Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 23 декември 2010 г.

неделя, 19 декември 2010 г.

АБСУРДИСТАН

Една декламация от 95-та с илюстрация от сутринта

„Тази страна" е държава-гатанка. Хем я има на картите, хем - не. И на покерджийските, и на геополитическите. Взрат се играчите, огледат се, а тя - хоп!, мръдне. Понеделник е в Европа, вторник е в Азия, сряда е под полите на Америка, четвъртък е в Арктика, петък е ден на майстора... Събота и неделя яде. Иначе през седмицата е на гевреци. А за емоциите се грижи „Алкохолик Неделчев" - тоя стъкленият, задължително под 40 лева.
В „тази страна" рукне ли дъжд, спират водата. Роди ли се жито, оставят го да изгние. Наплоди ли се добитък, колят го до крак. Това е от грижа към ближния - месото има много холестерин и не бива да се яде.
В „тази страна" свещено животно е кучето. Само в столицата се разхождат сто хиляди песа. Вървят горди, необезпокоявани и сеят благовонното си миро: в детски градини, в дворове на училища, по улици, входове и прочие. Това отново е от грижа, но към духовността: да спреш пред живия бог - кучето, и набързо да се помолиш.
В „тази страна" основната добродетел е инатът. На инат се работи, на инат се говори, на инат се мълчи, на инат се обича. И деца се раждат пак на инат - е така, за отбиване на номера. Нищо, че медицината е заплаха, нищо, че само след месец може да си на улицата и да се чудиш какво да им сипеш в паницата. Нищо, че на учебниците им доскоро пишеше Българистан, а днес - Абсурдистан... Давай там, карай, шъ съ оправим! Казват го по телевизията, значи е така...
Но най-голямото достойнство на „тази страна" са заниманията с мислене. Вървят намусени хора и мислят. Избягали от техническите музеи таратайки скрибуцат и мислят, фърчат лимузини и те мислят. Замислени търговци замислено крадат. Замислени селяни не сеят, а мислят... Въобще всичко живо мисли. И затова мислещите хора хич не са на почит. Друг път да си помислят...
В „тази страна" живея и аз. Но не мога да ви дам адреса си: днес уж бях в Европа, а утре?...

Момчил ПОПОВ
Вестник „Български писател”, бр.7, февруари 1995 г.

На снимката горе: 19/12/2010- Култови свещени животни се шляят на глутници из София вече 20 години, закриляни от гръмовержеца Бог Коруп.

вторник, 14 декември 2010 г.

Как живеем днес?

СПОРЕД ФАНТАСТИ ОТПРЕДИ 110 ГОДИНИ

Това са рекламни пощенски картички на Дойче шоколад за Новата 1900 година. Ознаменуват настъпването на индустриалния 20. век и правят смел опит да хвърлят поглед чак в 2000-та. За съжаление след две световни (и една „студена”) войни 20-то стлотетие остана в историята като най-кърваво и садистично... Сега обаче живеем в мирни дни – за едни сити и охолни, за други – „кризисни”, мизерни, но мирни.
Нека видим как пра-пра дядовците са ни завиждали за чудесата на прогреса, превърнали се от техни мечти в наше ежедневие.

Разходка по вода

Машина за корекции на метеорологичните условия

Движещи се тротоари

Театърът през 2000 г. (сиреч -телевизията) и телефонът

Кораби за разглеждане под водата

Наблюдение срещу грабежи чрез рентгенови лъчи

Въздушни лодки и кораби

Репро-ретро: Интернет

четвъртък, 2 декември 2010 г.

ТАЗИ СУТРИН ТЕАТЪР „РЕНЕСАНС” ИЗГОРЯ

> Престъпление или умисъл? Една престъпна нехайност
> Над пет милиона лева загуби
> Смелата борба на г.Захарчук и неговите помощници с огнената стихия в продължение на два часа. Стихийният пожар застрашава да унищожи цял квартал. Директорът на полицията произвежда следствие.

