Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

сряда, 25 юни 2014 г.

М-Р ПОПОВ (АЗ) ГО ПРИЕЛИ В ХАРВАРД

 
Воден от суетен стремеж непрестанно да ъпгрейдвам имидж, в деня почивник (тази събота) направих скандални за БГ-книжовност разкрития... Имам много нови виртуални и материални приятели (обичам ги и им благодаря, че ми вярват), та да ги зарадвам, де. Но любезната половинка научно и електронно постанови, че трябва да имам т.нар. „надеждни източници” в Мрежата, а не някакви лични сайтове, блогове и майтапи във ФБ-ландия...

Добре, потърсихме ги. Оказа се, че романът ми „Копринената Мег” е в Библиотеката на Конгреса на САЩ не от 2012, както си знаех, а още от 2008 г. Кой, как, защо я е наредил там, въпреки че е само на български език? Въпрос, дълбочинен, исконен... Иначе казано, биг куешчън! Но изкефянето продължи, когато открихме тази моя красива книжица и в Баварската държавна библиотека в Мюнхен. И...внимание! – в Библиотеката на  университета Харвард в Кембрийдж. Знам ли, чели са наши деца – българчета, стоплила им е душите, намерили я...?

Честна улична! Въобще не знам как духът и младежката ми енергия са изсвистели в тези най-високи световни средища на книжовност... В БГ-то официозните списуватели ме имат за джам-джум неудачник, в университета, който съм завършил с отличие на дипломната работа, съм нещо като филоксерата (чумата от 17. век), а пред СУ минавам само с тролей или моден пайтон. Само напоследък - да подюдюкам с тромби и юнашки биологични благословии... Дори неотдавна ме изгониха на 5-та минута от БГ издателство с литературния аргумент „Шегички пишете, а?!”... Да, ама топли, директни и съвсем истински истини...

Е, продължавам да „откривам колелото” в земите около Хемус, защото любя да фъркам и ломя... Похвалих се! Давам линковете на надеждните източници. Вече без кавички, защото си е съвсем така. И по-долу едно прес съобщение от скромния ми литературен кабинет. Забутано от 2011-а, щото е срамлива шегичка, но пък и величаво, от подвизите на бивш „шампион”-велосипедист. Някъде под снежната шапка на планината Витош.

"КОПРИНЕНАТА МЕГ" ПО СВЕТА

Мюнхен – Bayerische Staatsbibliothek
Bavarian State Library (BSB)
https://opacplus.bsb-muenchen.de/metaopac/search?oclcno=34651125

Кембридж – Harvard University
Harvard College Library
http://lms01.harvard.edu/F/9HG2IF7AEU4M6ND6XLEVBNV1M1F79KKF6A6FHRBJULGNY29S12-11335?func=find-b&find_code=WRD&request=Popov+Momchil&adjacent=1

Вашингтон – Library of Congress 
http://www.loc.gov/z39voy?operation=searchRetrieve&version=1.1&recordSchema=marcxml&startRecord=1&maximumRecords=10&stylesheet=http%3A//www.loc.gov/z3950/owcbrief.xsl&query=bath.standardIdentifier=^9548258056


„ВЕЛО ФЕСТ” - ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
31 октомври 2011, АМ

Миналата година, около 17 часа РМ източната част на славната ни столица усети слаб контролиран  трус.

Маестро Попов - Олд Голд яхна седалката на тунингованата си Мифа, модел 1952-ра и тутакси  разломът между Софийското поле и планината Витош изскърца жалостиво. След някои настройки на  седалката и първи демонстрации, след механични попръжни пред смаяните, завистливи съседи,  бившият шампион по колотуризъм в компанията на любезната си дъщеря и носещата помпа съпруга,  се отправи по посока метрото и квартала на Дъновистите.
Коленете, кормилото и козирката на марковата му шапка трепереха от вълнение (и зор  физиологически), а седалката от 50-те услужливо се опитваше да се завре там, където не й е мястото...

