Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

сряда, 31 август 2016 г.

„К,ВО ПРАВИТЕ?... АМИ МАЙКА ВИ?“, 1871

–Или как българите през Възраждането посрещали скъпи гости от други земи и градове
–На трапезата: султан кебап (печено месо), орман кебап (месо по ловджийски), каварма (месо със сос), пържола, агнешки главички и др.


От Ярослав ИРАСЕК
„Картини от пътуването ми из България“, 1871
1.
Ала времето тече, да оставим разглеждането на тълпящите се из пазара мъже и жени и да влезем в някоя къща. Семейството, което се каним да посетим, явно ни очаква, защото момчето при вратата хуква да извести на домашните, че вече сме дошли. Те ни посрещат преди още да сме стъпили в двора, с думите: „Добре дошли!”, а ние им казваме „Добре ви намерили!” – и минаваме през двора, където са натрупани вълнени стоки, свидетелстващи за трудолюбието на стопаните.

„К,во правите? Добре ли сте?” „Ами майка ви добре ли е? А баща ви к,во прави?” и пр. – пита домакина госта си, който неизменно отговаря, че е добре, благодари и пита и той същото. Ако ще се ходи в съседна къща, от първата се присъединяват още един-двама, от втората  - също, и така в нашия случай  броят ни нараства до дванайсет и повече. Където влезем, все същите въпроси и същите отговори.

С усилията на по-образованите тези добри хора тепърва се включват в някакъв обществен живот и все още нямат много материал за разговори. В  едно  семейство домакинята ни зададе всичките тези въпроси, а след като отговори на нашите и с това разговорът се свърши, подир минута двустранно мълчание тя подхвана наново: „Още к,во правите?”

После идва черпенето със сладко. Сладко наричат варени плодове, с каквито всяка къща е запасена. Ако  домашните са седнали, щом се донесе сладкото, стават и от учтивост стоят прави, докато трае поднасянето. То е поставено в стъклени съдинки върху широк поднос, освен тях там стоят и две стъклени чаши с вода и сребърни или дори златни лъжички –обикновено донесени от Русия – великолепно гравирани и емайлирани. Сладкото се поднася или от домакинята, или от дъщерята. Тя застава пред този, когото счита за най-важен, и му предлага да си вземе. Той взема с лъжичка от варените вишни, зарзали, дренки или каквото е в случая, казва на околните „Наздраве!” и след като му отговорят, хапва сладкото, пуска лъжичката в една от чашите, а от другата отпива вода. Останалите му казват: „Да ви е сладко!”, а той отговаря „Благодаря!” След това се преминава към втория, третия и т.н., докато почерпят всички; при това всеки път се повтарят същите думи.

Като мине сладкото, домакините отново сядат и подир малко някой член на семейството донася кафето и веднага след него тютюн, хартийки и горящ въглен в пиринчена купичка. Не след дълго гостите в увеличен състав се отправят към следващото  посещение. Навсякъде посрещането се извършва по този начин  и когато несвикналият стомах започне да протестира, преситен от захар, кафе и тютюн, ние се отправяме отмалели към къщи.

2.
Съвсем различна е къщната работа. Да влезнем в кухнята (готварницата). Не е нужно да чукаме, защото вратата обикновено е отворена. От пръв поглед ще разберем, че не се намираме в чешка кухня. И кухненските прибори са съвсем различни, дори онези, които модата е донесла тук.

Вместо готварска печка, ще видим само огнище, издигнато малко над земята. А в селата и то липсва. Там се готви направо на пода под комина. Гърнетата се поставят на триножник, или се готви в окачено на верига котле. За гориво се използват дървени въглища (кюмюр). За запалването им не е нужен кибрит, защото готвачките запазват от предишното готвене живи въглени, заровени в пепелта.

И така, един прост поглед в кухнята ни дава да разберем, че с такива средства и най-добрата готвачка не би могла да се отличи с изкуството си.