Театър «Ренесанс», това е една от най-старите и най-популярни театрални сгради в Столицата. Едва ли има столичанин или посетител на Столицата, който да не е посетил тая сграда, която ще остане историческа за нашето сценично изкуство. Тетърът е построен върху една площ от 1000 кв.м., в 1900 година. За времето си той е бил най- големият и най- модерен театър салон в страната. В него играе «Кооперативен театър» от основаването му. Миналата година в същия салон играеше първият у нас музик – хол. Този театрален салон е ням свидетел на развитието на нашето театрално изкуство. В него тази сутрин избухна стихиен пожар, който застрашаваше да унищожи из основи не само театъра, но и целия квартал, намиращ се между улиците «Антим І», «Пирот» и бул. «Македония».

Благодарение само на безграничната самопожертвувателност и тактичност на пожарния командир г. Юрий Захарчук и неговите помощници и всички пожарникари, кварталът бе спасен от унищожаване. Сградата на театъра, както и всички наоколо постройки е паянтова, каквито на времето са строени. Тя е собственост на баба Цоца Петрова.
ПЪРВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ЗА ПОЖАРА.
Точно в 4.20 ч. в редакцията ни се получи тревожно съобщение, че някъде в Столицата има страхотен пожар. Огнените езици на пожара са се виждали от най-крайните квартали на София. Веднага нашият дежурен сътрудник се отправи за пожарната команда. Още с излизането на улицата се чувствуваше мириз на изгоряло. На тъмния хоризонт се очертаваха високи димни облаци. Скоро стана известно, че гори театър «Ренесанс». Само две минути след пожарната команда на мястото пристигнаха наши сътрудници.

КАРТИНАТА БЕ СТРАХОТНА.
Гореше целият театър. Огнената стихия се извиваше зловещо и отправяше закана към смелите помощници на г. Захарчук, че този път няма да бъде победена и ще извърши разрушителното си дело. Г. Захарчук обаче не се уплаши от тая закана и веднага се хвърли в тая безпомощна борба. Онова, което направи най- силно впечатление е факта, че всички коли на пожарната команда обиколиха театъра и всяка една застана на своето определено място.
По- късно г. Захарчук ни обясни, че той е очаквал този пожар от 15 години насам и приготвил план за неговото изгасяване.
- Не един път аз съм предупреждавал, че тук ще бъде гробница на много хора, посетители на театъра, на много пожарникари, а може би и на мен. Никой не ме послуша, но въпреки това софийската пожарна команда знае добре своите задачи и сега ние се хвърляме в борба, която, аго Бог не ни помогне, ще бъде последната на мнозина от нас. Вижте, театърът е като кутийка и гори като кибрит, напоен с бензин.

Това бяха думите на г. Захарчук при пристигането му на мястото и няколко секунди след това всички хора се хвърлиха в борба с безпощадната стихия. Само за минутка всеки бе на своето място. Правеше впечатление, че не работи някакъв колектив от хора, а една прецизна машина, в която никоя част не скърца...

Вестник «Дневник», 24 август 1940 г.
Снимки: от репортажа и кадри от документален филм за Пожарната команда в София, 1938 г.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Фра Дяволо или За достойнството и посредствеността


На Орловия мост, откъм страната на телевизията, пред входа на кооперация е поставена тази плоча – на Райко Алексиев. Хуманист, писател, художник, карикатурист, достоен и бляскав българин. Буквално и физически размазан от безграничната и вечно завиждаща посредственост...
Щурец в окото - статия от Искра Цанкова.

вторник, 9 ноември 2010 г.

СОФИЯ - ПАРК "КОМУНИЗЪМ", 2010

От Момчил ПОПОВ
Пръкнал съм се и съм си играл в пясъка между тези вкаменени фигури. Преди половин и отгоре век...


Дърпал съм момичешки плитки, карал съм колело и съм се замерял със снежни топки пак между тях. Клел съм се във вярност за „чавдарче”, „пионерче” и „комсомолец” под закованите им погледи.

