СВАТБА В „ТРИ КЛАДЕНЦИ“, 1967

 

Старият фотоалбум е като забравен да работи нощем телевизор. Погледнеш го случайно и без да си го питал, продължава да разказва...

Лили беше леля на отлетялото ми Кате. Фина, елегантна, руса хубавица, обрана в маниерите жена, преводачка от немски. С мъжа си Христо дълги години работиха в чужбина. Като млада двойка с Катето им гостувахме 2 седмици в Будапеща през 1987г. Имаха си и вносна кола, но нямаха деца. Леля Лили страдаше от тежък инсулинов диабет от мизерното си трагично детство през Втората световна война. На 5 годинки остава сираче от общо три деца, защото баща им Крум Славков е застрелян от своите на „победния Девети септември 1944 г.“

Леля Лили беше родена в бедния краен квартал Булина ливада, а сетне живаля по интернати. Из архивите в мазето са и снимките й с „вожда и учителя Г. Димитров“, който дошъл в интерната в Банкя при сираците – деца на герои... Завършила успешно Немската езикова гимназия в Ловеч, а после и Софийския университет. Мъжът й чичо Христо бе хубавец от Ючбунар (кв.Три кладенци), добър механик и шофьор. В мръсните казарми като войник бе лепнал тежък хепатит и в зряла възраст изпревари леля Лили към Отвъдното.  Живяха скромно, волно, без старини – винаги заедно.

В албумите на сем. Лиляна и Христо Белеви от София, които останаха при нас, има интересни снимки от сватбата им в Ючбунар през 1967г. Отскоро има нова, секундна, компютърно –магическа програма за оцветяване на черно-бели снимки. Дъщеря ми, внучката на баба-леля Лили ги изтипоса в цвят, та литнах директно към 1967-а.

Може би наистина цивилизациите живеят в светлина, която пътува.

 

ПАВЕЛ ТОДОРОВ И СТАРА СОФИЯ, 1909

 

Тодоров, Павел: „Златарската чаршия“, 1912 г. Уличката с дюкяните на златарите се е намирала на мястото на дн. Министерски съвет.

Павел Тодоров Паунов е роден на 02.04.1894г. в Драз махала, квартала между Сточна гара и Лъвов мост в София. Още от ученик – с цветни моливи, акварел, маслени бои, Павел Тодоров рисува родния си град, прехвърля през годините романтиката на Стара София. След завършване на гимназия постъпва в Художественото Индустриално училище /1912г./.

Заради войните прекъсва и завършва 1920г. живопис в класа на проф. Иван Мърквичка, проф. Иван Ангелов, проф. Стоян Митов. Рисува портрети, пейзажи, битови сцени, натюрморти. Създал е повече от 150 битови композиции. Една от любимите му теми е София и околностите й. Автор е на седем самостоятелни изложби в София и юбилейна изложба през 1976г.

Част от творбите му са в Музея за история на София. Това са скици и картини, запечатали Стара София. Негови творби има в НХГ, СГХГ, частни галерии и колекционери. Умира на 10.09.1989г. в София.

Страница „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ“, ФБ

Тодоров, Павел: „Драз махала“, 1909 г.

Тодоров, Павел: „Градската вада“, 1909 г. Река Владайска в района на Женски пазар.

Художникът Павел Тодоров /1894 – 1989/

Тодоров, Павел: „Джамията „Баня баши“, 1908 г. Днешният пл. „Бански“. В ляво до джамията – старата турска баня, в дъното дървеният цирк „България“ на мястото на дн. Централни хали. Пред него – конският трамвай /омнибусът/ за Княжево или Банкя, на преден план – селски пазар.

Тодоров, Павел: „Уличка“, 1908 г. – кв. Коньовица, около дн. Бул „Христо Ботев“

Тодоров, Павел: „Банишора“, 1908 г. Банишорската табия – дн. Хълм с Централния затвор, Бирената фабрика, Владайска река.

Тодоров, Павел: „Зима - река Какач“, 1970. На преден план - река Какач, протичаща край с. Връбница /дн. ЖК "Надежда"/. В дъното се виждат като през мъгла селските къщички.

Тодоров, Павел: „Коситба в Софийско“, 1972 г.

КОЛЕКЦИЯ: Музей за историята на София
Location: Regional Cultural Institute - Museum of History of Sofia 

ЮНИ Е

Отново е юни, липите цъфтят
и славеи чудни сонети редят...