Тестени сладкиши ли печено не е възможно да се приготвят вкъщи. За това се грижи пекарят. И той наистина има тази грижа. Сутрин домакинята приготвя обяда и го изпраща на „фурната” (при пекаря). Обядът и у богатите семейства не е сложен, състои се от едно ястие. Бащата, или стопанинът, лично ходи на пазар и купува необходимото месо и зеленчуци. Донася ги вкъщи, често сам ги измива, изсипва ги в „тенджера” (калайдисан съд), а готвачката само нарязва лук или праз. Така че госпожиците изобщо не ходят на пазар, и би било нещо невиждано и позорно, ако някоя се появи там с пуйка или яребица в ръце.  Гъските са рядкост  и почти никой, освен чужденците, не ги купува. Задушените и готвени  ястия се приготвят вкъщи.

Общо взето българската кухня не е на много високо ниво, но за това вината не е в българките, а по-скоро в техните пестеливи бащи и съпрузи, които бъркат в кесиите си много по-неохотно от нашите мъже.

Основни черти на българската кухня са пестеливостта, скромността и простотата. Със същите белези се отличава и обядът. Най-често срещаното меню се състои от едно ястие с месо, без супа. След месото се яде овче сирене, кисело мляко, грозде или други плодове и с всичко това се прикусва бял хляб от пшенично брашно. Преди ядене мъжете „удрят” по чашка гроздова „ракия”, а след ядене отново изпиват чаша или две домашно червено вино. Дамите пият обикновено само вода. След  обеда всеки получава по чашка турско кафе.  По време на храна се седи на пода, който е постлан с килими или рогозки. Масичката („софра”), на която се слагат ястията, се издига на около една стъпка над пода, и има диаметър от три стъпки. Покривката („пешкир”) е дълга и се вие около масата и всички присъстващи.

Най-често срещаните ястия са следните: телешко печено, говеждо печено, овче, агнешко, свинско, готвени, т.е. яхния (месо с лук), месо с моркови, тас кебап (вид гулаш), месо с фасул, месо с черен боб,  месо с корени от керевиз, месо със зеле, чушки (зелени чушки, пълнени с кълцано месо и потопени в сметанов сос), сърми (кълцано месо, увито в лозови листа и потопено в сос), сарма джигер (кълцани агнешки дреболии), сарми от зеле (кълцано месо, увито в листа от кисело зеле), султан кебап (печено месо), орман кебап (месо по ловджийски), каварма (месо със сос), пържола, агнешки главички и др.

Някои названия са взети от турската кухня. Оттук се вижда, че по време на 5-вековното робство турците са проникнали и в тази област от живота на българския народ. Зеленчуци се употребяват много и са едва ли не главна съставна част от храната. Винаги има в наличие запас от лук, чесън, праз и сплитки от чушки. Мнозина отхапват зеле направо от зелката, иначе от него се прави салата. Зелето е по-приятно на вкус от това по нашите земи. От него се прави туршия за зимата, но също по-различна от нашата. Зелките се поставят цели в кацата и когато тя се напълни, ги поливат със солена вода. Така могат да се запазят чак до настъпването на горещите дни. Българите пият водата (сока) та зелето така, както ние пием саламурата на краставичките, или я ядат като „чорба” (кисела супа).

Ярослав ИРАСЕК
„България през погледа на чешки пътешественици“, съст. В. Бехиньова, Изд. ОФ, Сф 1984
Художник: Йозеф Обербауер, „Селска сватба“, 1897

петък, 12 август 2016 г.

Пра МАЙКАТА ОТ СЛАТИНА

София е най-старият жив град в Европа на възраст 8100 години
От Момчил ПОПОВ
На пешеходен тур до квартал Слатина поседнах на кафе в Издателството на БАН. Ама не отпред в градинката, а на дървените маси отстрани в гостилницата за учени люде. Това в академичното градче в кв. Изток, на 4-ти километър, в чуден тих квартал, отсами река Слатинска. Приказка с много зелено, стадион за студенти, стари умислени дървета, блокчета от сталинско време, „изящни“ като витошки павета... Задрънках се с домакините, че са извадили късмет да са толко близо до място със скорошна световна известност:

– Ей там в храсталака отсреща, само на 100-ина метра е, Праселището в Слатина, най-старото в Европа. Оказа се, че е на 8000 години. Това прави София най-старият жив град на Стария континет... Решено е да се строи Парк с Музей на праисторията за много милиони... Не четохте ли?

