Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 25 юли 2013 г.

М А К А О


Случи се така, че в края на пролетта семейно фото-2 направи почти цяла аеропланна обиколка на Земното кълбо. По маршрут София – Лондон – Хонг Конг – Макао и обратно. Не като колетна пратка или изгубен багаж, не като в сериала „Корабът на мечтите”, а съвсем истинска. В ръцете на порсналата ми дъщеря – след 3+ 12 часа полети. Седмица стискане на палци и висене в нета, и посланикът на фамилната гордост се прибра. На Балканите – където й е удобно, където й е уютно, където все още има надежда, където живеем от векове... За спомен донесе някои джундурии с надписи и кутия сладки с йероглифи. Каза: как да избереш нещо дженти в Китай, като цял свят е залят с китайска стока? И е така. Но пък много снимки. Обобщих мъдро: Азия не е там, а тук... И семейно фото-2 зае лидерското място.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

неделя, 21 юли 2013 г.

ЧЕТНИК, 1895

110 години от Илинденско- Преображенското въстание
ПРАДЯДО МИ ГАВРИЛ ДЕСПОТОВ ЗАФИРОВ от Дебър в униформа и снаряжение на македонски четник - София, Драз махала, 1895 г.

петък, 19 юли 2013 г.

ЛУНАПАРК, ГЛАРУСИ, АСФАЛТ

Честита ни магистрала, съседе по море!
...
ПОЩЕНСКИ  ГЛАРУС: СОФИЯ –БУРГАС
Честита ни магистрала, скъпи приятелю, вече съвсем сме комшии!...
Случка. Като живеехме в Младост, балконът ни гледаше на изток, сиреч към вас, уважаеми. След пореден ремонт увисихме огромен найлон 4-5 м на простора. Стана по-хладно и го оставихме няколко дни. Сутрин, когато подухнеше ветрец, краят му се жулеше в мозайката и шушнеше напевно... В такъв лириричен момент прошепвах на булката: "Като ти казвам, че сме по-близко до морето, отколкото до центъра – ето чуй! Вълните шумят под  прозорците ни".
Пояснение на района - 4-та Младост, в полето около Пазарджик... Именуван кратко от шегаджиите МАЦИ, сиреч: Милиция, Армия, Цигани, Интелигенция...
Когато и бургаските гларуси долетяха в София преди 4-5 години, вече съвсем се възгордях. Тогава живеехме в западния край на столицата, но пак ни бяха открили. По новостроящия се хълм от боклуци край Суходол...
Красиво, а?
Сега е твой ред...
...
НАСАМ: КЪМ СТОЛИЦАТА – ЛУНАПАРК
Любезнейши ми приятелю, аз за магистралата чух някъде към осми клас – тоест, 1973 г. По нашия край не знаехме и как ще изглежда. Но пък знаех как изглежда шосето за София по това време. Много добре си спомням Мировското ханче - между Костенец и Ихтиман /впрочем селото е родно място на Добри Немиров и е кръстено на него, но с една корекция в името, щото по това време се борехме главно за мир, не за НЕмир... /.
Та добре знам какво е задръстване, дори и по него време. По въпросния път имаше отбивки, където камионите да спрат и да дадат път на автомобилите - просто не бе възможно да изпреварваш. Може би и затова бургазлии предпочитаха да минават през Подбалканския път, комай той беше по- кратък с 15-20 километра...
Иначе колкото лелеяно да е морето за столичани, толкова е и престолнината ни за провинциалистите. За мен, особено като по- малък, си беше истински лунапарк - и зоологическата градина на бул."Толбухин", имаше и едно място, където управляваш дистанционно малки колички по огромна писта, първата си кока-кола съм я пил в едно кафе под колоните на "Графа" и то с истинска сламка /не ми хареса, честно казано/ и всякакви такива атракции за едно провинциалистче. А, да не забравяме за ескалаторите на ЦУМ и асансьорите с касичка за по 1 стотинка, тролеите и онези стари трамваи с дървени седалки и камбанки... страхотно!
Спомням си и чудесната боза в една малка сладкарничка на ул."Леге" - май беше на кооперация "Хр. Ников", както и гастронома в мазето на ЦУМ - за мен беше нещо като сегашните супермаркети в моловете...
А магистралата е нещо наистина чудесно. В някакъв смисъл тя е като морето - "свързва всичко далечно". Няма значение дали я ползваш или не - важното е съзнанието, че когато поискаш, можеш да се качиш на нея и да поемеш към края на света.
В нашия случай този край е на 369 километра, но това няма значение... Същественото е чувството за свобода, може би и защото винаги съм се впечатлявал от далечни пътешествия без определена цел, че и посока... Например прекосяването с мотор на Щатите или дори и на целия Американски континент по Панамериканската магистрала... Е, ясно е, че едва ли ще ми се случат подобни авантюри, но пък човек може и да си помечтае...
Прочие, наздраве за Магистралата и за приятелите, които са вече по-близко!

