ТИХА МИНУТА С ЯН ПАЛАХ, 1973

Българска лекарка облекчава страданията на самозапалилия се студент в последните му часове

От Момчил ПОПОВ

На Вацлавски намести – централния площад в Прага, през лятото на 1973-а  имах кратка тиха минута с Ян Палах. Студентът, който в знак  на протест срещу съветската окупация и сриването на морала в родината на 16 януари 1969-а  се полива с бензин и самозапалва. Някъде около 4 часа след обяд на паважа пред Народния музей. Мигове не толкова с 21-годишния младеж, а с огромната почит и скръб по саможертвата му от хората в Чехословакия.

Весела, лятна, цветна Прага – изискани или по-делнични господа, оперени и кокетни жени в шарени ярки рокли, токчета, прически, дамски чанти... Панове и пани, тоест дами и господа /никакви „другарки и другари“!/, кафета, бирарии, Европа... И до будка за вестници в по-високата част на площада забързана Прага млъква. Забавя ход и навежда глава пред само едно цвете или букетче на тротоара. 

Домакинята тихо продумва на нас гостите скитници от България - Дора и Георги:

-Тук се запали Ян Палах! Всеки ден му носим цветя... Той е национален герой!

Градският площад. Весела, тъжна, стара, млада шумотевица от хора, но с общи цели и идеали, която в мислещите общества наричат нация... Същите тези мили чехи и словаци, на които съветските танкове, куртки и ботуши от операция „Дунав“ 1968  прогониха 300 000 роднини в емиграция. И то предимно интелигенция с висока квалификация... Един от тях, великолепният Милош Форман, кино режисьорът, дал ново лице на световната култура. От Новия континент зад Атлантика след това, разбира се...

А живата факла срещу насилието Ян Палах завинаги си остана млад студент столичанин, от кръга „Литерарни листи“, дал тласък на Пражката пролет.

В Пражката клиника за пластична хирургия, в отделението по изгаряния, над последно дишашата плът бди и българската лекарка  Д-р Мария Христова Войтова- Беязова. Чак през 1996 г. издава книгата си със спомени за последните дни и часове на Ян Палах „Защо не продумах“ - Proč jsem nemluvila, Arca JIMfa Třebic, 1996 г.

Ян Палах  - духът, горящ  от жаждата за Свобода на цяла Източна Европа. 

В замъка „Храдчани“, Прага, 1973 г.

НЕ МЕ АРЕСТУВАХА НА БУЗЛУДЖА, 1976

Втора голяма журналистическа командировка от вестник „Ехо“, фоторепортер на Младежки туристически събор – Бузлуджа, лятото на1976. Зрял средношколец, мобилен и креативен, като му се вика напоследък, вече приет за студент... Първата голяма фото-фиеста, финансирана от туристическия вестник, бе през пролетната ваканция съ.гъ...

Цяла седмица на снимки в Мелник. Еха-а-а! Набарахме се със сродни души – абитуриенти от Художествената гимназия, София.  Дошли на пленер из скалните пирамиди... Дегустирахме всички видове мелнишко вино из възрожденските механи и винарни в пещери. Така задълбочено и отговорно, че не помня кога бяха дошли още 2-3 творци със скицници. С тях се разпознахме по моя снимка оттогава чак на изложбата ми в Университета, III курс... Мелнишкото вино в кърпа може да се носи, но мирно в глава не стои.

На Бузлуджа вече, толко нафукан и нахъсан, че си турих в раницата ванички, бъчонка и химикали за проявяване на филми... Специалните щипки и въже... Лаборатория на терен, в палатка. Като великите пътешественици из пустинята. Забелязвате ли, другарки комсомолки, младия журналист от София? Не-е?! Аре, стига бе... Преди малко ви снимах, сега ви проявявам. За класиката на БГ печат.

Е, точно тая химическа галимация в палатката ме спаси от арест на Бузлуджа. Строеха нещо огромно на върха, викам си, дай да допълня репортажа с бетонна романтика. Панорама на палатките долу – бива, ама скука. Я да завъртя камерата 6х6 към скелето и работниците. Така на силует, работническо ежедневие дори на афиши за конгресите на БКП правят, та аз ли?!...