Стопанката ме погледна съчувствено, усмихна се криво и отиде да пита мъжа си дали да не ме изгонят изпод чадъра – така и така съм слънчасал... Да е било лятото на 2014-а. Сега ще проверя точно.
Да, 2014-а... Защото предишната година, в последния археологически ден на обекта през Ноември 2013-а от пръстта на пра-селището се появява най-голямата статуетка на Богинята Майка, откривана досега... Ваяна от мрамор, единствената до този момент, най-старата и най-голяма в Европа – по изчисления на археолозите /защото горната част е отчупена/ висока около 26-27 см. Нарекли я

ВЕНЕРАТА ОТ СЛАТИНА. Венерата или ПраМайката от Слатина.
Сензация!... Единствена, уникална, най-древна!  И още много-много артефакти от платото Слатина в Софийската котловина. С първите обработваеми земеделски ниви на Стария континент, примижали под лятното слънце...
Проф. Васил Николов, 2014, Неолитното селище Слатина, релсите на трамвая за ж.к. "Дружба" от 1985 г. и в дъното - спортният комплекс "Червено знаме" от 1970-е

За да облекча четящия нататък, пък и на мен - възторжения да ми е по-ясно, ще маркирам по години кратко епопеята на този велик археологически обект - и за нашата София, и за Стария континет. С голямо удоволствие тук трябва да кажа, че още през 1985 г се здрависах с  археоложката Емилия Сиракова - неизменната помощница на проф. В. Николов. Слушах и пламнах от откритието им... Та до днес, 30 години по-късно.

#1958 – В юбилейна книга „София 1878 - 1958”, стр 65, Магдалена Станчева съобщава: „...Напоследък обаче неолитно селище се откри за пръв път в чертата на града. В района на студентския квартал изкопите за строеж се натъкнаха на останки от жилища, изградени от омазани с глина колове, замазки на огнища и разнообразни лепени на ръка глинени съдове. ... Селището е заемало твърде обширно място. То е засега най-старото поселение в София – от ІІІ-то хилядолетие преди Новата ера.“...
„Обследването на мястото“ през 1950-е показва, че София е на възраст 5000 години. Достолепно!

#1979 – Археологът Васил Николов разказва за неолитното селище в източната част на столицата в статията си „Следи от най-древната история“, сп. „София“, кн. 5, с. 40

#1985 – „Професор ляга на релсите пред трамвая!“ – шега моя, ама не съвсем... Благодарение на интелект, кураж и настойчивост младият археолог Васил Николов успява да спре временно за разкопки строителството на трамвай  №20 за ж.к. „Дружба“. Там, където трасето пресича Слатинска река...  
Резултатите са смайващи, невероятни, сензационни! Неолитното селище потъва още по-дълбоко в хилядолетията: 2 след + 5 преди Новото летоброене. Общо 7000 години!
 
За жалост, оказва се и, че при строителството на спортен комплекс „Червено знаме“ на 4-ти километър през 1970-е по-голяма част от неолитното селище е била унищожена. От площ над 300 дка незасегнати са останали само 8 дка...

#1987 – През 1987 г. най- древното селище на територията на София е датирано, че е съществувало 6000 години преди Христа (ранен неолит)! Като добавим 2000 години цивилизация след това, се оказва, че София е град на 8000 години!

