Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

понеделник, 30 декември 2013 г.

КУКЕРИ В АЛПИТЕ

Защо Крампусите "суровакат за здраве" с върбови пръчки?
"Какви са тия кукери около Санта Клаус? - попитах аз. "Не са кукери, а крампуси и са от свитата на Свети Николай!" - отвърна Тоня. Тя - от малко градче до разкошно езеро в Алпите, аз - в неизвестна орбита на БГ космическата станция "Изгубени в прехода". Това на деня след Никулден то.го. и пак на орбита де, ама чрез ФБ-то, до реброто и злобното око на топломера... "Ле-ле-е, тоя черния какви яки рога има-а-а!... Сигурно са от жена му, та гледа така свирепо?" - питам аз. А Тоня се смее: "Децата много го харесват..."
Търся в Световната е-библиотека... Ами, да- в Алпите и по Пернишко по студовете около Коледа бродят едни и същи космати същества - кукерите (или крампусите). В нощта на 5-ти срещу 6-ти Декември крампусите придружават Св. Никола, като (забележете) издирват непослушни деца да ги накажат с бой с върбови пръчки или поне да ги изплашат. А благият старец от своя страна на послушните деца раздава подаръци... Ако крампусите, недай си Боже, срещнат капризно дете, веднага мятат изплашения си "клиент" в чувал. Така до пещера или тайнствен замък, за да го хапнат на Рождественската трапеза... Малее-е-е! Нещо като кошмарът на Хензел и Гретел с клетката, вещицата и кокалчето през решетките... Иди, че не слушай родителите си! И това не само в Германия и Австрия, но и във фолклора на Словения, Чехия, Силезия, Унгария, Хърватия... Хайде още малко, и в България...
Интересното е, че учените посочват категорично връзката на демоничните същества - крампусите, с ритуала Сурваки в България, тоест - с кукерите. И с ритуалите по пречистването по време на „мръсните дни”, отредени за борба със злото, олицетворявано от "вампирите" и „караконджулите”. Започвали от Бъдни вечер и траели до нощта срещу Йордановден (Водици).
Вярвало се, че през нощите бродят нечисти духове и зли невидими сили, превърнати в животни – кучета, котки, диви коне или човекоподобни, наречени „караконджули”, „поганци” или обикновено „каракон”.
През тези дни жените не трябвало да работят женска работа, не перат,  не си мият главите и не плетат косите си, седенки не се правят, дори и мъжете не хващат никаква работа, защото ще ги гази каракон и ще ги сполетят болести. През нощта трябвало да се излиза със запалена главня огън, за да пази от злите сили  – „вампирите” и „таласъмите”.

Друго тълкувание свързва кукерите-крампуси с коледарите, които с песните си в Коледната нощ се опитват да прогонят силите на злото... Коледарите коледуват и сурвакат за здраве с дрянови клонки - накичени с пуканки и парцалчета или на голо. Оттам и наименованието "Сурва". И ужасно известният с кукерите си Фестивал в Перник в първите дни на Януари.

Крампусите в Бавария "суровакат" наред с върбови пръчки "за здраве" в нощта на Свети Николай. Който го е страх от караконджули, да не ходи на тържеството! Крампуси са с кожените дрехи и маски, а тези в сламените "възглавници" се казват Буцмани! Все от един дол дренки!...Само да им се мерне някое непослушно дете на природата...

С други символи и функции са натоварени мистериите на Белия кукер в Странджа, който пътува между 7-те свята. Със своеобразен фалически "жезъл" упражнява и сътворетелски "танци"... И автентичните български кукери по някои села и паланки и до ден днешен (не на фестивала "Сурва", а на мегдана) с прочистващи тялото и душата публични ритуали... И "небесните мъже" на бог Тангра, каквото означава "кукер" в Стара Волжска България... Но засега - толкоз... Да не уплашим децата съвсем. Весела Коледа и от Алпите!

Фотографии от "Сурва" - Перник, 2008: Гергана ПОПОВА, София
Фото, идея и реализация на Никулден, 2013: Antoaneta Wirtz ,  Германия

петък, 27 декември 2013 г.

