В „тази страна" рукне ли дъжд, спират водата. Роди ли се жито, оставят го да изгние. Наплоди ли се добитък, колят го до крак. Това е от грижа към ближния - месото има много холестерин и не бива да се яде.
В „тази страна" свещено животно е кучето. Само в столицата се разхождат сто хиляди песа. Вървят горди, необезпокоявани и сеят благовонното си миро: в детски градини, в дворове на училища, по улици, входове и прочие. Това отново е от грижа, но към духовността: да спреш пред живия бог - кучето, и набързо да се помолиш.
В „тази страна" основната добродетел е инатът. На инат се работи, на инат се говори, на инат се мълчи, на инат се обича. И деца се раждат пак на инат - е така, за отбиване на номера. Нищо, че медицината е заплаха, нищо, че само след месец може да си на улицата и да се чудиш какво да им сипеш в паницата. Нищо, че на учебниците им доскоро пишеше Българистан, а днес - Абсурдистан... Давай там, карай, шъ съ оправим! Казват го по телевизията, значи е така...
Но най-голямото достойнство на „тази страна" са заниманията с мислене. Вървят намусени хора и мислят. Избягали от техническите музеи таратайки скрибуцат и мислят, фърчат лимузини и те мислят. Замислени търговци замислено крадат. Замислени селяни не сеят, а мислят... Въобще всичко живо мисли. И затова мислещите хора хич не са на почит. Друг път да си помислят...
В „тази страна" живея и аз. Но не мога да ви дам адреса си: днес уж бях в Европа, а утре?...
Момчил ПОПОВ
Вестник „Български писател”, бр.7, февруари 1995 г.
На снимката горе: 19/12/2010- Култови свещени животни се шляят на глутници из София вече 20 години, закриляни от гръмовержеца Бог Коруп.
Няма коментари:
Публикуване на коментар