Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 10 януари 2019 г.

ПРЕЗ БОМБАРДИРОВКИТЕ 1943-44 „ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ” ВЪРШИ САБОТАЖИ

Из „РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ ПО ВЪЗДУШНИТЕ НАПАДЕНИЯ, извършени на 
10 януарий т.г. над гр.София”,1944 
–Противникът хвърли бомбите си над града в една ивица с широчина от около 1.5 – 2 клм., минаваща в обща посока: шосето за с. Банкя, бул. „Кн. Клементина”, ул. „Граф Игнатиев” и шосето за игрище „Юнак”, с. Дървеница.
–Мнозина стояха по входовете на жилищата си да броят самолетите, а някои, както например загиналите в Александровската болница лекари продължиха спокойно обяда си, вярвайки, че „джентлемените” няма да посегнат на Червения кръст.
...
Бедствената ситуация в София по време на и след Голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г. обективно, безпристрастно и документално, от „първа ръка“ е описана в  

„РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ ПО ВЪЗДУШНИТЕ НАПАДЕНИЯ, извършени на 10 януарий т.г. над гр.София”,1944 г.

І. ДНЕВНО НАПАДЕНИЕ.
 

1. ПРОТИВНИК: 1/а – Цел на операцията. Да се бомбардира чувствително българската столица без да се търсят каквито и да е военни обекти, с цел да се разколебае духът на българина и неговото правителство /по примера на Италия/.

1/д - Излитане от летищата към 9 часа. Последователно събиране на ятата над Адриатическия бряг в продължение на 45 минути.

1/е,з - Към 11.23 часа противниковото въздушно съединение прелетя над Шкодра, Качаник, северно от Скопие, Враня, Сурдолица, Сливница, Божурище и към 12.23 часа достигна София.
- В 12.23 часа противниковите бомбардировачи прелетяха над София с посока от северозапад към югоизток на 5 последователни вълни. Всяка вълна се състоеше от по 27 до 30 самолета, летящи в клин от ятни клинове. Височина на летенето 7.000 м. Бомбите бяха пуснати със слабо пикиране от 7.000 до 6.000 м. При такова бомбопускане бомбите падат с увеличена скорост и под голям наклон, при което нанасят големи поражения.
След пускането на бомбите си противниковите самолети отлетяха в югозападна посока. Точният им път при завръщането не можа да бъде установен, понеже падналите в града бомби прекъснаха всички междуградски телефонни съобщения.
Противниковите изтребители, идващи от южна Италия са се присъединили към бомбардировачите над Македония и ги следваха непосредствено.

1/и – Противникът хвърли бомбите си над града в една ивица с широчина от около 1.5 – 2 клм., минаваща в обща посока: шосето за с. Банкя, бул. „Кн. Клементина”, ул. „Граф Игнатиев” и шосето за игрище „Юнак”, с. Дървеница.

Спущането на бомбите започна югозападно от линията на шосето за с.Обеля, от където почват първите бомбени попадения, стана масово след прелитането над пл.„Св. Неделя” и приключи на линията на с.Дървеница, където при отклонението на пътя за с. Бистрица се намират последните 9 попадения.

Като югозападна граница на бомбардирания участък може да се приеме линията на Модерното предградие – Александровската болница включени, а като североизточна граница – линията на Клементинската болница изключена – бул. „Цар Освободител” вкл.

2. НАШИ ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ. 2/а – Към 11.40 часа се получиха първите донесения от германската предупредителна служба, че към 11.20 – 11.30 часа над Шкодра са прелетели в източна посока повече от 200 противникови четиримоторни бомбардировачи и двумоторни изтребители. Веднага с пускането на това донесение бяха предупредени летищата, изтребителите, П.В. артилерия, П.В.Х. защита, пощите, железниците и щаба на войската. В 11.55 – 11.56 – 11.57 часа  се получиха последователни донесения от Качаник, Скопие и Жегра, че в 11.52 часа над същите места са прелетели около 200 противникови самолети в източна посока. В Скопие е била обявена тревога в 11.55 часа. В 1 и 5 предупредителни области – в 11.58 часа. В същото време в София бе дадена тревога със сирените. В 12.23 часа противниковите бомбардировачи прелетяха над София.
2/б – Общо взето гражданите спокойно заеха местата си в скривалищата. Не всички, обаче, изпълниха нарежданията на П.В.Х.защита да влязат в скривалищата. Мнозина стояха по входовете на жилищата си да броят самолетите, а някои, както например загиналите в Александровската болница лекари продължиха спокойно обяда си, вярвайки, че „джентлемените” няма да посегнат на червения кръст.