НОВИНИТЕ - ШАПКА "НЕВИДИМКА"

Иначе казано, Christmas in Sofia
"Повредата не е във вашия телевизор!", не е и в операторите, които вчера отразяваха внушителния митинг-шествие на Ранобудната Българска Коледа в столицата. Снимаха и от стативи, и от рамо, и от ръка, и от високо, и с кран от най-високо, и от традиционната вече над 3-метрова платформа на БНТ пред Президентството на РБ. Повредата е в "Шапката- невидимка" на цензурата. Ама тя пък плаща надниците... Лошо! А гък, а - кръц! И - оди се пери... Аз пък вчера бях там с "Шапка - полуидиотка"... Тя винаги ми е помагала да видя истинската картина. Мощ младежка струеше, вдъхновяваща и обнадеждаваща! Представители на 90% от българите "По света и у нас" (които не са съгласни с днешното мизерно дередже), показаха сила, разум и достойнство. И усмивка, и надежда по Рождество... За разлика от телевизиите "на деня" (който отминава).  Е, една каза, че 196 дни на протести нямат АНАЛОГ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ... Ама само я показа в думите на едно момче, дошло от "тежка" чужбина... Все е нещо.
Ето и две мои дружки от ФБ-то как са описали "Шапката идиотка" върху очите на новините в републиката вчера...
Ден 196, 26.12.2013 Оставка по Коледа
От: Нина Денева
#ДАНСwithme #ОСТАВКА #КОЙ Днес и трите основни телевизии почти не показаха общ план на многохилядното множество, въпреки че се изтрепаха да снимат през цялото време. Сакън, да не видят хората от села и паланки, че протестът не е замрял, както доста журналисти с повод и без повод внушават и от екрана, и по радиото, и в печатните медии. Но пък и трите започнаха от "много важната новина" - ритането на "берлинската стена". Ако бях по-млада, и аз щях да ритам...

Ivanka Demireva Единствената телевизия,която отразяваше истините от България, беше канал 3! Но от 20 дена този канал го спряха и шипкалии гледаме това, което ни показват по националните телевизии!Добре, че са компютрите и повечето новини ги научаваме от тях!




 
 

 
Фото: Георги-Момчил (и прочие)

четвъртък, 19 декември 2013 г.

ЛОНГИНУС СДАПЕЗЕ ОТ СЕРДИКА - НАЙ-СТАРИЯТ ЖИТЕЛ НА... АНГЛИЯ

Яхнал слон, Лонгинус Сдапезе от днешна София влязъл с тракийската си конница в Колчестър  през 43 г. Сл. Хр.
По материали на ВВС, archeurope.сom, в. Телеграф

ТРАКИТЕ ОКУПИРАЛИ АНГЛИЯ
Надгробният камък на тракийския конник на римска служба Лонгинус Сдапезе бе избран за един от артефактите, които най-добре представляват историята на английското графство Есекс и мястото му в света, писа местният в."Дейли газет".
Монументът, който се пази в замъка в Колчестър, бе заснет за проекта на Би Би Си "История на света". Надгробната плоча от 48 г. сл. Хр. е била открита през 1928 г. в колчестърското предградие Лексдън.
НАДПИСЪТ
На плочата пише на латинси: "Тук почива Лонгинус Сдапезе, син на Матигус, дуплирайки /вероятно зам.командир-б.р./ на първи тракийски конен полк, роден в района на Сердика, на 40 години, с 15 години служба. Наследниците му издигнаха този паметник съгласно неговото завещание".
ЕЗДАЧИТЕ
Според Би Би Си Лонгинус влязъл зрелищно в Камулодунум /римското име на Колчестър/, яздейки на слон. Първи тракийски конен полк, който бил разквартируван в тази римска колония, според източници в интернет наброявал 500 кавалеристи, мобилизирани от долното течение на Дунава.
Лицевата част на скулптурата била намерена през 1996 година и през 2000 година възстановена /горе/, а ето и реконструкция от британски риенактори

СТАРЕЙШИНАТА ОТ СЕРДИКА
Музейният служител Филип Уайз твърди, че Лонгинус е най-старият зарегистриран жител на Колчестър, който е най-старият град на Острова. "Той е дошъл от България и е имал ранг в римската конница, еквивалентен на главен старшина. Той вероятно е дошъл с нашествениците от армията на император Клавдий /през 43 г. сл. Хр.-б.р./. Надгробната му плоча дава най-ранното и най-пълно изображение на римски конник, което е достигнало до нас. То представлява победата на Римската империя над местните жители-британците", обяснява музейният служител. На плочата се вижда как конникът тъпче, свил се в утробна поза гол човек.
Останки от крепостта „Сердика” в най-ниското ниво на Централни хали – София, 2013

ОБЕЗГЛАВЕН
Както пише сп."Бритиш аркитекчър", надгробният паметник на Лонгинус бил поруган по време на възстанието на келтската кралица Будика през 61 г. След потушаването на бунта монументът бил издигнат наново, но без главата, която била намерена от любители археолози едва през 1996 г. След реставрация тя била прекрепена към останалата част от монумента.

