Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

сряда, 26 септември 2012 г.

ЯНА ЯЗОВА: „ДА СТАНА ПЕПЕЛ – ЦЯЛА ИЗГОРЯХ”

26 септември- Европейски ден на езиците 


Текст: Марио Николов 
Преди няколко дни, по време на пресконференцията за предстоящото честване, попитах проф. Фай: „В последните два стиха на „Ще бъда!..”, поетесата пише: ...Затуй, че устоях и че не паднах, / Ще ме обича целият народ!” Смятате ли, че Яна Язова и нейното изкуство получиха тази обич?
Отговорът й беше лаконичен: „Тази жена ще влезе в редиците на световната литература! Проектът, който започваме в Лом, е насочен към младото поколение - искаме младите да разберат и да съхранят това огромно културно наследство...”

Яна Язова е родена като Люба Тодорова Ганчева на 23 май 1912 г. в Лом. Произхожда от семейство на интелектуалци - баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. По бащина линия тя е потомка на болярски род от Велико Търново, който след завладяването на града от турците се заселва в Сухиндол.
Майка й - Радка Бешикташлиева, е потомка на един от известните български търговци в Цариград - Стойчо Бешикташлиев, който е роден в Калофер. Неговият баща - Христо Стоев, пък е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Неин родственик е и извастният български етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов.

През 1930 г. Яна завършва гимназия в София, а пет години по-късно и „Славянска филология” в Софийския университет. През 1938 г. специализира в Сорбоната в Париж.

Според Петър Величков, който е сред най-задълбочените изследователи на живота и творчеството й, още като гимназистка, тя дава на големия български литератор проф. Александър Балабанов (1879-1955) своя тетрадка със стихове и той измисля псевдонима й „Яна Язова”. Тяхната по-нататъшна връзка става повод да наричат младата поетеса „единствената правописна грешка на проф. Балабанов”.

Из „Отговор”
...Не мисля кой сега самотно мене чака.
Не мисля, че ридаеш от любов и страх.
Аз зная само туй, че аз безшумно плаках.
Че за да стана пепел - цяла изгорях.

Писателката публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас”, „Литературен преглед”, „Развигор”, „Вестник на жената”, „Дневник”, „Мир”, „Зора”; в списанията „Светулка”, „Другарче”, „Вяра и живот” и др. Тя е участва в Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
Писателката е авторка на романите „Ана Дюлгерова” (1936), „Капитан” (1940), „Александър Македонски” (2002), трилогията „Балкани”: „Левски” (1987), „Бенковски” (1988), „Шипка” (1989) и „Соленият остров” (роман в две части за деветосептемврийския преврат и народния съд): „Голямо и малко” и „Война” (2003)...

Дебютната й стихосбирка „Язове” е отпечатана през 1931 г. и е последвана от „Бунт” (1934) и „Кръстове” (1934). През 1940 г. излиза и драмата в три действия „Последният езичник”, а драмата в стихове „Силян Щърка” - чак през 2004 г.

Марио НИКОЛОВ, 15 Септември 2012г.
Горе: „Портрет на Яна Язова”, Художник Людмила Поптошева, 
подарен от авторката на град Лом

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Не, това е руският император...

- Президентът Петър Стоянов за символиката в центъра на София 

Ние сме свикнали толкова много с топонимията на софийския център, че тя не ни прави впечатление, но за миг си помислете как изглежда отстрани. Представете си, че сте български държавен глава и заедно с чуждия си гост приемате гвардейския почетен караул. Срещу вас е патриаршеският храм и гостът ви пита как се казва той.

"Александър Невски" - отговаряте вие. Това вероятно е ваш български светец? - пита отново той. Не - отговаряте вие, това е руски пълководец, който е победил шведите при река Нева. Ооо, казва гостът и задава следващия си въпрос в колата, която вече се е отправила към президентския офис. Срещу вас е величественият паметник на Арнолдо Цоки. Това вероятно е ваш прочут генерал? - пита той. Не - казвате вие, - това е руският император Александър II. Но кокетната църква вдясно сигурно е прекрасен образец на българската ортодоксална традиция? - не спира с вежливостите си вашият гост. Всъщност това е Руската църква - отговаряте вие, след което трябва да отговорите и на следващия въпрос - за името на прекрасния булевард с кестените и жълтите павета, който е, разбира се, булевард "Руски".

Всичко това се случва в рамките на 3-4 минути и на не повече от 500 метра, така че само след минута лимузината вече е пристигнала, вие сте в президентството и пред госта обяснявате за последен път, че офисът на българския държавен глава и премиера са един срещу друг, на булевард "Дондуков", и не, генерал Дондуков не е български генерал, воювал в някоя от победоносните ни войни, а е руски княз (който наистина има сериозни заслуги за изграждане на основите на новата българска държава).

След всичко това в Гербовата зала на президентството българският държавен глава започва своята реч: Ваше Величество (или господин президент), Вие гостувате на един горд и независим народ, известен със своята славна история, силно привързан към своите национални герои и национални традиции...

