Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 29 юли 2011 г.

1.СОФИЙСКИТЕ ШОПИ И ТЕХНИТЕ СОПИ (ТОЯГИ ЗА БОЙ), 1883


 Акад. Константин ИРЕЧЕК

Жителите в Софийско поле са хора първобитни и затова в етнографско отношение интересни. Принадлежат към особен планински тип, който се отличава от съседите си по ръст, характер и
носия, по-малко по говор, и техните села са разположени по високо лежащите долини около Витоша и Западния Балкан. Тези хора се наричат от другите българи шопи, а земята им Шопско или с турско окончание Шоплук.

Произходът на това име не е изяснен, както и не знаеме доколко то е старо.Неизвестно е също и пространството, върху което то се простира. Източните българи смятат за шопи и жителите на Врачанско, Трънско и други краища. От друга страна, името засяга дори Македония, където селяните около Кратово се наричат отчасти шопе, отчасти поляци (жители на полето). Кюстендилци наричат шопи всички техни съседи, които са гащници, т. е. които носят бели тесни гащи.

Селяните около София са хора силни и високи. Лицата им не са еднакви, ала главно изпъкват два типа: един славянски покрай Балкана и един турански, може бн печенежки, около Витоша. Лицата на мъжете и жените не са много хубави; затова пък ще видиш красиви хора зад Витоша, в Радомирско.

Те са здрави и закалени; зимно време, когато има сняг, селяните излизат с отворени гърди, а момите и в най-големия студ ходят на пазар в града без кожух, в същото облекло, както и лятно време. Техният говор принадлежи към западната група на българските наречия, която се дели от източната горе-долу от течението на Искър, ала не е в цялото поле еднакъв, дели се още на няколко подговора. Между личните имена се е запазило по нещо странно, при все че и тук, както и другаде, всякога заемат първо място повечето имена на християнски светии.

По характера си те са хора добродушни, ала при това недоверчиви, с изкуствена преструвка, хитри и понякога вироглави. Раздразнени, стават много зли. В последните турски времена убивали са тайно отделни черкези по полетата с дълги дебели сопи, без които българският селянин не ходи вън от селото, които им са потребни за помушване воловете и биволите, впрегнати в колата.
Софийски шопи от края на ХІХ век
Носенето на тези големи сопи според свидетелството на рицаря Dernschwam е било общо в България още в XVI век. Софийските селяни със свирепи буйства вдъхнали такъв страх на гръцките епископи, щото последният от тях Доротей, който собствено бил българин от Копривщица, набързо побягнал в Берковица и вече не се върнал в своята столица.

Също и в българско време те понякога хубаво се набиват помежду си за селския синор. Освен това те се употребяват от време на време от политическите партии за произвеждане буйства при изборите в самия град.

Живеят много скромно, ала затова пък страшно пият, и то ракия. София още в турско време е била обявена като град, в който от всички български градове има най-много кръчми, и Софийско е единственият край, където по- често можеш да видиш пиян българин. Най-първобитната част от тукашното население са жителите на Искрецка околия, по планините между София и Берковица.

Из «Пътувания по България», 1888 г.
( „Пътеписът е литературен труд от субективен характер”- К. Иречек )

петък, 8 юли 2011 г.

«Извратени танци със силно въртене на главата, клякания и др.», 1976

СПРАВКА ОТНОСНО: Младежките увеселения, провеждани на танцовата площадка в Парка на Свободата, дискотеката в ж.к. „Младост" и бара в Студентското градче - Ленински район.


По инициатива на отдел „Отдих и култура" към СГНС, ежегодно през летните месеци в Парка на свободата, на танцовата площадка, се провеждат младежки увеселения. През зимата, тези мероприятия се провеждат в някои квартални читалища и най-често в читалище „Средец" - Кирковски район.

Младежи и девойки масово посещават дискотеката в ж.к. „Младост" и бара в Студентското градче. На тези места ръководителите на мероприятаията много често не спазват работното време, като позволяват младежите да остават там и след полунощ.

Въпреки забраната за употреба на алкохол в дискотеката, често са случаите, когато той се внася от посетителите или се продава от отговорника Цветков. Това заведение е определено като младежки клуб на РК на ДКМС - Ленински район и има представител на комсомола, който отговаря за целия клуб.

Както в клуба, така и в бара на Студентското градче официално е разрешено тютюнопушенето.

На танцовата площадка в Парка на свободата свири оркестър „Авангард", репертоара на който се състои предимно от западни танци и песни, изпълнявани на английски и френски езици.