ІІ. НОЩНО НАПАДЕНИЕ
 

ПРОТИВНИК: Около 100 английски бомбардировачи „Велингтон” на две вълни от по 50 самолета – вероятно един леко бомбардировъчен английски полк. Нощта бе напълно ясна и светла.
Противникът прелетя над София точно в 22 часа в посока от югоизток към запад. София бе осветена от няколко осветителни ракети, разпръскващи се на много звезди. Две- три минути след това потивникът започна бомбопускането. Засегнати бяха центърът на града, Слатина и Симеоновския редут. Височината не летенето бе от 3.500 до 7000 метра.
Дневната бомбардировка бе повредила електрическата мрежа и затова сирените не можаха да свирят. Освен това бе разкъсана и цялата телефонна мрежа на града и по такъв начин кварталните П.В.Х.З. групи нямаха връзка с щаба на П.В.Х.отбрана... Предполагаше се, че стрелбата на противовъздушната артилерия по противниковите разузнавачи, които прелетяха около 10 минути преди бомбардировачите, ще предупреди гражданството, което и в действителност стана, но за жалост много късно.

3. ЖЕРТВИ. Общо има 482 убити, 232 тежко ранени и 478 леко ранени. По всичко личи, че по-голямата част от жертвите се дължи на изненадата при нощното въздушно нападение, както и на неспазване нарежданията на П.В.защита при дневното нападение.

ІV. ЗАЩИТНА СЛУЖБА.
Общо столицата има 20 защитни групи в състав средно по 220- 230 човека или всичко 4715 души.
Кварталните П.В.Х.З. групи се състоят от по 7 ядра, от които 5 пожарни, едно санитарно и едно полицейско.

3. РАЗРАВЯНЕ НА ЗАТРУПАНИТЕ. За разравяне бяха определени пожарните ядра от всяка група в състав от 35 човека всяко, снабдени с кирки, лопати, спасителни въжета, канджи, стълби, чукове и пр. Под командата на подофицер. Тия групи бяха засилени с придадените три трудови роти. Тъй като защитните групи се попълват със защитници от кварталите, които влизат в района на съответната група, то се оказа, че в най-пострадалите райони, където имаше нужда от най-много хора за разриване и спасяване, най-голям брой защитници бяха лично пострадали и се пръснаха да спасяват семействата. Все пак тия, които останаха по местата си, работиха със себеотрицание, дори 48 часа непрекъснато, без през това време да са получили храна. Работата се затрудни извънредно много от нощната бомбардировка, която дойде тъкмо когато се вършеха спасителните работи по дневната бомбардировка, а също така и от качеството на строежите в София – много железобетонни кооперативни жилищни сгради, в които при бомбено нападение се срутват  железобетонни блокове, чието пробиване, разчупване и разчистване изисква специални съоръжения и подготвен персонал.

Именно пред тия железобетонни блокове защитниците – в по-голямата си част чиновници, адвокати, търговци и др. подобни, стояха безпомощни със своите лопати, които държаха като писалки и със своите цивилни облекла и обувки, неудобни за работа, а и особено ценни в купонни времена. Придадените трудоваци добре владееха кирката и лопатата, но и те нямаха необходимия инструмент за борба с железобетона.

Тая именно липса на специални съоражения – бормашини, компресори, багери, секачи, влекачи и пр., и обучен персонал е причината за недостатъчно ефикасното разриване на затрупаните скривалища /мазета/, при което по официални сведения бяха извадени живи хора най-късно на 16.І. т.г., тоест 6 дни след бомбардировките, а по известни странични данни би могло да се предполага, че дори към 27.І. е разрито и спасено едно няколкочленно семейство, хранило се през тия 17 дни с туршия и картофи.