Книжовникът Георги Тахов публикува безценния си събирателски труд „От Средец до София“. В очерка си „Кръстопътите на Слатина“, стр. 244, освен познатото дотук, авторът - документалист акцентира на две-три „странни“ и любопитни подробности:
„Най-древното население е обитавало местностите Градини и Росялка... За сравнително по-късното време говори старобългарското наименование Росялка. Такава местност се намира на левия бряг на Слатинска река. Това е местност, където народът е вярвал, че се появяват русалки, русалии... Замеайки място в посока към слънцето, Слатина е била навярно място, което като оброчище се е почитало и по-късно.
Куриозно е, че тук именно е намерено най-древното копче в българската праисторическа наука. То е с диаметър три сантиметра и е от... глина! В задната част е с пробив успореден на лицевата плоскост. Произведено от местен майстор, то говори за антично отношение към облеклото и ни дава известна представа за онова време.“

Какво да добавя към елегантните краски на покойния колега Георги Тахов? Благост за ума, разкош за въображението!...
РУСАЛКИ, ДРЕВНИ БОГИНИ И ПРИДВОРНИ ШИВАЧИ С НАЙ-СТАРОТО КОПЧЕ, ПЕЧЕНО ОТ ГЛИНА...
Холивуд ли? Ретро пикчърс ли? Или Индиана Джоунс? Не – Слатина, източната врата на София към Света... Още от времената, когато на сладки приказки по пладне присядват Богини, Русалки, Водни богове, Пра Човеци първи земеделци, Слънце – огнен конник...

#1997 – В опожарена 117 кв. м ранно неолитна къща са открити три зърнохранилища в пода. Диаметърът им средно е около 90 см и съдържат...
225 кг ЗАПАЗЕНО ЗЪРНО – ЛИМЕЦ, ЕЧЕМИК, ЛЕЩА, ГРАХ, СЕКИРЧЕ.

Проф. Николов: „Дълго време се пишеше, че през желязната епоха, някъде около 1100 г.пр.Хр., се появил т.нар. кисел хляб в Европа. А се оказа, че още през 6-о хилядолетие пр.Хр. той се е месел тук. Фактически първият кисел хляб на Стария континент е регистриран в Слатина."

#2011 – След толкоз четене, слушане и приказки за това археологическо чудо, аз пишещият и съпруга любезна, успяваме да се доберем до останките на праисторическото селище. Ходил съм веднъж-дваж, но неуспешно. Приятели, кореняци от квартал Слатина ме упътват точно: „ Там, зад ръждясалите огради под ж.п. моста. Минаваш отсам обаче, откъм БАН, през храсталаците“...
Гледката е потресаваща – бурени, скитащи кучета, срутени бараки на археолозите... А съм ходил да речем и в природо-научния музей „Григоре Антипа“ в Букурещ, и по някои други музеи в Европа. Тук – погром и забвение... Резултатът е публицистичен, с аргументи, факти и фотоси от балкански чиновнически нихилизъм и простотия , иначе казано „ПраЧОВЕКЪТ ОТ СЛАТИНА“. Добавил съм за нагледност и прачовекът от Алпите Йоци, вече световна сензация, но далечен пра-пра-внук на Пра Човека от Слатина...

Коментар към публикацията от Марина Стоева, септември 2014:  "Днес бях на мястото... Жалка картинка... Обрасло сякаш човешки крак не е стъпвал там от поне 40-50 години, но боклуци - колкото щеш. Мисля, че е прието да ги наричат "нерегламентирани сметища"; стълби, които водят наникъде. И тази абсурдна ограда откъм булеварда само разпалва въображението - сякаш може нещо да се види в този къпинак и трънак... Голямо разочарование ми беше, а очаквах нещо изключително, поне от ранга на значимостта на откритието за науката..."

#2013 – Столична община съзира късче самородно културно злато на брега на Слатинска река и осигурява пари за нови проучвания.  На обекта са поканени Кмета на София, журналисти, телевизии. Работата по разгласата се засилва. В последния ден на разкопките, вече в мокър Ноември, от софийската кал и водите на митологичните русалки се ражда
ВЕНЕРАТА ОТ СЛАТИНА
-НАЙ-ГОЛЯМАТА И ЕДИНСТВЕНА ОТ МРАМОР СТАТУЕТКА НА БОГИЯТА- МАЙКА ОТ ЕПОХАТА НА НЕОЛИТА.
Открвателите са на седмото небе от радост. Ето какво споделя пред вестник „Труд“- 18.11.2013,  проф. Васил Николов за Венерата от Слатина:
"Като имаме предвид пропорциите от вече познати пластики, намерени тук, можем да предположим, че е била висока 26-27 см. През тази епоха акцентът е върху ханша, т.е. възпроизводствената част на женското тяло, а от кръста нагоре фигурата е съвсем малка. Ако има глава, тя е абсолютно табу, никакви портретни черти. Богинята майка не е позната, тя няма допир с хората"

#2014 – Изненадите на археологическия обект продължават. Пласт по пласт надолу в Праисторията разказват на откривателите си, че тук са живели интелигентни и прагматични хора...