На първата почивка на пейчица пред сервиз до метрото Маестро Попов се опитваше да промени  биологията човешка, като правеше смели опити да вземе въздух и откъм изхода на тялото. Поради това,  че същият от 20 години бе забравил радостта на педалирането и този му път бе като първи, изявата бе  закрита и фоторепортери не бяха допуснати.
Когато двамата смели велосипедисти стъпиха на гара Пионер, ТВ кулата на Копитото в залезната  далечина още трептеше от достигналия я контролиран експеримент... Гумите геройски издържаха.

Лечението впоследствие премина едноразово с 200-грамова микстура "Карнобат".
Маестро Попов оцеля и се готви да си шие спортен екип.
Защото по магазините за него номер няма...

На фотото: Мистър Момчил Попов от "Харвард" показва чудото на колелото с първите велосипедисти в  София, 1883 г.

петък, 13 юни 2014 г.

„БИВШИТЕ ХОРА”

- Какво открива Проф. д-р Вили ЛИЛКОВ в архивите на Държавна сигурност ?

- Що е "ВРАЖЕСКА ДЕЙНОСТ"? - Слушане на чужди радиостанции ... - Създаване на антимеханизаторски настроения... - Бодър дух по време на Унгарските събития...
Към стройната снага на комунистическата тайна милиция вчера прибавих още едно понятие - "баражник". Значи, към "агент", "сътрудник", "вербуващ офицер", "явочник" - съдържател на явочна квартира за тайни срещи, и скрит за обществото участник в хайки за "врагове на народа" - "баражник". Тоест, участник в глутницата за лов на хора, "баражник". Тръгва някой да бяга през граница от комунистическата държава, подава се сигнал и "баражниците" в граничния район зарязват трапеза, легло, жена и хукват да ловят бъдещи затворници... Или покойници. Нещо като в "Чичо Томовата колиба"... Отврат и потрес!

Все съм бил на лекции, битувал съм и като студент, но до вчера не бях виждал претъпкана със слушатели зала да не гъкне час и половина. И то журналисти, общественици, писатели, интелигенция, уморени беловласи, усетили на гърба си кошмара, наречен "Бивши хора". Да, бившите хора при комунизъма, унищожената по хиляда и един начини бивша класа  на трудолюбивите, заможните, успелите, героите във войните, индустриалците...

Интересът на проф. Лилков се породил преди няколко години. Когато открил чак в Читалнята за досиета, че произхожда от семейство на "бивши хора". "Бивши хора" - запомнете този термин! Хора, на които вече не им е позволено да бъдат хора. В следващите 45 години комунизъм. Пак се върнал професорът в читалнята, пак, пак... И ден след ден се сблъсквал с факти, съдби, трагедии и нелепици... От които хората в залата вчера стояха в пълно мълчание. Позасмяха се само на едно от основанията за арест при вражеска дейност (документирано в архивите!). То гласи: "Бодър дух по време на Унгарските събития"... Втори искрен смях се случи при поредната мъдрост на др. Т.Живков. Че "новият човек", демек "новите хора", които са се появили на мястото на унищожените "бивши хора", вече са формирани като сложни личности, но пък са и много прости... Пак документирано...

Що е "ВРАЖЕСКА ДЕЙНОСТ"?
- Слушане на чужди радиостанции - Разпространяване на слухове по адрес на БКП и СССР - Декларация за напускане на ТКЗС - Създаване на антимеханизаторски настроения - Поддържане на връзки и изчакване на събития (нова война) - Събиране на помощи и подкрепа на изселени, репресирани и затворници - Обмяна на информация и укрепване на духа - Бодър дух по време на Унгарските събития - Противодържавна агитация и пропаганда - Идеологическа обработка на по- младото поколение.

Проф. Лилков на няколко пъти подчерта, че със "стройните" програми, директиви, строго секретни усазания и действия на комунистическата Държавна сигурност са били заличени възрожденския дух на българите, достойнството, храбростта, милосърдието им. С най-достъпен аргумент: преди се е именувала "милосърдна", тоест - "с мило сърце", а сега е "медицинска сестра"...? Както и изключително ценна трактовка за истинската съдба на Северозападна България. Обезлюдена чрез насилствено изселване на цели фамилии... Изселване само с 4 подписа! Просто така.
Е, с помощта на Фондация "Конрад Аденауер" и "Визаарт" това проучване на проф. Вили Лилков ще бъде заснето на филм. Тогава ще го видят много хора. Тези, които не можаха да дойдат в Съюза на архитектите в София, искаха да видят събитието по някоя телевизия, ама - не! и заради които писах пак. Въпреки че по едно време ми се дорева и бях тръгнал да си ходя: гледах на слайдовете и моя прецакан живот. Като специално указание на Държавна сигурност, децата и потомците на "бившите хора" да бъдат подложени на репресии с особено внимание.

Георги- Момчил ПОПОВ

събота, 7 юни 2014 г.

Б.Т.Р. ПРАЗНУВА 20

Познавам Б.Т.Р. още като 2-годишно момиченце. Случи се така, че премиерата на 4-ата ми книга "Ерос и  Потури" в дълбок столичен бар продължи с клубна изява на големите рокаджии. Пяхме и крещяхме до  ранни зори, а Наско докарваше до хълцане и прималявания изтръпнали от кеф госпожици и госпожи... Някъде тия дни, но 1996-та. (Това за 2-годишното момиченце си е чиста заемка от велик сюр на  Салвадор Дали - "Автопортрет като 4-годишно момиченце"...)
Слушам и се опитвам да пея Б.Т.Р. още откакто стъпиха на сцена. Без претенции, за удоволствие, с подрастващото поколение в къщи. Трудно... Това, което творят, е сложно и с много октави, ама за  разбирачите... Мощно, топло и красиво е за широката публика. Опитайте се да пеете нещо тяхно на  караоке и ще оплетете конците. Наско е дарен от Бога с изключителен глас и е един от великите рок-вокали  на Стария континент (Другият от нашата мила България е Звезди от "Ахат"). За 20 години се доказа, че и  отатък.
 
 
Е, с лек риск за семейния бюджет уважих любимците за 20-годишния им юбилей - четвъртък, 5 юни, зала  "Универсиада". Жестоко шоу, фрашкано до откат с екзалтирана публика, гостуващи артисти, новите  парчета, любов от сцената, грохот... Тътен от премодулиран звук, за мое най-искрено съжаление.  Дробяща на молекули тялото сила на звука, до откат в средното ухо. Може би поколението "седящи на  компютър в тишина" има нужда от това пресиляне?... Но старите парчета пееха наизуст, а на новите се  заслушваха да чуят какво им казва вокалът. Какво е новото послание на любимите Б.Т.Р. Тон-инженерите си знаят де... За мен си бе застрашителен грохот от 40-годишен трамвай в подлеза на НДК...  Съжалявам, но трябва да си го кажа, защото слушам рок още от корема на мама...
Мен ме боля костта около ухото чак до другия ден. Исках и да разбера текста на "Стоманени криле". Знам, че Наско преди 2-3 години четеше сериозно истиска история и предполагам, че е посветено на  Бомбардировките над София през 1943-44 година... Ще си намеря песента и ще разбера. Вече  всеки има 5-1 система в къщи си...
Честито 20, Б.Т.Р.! Вие сте от малкото БГ-артисти, които истински ценя!
С обич, Аз

понеделник, 2 юни 2014 г.