Източници: ВВС, в. Телеграф 2010
http://www.bbc.co.uk/ahistoryoftheworld/objects/fBZMlxMASUGgyMVgp8_zfw
Фотографии: www.archeurope.com, www.camulos.com
Virtual Tour of Colchester - Part E

събота, 14 декември 2013 г.

"Какво хапнаха и пийнаха великите българи"

Новата книга на Петър Величков вече е хит

Кои са любимите гозби и питиета на Фердинанд І, цар Борис ІІІ, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов? Кои са предпочитаните специалитети на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Яна Язова? Къде и какво хапват за последно Стефан Стамболов и Яне Сандански? Как някогашните ресторантьори рекламират и привличат клиенти? Каква е тайната на прочутия тюрлю гювеч?

Това са само част от примамките в книгата! Авторът е ползвал свидетелства на очевидци, пръснати в мемоари, разгръщал е стари вестници, потърсил е запазени снимки и менюта. Разказът му възкресява по-подробно „кулинарното“ начало на ХХ век. В това отминало време определено е имало хора, които са знаели как да направят живота си по-приятен. Приложени са автентични рецепти.

Петър Величков е автор на бестселърите „Страсти и скандали в царска България”, „Софийските потайности”, „Яна Язова: проклятието на дарбата”.

Из "КАКВО ХАПНАХА И ПИЙНАХА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ", изд."Ера", 2013


КАФЕТО - ГОРЕЩО И ШУМНО
Атракция на кафене „България” е дядо Вазов. Той не признава виенско, шварц, меланж или нес, а пие само турско кафе. При това така шумно го сърба, както е било модно преди Освобождението. Докато си угажда с кафето, авторът на „Под игото” се изнервя ако някой седне на масата му и почне с него разговор. Вазов признава на Павел Елмазов, син на музата му Евгения Марс: „Изпитвам истинско удоволствие само когато кафето е горещо и го сърбам шумно”.
„Вазов много обичаше кафето. Още от детските си години съм го запомнил – при посещенията у нас сърбаше шумно от турски филджан. Така пиеше кафето си и в Швейцария. През 1914 г. аз и майка ми летувахме в Интерлакен. Там беше и Вазов. След всеки обед и вечеря в ресторанта той си поръчваше турско кафе, което винаги пиеше шумно. Това правеше особено впечатление на седналите край нашата маса, които многозначително се усмихваха. Но той не им обръщаше никакво внимание и допиваше кафето по същия начин” – разказва Павел Елмазов.
Кафене "България" - допреди 1989 г. в помещението му, запазено само в първия етаж, репетираше хор "Гусла". Сега цялата сграда бе изтърбушена и ще остане само фасадата. Поглед откъм Градската градина.

СЛАДКИШ "ЖЕНСКИ ПЪП"
Един от любимите сладкиши на Яна Язова, Кадън-гьобек

По запазена рецепта на Поля Петканова, приятелка на Яна Язова
В превод означава женски пъп. „Похотливото” си име сладкишът получава заради примамливата дупчица в средата си.

Продукти: 250 гр. разтопено до побеляване масло, 1 кафена чаша вода, 1 яйце, ½ кг брашно, масло, евентуално бадем или сладко – по вкус.
За сиропа: ½ кг захар, 250 мл вряла вода.
Приготвяне: Смесваме 250 г разтопено до побеляване масло с 1 кафена чаша вода, 1 яйце и ½ кг брашно. Правим топки с диаметър 3-4 см от добре размесеното брашно. В средата им бодваме с пръст малка дупчица. Намазваме тавата с масло и поръсваме с брашно. Печем веднага до златист загар. Отделно правим сиропа: разтваряме с бъркане захарта във врялата вода. Заливаме топките със сиропа. Преди консумация сладкишът трябва добре да поеме от сиропа. В дупчицата поставяме бадем или сладко.

Петър ВЕЛИЧКОВ и Георги-Момчил ПОПОВ: "КНИГАТА Е УДОВОЛСТВИЕ" (Кафето, виното и сладкишите - също...), 14 Декември 2013, НДК, София

вторник, 10 декември 2013 г.

ХИЖА "ФОНФОН" - САМО ЗА БЛАГОРОДНИЦИ

Името на хижа "Фонфон" възникнало от родолюбива шега. Западната аристокрация се хвали с титлата "Фон" - ние, в България, имаме още по-стара история и сме 2 пъти "Фон" - "Фонфон"...

Да, на Витоша, над Златните, по пътя за "Селимица" на юг. Но местността е наречена на хижата, а не обратното. Строежът започнал през 1926 година. Зидали я от камък и хоросан млади софийски туристи. И на "Алеко", и тук част от строителните материали  ги качвали догоре на гръб, в раниците! И дядо ми - Деспот Деспотов, е бил сред тия хубостиници. Буйна, артистична натура, от тия с потекло - българските "фонфони". Ама не на шега, а истински, с дълбоки корени в Самуилова България... На гроба му още стои едно витошко паве, което тайно му турили в раницата наобратно към Владая, "да не губи тренинг". През 80-те след пожара на хижа "Фонфон" яките каменни стени си стояха здрави чак до покрива, въпреки опустошителната стихия. Сега не знам как е...
Сутринта на страницата на Фотоархив "Л. Юруков" се появи това прекрасно кадро, за което си поговорихме с приятели. Така дойде времето и на тия две истории.
(На снимката от "Фонфон" има надраскано лого, в което се различават буквите К и Т - Константин Томов?...)

Да добавя и една случка от хижа "Алеко". Пак с фамилията, но от преди 7-8 години. От разходки насам-натам с автомобила бяхме пропуснали да повозим наследството на лифта. Ей на, уж стари туристи, ама на..., за резил. И една неделя - речено, сторено... На феникуляра Симеоново - Алеко вече се хваля, как "с мама ти сме били пеша чак до Черни връх..." Как през 1950-те дядо ти Васко  на слизане по стръмното (из гората под кабинката в момента) го срещнала мечка. Истинска! Та дочакал зората високопокачен на бор с изглед към Бистрица...

Как прадядо ти Дечо е един от строителите на хижа "Алеко", та през 20-те и 1930-те е носил на гръб в раницата тухли и вар. Догоре, ей там, на най-стръмното ... Ама защо?! Защото е бил турист и скиор-красавец... О-о ?! Ама как?... Ами доброволно, от мерак. Дори е правил ски-скокове на първата шанца "Черния кос" при Владая... Я!?... Ама при един скок така си счупил крака, че баба ми още докато бил в болница слязла в мазето с теслата и ските станали на трески... Както и неговата "кариера" на ски-скачач... Я да влезем сега за по чай в хижа "Алеко".

Така вървеше случката "Лифт" към финал - със сладки приказки и бая шашави истории от татко (т.е., от мен), ако не бях се загледал в двама скиори на архивна снимка. Закачени с кабърче на дървената ламперия в трапезарията на "Алеко", точно над главата ми...

Дойдоха двечките с чая, изправих се и посочих тържествено кадрото с пръст: "Чеде, виж! Това е прадядо ти Дечо - Деспот. Тоя отдясно, с късия "шлифер". Навремето са му викали "анорак" на този фешън... Явно, често са идвали на ски тук с приятеля си Левко, за да ги увековечат сред другите заслужили..."

Вцепенение, почуда, радост! Недоумение и възхищение. От току-що разказана приказка, която била... истина. Я?! И първа среща на внуче с прадядо скиор, хубавец, окачен да краси изминалите 75-80 години.

Добре че колега ми я снима на "Алеко" и си я запазих... ( Предполагам, че е дело на фотограф-художника Константин Томов, също от компанията туристи.)  Скоро след това я махнаха заради "реконструкция" или модернизация. И прадядото замина за Небитието, обратно в приказката си. Там, в Шопския облак над Резньовете на Витоша.

Момчил ПОПОВ