Нататък съм го забравил. Юношеско стихотворенче... Влюбен, влюбен, та чак замаян! Блъснат от стихията за Сътворение. Див и кротък като петел или гълъб, който ухажва – трепери, танцува около женската, а крилото му виси и сам го настъпва... В прахта и слънцето на Живота, който предстои. В клоните, калта, бурите.

В петък вечер съм на Абитуриетски бал /40 години след това/... Затова ме трясна дитирамбът. Ще се видим оцелелите, останалите тук, в Старата родина, все още жадните за Живот и Свят. Броихме, броихме – 15 души от 42-а в курса. Една трета... Та така.

Г-M.П.

С БЕБЕ В „ДРУЖБА”

В жк „Дружба” живее Коки – моя млада колежка художница. Коки си има бебе. Отидохме да се запознаем семейно. Излязохме на разходка около езерото „Дружба” в жк „Дружба 1”.
Малките човечета виждат различно света – всичко им е близко, усмихнато, светло, на „една ръка разстояние”. Къщите, дърветата, слънцето се навеждат към тях, за да си побъбрят, да пуснат по някоя шега за възрастните… Това бебешко сливане със Света е и космическа, витална история. В художествените науки се нарича „Обратна перспектива”, има го и в средновековните български икони. Себеотдаване, сливане с простора… Но тук нямам време да се занимавам.
Просто с бебока на Коки направихме в този ден най-хубавите снимки на жк „Дружба”. Дори и аз се учудих – архитектурата тук е в своя социалистически блясък от 1947- 83… Жилищен квартал за работниците от индустриалната зона около Гара Искър, на практика 70 000-ен град… Ама на! Разходката около езерото по ми хареса от гъчканицата на „Ариана” и „Орлите”… Който не вярва, да качи метрото и да се покаже на слънце на станция „Искърско шосе”. Ще попадне тук, в рая на бившата българо-съветска дружба, както се зове и езерото. Близо до летище София и международната жп линия Истанбул – София – Мюнхен… С прекрасен панорамен разкош пред очите на цяла Витоша…/Г-М.П./

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фотографии: Георги-Момчил ПОПОВ

МЕТРОСТАНЦИЯ "ЛЕТИЩЕ СОФИЯ"

 

Вторият работен ден на най-новия лъч на Софийското метро - Лазаровден. Новият прозорец на София към света - Терминал 2 на летище "София". Или както се пошегува приятел "Терминал 2 в 1" - метро и летище на 20 метра изход от вход. Пешеходно, на железни релси, на криле в аероплан. От града под Витоша до цялото земно кълбо. Въздушната врата на България към света... 
По БНТ-то бях споделил и идеята си /2012/, че Източната врата на София трябва да говори за дълбоката ни връзка с Древна Тракия... Та там, да видя на място. Наистина, разкошотия!
Само с тази конструкция на Орфей, поразен от чумата през 18. век, май са ме разбрали твърде... как да го кажа, разкрепостено... Ама какво ти разбират от изкуство, от красота или да речем хармония хората без власт?!
Орфей, Аполон, Сатанаил, Нерон над горящия Рим - карай, важен е оборотът... И клиентелата. Касата е сърцето на съвременния свят! А хора много, забързани, замечтани, само до панорамата през стъклата и обратно, като мен, с багажи на колелца, без да се обръщат, угрижени, щастливи... Така. И пак така.

 Панорама на софийското поле и Стара планина.

 

 На хоризонта от юг - Витоша. Позната и винаги загадъчна.

 

03 Април 2015

КАЛИН И ГАРВАНИТЕ

Разбира се, че творец като Калин Николов ще направи свободен прочит и свое тълкувание на темата, по която работи. "Гарванът" от Едгар Алън По. Черната като Сатаната, но твърде интелгентна птица, която олицетворява мрачната страна на човешката психика, лутането из лабиринтите на Злото, вестителят от Подземния свят, крясъкът за свършека на Света, грозното зловещо гракане край бесилката на героя... Но при Калин - и Светлината, и тихата философия, че грозен или лош животът е Живот, че в крайна сметка Светът е балансиран от Доброто и Злото. И това е "Гарванът". За съжаление, многото гарвани в озъбеното ни време...