V. ЕВАКУАЦИЯ
 

4.ОТРАЖЕНИЯ НА БОМБАРДИРОВКИТЕ: а/ Дневната бомбардировка на столицата бе изживяна от по-голямата част от населениет с очудващо спокойствие. Скоро, обаче, това спокойствие започна да се заменя с бързо растяща тревога, която бе породена и подсилена от следните факти:
1. Множеството от гражданите излязоха по улиците и тръгнаха да търсят своите близки. Чак тогава всички започнаха да разбират колко безогледна и жестока е била тази бомбардировка...
2. Ужасът се подсили не само от зловещата картина на рухналите здания и зеещи дупки, но и от неефикасната работа на разриващите групи. Последните бяха малобройни и с неподходящ  инструмент. Гражданите понесоха твърдо бомбите, но възможността да загинат бавно от гладна смърт, затрупани като плъхове в собствените си мазета, хвърли първото семе на паника в душите им.
3. Не по-благоприятно въздействие оказа и гледката на избухналите пожари. Липсата на вода затрудни извънредно много гасенето и не липсваха къщи, които горяха като факли, без да може да им се помогне. Вероятността за едно следващо нападение със запалителни бомби и свързаната с тази вероятнст представа за живо изгаряне бе в състояние да смути и най-силните духом.
4. Липсата на електричество, пълната тъмнина на бързо настъпилата вечер, изпочупените прозорци на болшинството от зданията и острият зимен студ  сковаха не само телата на събраните в оцелелите къщи и разговарящи при осветлението на кандилото граждани, но започнаха да смразяват и душите им.
б/ Последвалата нощна бомбардировка вече бе изживяна със страшен ужас. Мнозина, които посрещнаха спокойно дневното нападение, през нощта и те загубиха нервите си. След като заглъхнаха и последните бомби, народът започна да излиза по улиците. Появиха се и първите бегълци с бухчи и пакети на рамо, отиващи ужасени в различни посоки...
в/ На 11. І. сутринта по всички пътища, които извеждаха на вън от София можеше да се види един безкраен поток от бягащи хора с малки вързопчета или пък претоварени с багаж. Старци, мъже, жени, деца, болни хора – всичко бягаше преизпълнено от тревога, чу може да бъде настигнато из пътя от някоя нова бомбардировка. Хаосът бе голям. Той се и усили от няколко лъжливи тревоги. Имаше болни възрастни хора, някои от които носеха столчета и през всеки 100-200 метра сядаха да поемат дъх и пак да продължат. В същото време прелитаха големи луксозни коли, изпращани със злобни забележки.

ХIII.ОПАСНОСТИ, КОИТО  ЗАСТРАШАВАТ  СТОЛИЦАТА.
 

1.ТЕРОРИЗЪМ И САБОТАЖНА ДЕЙНОСТ НА ПРОТИВООТЕЧЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ, ОСТАНАЛИ В СОФИЯ.  Бомбардировките над София създадоха много благоприятни условия за проявление на противоотечествените елементи, намиращи се в нея.  В такъв смисъл бяха и дадените им предварително инструкции. Тежестта на бомбардировките, обаче, и избухналата след това паника заразиха и тези елементи и голяма част от тях побързаха също да напуснат града. Останалите в столицата не можаха да проявят никаква организирана дейност, а проявиха съществуването си само чрез няколко убийства на полицаи чрез стрелба от засада. Ръководството на „Отечествения фронт” не остана доволно от този резултат и пристъпи към ново организиране на своите сили в София, за да могат последните при една нова бомбардировка от голям размер да извършат ред саботажи и убийства, възползувани от общата суматоха и преди да са се окопитили органите на властта, с цел да разстроят или поне да компрометират държавното ръководство.

2.РАЗБОЙНИЧЕСКИ НАПАДЕНИЯ ОТ ВЪН ЧРЕЗ КОМБИНИРАНИ  ДЕЙСТВИЯ  НА ОКОЛНИТЕ  ПАРТИЗАНСКИ  ОТРЯДИ.  За да се постигне горната цел ръководството на „Отечествения фронт” реши да комбинира дейността на своите органи от вътрешността на столицата с едно действие отвън на околните партизански отряди Мургашки, Трънски и Ихтимански, които веднага след едно ново от голям мащаб въздушно нападение трябва да нахлуят в столицата и нападнат по-важните държавни учреждения. В изпълнение на тая задача отделни нелегални започнаха да се промъкват в столицата, за да разузнаят и подготвят действията на своите отряди, а преди известно време бе се вмъкнал в София и самият водач на Трънския партизански отряд – Славчо. Дейността на тия елементи се благоприятствува от това, че в София много къщи са празни, гражданите спят по различни квартири, където се чувстват по-сигурни, и полицията е затруднена много в задачата си да контролира кой на какъв адрес живее и кои са обитателите на дадена сграда...

Докладът- известие съдържа  38 машинописни страници, но не е подписан. Пази се в архива на исторически портал „АНАМНЕЗИС”.  Разузнавателни известия от други дати и градове се съхраняват в Държавен  военен  архив – В.Търново.

Подборка: Георги-Момчил ПОПОВ


сряда, 9 януари 2019 г.

В ПОТУРИТЕ НА ДЯДО МРАЗ

 
От ателие „Антик“ пристигна празничното ми Коледно фото за Новата 1959-а година. Маестро Попов – Литъл Ококорен, в потурите и кожуха на Дядо Мраз. София, Музей на „социалистическия реализъм“, раздел „Щастливо (безмислено, арестувано) детство“, зала новия ЦУМ или старите Централни хали. Някъде там, в „Светлото бъдеще“.