Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 23 май 2014 г.

Моруни- гиганти над Градската градина

 
Тези риби населяват Балканите (и света) от 200 милиона години. Ако знаем, че планината Витоша е  изникнала от дъното на море преди 65 милиона години, трябва да се сетим, че есетрите - моруни:
1. са три пъти по-стари от планината до София и 2. са най-старите живи обитатели по нашите земи. И  имат спомени за нас и тук от времената, когато 7-те свята са изглеждали по съвсем реален космически  начин. Плували са горди, царствени, величествени и са се сражавали съвсем наистина из водите над  днешните бул. "Мария-Луиза", "Витошка", пл."България", че и над бул." Александър І". Където вчера, 22 май  2014 г., в Деня на биологичното разнообразие и Деня на рибната миграция,  ги срещнах и аз...
Много харесвам огромни риби. Най-вече, когато правят изящни тегели из Градската градина в София  (градинката до Народния театър)... Потайни, хитри, интелигентни и загадъчни в своята велика вечност  (затова са и оцелели милиони години), във вид на 4,5 метровите модели на есетри в естествени  размери, вчера по обед тези великолепни създания бяха съвсем достъпни. Екип на WWF България се  беше погрижил за това първо за София-днес умно и красиво зрелище.
Наистина, за кратко, само 2 часа по обед, еколозите от WWF България говориха с децата и  посетителите тук за опазването на българското биоразнообразие - сред най-богатите в Европа.  Скромно, но с огромни риби в центъра на София отбелязахме за първи път Деня на рибната  миграция. По света разбират колко е важно това - свободни реки, които позволяват на рибите да  мигрират и да се размножават пълноценно. Затова ще се говори в над 50 страни на повече от 250 подобни срещи.
Есетрите са изумителни, затова не пропуснах да направя снимки на техните модели съвсем досами  жълтите павета... Ако не съм споменал река Дунав - днешния им дом, ще го заменя с архивна  фотография на истиска огромна моруна от 1915 г. От времето на Европейската война, без годинка век преди нас. Което за есетрите е прашинка от тяхното битие ... /МП/
 
 
  
Фотографии: Авторови и от Фотоархив "Л. Юруков"

четвъртък, 15 май 2014 г.

БУРОВ: "СВЕТЪТ СЕ КРЕПИ НА ЗАКОНА"

Първите 60 години Вечност за държавника-философ Атанас БУРОВ (1875 - 1954)

МИСЛИ НА АТАНАС БУРОВ:

Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото.

Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека.

Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина , като позабогатее - и то на българина полуинтелигент - е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България.

Изтерзана, България е поставена днес на съд - този съд ще продължи до окончателното сключване на мира. Всички управници и граждани сме длъжни да направим крайни усилия, за да облекчим съдбата й... Да свием прочее временно партийните си знамена. Да избягваме дребнавите домогвания за партийно надмощие. Да си подадем братска ръка, за да подкрепим делото на правителството за създаване на мощна, свободна, демократична България. (в. „Мир" 16 октомври 1944 г.)

Стопанската криза е болест на икономиката, душевната криза е последствие от нея. Сега, в 1945-1946 година, също има криза и това е криза от немотията, от глада, от липсата, от купоните, от изобилието на болести. С триста грама хляб с купон не се живее.
 Слободията на младите, разпуснатостта на старите, голямото богатство на едни, беднотията на други – всички тези компоненти на живота създават семената на кризата. А изобилието не е добро – то води към излишества. Излишествата – към духовна разпуснатост на нравите.
Учен може да стане само човек с много пари и много желание за учение. Трябва да вземем за пример английския метод на просвета. Та държавата дава безплатно основно образование с много приятна и ясна програма за децата: с повече пеене и рисуване, с повече спортуване и по-малко назидание и учение.
Детето научава първо песента за майката:”Майчице, добра”, а след това – английския химн, после песента за краля или за кралицата. Три песнички се учат там преди молитвите. У нас свещениците се наложиха първо да се чете молитва преди учение.

И в България трябва да има горна камара. Депутатите да коват законите, а сенаторите да ги одобряват. Сенатът ще ги прецизира по-добре, защото е от по-умни и по-заможни хора, които имат нещо зад гърба си и не разчитат на мизерните два наполеона заплата на заседание.
Някога на парламента се плащаше само на заседание. Има ли те там, получаваш заплата. Няма ли те, нищо не вземаш. Ама бил си болен, нищо – да не си се разболявал. Трябва да пазиш здравето си и да си здрав. Както волът на нивата оре и трябва да е здрав, да тегли ралото, така и депутатът трябва да е здрав.

Няма ли уважение към армията, полицията и парламента – горко му на този народ. Първо хората трябва да изпълняват задълженията си, а после да търсят правата си. Ако в Парламента заседават умни, делови, сериозни хора, които имат хубава работа и доходи, те няма да протакат заседания и да слушат глупости на самозвани оратори-бърборковци.
Светът се крепи на закона.
На снимките: Паметникът на Атанас Буров в Градската градина - София

събота, 10 май 2014 г.

