навън и му показал пътя за Гърция, като му рекъл, че за него повече място в Самоков няма и да не се връща. След това турците пак го погват и той започва да се крие в домовете на различни бунтари, докато не решава да замине за Цариград. Там случайно прочел едно съобщение, че се набират машинисти за Барон-Хиршовата железница. Постъпил на работа, изучил занаята и станал  локомотивен машинист - първият български железничар в Барон-Хиршовата железница. Поне аз така знам, че е първият. А като го назначили да кара влак по линията Русе - Варна, на няколко пъти пътувал с него дяконът Левски, скрит във вагона за въглища и дърва. По това време Апостола често трябвало да пътува за Букурещ, където правил събранията на революционния комитет."
Пълният текст: http://izsofia.blogspot.com/2012/03/blog-post.html 

събота, 24 януари 2015 г.

ДАН КОЛОВ, БАНДИТА И ДРУГИТЕ

 
Комична случка от 1930-е на Централна гара София. Главни действащи лица: известните наши борци Дан Колов, Петър Ферещанов, Хари Стоев и един угърчинец - Васил Стойчев Джабарски, по прякор Бандита.

Роденият през 1904 г. в Угърчин Васил Джабарски още на 15-годишна възраст напуска родното си място с един пътуваш цирк. По-късно служи като войник, научава се да кара автомобил и получава щофьорска книжка с номер 13. През 30-те  и началото на 40-те години е таксиметров шофьор в София. В началото на 1944 г. си купува камион "Опел Блиц" и за да не бъде национализиран след 9 септември същата година, се записва доброволец и участва в двете фази на Отечествената война 1944 - 45 г. заедно с камиона си. В края на 40-те години получава прякора Бандита след една публикация във  вестник, заради политическите му прояви като привърженик на Никола Петков. През 50-те, пак по тези причини, лежи и в Белене известно време. Умира на връх Великден 1998 г., черпейки се с приятели в едно заведение в София. Случката е от времето, когато Джабарски е бил таксиметров шофьор в София.
               
Бандита седеше вече повече от час в старичкия Форд пред Централна гара. Другите му колеги заминаха с клиенти, а него все го заобикаляха. И тъкмо се чудеше дали да продължи още известно време да дреме в колата или да се премести при кръчмата "Пали лула", когато край колата изникнаха трима яки мъже. В първия момент помисли, че сънува, после се зарадва, а след това се притесни...

 Бяха известните борци Дан Колов, Петър Ферещанов и Хари Стоев. И преди ги бе возил, но не заедно. Познавайки колата си, започна леко да се изпотява. Когато Дан Колов и Хари Стоев седнаха отзад, фордът видимо приклекна. Бандита въздъхна с облекчение, когато двигателят запали, но щом се качи и 139-килограмовият Ферещанов, се чу стържене на метал в метал и колата угасна. Васил Стойчев - Бандита опита да я запали от стартера, но неуспешно. Тогава взе манивелата и отиде отпред. Завъртя два-три пъти и фордът оживя. Но когато се качи вътре, се чу отново протяжният, стържещ звук ... Двигателят угасна пак.

Стана му ясно, че са твърде тежки  четиримата. Купето облягаше в маховика на съединителя и двигателят спираше да работи... Таксистът отново слезе, завъртя манивелата и след като запали колата, се наведе през вратата на шофьора и опъна смукача. С едната ръка натисна съединителя, а с другата - включи на скорост. Автомобилът потегли. Угърчинецът се пресегна с дясната ръка, хвана кормилото и подтичвайки край колата се запъти към адреса, който му бяха посочили знатните пътници...
Факсимилета: Фотоархив Л.ЮРУКОВ
               
Споменът от тази случка е съхранен от Георги НАЙДЕНОВ и Валентин ВЪЛОВ
Записа: Борислав ПАТАРИНСКИ

петък, 2 януари 2015 г.

И БОГ ДАДЕ ЗИМА


* Стара-стара българска притча * Из «Сборник за български народни умотворения», най-дълго писаната книга в света (от 1889 до 2002 г.)

Едно време нямало зима като сега, а все било лято. Тогава всичко, което раждало живот, било щастливо и спокойно. Така лека-полека Земята се наплодила много. И животните станали твърде силни.
Един жабок пораснал и заякнал толкова, че му се прищяло да вземе за жена мома-хубавица. Дори й попречил да се събере с годеника си. Разбрал за това баща й и тръгнал да дири Бога.
Тогава Господ още ходел по Земята....
Намерил го бащата и му се оплакал, че някакъв жабок тормози дъщеря му. И иска насила да я вземе да жена. Тогава Господ рекъл:
- Да си отидеш вкъщи и да кажеш на жабока да събере всичките гадини по земята! Те да са му сватове. Чак тогава да дойде за момата.
Човекът послушал Бога. Казал на Жабока:
- Да събереш всичките гадини по Земята за сватове. Когато дойдеш с тях, ще ти дадем момата за жена.
Жабокът тръгнал да събира сватовници – жаби, змии, гущери... След време почерняло цялото поле. Женихът се изправил сред гадините и викнал... Поискал момата втори път.
Тогава Господ рекъл на Човека:
- Отвори  тая врата!
И човекът я отворил...
Имало някаква врата. С нея били затворени ветровете и студовете... Отворил я човекът и.... станало страшно! Задухали ветрища, извила се виелица, зафучал сняг... Студ сковал Земята.
Едни от животните, които водел жабока, се скрили по горите. Други побегнали към водите. Трети измрели. Някои се свили в кожите си, та се намалили.
Тези, които побегнали към горите, и до ден днешен си живеят там.

На съвременен български: Момчил ПОПОВ