Ожених се под Чернобилския облак. Ядрения, истинския, с 400 години полуразпад на стронция ... Със секретната благословия на каменните глави децата ни да израстнат като болнави мутанти на комунизма. А не като нормални хора.

После в бебешката количка на дъщеря ми падна камъче-метеорит... Приехме го за знак, че вече май наистина ще се отървем от фигурите – агресия. И ще заживеем нормално. Но...

Днес, 21 години след това, пак вървя сред същите каменни глави: мъже с каскети и петолъчни кепета, строги, лукави, самодоволни физиономии, дялани като с тесла, а не с тънкото длето на Твореца, шмайзери, пистолети, ръчни гранати, неми крясъци, мъжки целувки, страх, закани, мъст... Както през целия ми съзнателен живот...


Мъст? Заплахи? Срещу кого?! Разбира се, срещу такива уморени и оскубани като мене...


Гледам ги, кръстя се и се петолъча. Какво пък: вече съм един от най-бедните и болни членове на Европейската общност. Документирано, гордо, категорично! Така, както плахо и начумерено, от хилядолетия населяваме рождените земи на същата тази наша мъдра, но размирна Евро- цивилизация.
Примижавам с очи... Вече съвсем реално мечтая да разхождам и внуци из парка. Из парк „Комунизъм” – София...


Никога не е късно да станеш перверзен. И заедно с Дарвин да заскачаш обратно по клоните на „еволюцията” му.


Момчил ПОПОВ, "София – парк „Комунизъм 2010”, ММХ 

неделя, 7 ноември 2010 г.

21 години от падането на Берлинската стена


По време на тържественото шествие из София в неделя членовете на клуб "Трабант" поднесоха венец пред мемориала на Берлинската стена в градината пред НДК.

Снимки: Борислав ДИМИТРОВ

събота, 6 ноември 2010 г.

ЕЛАТЕ УТРЕ (7 ноември 2010) на авто-шоу „ТРАБАНТ”

„Пръдливият Ханс”, „Състезателен кашон”, „Отмъщението на Хонекер”, „Най-дългата кола в света (заедно с пушека)” – какви ли не глуми и каламбури има за Трабанта... Малък, лек, евтин, масов – с 3 милиона екземпляра по света, източно германският „бръмбър” обаче пътува шумно през историята от 1957 г., та до наши дни.
Не случайно Трабант се превърна в един от великите символи на падането на комунизма в Европа през ноември 1989 г. В порива си за свобода, цели колони от Трабанти окупираха Железната завеса и в крайна сметка я сринаха...
Жаждата за демокрация, олицетворена в пътуваща колона от Трабанти, през последните 20 години прерастна в култов „танц” за хората с памет от бившия социалистически лагер. И в България вече е традиция.
ЕЛАТЕ УТРЕ (7 НОЕМВРИ 2010) НА АВТО-ШОУ „ТРАБАНТ”
> Програма и маршрут на тържественото шествие с автомобили, организирано от клуб „Трабант” - София:
11:00 ч.- сборен пункт пред храм-паметника "Ал. Невски";
12:00 ч.- потегляне на колоната от автомобили по следния маршрут: бул. В.Левски, бул. Патриарх Евтимий, ул. Фритьоф Нансен;

12:30 ч.- поднасяне на венец пред монумента на Берлинската стена в парка пред НДК;

13:00ч.- потегляне на колоната автомобили по маршрута: бул. Васил Левски, Ректората, бул. Цариградско шосе, ул. Жолио Кюри, Интерпред, бул. Г.М.Димитров, ж.к. Студенстски град;

13:45 ч.- почерпка с торта в ж.к. Студентски град (само за смелчаците - трабантаджии).

ФОТО САНТИМЕНТИ ОТ ПРАЗНИКА-2009
> Посрещане на тържественото шествие и Деня на отворени врати в Посолството на Германия в София.

Снимки: Личен архив

събота, 30 октомври 2010 г.

Витоша – тракийски мегалитен комплекс?!