Петър СТОЯНОВ
Из интервю пред в.„24 часа”, 19.09.2012
Пълният текст:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1549054
На снимката горе: Демонтирането на паметника на Александър ІІ за ремонт, София 05.09.2012 /vesti.bg

неделя, 16 септември 2012 г.

УСПЕХ ПО 10-БАЛНАТА СИСТЕМА, 1887


Преди да се ожени щастливо срещу Пра-баба ми Марийка Кръстева и приеме монашеството на семейния живот през 1905 г. в София, Пра-дядо ми Александър Д. Дунгаров трябвало да се роди на село. Това се случило през 1879 г. в Габровица, село в ждрело на река, някъде над град Костенец, в Рила планина. В столицата стъпил на момински парцел-зестра отсам Перловска река, построили фамилна къща на ул.„6-ти Септемврий” № 46, станал снабдител на шаяк за армията, турили му пръста (не на него, а на бизнеса му), участвал като фелдфебел-знаменосец в Европейската война от 1915 г., родили и отгледали 3 деца... И прочие. Сигурно е дошъл в София да отслужи военната си служба, залюбили са се с г-ца Марийка, родена в София през 1883г., и така се е задомил в столицта.
Освен официалния сватбен портрет от 1905 г., имам Дядо Алекс на кадро от 1914 г. като софийски газда с гарсонетка в омачкан панталон, тип „крив излъскан кюнец”... Пазя (не аз, а дъщеря му- баба ми, ги е скътала) и негови първи три свидетелства за завършени класове в училището в село Габровица от 1887, 1889 и 1891 г. Явно, във фамилията много се е тачело образованието и аз съм печалната жертва на тази вековна БГ-традиция... Само първото свидетелство, от 1887 г. е на 10-бална система за оценяване, остатък от руската окупация и администрация тук в първите години след Руско-турската война от 1877-78 г. Документът е писан на ръка, ударени са и печатите на кмета и училищното настоятелство в с. Габровица. Предеметите и успехът на Прадядо  ми Александър Димитров Дунгаров от първо отделение, завършено през 1887 г. са узаконени така:

СВИДЕТЕЛСТВО

Дава се настоящето свидетелство на ученика Александъръ Димитровъ, отъ І-во отделение на селското училище въ Габровското село, в уверение на това, че той е следвалъ презъ учебната 1886-1887 год. при примерно поведение и примерно прилежание доказалъ долуозначените успехи по предаваемите предмети.

№ по редъ Названия на предметите  Успехъ –въ цифри –въ думи Забележка

1. Законъ Божий                                    10                       Отличенъ          -
2. Български Езикъ                               10                       Отличенъ          -
3. Писмен. упражн.                               10                       Отличенъ          -

4. Сметание                                            10                       Отличенъ          -
5. Отечествоведение                              10                       Отличенъ          -
6. Естествоведение                                10                       Отличенъ          -

7. Чертание                                              9               Твърде Добъръ          -
 
8. Краснописание                                   10                       Отличенъ          -
9. Пение                                                    9               Твърде Добъръ          -
10. Гимнастика                                         7                            Добъръ          -  
Отсъствувания презъ годината 3 ½ дни
Село Габровица
1-вий Май 1887 год.                      Учителъ: (подпис)                                          
                                                      Училищни настоятели (3 подmиса и 2 печата)

Вярно с оригинала,
Момчил ПОПОВ
На снимката горе: Пра-дядо ми Александър Дунгаров, София, 1914 г.

неделя, 9 септември 2012 г.

Чейндж Барона и „Зрелия” Соц, 1977

Атанас Панайотов – Краставицата, скандален писател, бивш пандизчия, мой «боен другар» и приятел, разказва за «напрегнатия делник» в Строителни войски. От далечна Испания пред “БЛИЦ ШОУ” споменава и моята нескромна особа, което ме ласкае и трогва. Наско вае картини и образи от паралелното пространство на  «Зрелия социализъм», когато и аз имах честта и радостта да поживея сред специално подбрани хора.

Маестро Попов (Джуниър) като полкови художник в Строителни войски, Дупница, 1977 г.

- Наско, ти си служил с доста „видни” бандити в казармата. Разкажи ни за този славен период!

- В Строителни войски наистина служеха всички бандити. Аз бях там като неблагонадежден елемент, чейнчаджия, осъждан, така беше тогава.
Имах един роднина, който беше шеф на 4-то Районно окръжие. Изпрати ме в школата в Мало Бучино за младши сержанти, завърших я и после – в Станке Димитров /днес – Дупница/, в поделение 1753. Копаехме коритото на река Джерман и строяхме Химико-фармацевтичния завод. Оплаках се на майка ми, че ми е много тежка работата.... Питаш кои бандити бяха при нас?