КАЛИН И ГАРВАНИТЕ

Разбира се, че творец като Калин Николов ще направи свободен прочит и свое тълкувание на темата, по която работи. "Гарванът" от Едгар Алън По. Черната като Сатаната, но твърде интелгентна птица, която олицетворява мрачната страна на човешката психика, лутането из лабиринтите на Злото, вестителят от Подземния свят, крясъкът за свършека на Света, грозното зловещо гракане край бесилката на героя... Но при Калин - и Светлината, и тихата философия, че грозен или лош животът е Живот, че в крайна сметка Светът е балансиран от Доброто и Злото. И това е "Гарванът". За съжаление, многото гарвани в озъбеното ни време...

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?
Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен
в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.
Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?"
                      Той изрече: "Вечността!"
В трийсетина еднакви квадратни платна е събрал маестро Калин Николов най-новите си мисли и виждания. Подредил ги е в изложба във фоайето на стъклената планина, наречена "Интерпред" в кв. "Изток" - София. Откриването беше на 7 май, а ще стои там две седмици - до 21май 2014. /МП/

петък, 9 май 2014 г.

БЕШЕ СТРАШНО ДА СЕ СТОИ В ПАРКА

Valentina Marinova, 8 май 2014, София
Днес видяхме едно прекрасно светлинно шоу на ?#?ПСА?, с невероятни послания като: Това е "паметник" на лъжата; България не беше освободена, а поробена; Това е "паметник" на престъпния комунистически режим; Русия нарушава международните закони и заплашва Украйна и др. Това на фона на българския и европейския химн. Но видяхме и още нещо. Десетки охранители на това каменно чудовище, което трябва тази нощ да бъде опазено за утрешния Ден на победата. Освен голямо количество цивилни и униформени милиционери имаше още цял бус от младежкото БСП и група от движение "Че Гевара". Само чакаха да приключи събитието и почнаха да обикалят като коптори около чудовището и да обсъждат на висок глас имена на хора, доста агресивно. Такова чудовищно "пазене" на #ПСА е безпрецедентно. Беше страшно да се стои в парка. Другарки и другари, както днес правилно са написали неизвестните художници на другия паметник в кв. "Лозенец", не се мъчете. Ще ползваме други места, където да изказваме и показваме солидарността си с държавите, които са потърпевши от руската агресия. Специални благодарности на Emil Machikov и Tzvetelina Ina Sarbinska за страхотното преживяване. Чакаме снимки. Благодарности и на всички други, които са съдействали създаването на това чудесно събитие.
OFFNews, 9 май 2014, София
Близо 1000 отбелязаха Деня на победата пред паметника на Съветската армия.

четвъртък, 1 май 2014 г.

АРЕСТИ В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА, 1947

- Писмо- свидетелство от Август 1951 година на напусналите нелегално страната депутати от VІ ВНС Стратия Скерлев и Емил Антонов
- Из сборника „Килията „Сърп и чук”- 2
(публикува се първи път)
До Господина Генералния Секретар на Интерпарламентарния Съюз
гр. Истанбул


Много Уважаеми Господин Главен Секретар,
Ние,- Стратия Скерлев Народен Представител от Хармаилйската избирателна околия-избран на 27  Октомврий 1946 година напуснал нелегално страната на 24 Август 1947 година и Емил Антонов Народен  Представител от Тутраканската избирателна околия, избран на 27 Октомврий 1946 година, напуснал  нелегално страната на 26 Август 1950 година, считаме за необходимо да доведем до Вашето  просветено внимание следното:

Нашия народ лишен от елементарните човешки и граждански права и свободи е угнетен от един  порочен потиснически режим, който нема равен на себе си в историята, и е в невъзможност да даде  израз на своите мъки и неволи по естествен път, като печат,политически опозициони партии или преставителство в международни иститути и организации. Народат ни требва да разчита на нашите  скромни усилия и най-главното на подкрепата на свободните хора от различните краища на света,  които биха си дали труд да разкъсат ограждащата го железна завеса, да осъдат неговите угнитители,  както и да му помогнат да възтанови своята свобода и независимост.

Това състояние на нещата е констатирано чрез присъдата на Хагския международен съд,  издадена  против комунистическото правителство в София по изкането на ООН. С нея се осъжда това  правителство за незачитане хартата на ООН и нарушение на договора за мир сключен с силите  победителки, в който българското правителство се е задължило да не нарушава човешките и  граждански права и свободи.

Трагичното положение, в което се намира Българския народ добре се знае от целия демократичен  свет. Това стана още по ясно когато послушниците на Москва и коменистическото правителство в  България скъса без причино дипроматическите си отношения с Американското правителство.
В такова състояние са и народите на: Ромъния, Полша, Унгария, Чехословашко, Албания, Литва,  Летония, Естония, Украйна и др.