> Дали Морените на тази планина не са дялани от човешка ръка
> Защо дори Аристотел и Софокъл споменават Витоша
Как на фона на известните в древността гигантски планини една нищо и никаква Витоша е била спомената от антични автори като философа Аристотел, историка Тукидид и трагика Софокъл?
Защото най-вероятно скалите по тази планина, смятани за "морени" или за "каменни реки", са всъщност мегалити, пише Георги Велев в книгата си "Непрочетената "Илиада", представена за първи път снощи (29.10.2010).
Витошката мегалитна композиция е чудовищно сложна поради съвършената точност в отбелязването на отделните моменти в движението както на Слънцето, така и на планетите от Слънчевата система, а и на звездите, смята авторът.
Всички "каменни реки" според него са свързани в мегакомплекс, обхващащ източната и западната част на Витоша. Ориентацията на гигантската източна мегалитна конфигурация над Бистришкото бранище пряко кореспондира с подредбата на мегалитните лъчове над
Златните мостове.
Обяснението на всичко това произтича от обожествяването на Слънцето от траките, пише авторът, според когото тези творения трябва да се наричат Сердикийски слънчогледни резньове. Предложеното название се основава и на твърдението за тракийския произход на името Витоша със значение "два резена".
Цялостният анализ на тази величествена и съвършена система тепърва предстои, стига да се окаже по нашите ограничени възможности да я проумеем, преди да сме я унищожили напълно, смята Велев.
Издигането на Витоша на тези слънчеви каменни реки, съпътствани от хиляди мегалитни комплекси, прави начинанието по-грандиозно като усилие и познание дори от Великата китайска стена, като го нарежда сред вселенските забележителности, е мнението на автора.
По думите му, са прави шопите, когато казват: "От Витоша по-високо нема". И добавя: Тя е вълшебна планина, която денем искри като изкусно шлифован диамант под лъчите на Слънцето, а нощем "улавя" светлината на Луната и звездите. Не друг от многото масиви, опасващи София, а именно Витоша е свещената за сердите планина, в която според запазените предания е закопано приказното им съкровище.
Повече от сензационно е посочването на Витоша под името Скомбра в "Метеорологика" на Аристотел: "и трите реки - Стримон, Нес и Хебър - от Скомбра" . Непосредствено преди това философът обозначава посоките на света чрез зимното и лятното слънцестоене, както и чрез равноденствието, белязани чрез местоположението на планините.
Допускането, че слепените един до друг скални късове (благодарение на идеално полираните им повърхности, между които не може да се пъхне дори острие на бръснарско ножче) са поставяни от наши предшественици, поражда съмнение в естествения природен произход на "каменните реки", смята авторът.
Като потвърждение за съзнателното човешко композиране на "морените" той определя разполагането им на места, където се открива дълбока пространствена перспектива.
Витоша, Люлин, Стара планина
Вгледаме ли се внимателно в картата на Витоша, прави впечатление, че така наречените "каменни реки" стриктно фиксират азимутите на движението на Слънцето, пише авторът.
Мегалитните вериги по западния край на тази планина са разположени по начин, който да проследява движението му в двойките кардинални астрономични моменти - равноденствия (пролетно и есенно) и слънцестояния (зимно и лятно).
В книгата е обърнато внимание на обстоятелството, че именно в тази част на Витоша скалните редици са ограничени между Накев камък и Златните мостове - две местности, които фиксират крайните точки в движението на Слънцето.
В деня на лятното слънцестоене то изгрява над мегалитите по Накев камък и залязва по северозападния склон на каменната редица на Златните мостове. А пък в деня на зимното слънцестоене светилото изгрява над югоизточната страна на Златните мостове и залязва над Накев камък.
По средата се намира мегалитният комплекс по река Рударщица, изследван и фотографиран от Георги Велев при равноденствията през настоящата година.
В подножието на връх Острица, в глъбината на един от огромните блокове, над специално кантирана с двусантиметрова лента ниша, точно по залез на 20 март 2010 г. просветлява пирамида с височина метър.
На 23 септември 2010 г. картината се повтори след изкачване по внушителната мегалитна верига над самата река Рударщица, чието предназначение е да отбелязва точното място на движението на Слънцето при равноденствията.