Първата копка на магистрала Тракия – 1973 г. Изцяло завършена и открита на 15 юли 2013 г. /сиреч, преди някоко дни/

събота, 6 юли 2013 г.

ЖЕЛЕЗНИЦА

или Алеко Константинов и лъжливата бабичка в механата
през горещото лято на 1889 година


“На 14 юли преди изгрев слънце потеглихме за с. Железница, гдето открихме много горещи извори, и оттам се закатерихме по стръмнината нагоре. В селото, на механата видяхме само една бабичка; всички селяни бяха вече в полето и тя ни даде ценния кураж, че като нас момчета за три часа могат да се намерят на Черни връх. Това май не излезе вярно, но все едно, ние бяхме доволни, защото както си бяхме изплезили езиците, все поглеждахме часовника дали са минали три часа. Те наистина минаха, но вместо целта на пътя ни отдалеч се показаха 10 овчарски кучета. Кучетата бяха привикани от овчарите, които ни посрещнаха в колибата си, разхладиха ни с кисело мляко. Без особени приключения към един часа бяхме на точка, от която като огледахме околността, според сведенията, които имахме, заключихме, че сме на Черни връх."
Разказ за покоряването през 1889 г. на витошкия първенец от Алеко Константинов в издадения през 1907 г. „Възпоменателен туристически лист" по повод десет години от гибелта му. Автор е столичният адвокат Никола Тантилов - спътникът на Алеко в това изпълнено с приключения разузнавателно пътешествие. То е извършено шест години преди първото масово изкачване и написването на „Триста души на Черни връх".
Целият маршрут на първото Алеково изкачване, както разказва Тантилов, е четиридневен: тръгване от Борисовата градина в пет часа сутринта на 12 юли 1889 г. към Герман, през Искъра към Панчарево, спиране на „Кокалянския Урвишки манастир", Железница, Черни връх и слизане през Владая на 16-ти.
Разположена на 950 м средна н.в., на 23 км от големия град, Железница е смятана за относително младо селище. Възникнало е  преди няколко века благодарение на изобилието на желязна руда, планински потоци и работливи хора, за което свидетелства и самото име. По времето, когато Алеко Константинов и Никола Тантилов преминали оттам, рударството вече било загубило своето значение на основен поминък, течението на Селска река въртяло десетина воденици, хигиенната дейност на валявицата вече била в ход, а „цивилизацията" около минералните извори в долния, източен край, не била кой-знае колко далеч от днешната.
Несъмнено минералните извори са едно от най-известните места тук. Дванадесет-тринадесет на брой, те са възникнали при специфичните условия на разлома между Витоша и Плана. Водата е с температура 30 - 31 градуса, лековита за кожни и стомашно-чревни  заболявания Любопитен е фактът, че  към 1939 г. минерална вода от Железница е била бутилирана и продавана из страната..

Г-М.П.

понеделник, 1 юли 2013 г.

ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - В ЕВРАЗИЯ ?!

Из "Открито писмо до Президента на Република България Росен Плевнелиев"
1 юли 2013 / 16:35

Копие:
до българските медии,
до посланиците от ЕС,
до председателя на Европейската
комисия г-н Жозе Мануел Барозу,
до г-н Вилфрид Мартенс, 

председател на ЕНП

Уважаеми г-н Президент,

Намираме се в гранична ситуация, която предполага избора на едно
от двете положения: или властниците да отстъпят и така да се
отвори пътя на роденото в тези драматични условия гражданско
общество, или управляващите да останат на ретроградната си
позиция и страната ни да продължи да затъва в кризата и да се
дискредитира още повече в очите на демократично мислещите ни
съотечественици и на европейската демокрация.

В тази ситуация, г-н Президент, Вашата роля е изключително важна
и отговорна. Президентската институция е единствената, която
все още не е загубила доверието на народа. В тези решаващи за
страната ни дни Вие се държахте достойно и доказахте, че сте
автентичен държавен глава. Затова трябва да изразите публично,
ясно и недвусмислено отношението си към драматичните събития у
нас - включително чрез обръщение към нацията и като предупредите
евроатлантическата общност за мрачните перспективи, които се
очертават пред страната ни днес.

Настояваме за това, защото е възможно случващото се да бъде план
за промяна в геополитическите приоритети на България - за
откъсването ни от цивилизована Европа и асимилирането ни в
подготвяната от Путин Евразия. Възможно е това, на което днес
ставаме свидетели, да цели
налагането на санкции и отнемането на гласа на България в ЕС и
бъдещо откъсване на страната ни от евроатлантическата общност.
(БТА)
Пълният текст:
http://bta.bg/bg/c/OT/id/630910 

Протести пред паметника на съветската армия в София. Горе, 17 юни 2013: "България не е съветска лудница!", тук: 28 юни 2013: "Вдигайте си чуковете!", "Свобода или СССР".