Имаше долу на шосето към върха бариера, военен пост, бях поразпитал – нищо?... Аз отстрани по камъняка. Щрак, щрак и обратно в лагера.

Да бе, „нищо“!... Пионери, комсомолци, комунисти от цяла България пазарувахме на поразия марки по 1 и 2 лева дарителски с образа на Дом- паметника на БКП – летящата чиния с комин и петолъчка на връх Бузлузжа... „Дарения“ на обща стойност 14 186 000 лв., съдрани от джоба на всеки простосмъртен... Открит тържествено през 1981 г. лично от другаря Тодор Живков, на галено „Бай Тошо“...

Вече съм в химическата палатка, проявявам, плакна, суша... Те ти пред входа й лейтенант от Строителни войски в парадна униформа, с кортик  и двама войници от охраната, въоръжени.  Мене търсят,  да ме... видят! Хайде, пак ме набараха в лука...

- Имаме сведения, че сте снимали строежа! Това е секретен обект и е строго забранено... Имаме заповед  да конфискуваме филма!

- Информиран съм, другарю лейтенант! – аз любезно, с усмивка. – Качих се на високото да снимам панорама на Младежкия събор... Ето ги филмите – проявени, вече се сушат.

Военната художествена комисия внимателно разгледа негативите от мероприятието, увисени по въжето в палатката. Повториха огледа. Отворих им и фотокамерата, да се уверят, че е празна... Козируваха и си тръгнаха.

В редакцията на „Ехо“ не пожелаха  да публикуват строителната ми романтика от връх Бузлуджа. Харесваха природа, простор, свобода, а не бетонни железарии. Жалко, че преди обиска на фуражките скрих и опазих изснимания току-що филм. С език под сърцето, но с мисъл за идните поколения – жизнерадостни и дръзновени.

Искрено Ваш,
Георги- Момчил ПОПОВ

„ПОДАРЪКЪТ ОТ СТАЛИН”

Или как не успя да „доразкраси” София през 1950-е терористът-министър  В. Червенков

Засрамен, но зарадван, забелязах небостъргач в центъра на София, в така нареченото Ларго. На пропаганден плакат от 1953 г... Точно, където днес е метростанция „Сердика“ – отгоре, а до 1990 г. стърчеше паметникът на Ленин.

На картината-мечта млад мъж в сиво-зелена куртка и фуражка е стъпил на покрива на Партийния дом откъм Президенството, в лявата ръка е подпъхнал в джоба бюлетина с надпис „Вълко Вельов Червенков“, а с дясната сочи към иже споменатия „Подарък от Сталин“ -точно върху Антична Сердика... Призивът гласи „Гласувайте за нова социалистическа София“... Просто няма как от устата ти да не гръмне мощно „Ура“. Няма как!

Замислена е 40-етажна сграда кула за победата на социализЪма над мирните граждани на София и България. По тертипа на пилоните на окупацията на диктатори, царе, колонизатори по Света от Древен Египет, Рим, Наполеон Бонапард, Барселона, но не като Айфеловата кула в Париж и Статуята на Свободата в Ню Йорк. С последните две се визира свободата на човешкия дух и просперитет, докато за съветския диктатор знаем много добре, че мозъкът му е бил точно в обратната посока... Както и на любимеца му от Коминтерна в България Вълко Вельов, изявен комунист -терорист, осъден задочно на смърт пред 1925 г., агент на НКВД с името Спартак, създател на лагерите на смъртта в България след окупацията през 1944 г., така масов убиец на хиляди невинни българи по сталински модел, инициатора на безумствата „Софийското море“, Ларгото, Мавзолея, Паметника за посрещане на СА – 1954.
Сега, когато е на власт/1950- 1956/, иска да издигне небостъргач в прослава на любимия си вожд и учител Йосиф Висарионович, буквално на метри от взривената с идейното му участие катедрала, 16 април 1925-та... Най-големият терористичен акт в Европа за 20. Век – 130 /достигнали 201/ преки жертви и 500 души ранени...

"Подаръкът от Сталин" във Варшава, днес в основите му - Музей на комунизма в Полша

Прозрях „гениалната мисъл“ на терориста Вълко Вельов, изваяна на плаката, тъй като през 1970-е съм бивал на небостъргача във Варшава, на 33-етаж с панорамните балкони, именуван тогава „Дворец на културата“. Свестните поляци се подиграваха на това мегаломанско стърчило, наричайки го „Подаръкът от Сталин“. Скоро по инициатива и с пряка работа на Нобеловия лауреат за мир Лех Валенса приземните му зали и помещения бяха превърнати в Музей на комунизма в Полша с площ от 11 000 м2.
Абсолютно еднакъв небостъргач в прослава на Сталин има и в Москва, но нямам желание да го спохождам.
И в София е щяло да има небостъргач „Подарък от Сталин“. Но не е построен. Защо ли? Ами друг червен хитрец се е насочил към трона под петолъчката в Партийния дом – другарят Т. Живков. На 6 април 1956, в Столична община се провежда т.нар. Априлски пленум, Вълко Вельов е свален от шеф на ЦК на БКП, а след няколко дни и от поста министър-председател.

Задължителен "доброволен" труд на софиянци през 1950-е на "плавателния канал" Панчарево-София, описан от писателя Георги Марков в задочния репортаж "Софийското море".... Фотоархив: Тодор Славчев

Задухалият от прозорците на „Московска“ 33 Априлски повей след иже називаемия пленум се превръща във „всенародно движение за промяна“, във вятър, който прекратява масовия задължителен труд на т.н. Софийско море, затваря формално , но не и на практика, лагерите на смъртта, прекратява и мечтите за небостъргач в прослава на Сталин, като го замества с гранитен паметник на другаря Ленин. След няколко години Вълко е изключен и от партията, но през 1969 г., след „Пражка пролет 1968“ е реабилитиран от ЦК на БКП, така признавайки му „Другарю, ти беше прав. Комунизмът иска масов натиск и терор над хората“... Живее кротко и щастливо чак до 1980 г. с всички оказани му привилегии.

В столицата на България,  в Княжеската градина, остава да стърчи Паметникът за посрещане на съветската армия... А, и кошмарно грозният, първобитен каменяк, именуван Ларгото, струпан точно върху останките на уникалната Антична Сердика. В прослава на кого, решете сами... Та и до днес.

Момчил ПОПОВ

„КАТО АГНЕТА СРЕД ВЪЛЦИ” - 1952

Реквием за жертвите на комунистическия терор Блажени Мъченици Епископ Евгений Босилков и Свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков

Пиеса за „Процеса срещу католическите свещеници”, разстреляни от комунистите в София, 1952. Режисьор: о.Паоло Кортези. По повод 115 години от рождения ден на Блажени Евгений Босилков – 16.11.1900, мъченически загинал за вярата на 11.11.1952 в Софийския централен затвор, заедно с  Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.

Децата от Белене гостуваха на София, на сцената на кино „Влайкова” в петък вечер, 20.11.2015.

Вълнуваща театрална постановка, истинска, добра, мъдра, озарена от надежда, въпреки смъртта и насилието. По документи от досието на епископ Босилков, с точни факти, часове и мигове от житието му. Не креслива самодейност и „Елате ме вижте!” по балкански.

„Браво!” за един обикновен-необикновен човек, озарен от Бога – отец Кортези. Италианец, който се вълнува повече от българите за истинската история на България.

Текст и фото: Г-М. Попов

НА ЛЪВОВ МОСТ - МУЗЕЙ НА ДИКТАТУРАТА

Във ветрища и студ, на 17 октомври 2013, четвъртък, пред бившата сграда на Народната милиция на Лъвов мост се проведе възпоменателна церемония за жертвите на държавен терор в България. По спомените на Мирчо Спасов в периода 9 - 22 септември 1944 г. тук (или впоследствие от близките радомирски села) са намерили смъртта си и поели към Вечността най-малко 10 000 българи.

На възпоменанието говори политзатворникът от лагер Белене, писателят Петко Огойски - автор на тритомника спомени "Записки по българскте страдания". Тук бе и взривилият статуята на Сталин в Борисовата градина през 1953 г., политзатворникът Георги Константинов. На скромната конференция, организирана с помощта на Фондация "Конрад Аденауер" бе предложено СТРАДАТА НА БИВШАТА МИЛИЦИЯ НА ЛЪВОВ МОСТ В СОФИЯ ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТА В МУЗЕЙ НА ДИКТАТУРАТА.

България е единствената страна от бившия Източен блок, в който няма изграден музей на комунизма или репресивния му апарат. ПОКЛОН пред мъчениците!

Още по темата:
Предлагат създаването на Мемориал на диктатурата

ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - В ЕВРАЗИЯ ?!

Из "Открито писмо до Президента на Република България Росен Плевнелиев"
1 юли 2013 / 16:35

Копие:
до българските медии,
до посланиците от ЕС,
до председателя на Европейската
комисия г-н Жозе Мануел Барозу,
до г-н Вилфрид Мартенс, 
председател на ЕНП

Уважаеми г-н Президент,

Намираме се в гранична ситуация, която предполага избора на едно
от двете положения: или властниците да отстъпят и така да се
отвори пътя на роденото в тези драматични условия гражданско
общество, или управляващите да останат на ретроградната си
позиция и страната ни да продължи да затъва в кризата и да се
дискредитира още повече в очите на демократично мислещите ни
съотечественици и на европейската демокрация.

В тази ситуация, г-н Президент, Вашата роля е изключително важна
и отговорна. Президентската институция е единствената, която
все още не е загубила доверието на народа. В тези решаващи за
страната ни дни Вие се държахте достойно и доказахте, че сте
автентичен държавен глава. Затова трябва да изразите публично,
ясно и недвусмислено отношението си към драматичните събития у
нас - включително чрез обръщение към нацията и като предупредите
евроатлантическата общност за мрачните перспективи, които се
очертават пред страната ни днес.

Настояваме за това, защото е възможно случващото се да бъде план
за промяна в геополитическите приоритети на България - за
откъсването ни от цивилизована Европа и асимилирането ни в
подготвяната от Путин Евразия. Възможно е това, на което днес
ставаме свидетели, да цели
налагането на санкции и отнемането на гласа на България в ЕС и
бъдещо откъсване на страната ни от евроатлантическата общност.
(БТА)
Пълният текст:
http://bta.bg/bg/c/OT/id/630910 

Протести пред паметника на съветската армия в София. Горе, 17 юни 2013: "България не е съветска лудница!", тук: 28 юни 2013: "Вдигайте си чуковете!", "Свобода или СССР".

Доживяхме ли ?...

Из “Концепция за водещи столични музеи” – Министерство на културата на Република България, януари 2010, одобрена от МС на 10 февруари 2010



4. Предложение за Музей на тоталитарното изкуство (кв. Дървеница)

България е една от страните в бившия Източен блок на Европа, които все още нямат както музей свързан с времето на тоталитаризма, така и недвижими обекти на наследството от този период със статут на културна ценност. В Чехия, Полша и Унгария съществуват такива музеи.
Предложението цели да запълни тази празнина в нашата музейна мрежа, като създаде музейна среда, в която да бъдат експонирани представителни образци на изкуството, създавано в нашето близко минало. Трябва да си представяме този музей като част от мрежата на следи от това време, които могат да бъдат открити във всички зони на София: от периферията на града (монумент „Знаме на мира”, Резиденция Бояна) до Централната градска част (Комплекса на Ларгото, подземията на бившия Мавзолей, Паметника на Съветската армия, Братската могила и др.).
За Музея се предлага територията, в която днес е разположено КАТ – София, в непосредствена близост до комплекса от сгради на Министерството на културата в кв. Дървеница. Предложението е реализуемо при условие, че комплексът на КАТ бъде преместен в строящата се за него нова сграда. Разположено извън историческия център, предлаганото място не е натоварено с друг исторически смисъл и позволява безпристрастно възприемане на експозицията. Зоната има добра комуникационна достъпност – в непосредствена близост до спирка на метрото, в близост до основни комуникационни артерии.
Предлага се Музеят на тоталитарното изкуство да включва експозиция на открито в паркова среда, която да се свърже с озеленената зона на север от парцела. Съществуващите халета на КАТ, разположени в територията на комплекса, могат да бъдат използвани за експозиции на закрито. Самите халета, заедно с други съществуващи съоръжения (например портала) могат да бъдат експонирани като автентични експонати от времето. Част от сградите в комплекса на Министерството на културата (предназначени някога за нуждите на бившия НИПК) биха могли да приемат фондове и администрация на музея. Приложените към настоящата концепция схеми представят едно примерно функционално зониране на комплекса.


