Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 25 юли 2014 г.

СИНИЯТ БАСТУН

На деня ОСТАВКА - 23 Юлий, Четвъртък, Лето Господне 2014-о Сл.Р. Хр.
Усмихнат, добър, любезен – така са ме учили вкъщи... С една малка грешка обаче: в страната, където вълшебните думички „ако обичате”, „благодаря”, „моля” са проскубани гарги. Тоест, дори и да ги чуеш случайно, те са изгракани през зъби, с мръсно око, под вежди. Особено през последните година-две из земята Българска, когато най, ама хич непознати те гледат така укорно, сякаш им дължиш нещо. А аз обичам и предпочитам усмивката. Ама не!

Грешен си се родил, роб си по подразбиране, трябва да се смириш и да наведеш очи. А ние ще те гледаме строго и надменно. И ще те стрижем до голо, колкото ни хареса... Защото никой не ни държи сметка и не ни пука за вас – популацията електорална... Защото сме петолъчко-избраните, защото сме бивши лакеи, келнери, масажисти на съветските велможи! А ти си един пършив, образован и любезен гражданин... Ние ще те конвоираме, ще те ограждаме с решетки, ще пазим синовете и внуците на съветските велможи да си крадат на воля, а ти ще си мълчиш...

 
Е, свърши се! На 405-я си ден, на датата 23 юли 2014-а , годишнината от окървавените мелета в „Нощта на белия автобус”, в последните минути на последното комунистическо правителство Протестът пред Министерския съвет изрева с цяло гърло:
"ВИЕ СТЕ ПОЗОР! ОСТАВКА И ЗАТВОР!".

Новината се разнесе на часа 18. По новините казали – така е. И на Жълтите павета пукна шампанско. И радост бе, и крясъци до Бога френетически.

Та тръгна Протестът да поздрави правителството вече в оставка под прозорците Му лично с любезното „Довиждане!”. С някои подвиквания, развята над хората синя лопата за риене на отпадък, със знамена и лозунги. Приповдигнато, но мирно... С доста побелели вече глави като моята.

Но нещеш ли, от малката уличка „Сердика” покрай рехавата задрямала на сетно слънце метална кошара около герба, входа и знамената пред МС тръгна друга навалица. Униформена, в сиво-сииньо и жълти жилетчета – много! И от микробуси през служебния вход на Партийния дом – също... И кошарата бе напълнена с полицаи. От тия, намръщените, дето ги помним от цяла година трамбоване по Жълтите павета. 
Отпратиха радостта – спокойно и методично. Но като тръгнахме към Парламента, тръгна и реката сиви фуражки край нас. И през 5 метра полицай на пост. И заблудени групи туристи се спират, пулят се, снимат... Тъжна работа... Но само до Коня на Руския император. Там кошарата около Народното събрание бе дегизирана като гъста трева. Усмихната гъста трева от служители на реда. Един ред отпред, един ред отзад... Цели 405 дни! Пазят красивите тарикати вътре, тоест власт – получилите... Усмихнати представители на суверена усмихнато завардили „представителите” на суверена от самия суверен около железната кошара, сиреч нас. Техните работодатели...

И както си бърборехме нещо през радостните крясъци наоколо, нашата Нинка Комитка взе, та седна на жълтите павета... Просто култовия кадър бе в ръцете ми - 1 ГОДИНА ОТКАКТО Я ВЛАЧИХА ПО ПАВЕТАТА СЪЩИТЕ СМЕХУРКОВЦИ ОТЗАД ОГРАДАТА. В окървавената от полицията „Нощ на белия аавтобус”... Но за да има щастлив ХЕПИ ЕНД, й казах, че в момента прилича на Русалката от Копенхаген... Че Жълтите павета са нейният трон на честността. И то си е така - хубавите хора греят винаги.

А аз, любезният, но намръщен по неволя от наглост, глупост, алчност и безхаберие, се снимах за спомен на фон „Народна обич” – около 200 усмихнати полицаи. Подпрян на син чадър, всъщност бастун. 
 
 
Кривият син бастун, на който опитвам да се подпра през последните 25 години. Синьо като небето, свободата и тем подобни глупости в най-бедната и окрадена държавка в Европа.

Синият бастун, в който лека-полека се превърнах аз. И двата милиона и половина прокудени от наглеците в родината ни. По Свободния свят, където „ако обичате”, „моля”, „извинете” са естествена човешка потребност...

П.П. В официалните изявления на тарикатите от Парламента на следния ден не се чу нито дума за благодарност, строг поглед или поне псувня по хората от Протеста, тоест нас... Ние, тоест над 80% от българските граждани, които не одобряваме политическата система в момента. За сметка на това сериозните световнии медии „Ройтерс”, „Ню Йорк таймс”, СНН, Бибиси и пр. започнаха НОВИНАТА ЗА ОСТАВКАТА именно с нас – здравомислещите и взискващи хора. За което им благодаря!

А от филиала на Протеста чак на Тихи океан, в Сан Франциско, честни братя българи развяха трибагреника и лика на Апостола на свободата Василъ Лъвский:

ВСЕКИМУ ЩЕ СЕ ДЪРЖИ СМЕТКА ЗА ДЕЛАТА!

Момчил ПОПОВ

понеделник, 21 юли 2014 г.

400 ДНИ ГАВРА С ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО

На деня 19 юли 2014 - 117 години от рождението на Василъ Лъвский.
Протестът ДАНСwithMe: 400 дни огради за демокрацията!
Най-дългият протест в съвременната история на Европа!
Сн.: NOрешарски.

четвъртък, 10 юли 2014 г.

АЛЕКСЕЙ ЖАЛОВ И „СВЕТЛИНАТА НА МРАКА”

На премиерата на 8-а книга на вехтата комита – пещерняк, се чуха леко зачудени думи, че Алекси написал умна и духовита книга, че имало и екшън из Подземния свят, но и много знания, случки, път, шеги, настроение и пр., и пр... Не стигна ред и аз да се изкажа, така да се каже, от много желаещи, дошли тук, в Полския културен център на ул. „Веслец” 12, в София. Нека да е сега.
Алексей Жалов е от Великата книжовна школа, именувана Вестник „Ехо”. Школа на свободните, смели, рискуващи, но четящи и свръх ерудирани интелектуалци. Пътуващите наяве и насън с мислите, ветровете, светлината. Пътуващите представители на човешкия род, именувани пътешественици – изследователи. Затова ще е увлекателна и тази книга на Алекси. Защото, отдавна приет в школата, живее и твори по трите основни правила на Вестник „Ехо”: 1. В която и селска кръчма да влезеш, извикаш ли името си, да се обади поне 1 приятел; 2. Пишещият за Света трябва да е начетен като академик, но сладкодумен като клюкарка; 3. Обичта с хората минава през песента.
На премиерата вчера Алексей Жалов разказа по т.3 как в планината Голо бърдо седели на маса 10 часа с домакините... Да, със съответните „помощни средства” и последствия, докато най-сетне стопаните пропеят и екипът запише забравени през вековете песни. Това е... И аз съм от тази школа, затова още се крепя. /М.П./

Алексей ЖАЛОВ, „Светлината на мрака”, Изд. „Фондация за българска литература”, 2014, EU