Източник: VESTI.bg
Георги Велев, "Непрочетената "Илиада", 2010
Снимки: Архив на Природен парк «Витоша»,(горе) – «Златните мостове», 1928 г.; Личен Архив

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Плана и Витоша от изток (HDR фотографии)

Плана и Витоша в отсечката м. Ярема- Железница- Бистрица. Оттук Черни връх не изглежда като най-високия на Витоша – той е вляво от първата ¼ на кадъра (над водосбора на Железнишка река).

Местността Сульови кошари
Бистрица, гледана от Плана
Пътят по билото за с. Железница, по който на 14 юли 1889 г. Алеко Константинов потегля от Урвишкия (Кокалянския) манастир за пръв път към Черни връх.
Аспаруховият дъб е на същата възраст, както Дунавска България – 1300 години. Затова е наречен на великия български хан.
Около поляните над Кокалянския манастир, където расте гиганта, скрити в рътлините живеят още трима старейшини – зимни дъбове (церове) на по около 500- годишна възраст.
В зеления свят на голяма София Аспаруховия дъб в Плана планина може да бъде сравнен единствено с величествения храм „Св. Ал.Невски”... За съжаление обаче, хилядолетният зимен дъб- исполин е в лошо състояние. От светкавица голям клон се е откършил още от стеблото (което загнива), а върховете на други са изсъхнали от жеги и бури. Идиоти иманяри пък решили, че има скрито злато в ствола... И подкарали дъба- гигант с резачките... Добре, че е бог Тангра, да бди и крепи все още събрата си, именуван на великия хан Аспарух. Иначе еколози, горски, природозащитници, кметове и общинари... Ъ- ъ- къ! Дай им микрофони, репортерици и телевизии – хал- хабер нямат как съхне, гние и гризат буболечки жива, 1300- годишната българска памет...
Фотографии: PopovArt 2008/10

вторник, 28 септември 2010 г.

Мег, откровение мое...

ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ НА РОМАНА „КОПРИНЕНАТА МЕГ”

http://www.popovart-sofia.eu/Silky%20MEg/index.html

Какъв амбалаж употребява влюбената студенция? Съпоставими ли са понятията „млада жена” и „абсолютна свобода”? Как е по-правилно да се казва: „дискожокерка” или „дискожокерица”? Личи ли на човек характера в танца? Вярно ли е, че откровения мъж смятат за глупак, а откровената жена – за леко момиче? И въобще: цинично ли е да си искрен? В кое общество? А има ли общество?... Защо интелектуалецът предпочита да мачка себе си, а не околните? Може ли да се каже, че безразличието е проказата на обществото? Сексът спорт ли е?...

Такива и от сорта въпроси си бях задавал, пишейки „Копринената Мег” – преди 1000 или да речем, 1030 години. Изпратих ръкописа първо на едно, после на второ издателство ...Не помня вече колко, ама след месеци чакане ми го върнаха по пощата, опакован старателно като тленни останки на боец. И в двата пакета – листчета с книжовно-литературни доказателства, че съм незрял идиот, че се нуждая от смяна на жизнените си позиции, че въпреки „експресивния стил и чистотата на диалога” не съм успял, не съм успял, не съм успял... И да си самороден идиот, никога да не посмееш да пристъпиш в издателство... Та-ка-а... Това беше в
ЕРАТА „ДО” ИЛИ „КЪСЕН СОЦ”.
„Изгря” демокрацията, поутребявахме я вербално няколко лета и през 1993-та „Копринената Мег” усети ласката на печатарското мастило. И нещата рязко се обърнаха – премиери, отзиви, приятели-читатели...

