"Какво хапнаха и пийнаха великите българи"

Новата книга на Петър Величков вече е хит

Кои са любимите гозби и питиета на Фердинанд І, цар Борис ІІІ, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов? Кои са предпочитаните специалитети на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Яна Язова? Къде и какво хапват за последно Стефан Стамболов и Яне Сандански? Как някогашните ресторантьори рекламират и привличат клиенти? Каква е тайната на прочутия тюрлю гювеч?

Това са само част от примамките в книгата! Авторът е ползвал свидетелства на очевидци, пръснати в мемоари, разгръщал е стари вестници, потърсил е запазени снимки и менюта. Разказът му възкресява по-подробно „кулинарното“ начало на ХХ век. В това отминало време определено е имало хора, които са знаели как да направят живота си по-приятен. Приложени са автентични рецепти.

Петър Величков е автор на бестселърите „Страсти и скандали в царска България”, „Софийските потайности”, „Яна Язова: проклятието на дарбата”.

Из "КАКВО ХАПНАХА И ПИЙНАХА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ", изд."Ера", 2013

КАФЕТО - ГОРЕЩО И ШУМНО
Атракция на кафене „България” е дядо Вазов. Той не признава виенско, шварц, меланж или нес, а пие само турско кафе. При това така шумно го сърба, както е било модно преди Освобождението. Докато си угажда с кафето, авторът на „Под игото” се изнервя ако някой седне на масата му и почне с него разговор. Вазов признава на Павел Елмазов, син на музата му Евгения Марс: „Изпитвам истинско удоволствие само когато кафето е горещо и го сърбам шумно”.
„Вазов много обичаше кафето. Още от детските си години съм го запомнил – при посещенията у нас сърбаше шумно от турски филджан. Така пиеше кафето си и в Швейцария. През 1914 г. аз и майка ми летувахме в Интерлакен. Там беше и Вазов. След всеки обед и вечеря в ресторанта той си поръчваше турско кафе, което винаги пиеше шумно. Това правеше особено впечатление на седналите край нашата маса, които многозначително се усмихваха. Но той не им обръщаше никакво внимание и допиваше кафето по същия начин” – разказва Павел Елмазов.

Кафене "България" - допреди 1989 г. в помещението му, запазено само в първия етаж, репетираше хор "Гусла". Сега цялата сграда бе изтърбушена и ще остане само фасадата. Поглед откъм Градската градина.

СЛАДКИШ "ЖЕНСКИ ПЪП"
Един от любимите сладкиши на Яна Язова, Кадън-гьобек

По запазена рецепта на Поля Петканова, приятелка на Яна Язова
В превод означава женски пъп. „Похотливото” си име сладкишът получава заради примамливата дупчица в средата си.

Продукти: 250 гр. разтопено до побеляване масло, 1 кафена чаша вода, 1 яйце, ½ кг брашно, масло, евентуално бадем или сладко – по вкус.
За сиропа: ½ кг захар, 250 мл вряла вода.
Приготвяне: Смесваме 250 г разтопено до побеляване масло с 1 кафена чаша вода, 1 яйце и ½ кг брашно. Правим топки с диаметър 3-4 см от добре размесеното брашно. В средата им бодваме с пръст малка дупчица. Намазваме тавата с масло и поръсваме с брашно. Печем веднага до златист загар. Отделно правим сиропа: разтваряме с бъркане захарта във врялата вода. Заливаме топките със сиропа. Преди консумация сладкишът трябва добре да поеме от сиропа. В дупчицата поставяме бадем или сладко.

Петър ВЕЛИЧКОВ и Георги-Момчил ПОПОВ: "КНИГАТА Е УДОВОЛСТВИЕ" (Кафето, виното и сладкишите - също...), 14 Декември 2013, НДК, София