#2015 – В сградата на Централна минерална баня, на 17 септември 2015-а отваря врати новата експозиция на Музея на София. Най- първата зала е подредена с находките от праисторическото селище в Слатина. Скромни надписи на български и английски казват с прозрачни едва забележими букви на стъклата пред експонатите, че находките са от 6-о хилядолетие пр.Хр. Който се сети – сети. На упътващата табела също не е обяснено, че
СОФИЯ Е НАЙ-СТАРИЯТ ЖИВ ГРАД В ЕВРОПА, НА ВЪЗРАСТ 8100 ГОДИНИ ...

#2016 – За кратките дни осигурена работа на обекта през Юли екипът открива още по-голяма къща от годините на Неолита. Дългата основа надхвърля 20 метра! ... Към внушителната възраст 8000 години учените добавят още 100.

Отново двама сме на „копаенето на праистория“– да потърсим Емилия Сиракова, да побъбрят с жена ми за ученическите години. Но..., изпуснали сме срещата. Последният работен ден за 2016-а е бил ...вчера. Посреща ни млада археолоожка от екипа. Днес, в началото на лятото, вече зазимяват разкопките...?! Успяваме все пак да зърнем основите на Праисторическия „дворец“ от Слатина – най новата находка. Плетен от пръти и печен от глина е бил и той. Наистина, като за еко-дом, мазан от кал -  огромен! Може и да е бил салон за танци през Неолита?!... Какви ли музики и моди са праскали съседите от Слатинска река, първите земеделци в Европа? Като знам колко добре са рисували, било е нещо фино, усукано, тайнствено, на приглушена светлина...

Виждам в тревата отстрани и извадени този сезон домакински уреди отпреди 8000 години. Едно хаванче за стриване на зърно блести на слънцето - червен камък е отрязан по средата и е издълбана идеално кръгла паничка. Може и да е мрамор. Не смея да пипам... Тухлите от „салона за танци“ също са до мен- предстоят да бъдат прибрани... Трепка ми от радост, като да съм намерил отчупения нос на Свинкса в Египет, а не да съм из шубраците на Слатина...

Проф. ВАСИЛ НИКОЛОВ, на презентацията пред журналисти:
"Още при първите ми разкопки през 1985 г. попаднах на къща с площ 117 квадратни метра. Макар че беше изгоряла при преднамерен пожар, личеше, че е страхотно направена. Здрава, много умно измислена, с невероятна конструкция. В нея имаше всичко. Събрах толкова много информация, че за нея написах книга. И в момента тя се изучава в Австрия, Германия, Франция и в други страни като най-голямата и най-добре запазената раннонеолитна къща.
Засега на Балканите, а също и в Европа от това време не са открити толкова големи постройки, които са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация"...

Оказва се, че София е Пра Майката на градската цивилизация в Европа. Най-старият жив град на територията на Стария континет с доказана датировка отпреди 8100 години. Който не вярва, може да сравни със селището Винча на 14 км от Белград, което е на 7500 години. А и с възрастта на Пловдив, 6000 години.

Селището- доказателство край река Слатинска е на родната улица на съпругата ми, Майката в нашето семейство. Играла е с приятелки, учила се е да шие и готви у дома, ходила е на училище по същите треви и пътеки, както Пра Майката на Европа преди 8000 - 9000 хиляди години... Велико, сърдечно, радостно – но само за този, който го осъзнава.

Още по темата:  ПраЧОВЕКЪТ ОТ СЛАТИНА, 2011 
http://izsofia.blogspot.bg/2011/06/blog-post.html



Момчил ПОПОВ, MMXVI