Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 10 декември 2013 г.

ХИЖА "ФОНФОН" - САМО ЗА БЛАГОРОДНИЦИ

Името на хижа "Фонфон" възникнало от родолюбива шега. Западната аристокрация се хвали с титлата "Фон" - ние, в България, имаме още по-стара история и сме 2 пъти "Фон" - "Фонфон"...

Да, на Витоша, над Златните, по пътя за "Селимица" на юг. Но местността е наречена на хижата, а не обратното. Строежът започнал през 1926 година. Зидали я от камък и хоросан млади софийски туристи. И на "Алеко", и тук част от строителните материали  ги качвали догоре на гръб, в раниците! И дядо ми - Деспот Деспотов, е бил сред тия хубостиници. Буйна, артистична натура, от тия с потекло - българските "фонфони". Ама не на шега, а истински, с дълбоки корени в Самуилова България... На гроба му още стои едно витошко паве, което тайно му турили в раницата наобратно към Владая, "да не губи тренинг". През 80-те след пожара на хижа "Фонфон" яките каменни стени си стояха здрави чак до покрива, въпреки опустошителната стихия. Сега не знам как е...
Сутринта на страницата на Фотоархив "Л. Юруков" се появи това прекрасно кадро, за което си поговорихме с приятели. Така дойде времето и на тия две истории.
(На снимката от "Фонфон" има надраскано лого, в което се различават буквите К и Т - Константин Томов?...)

Да добавя и една случка от хижа "Алеко". Пак с фамилията, но от преди 7-8 години. От разходки насам-натам с автомобила бяхме пропуснали да повозим наследството на лифта. Ей на, уж стари туристи, ама на..., за резил. И една неделя - речено, сторено... На феникуляра Симеоново - Алеко вече се хваля, как "с мама ти сме били пеша чак до Черни връх..." Как през 1950-те дядо ти Васко  на слизане по стръмното (из гората под кабинката в момента) го срещнала мечка. Истинска! Та дочакал зората високопокачен на бор с изглед към Бистрица...

Как прадядо ти Дечо е един от строителите на хижа "Алеко", та през 20-те и 1930-те е носил на гръб в раницата тухли и вар. Догоре, ей там, на най-стръмното ... Ама защо?! Защото е бил турист и скиор-красавец... О-о ?! Ама как?... Ами доброволно, от мерак. Дори е правил ски-скокове на първата шанца "Черния кос" при Владая... Я!?... Ама при един скок така си счупил крака, че баба ми още докато бил в болница слязла в мазето с теслата и ските станали на трески... Както и неговата "кариера" на ски-скачач... Я да влезем сега за по чай в хижа "Алеко".

Така вървеше случката "Лифт" към финал - със сладки приказки и бая шашави истории от татко (т.е., от мен), ако не бях се загледал в двама скиори на архивна снимка. Закачени с кабърче на дървената ламперия в трапезарията на "Алеко", точно над главата ми...

Дойдоха двечките с чая, изправих се и посочих тържествено кадрото с пръст: "Чеде, виж! Това е прадядо ти Дечо - Деспот. Тоя отдясно, с късия "шлифер". Навремето са му викали "анорак" на този фешън... Явно, често са идвали на ски тук с приятеля си Левко, за да ги увековечат сред другите заслужили..."

Вцепенение, почуда, радост! Недоумение и възхищение. От току-що разказана приказка, която била... истина. Я?! И първа среща на внуче с прадядо скиор, хубавец, окачен да краси изминалите 75-80 години.

Добре че колега ми я снима на "Алеко" и си я запазих... ( Предполагам, че е дело на фотограф-художника Константин Томов, също от компанията туристи.)  Скоро след това я махнаха заради "реконструкция" или модернизация. И прадядото замина за Небитието, обратно в приказката си. Там, в Шопския облак над Резньовете на Витоша.

Момчил ПОПОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар