Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 19 септември 2017 г.

ХОМО ПАНЕЛИКУС Е БРАТ НА ХОМО СОВЬЕТИКУС

Моя милост Книжовна по нЕкои въпроси на Литературата, поклонените и "Светлото бъдеще", дето не се случи...

-Без ясна памет за миналото човек си остава едно впрегатно говедо – мечтата на болшевика с власт

-Най- големият грях на виделите озъбеното лице на комунизма е, че разрешихме на болните мозъци да отровят душите на младите

-Литературата не е състезание, нито пък спорт, затова не се интересувам от рейтинги и боричкания на „литературни кръгове“ на деня

-България е шарена черга, постлана в тревата на цялото Земно кълбо, на която се трудят, говорят и хапват по празници около 15 милиона души

Разговор с Евелина ГЕЧЕВА

сряда, 6 септември 2017 г.

КОМЕДИЯ дел АРЕСТ, 1966

Арест №2 на Васил Попов, баща ми – в Главно следствено у-ние на ул. „Развигор“ №1
От Георги- Момчил ПОПОВ
Междувременно Васил Прекрасни - баща ми, го арестували пак. Този път не заради писане на позиви срещу властта, а за един... театрален афиш. В края на зимата на 1966-а, на Тодоров ден. Или Конски Великден, когато в чест на идващата пролет щастливи мъже се надбягват с коне из цялата татковина. Събота, 26 февруари 1966 г. Имен и 1 ден след 35-ия рожден ден на Прекрасната Дора.
 
В мразовитата утрин бабичка в черно тръгнала за мляко. Сумрак е, тротоарът хлъзгав, стъпка по стъпчица, и до млекарницата. Завила внимателно зад ъгъла, вдигнала очи да се поогледа и... Замръзнала! На стената – голямям кръст и вместо Христос, на него разпънат остър кинжал. Прокоба!... Писнала, хвърлила алуминиевите канчета. Прекръстила се, плюла... И хукнала обратно към къщи:
  
-Борко, сине, готвят бунт! Атентат срещу другаря Живков! Днес е именният му ден! Ще го заколят!... Ще го затрият... Тичай на работа, да го предупредят!

Съвестният офицер от милицията изслушал майка си, успокоил я и на свой ред хукнал по дирите на дълга. Първо да свали от стената „позива за бунт“ с камата и кръста, сетне за кратка оперативка до централата на „Биещото сърце на партията“. И след час, вече в първите часове на работния ден - към Профсъюзния дом на културата „Георги Димитров“ на площад „Възраждане“... Кой е правил афиша? Художникът... Де го? Ей го там, в ателието.

Кино и дом на културата „Георги Димитров“, пл. „Възраждане“, бившият театър "Ренесанс" - София, 1960-е
Художникът Васил Попов и рисунки на сина му - 1960-е

И другарят Васил Попов под строг конвой отново потеглил към Главно следствено управление на МВР, до болка познатото му „учреждение“ в кв. „Лозенец“, на ул.“Развигор“ 1... И пак го питат – разпитват, а той се чуди, да се смее ли, или да плаче:

-Ама, другари, моля ви се!... Направил съм афиш за спектакъла „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго – класика в театъра... Писана е през 1833 година и разказва за Средновековието... Драма от края на 15. век...

-А-а, така ли?! Знаем те ние, Василе!... Заканваш се на другаря Живков! Точно на имения му ден! Агитираш за бунт! Сядай и пиши.

-Изобщо не съм и помислял за агитация срещу другаря Тодор Живков... Обява за театрално представление, Виктор Юго, класика... Това е изкуство, цял колектив работихме по него. Как ще си правя шеги с труда на толкова хора?!

-„Лукреция Борджия“, а?! Театър, значи?!... Я не ни баламосвай! Пиши, не се обяснявай!
Е, този път, докато „изяснят случая“, оставили Васил зад решетките само една седмица... Не като предишния път, през 1962-ра - месец и половина в единична килия.

Вторият арест на Васил Бедни – баща ми, в началото на 1966-а, въпреки че добавя още една голяма червено– черна точка в досието на фамилията, го прави и герой от „международното положение“ на Студената война... Български юнак от митологичния епос на 20.век, който не на кон с копие, а в обувки мокасини, на миционерски сленг„хулиганки“, тръгва на бунт срещу диктатора Живков, точно на имения му ден... На щурм с четка, класика и театър срещу властта на съветите! Когато в Източна Европа се надига нова вълна на недоволство и непримиримост към феодализма, мило именуван „социализъм“... Комедия дел Арест с милиционери и артисти ... Е-хе-е, баща ми е художник!
 
Естествено, толкова важни държавни и световни дела за 9- годишен синковец като Георгий Бедни по това време и русото му 6- годишно сестиче, били горещи и опасни... В семейния архив просто били засекретени. И на децата – нито дума, нито звук... Затова ги научих лично от главния герой на Комедия дел Арест 1966, родителя ми, вече Васил Канадски Велики чак през 1992-а... На кратката среща между баща и първороден син в кафе- сладкарница „България“ в София. Празнуващи 22-годишен юбилей на пълна и безпаметна раздяла...

После намерих и оригиналния афиш на спектакъла „Лукреция Борджия“. Запазен от Прекрасната Дора и може би единствен оцелял сред другите, издрани от Народната милиция от стените на София през студения червен Тодоровден 1966-а.

Вярно с оригинала,
Георги- Момчил ПОПОВ