(116 л.) Външният вид на изпълнителите прави лошо впечатление, тъй като се обличат в разноцветни дрехи, панталони тип „Джинси", ризи тип „вестник" и носят дълги коси.

Изпълнението на западни модерни мелодии, придружени с крясъци и кълчения, привличат младежи с престъпни наклонности, които се стремят да са в унисон с оркестъра. При изпълнения на народни песни и хора, танцовата площадка винаги е празна.

Болшинството от посетителите се назовават не с имена, а с прякори. Модерно в момента на тези места е младежите да си разменят дрехите.
Напоследък се оформят танцови двойки, които изпълняват извратени танци със силно въртене на главата, клякания и др.

Под въздействието на тази музика и на алкохола се извършиха и някои хулигански прояви и престъпления. Така, например, през 1975 г. се оформи група от младежи, които след употреба на алкохол извършиха редица грабежи, кражби и хулигански прояви. Организатор на тази група бе Виолет Лилов Кънчев, род. 1958 г. член на ДКМС, неупражняващ обществено-полезен труд. През м. април т. г. след напиване в бара на Студентското градче, ученикът Тони Георгиев Чолов - 17-годишен, противозаконно отне лека кола.

Считаме, че е целесъобразно ГК на ДКМС да обсъди въпроса за програмите и съдържанието на младежките увеселения, както и за недопускане употребата на алкохол и забраната на тютюнопушенето в младежкия клуб и бара.

ЗАМ. Н-К СОФ. ГРАДСКО У-НИЕ НА МВР

10. VII. 1976 г. - полковник [подпис]

На снимката горе: Градинско парти с ролков магнет «Грундинг» - купон на теферич с мои съученици, юни 1976 г. Двама упражняват стъпките на възмутителния, «извратен», но много моден и любим танц тогава «Кунг Фу» (Личен архив)

Източник: Архив AНАМНЕЗИС
(КРДОПБГДСРСБНА, VI л - 615, т.2, л. 115-116)

петък, 1 юли 2011 г.

СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ИМА ДВА (2) ПАМЕТНИКА В СОФИЯ

> На Уважаемото внимание на Г-да Общинските съветници


Единият е пред стария Софийски зоопарк и докъм края на 1970-те гордо съжителствуваше с него. А другият е на възвишението в Лозенец по диагонал срещу хотел „Хемус”, в паркче отдясно на бул. „Черни връх”. Разликата между този срещу Софийския университет и този в Лозенец е, че първият (според признания на архитектите му) е с кух (празен) постамент. Тоест, нарочно е качен на висока кула, за да отговори на нуждите на комунистическата пропаганда.
А във втория има костница на починали в България съветски войници.

Скулптурната бутафория, наричана Шмайзера, е огромен и смешен символ на тоталитарно надмощие. Един от авторите му – проф. Любомир Далчев, като емигрант в Америка, писа писмо през 1990-те, че тази композиция вече няма място на българска земя... Мемориалът в Лозенец съдържа и истинска войнишка костница (не коментирам причините и начините за смъртта на тези хора – вече се разбра още една от големите тайни на българо- съветската „дружба”).

Наличието на първия роди анонимна изява на свободен творчески дух - графитът „В крак с времето” от 17 юни 2011-та. И поредният сблъсък между свободомисли и русофили. Вторият е тих, красив, тъжен, каквото е редно да бъде едно място за поклонение. Толкова е встрани от обществения интерес, че дори стари софиянци не се сещат къде е (камо ли д-р Желевите вълни от нови преселници).

Какъв е проблемът пред мъдреците на София? От 20 години назад, та и напоследък? Никакъв...


Поклонниците на Червената армия имат мемориален парк за отбелязване на годишнини, признателност, почит – в Лозенец. Силна, внушителна урбанистична композиция от май 1954 г., с автори Илия Петров и Иван Мандов... Мандов дори „вгражда сянката си” тук и това е последният му творчески вик....

Мемориалът в Лозенец е място, което с мълчанието си разказва за противоречията на ХХ век. А тоталитарното грозилище срещу Университета (за съжаление, също от именити, но принудени автори) просто трябва да бъде разглобено и преместено в чисто новия Музей на тоталитарното изкуство в кв.”Изток”. Той ще е готов до месец- два и струва на нас, кризисните 4 милиона и 500 хиляди лева! Чухте ли добре – четири милиона и петстотин хиляди лева! Добра цена и достойно ново място за пенсиониране на миналото ни.

Момчил ПОПОВ
На снимките: Мемориалният парк на Съветската армия в кв.Лозенец – София