ГЕРОИТЕ ОТ СЕЛО СЛАТИНА

 
"Въ паметъ на героите отъ село Слатина, които самоотвержено сложиха кости въ Тракийските и Македонските полета въ 1912 и 1913 г., презъ време на войната съ турците и коварните съюзници- изменици: сърби и гърци.
Веченъ покой Вамъ герои, които за величието на България пожертвувахте живота си пред отечествения олтаръ и вписахте имената си въ книгата на безсмъртните, защото: "Тоз, който падне въ бой за свобода, той не умира, а вечно живее!"
РЕД. Г-Л ВИТКОВЪ  УБ. НА 4/ХІ.912 Г. ПРИ ЧАТАЛЖА
РЕД. ЦВ. ПЕТРОВЪ  ПОЧ. НА 6/ VІІІ.913 Г. ПРИ ЦАРИБРОДЪ
ЕФ. Т. СТОЯНКОВЪ  УБ. НА 15/ІІІ.913 Г. ПРИ ЛЮЛЕБУРГАЗЪ
РЕД. М. ЙОРДАНОВЪ  УБ. НА 9/Х.912 Г. ПРИ СЕЛИОЛУ
МАЙОРЪ ХРИСТО ПАНОВЪ  УБ. НА 4/Х.912 Г. ПРИ БУНАРЪ ХИСАРЪ
СТ.ПОД. ЕФТИМЪ ГРИГОРОВЪ  УБ. НА 21/VІ.913 Г. ПРИ С.ЛАХНА
ЕФ. В. СТОИЧКОВЪ  УБ. НА 9/Х.912 Г. ПРИ СЕЛИОЛУ
1 ПОДОФ. Т.СТОЯНОВЪ  УБ. НА 4/ХІ.912 Г. ПРИ ЧАТАЛЖА
РЕД. И.СТАНЧЕВЪ УБ. НА 4/ХІ.912 Г. ПРИ ЧАТАЛЖА
РЕД. Д.ТОДОРОВЪ УБ. НА 4/ХІ.912 Г. ПРИ ЧАТАЛЖА
РЕД. М.ИВАНОВЪ УБ. НА 4/ХІ.912 Г. ПРИ ЧАТАЛЖА
Отъ съселяните им
Осветенъ на 15 Августъ 1915 г.
ЗАГИНАЛИ ЗА РОДИНАТА:
ОТЪ с.СЛАТИНА ок.СОФИЙСКА. 1915 - 1918 г.

Ст.Подофецери:
АНГЕЛЪ Н.БАЛДЖИЙСКИ - АРАБАДЖИ
ПЕТЪРЪ И.ТОНКОВЪ - БИТОЛЯ
Мл.Подофецери:
МАНОЛЪ П.КЕЛЕШОВЪ - ПУСТА РЕКА
ГЪЛЪБОШЪ Б.БАЛДЖИЙСКИ - ЕНИДЖЕ
ИВАНЪ И.ВОЙНИШКИ - ЕНИДЖЕ
СПАСЪ Т.ИЛИЕВЪ - КИТКА
ИВАНЪ В.ГЕОРГИЕВЪ - 1050
АЛ. Д.ШИНДАРСКИ - ДОЙРАНЪ
Ефрейтори:
ВУЧКО Д.ТОТОВЪ - ДОБРУДЖА
СТОЯНЪ Б.ТАСЕВЪ - КАВАДАРЦИ
Редници:
ГЕОРГИ П.ШИКОВЪ - ПУСТА РЕКА
ВЕЛИЧКО Л.КОТЕВЪ - ПУСТА РЕКА
ИВАНЧО К.ГАТОВЪ - ПЛЕВЕНЪ
НЕШО БРАЙКОВЪ - СОФИЯ
СТЕФАНЪ Л. ЙОШЕВЪ - ТУТРАКАНЪ
ДОБРИЯНЪ К.ГАНГАРСКИ - РУСЕ
ГРИРОРЪ И.ИВАНЧОВЪ - ДЕМ.ХИСАРЪ
ЦВЕТАНЪ С.ПЕНКОВЪ - БЕРАНЦИ
ГАЛЕ И.МИШОВЪ - ПРИЛЕПЪ
КРЪСТО С.СТОЯНОВЪ - ВЕЛЕСЪ
ИВАНЪ С.ПЕТРОВЪ - ЯРЕБИЦА
ДОЦЕ Л.КОТЕВЪ - СЕРЕСЪ
ХРИСТО Ю.ПЕКАРЕВЪ - РАДОМИРЪ

ВЕЧНА СЛАВА!
Издигнатъ отъ съселяните имъ. -КОМИТЕТА -
ЗАГИНАЛИ В ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА
КРЪСТАН М. ВУЧКОВ РОД.1914 г. УБИТ 1945 г. - САМБОР
ДИМИТЪР Ц. МЛАДЕНОВ РОД.1922г. УБИТ 1944 г. - СТРАЦИН
2 Юни 2014, София