И на излет с приятелско семейство си говорим колко е хубаво това. Лятото, на планина сме, над нас е жега ,а в краката ни жужи река – кеф-ф-ф! А младата госпожа ми казва: трябва да ти предам поздрави от моя колежка. Тя ми каза, че познава книгата ти още от ерата „До”. Е, ако е работила в издателството, може – аз, небрежно... Не, не – във Външно министерство, чуй ме внимателно: специално са ги събирали по партийна линия да им четат откъси от романа.... Хопа- ла-а, почна се!...Как не трябва да се възприема „делника и настоящето на нашата младеж”. Имало и специална брошура и с други книги, да ги четат и по други ведомства... Та- поздрави, още тогава е харесала книгата ти...
Употребих две – три години да разбера дали е така... Някои ме подлъгваха, други – се изпускаха (между другото), че са чели залостената „само” в чекмеджето ми книга, трети ми обясниха официално, че нямам досие (въпреки че си го бях виждал в казармата) и т.н. и т.н.
И така – така, докато „Копринената Мег” се забрави, докато цялото ми поколение беше обявено за идиоти, докато децата ни... Докато децата ни изпаднаха в същата, а може и по-страшна безпътица от техните изкуфели родители. Калташки истории...
Ние поне си блъскахме главите да разберем защо е така, а те вече са божественярски непукисти. И бунтът им срещу рутината и конформизма не е горене, а безразличие... Каквото дойде – туй!
Ама не е така. Светът има ценности. Кой както си ги разбира, но – ценности! И цял живот има какво да научаваш и откриваш...
Мег, откровение мое, искрен ли съм? Или има и още нещо?

сряда, 22 септември 2010 г.

Духтев - "зеленият дух" на София




СТО ВИШНИ ЗА „ВАШИНГТОНЪ НА БАЛКАНИТЕ”
Из списание „Сердика”, април 1940 г., рубрика „Другите за нас”:

„ Първият японски пълномощенъ министъръ въ София г. Хачия посети на 5.ІІ.т.г. въ кметството Столичния кмет г. инж. Ивановъ, за да му изрази желанието за приятелство между столичния градъ на Япония – Токио и нашата столица. Въ сърдеченъ и непринуденъ разговоръ, г. Министърътъ изказа впечатленията си от нашия градъ, като го нарече „Вашингтонъ на Балканите”. Той е бил дипломатъ въ Вашингтонъ и харесвалъ много този градъ, заради неговата чистота и красота. Първото впечатление, което получилъ отъ София, е било, че прилича на Вашингтонъ. Той намира, че японскиятъ и българскиятъ народъ си приличатъ много. И двете държави са и много млади и много стари. Много стари – защото и Япония, както и България, има хилядогодишна история. Много млади – защото както Япония, тъй и България съществуватъ като модерни държави едва отъ преди 60 – 70 години.
Г-нъ Министъръ Хачия предложи на г. Кмета, като символ на приятелството между Япония и България, София да приеме като даръ отъ града Токио сто вишневи дръъвчета, за да бъдат засадени въ столичните паркове...”

ЗА ДУХТЕВ НИКОЙ НЕ СПОМЕНАВА

Из интервю с Елена Продева – внучка на ланд. арх. Георги Духтев, по повод 100-годишнината на Морската градина в Бургас, април 2010:

- През 1934 г. в София се обявява конкурс за управител на парковете и градините. Тогава в столицата са съществували само три градини. Едната пред Военния клуб, около Докторския паметник и Борисовата градина до детското игрище. И четири улици са имали дървета. Кандидатират се много хора, но когато Духтев си подава документите, всички останали ги изтеглят, защото той все още е единственият висшист в тази област. Така отива в София, не защото иска да изостави Бургас. За период от 7-8 години успява да проектира и озелени 800 декара. Цялото озеленяване на София – всички улици, всички тревни ивици... И ако дълги години София имаше славата на една от най-озеленените столици, то това се дължи на моя дядо. За което никой не споменава.


Пълният текст:

http://www.popovart-sofia.eu/duhtev.html