Господин Главен Секретар,
                            
На 27 Октомврий 1946 година, въпреки нечувания терор през време на избори, при който паднаха убити  23 души деятели на опозицията, бехме избрани в 6 Велико Народно Събрание 101 Народни  Представители на БЗНС и Социал Демократическата партия.
Комунистическата партия под покровителството и съдействието на Съветските воено окопациони части  в България унищожи опозицията.

На 6 юни 1947 годива беше аристуван в залата на Народното Събрание водача на опозицията и  секретар на БЗНС Никола Д.Петков, на 16 август 1947 тодина осъден на смърт чрез обесване и 23  септемврий същата година егзекутиран.

На 11 юни 1947 година 23 Народни Представители от БЗНС беха изгонени от Народното Събрание,  мандатите им отнети и арестувани.

На 27 август 1947 година отнеха мандатите и на останалите народни представители на БЗНС, Съюза  беше обявен извън законите и разтурен.

В началото на 1948 година беше отнет депотатцкия имунитет и на останалите10 души Народни  Представители от Социалдемократическата партия, арестувани и осъдени ведно с водача на същата  партия г-н Коста Лулчев, партията обявена извън законите и разтурена.
До момента са успяли да се спасят като са избягали зад граница следните народни представители:  Д-р Георги Петков, Георги Колев, Коста Шопов, и Тончо Тенев всички понастоящем в Франция, Стратия  Скерлев и Емил Антонов в Турция;

Намират се в затворите следните държавници и общественици: Проф. Венелин Ганев бивш регент, Асен  Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Дерлински бивши министри и народни представители, Иван Костов,  Михаил Михайлов- народни представители, Стойчо М....
Намират се в затвора осъдени на многогодишен затвор  следните общественици: Димитър Гичев,  Вергил Димов и Константин Муравиев - бивши министри, Коста Лулчев, Димитър Стоянов, Рангел  Даскалов, д-р Петър Дертлиев, Петко Търпанов, Петър Братков, Крум Славов, Иван Гинчев, Иван  Копринков, Любен Боянов, Георги Кръстев, Неделко Атанасов, Трифон Кунев,- всички народни  представители.

Намират се в лагерите за робски труд следните общественици: инж. Стоян Бошков, д-р Гочев, д-р  Георги Басилев, Сргий Златанов, Петър Сърбински, Тодор Драганов, Асен Паянтов, Никола Ковачев,  Христо Къркъмов, Иван Гергов, Спас Найденов, Димитър Илиев, Стефан Димитров, Кирил Попов, Недко  Ботев, Атанас Лерински, Хаджи Атанасов, Минчо Драндаревски, Младен Големански, Личев, Елисавета  поп Антонова, Светла Даскалова, Цветан Максимов. Нино Чекърски, Тодор Лаваро, Христо Стоянов,  Тодор Киров, Рачо Домусчиев, Минчо Панов, Господин димов, Стоян Кърлов, Никола Певтичев, Петко  Франгов, Иван Дуков, Стоян Жеков и др: - всички народни представители.
Факсимиле от писмото на напусналите нелегално страната депутати от VІ ВНС Стратия Скерлев и Емил Антонов

Вследствие на непоносимите условия при които са поставени да живеят в затворите и в лагерите за  робски труд починаха преждевремено следните видни държавници и общественици: Кръстю Пастухов  бивш министър и народен представител, лидер на Социал демократическата партия е починал на 19  ноември 1949 година в Сливенския затвор; Цвети Иванов редактор на вестник Свободен Народ- орган  на социал демократическата партия умрял на 23 юли 1950 година в лагера Белене, Свищовско; Никола  Мушанав бивш министър председател и лидер на демократическата партия, умрял през месец юний  1951 година в Софийския централен затвор; проф. Петко Стоянов бивш министър на финансиите и  народен предетавител, един от водачите на опозицията, умрял през месец август 1951 година в  Софийския централен  затвор, където лежеше без произнесена присъда.

Господин Главен Секретар,
До момента до който в страната ни имаше опозиционни парламентарни групи България членуваше в  Интерпарламентарния съюз. По заповед ва Кремъл комунистическата партия отказа това членство.
Ние, които в най тежкия момент получихме доверието на народа и бяхме избрани за народни  представители смятаме, че имаме право да представляваме правата и интересите на нашия осъден на  мъчения народ в световния АЕРОПАГ представляващ световната демократична съвест и морал, имаме  честа да Ви замолим да ходатайствувате пред изпълнителния комитет, да бъдем приети като  равноправни делегати на предстоящия конгрес на Интерпарламентарния съюз, който ще се открие на  31 август 1951 година в град Истанбул. Прецедент за това има в Унията с приемането в миналото на  конгресите на Съюза с участието на представители на Испанските републиканци.

Приемете молим нашите отлични към Вас почитания:
Стратия Скерлев/п/, Емил Антонов /п/

Из Архива на Българския Национален Комитет
(Бел.ред.: Запазен е оригиналният правопис за пълна и автентична достоверност.)


„Килията „Сърп и чук”- 2 може да изтеглите оттук:
http://popovart-sofia.eu/?page_id=1257