При нас беше Райчо Гоцев - един от тарторите в поделението. Най-големият бандит в този край не е бил никога Карамански или Злати Златев – Златистия. Най-големият бандит беше Райчо Гоцев от село Усойка, на 10-ина км от Станке Димитров. Беше 10-12 години по-голям от мен. Участва в „калаената далавера” – изнасяли калай за Турция. Не цепеше басма ни на Карамански, ни на Златистия, ни на никого. После бяхме и във второ отделение на Централния софийски затвор.
Гоцев винаги ходеше с пистолети и с пушки със снайпери. Като се върнах от емиграция през 1991 година, му отидох в Дупница на гости. Той имаше първия нощен бар и първата игрална зала в града. Карамански му беше скачал, но Райчо му беше дал сериозен отпор.

Имаше един Бекташ, който беше лежал 15 години за убийство. Той е от Петрич. Той дойде 35-годишен в казармата, сещаш ли се за какво става дума?!

Друг петричанин е Митко Немчев – Фашиста, който бяга в Канада, живее там 4 години, но баща му: „Мите, ела си, ела си, ела си!” И той вземе, та се върне. Тогава Бай Тошо даваше чат-пат амнистии за невъзвращенците. Като бях писар, два-три пъти го пусках да бяга през границата. И те все го ловят! Но баща му за благодарност, понеже отговаряше за оранжериите в Петрич, ми пращаше колети с по 10-15 кг краставици и домати. Накрая вкараха Митко Фашиста в дисципа, а после и в Централния затвор.

А Сашо Манекена беше известен с това, че беше гадже на софийската красавица Кети Маринова, преди аз да я прасна. Тя пък се направила на интересна пред  Насо Чифлиджанов, ресторантьора, като му казала: „Ами той Насето нещо се е объркал”, когато я попитал: „Ама вярно ли Наско те е...?”
Та, казвам аз на някой войник: „Ще те пусна в отпуск, но ще донесеш една туба вино и едно печено агне!” И по едно време в щаба около мене се търкаляха 15-20 туби и дамаджани с вино.


Атанас Панайотов в имиджите си на начинаещ писател – 1990-те, и на действащ африкански държавник: Atanasio Nkosuhene Panayotov I и Mary Akusua Asomaniwaa I, вицекрал и вицекралица на Гомоа-Фете, 2008 г. Снимки: Личен архив

После аз започнах да излизам в отпуск. Една година съм изкарал в отпуск по болест. Имаше един ст. лейтенант Красе Симеонов, той ми беше началник щаб на поделението. Баща му беше окръжен прокурор в Кюстендил. Викаше: „Писаре, давам ти един месец отпуск, но искам един часовник „Сейко” и един галон уиски!”. Аз отивах в София, правех чейндж и на връщане му взема. Най-много им носех нескафе, но то не беше никакво нескафе, а от едно много евтино полско кафе „Инка”, което пълнех в буркани от нескафе и го носех на офицерите...

По едно време имаше криза за яйца в поделението. И Красе Симеонов казал на артелчика: „Донеси ми пет яйца!” А той: „Нямам!” Но вечерта дойде на проверка в щаба и вижда, че аз ям омлет. И вика: „Артелчик, абе, мама ти...! За мене няма, за писаря има яйца!”. А артелчикът знае, че ще го пусна в отпуска, само от мен зависи. И Красе Симеонов като взе пишещата машина, и я счупи в главата на артелчика. И викна началника на караула да ме вкара в ареста. Но той не смее, защото всички книжки са при мен и отпуските зависят от мен! Красе Симеонов обаче вика: „Веднага го вкарай в ареста и да я острижеш тази маймуна!”

Единствените българи с образование в поделението бяхме санитарят на доктора, аз бях писар, художник беше Попето, работеше като журналист в много вестници и издаде много книги под псевдонима Момчил Попов, и помощникът на техническия ръководител беше Петър Кърджилов, писател-фантаст, който завеждаше филмотеката на телевизията...

Пълният текст:
http://www.blitz.bg/article/23207

Валерия КАЛЧЕВА
21 февруари 2011

четвъртък, 6 септември 2012 г.

ПРАЗДНИКЪТ НА СЪЕДИНЕНИЕТО, 1934

Въ неделя се чевствува праздникът на съединението и патронният праздникъ на запасните офицери – съ молебенъ въ черквата Св. Неделя, след което се устрои манифестация до мавзолея на бившия князъ Ал. Батембергъ.


Речьта на Генералъ Сирмановъ


Предъ гроба на князъ Батембергъ

Манифестацията на запасното офицерство

Изъ „Илюстрована седмица”,
Септемврий 1934 г., София

вторник, 4 септември 2012 г.

Астронавт от 1102-ра?

В испанската катедрала Ieronimus, построена от епископ де Саламанка през 1102 година сл.Хр., сред различни изображения на митологични животни и светци може да се види и съвсем истински Астронавт. Защо е там и какво означава това, все още е загадка...

Източник: vsenovoe.info