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?
Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен
в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.
Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?"
                      Той изрече: "Вечността!"
В трийсетина еднакви квадратни платна е събрал маестро Калин Николов най-новите си мисли и виждания. Подредил ги е в изложба във фоайето на стъклената планина, наречена "Интерпред" в кв. "Изток" - София. Откриването беше на 7 май, а ще стои там две седмици - до 21май 2014. /МП/

МОБИЛЕН НЕТ В ЦЯЛОТО МЕТРО

Удобството е факт след безпрецедентно обединение и на трите мобилни оператора. Изграждането на съвместна 3G мрежа е първият проект, по който трите компании работят заедно. Завършването на проекта превръща софийското метро в едно от най-модерните в Европа. Най-старата подземна железница в света – лондонската, не разполага с мобилна връзка
Източници: bnews.bg , Капитал Daily

СОФИЯ - ДИГИТАЛНИ РИСУНКИ 213

Красотата на Стара София така се прикри зад светофари, олющени фасади, табели, климатици и жици, че често я разривам и човъркам от забравата като археолог. Може би съм печален нещотърсач на отстатъчна романтика...

 

Дигитални рисунки: Момчил ПОПОВ

ЖЕЛЕЗНИЦА

или Алеко Константинов и лъжливата бабичка в механата
през горещото лято на 1889 година

“На 14 юли преди изгрев слънце потеглихме за с. Железница, гдето открихме много горещи извори, и оттам се закатерихме по стръмнината нагоре. В селото, на механата видяхме само една бабичка; всички селяни бяха вече в полето и тя ни даде ценния кураж, че като нас момчета за три часа могат да се намерят на Черни връх. Това май не излезе вярно, но все едно, ние бяхме доволни, защото както си бяхме изплезили езиците, все поглеждахме часовника дали са минали три часа. Те наистина минаха, но вместо целта на пътя ни отдалеч се показаха 10 овчарски кучета. Кучетата бяха привикани от овчарите, които ни посрещнаха в колибата си, разхладиха ни с кисело мляко. Без особени приключения към един часа бяхме на точка, от която като огледахме околността, според сведенията, които имахме, заключихме, че сме на Черни връх."

Разказ за покоряването през 1889 г. на витошкия първенец от Алеко Константинов в издадения през 1907 г. „Възпоменателен туристически лист" по повод десет години от гибелта му. Автор е столичният адвокат Никола Тантилов - спътникът на Алеко в това изпълнено с приключения разузнавателно пътешествие. То е извършено шест години преди първото масово изкачване и написването на „Триста души на Черни връх".
Целият маршрут на първото Алеково изкачване, както разказва Тантилов, е четиридневен: тръгване от Борисовата градина в пет часа сутринта на 12 юли 1889 г. към Герман, през Искъра към Панчарево, спиране на „Кокалянския Урвишки манастир", Железница, Черни връх и слизане през Владая на 16-ти.
Разположена на 950 м средна н.в., на 23 км от големия град, Железница е смятана за относително младо селище. Възникнало е  преди няколко века благодарение на изобилието на желязна руда, планински потоци и работливи хора, за което свидетелства и самото име. По времето, когато Алеко Константинов и Никола Тантилов преминали оттам, рударството вече било загубило своето значение на основен поминък, течението на Селска река въртяло десетина воденици, хигиенната дейност на валявицата вече била в ход, а „цивилизацията" около минералните извори в долния, източен край, не била кой-знае колко далеч от днешната.

Несъмнено минералните извори са едно от най-известните места тук. Дванадесет-тринадесет на брой, те са възникнали при специфичните условия на разлома между Витоша и Плана. Водата е с температура 30 - 31 градуса, лековита за кожни и стомашно-чревни  заболявания Любопитен е фактът, че  към 1939 г. минерална вода от Железница е била бутилирана и продавана из страната..

Г-М.П.

КЛИСУРСКИЯТ МАНАСТИР

В стари времена Клисурският манастир "Света Петка" бил почти недостъпен, изграден високо над древен път София - Брезник. Отнася се за 13. и 18. век. Днес е религиозен център и културно средище на град Банкя, в Люлин планина, на няколко километра от кв. Клисура. Старата църква била на повече от 300 г., но през 1954 г. се наложило да бъде обновена. На нейно място е построена сегашната църква “Света Петка” от игуменката Мария Магдалена (1896 -1978 г.).
Малко се знае за този манастир, защото при пожар библиотеката му изгоряла. Но красотата и тишината, стенописите с цитати от Библията, тежките корони на вековните дъбове в двора доближават духа до небесното... А старите кирпичени сгради на монасите връщат мислите и чувствата още в годините на Българското Възраждане.