П.П. На публичното оповестяване на концепцията Министър Рашидов заяви, че това е работното име на музея на комунистическото изкуство и е готов да обсъди името му с допитване до народа.
Концепцията (за моя измъчена радост) се оказа наистина страхотна... Но за да ви покажа идеята и бързо да ви заинтересовам, се наложи да потроша цял следобяд за лутане и разопаковане на малка част от нея...
Вижте как от влажни потайности (в момента) София ще получи отдавна подобаващото й се:

http://mc.government.bg/page.php?p=141&s=397&sp=0&t=0&z=0

Зловещият „Хоеншьонхаузен”

Това е цял квартал от Източен Берлин, превърнат в затвор от съветската власт. Забранена зона в самия град, главен следствен затвор на ЩАЗИ – тайната полиция на ГДР. Централа за разпределение на арестанти из общо 17-те затвори на тайната полиция в Източна Германия (сред които дори и бивш нацистки концлагер – „Заксенхаузен”). От 1945 до 1990 – 44 години кошмар, 44 години политически репресии, осъществявани от 91 000 щатни и 180 000 доброволни сътрудници на ЩАЗИ.

През 50-те години на 20. век тук са заключвани многобройни затворници, оказали съпротива на режима на комунистическата диктатура. В списъка им се срещат както ръководители на въстанието в Берлин и Лайпциг от 17 юни 1953, така и последователи на Свидетели на Йехова.

Тук, в килиите, приличащи повече на погребални камери, за дълги месеци са хвърляни и комунисти – реформатори , ръководители на издателства, изпаднали в немилост политици... Имало и практика Министерството на държавната безопасност да похищава от Западна Германия протестиращи срещу комунистическия режим в Източна Германия. Такива хора също попадали в „Хоеншьонхаузен”, като например адвокат Валтер Линзе от Западен Берлин. Отвличат го през 1952 г. и след година го екзекутират чак в ... Москва.

Наречено „Център на комунистическата диктатура”, тук са намерили гибелта си стотици жертви. Не издържайки на студ, изтезания, глад, липса на всякаква перспектива за бъдещето, само в периода юли 1945 – октомври 1946 според данни от съветска страна тук са починали 886 затворници, а по други данни – над 3000 мъченици. Останките им били закопавани в намиращи се наблизо насипи или бомбени ями…

През 1994 г. това зловещо място е превърнато в един от музеите на Берлин. В събота (15 януари 2010) берлинчани отбелязаха 20 години от щурма на Цитаделата на ЩАЗИ и по този начин фактическия край на тайната диктатура.

За тези, които разбират написаното, така 15 януари 1990г. се очертава като дата, съпоставима с деня на щурма на Бастилията от Великата френска революция.

Източник:

www.stiftung-hsh.de

Снимки: Биг Фото

Чернобил, 2004

Президентът на Франция Саркози на срещата си с Премиер – министъра Борисов преди дни в Париж на три пъти е споменал името Чернобил. Двайсет и три години след трагедията... Явно, Европа още дълго ще таи ужаса от летящата из облаците бавна смърт.
Три- четири месеца след експлозията на атомната електроцентрала през 1986 г. бях в Киев (Украйна), но чак през 1990-та публикувах какво видях и усетих тогава.
http://liternet.bg/publish22/m_popov/eros/intimno.htm
Какво е Чернобил в момента разказва и показва със снимки едно момиче на...мотоциклет – Елена Филатова. В действителност това е обиколка в най- огромния и зловещ музей на комунизма в света.


16.10.2004 г., Елена ФИЛАТОВА:

Карането на мотор е голямото ми хоби. Карам през целият си живот и съм притежавала различни мотори. Последният ми е голямо Kawasaki ZZR 1100 спортно-туристически мотор, познат още като ZX-11. Бърз е като куршум и удобен за дълги пътешествия. Пътувам много и една от любимите ми посоки е през отровената от радиация, тъй наречена чернобилска "мъртва зона".

Тя е на 130 км от дома ми. Защо любима? Защото човек може да кара из нея с часове и да не срещне нито една кола, да не види жива душа. Хората са напуснали, а природата процъфтява. Има красиви места - гори, езера. Няма новопостроени пътища, но тези от 80-те години са в сравнително добро състояние.
Думата Чернобил плаши до смърт хората тук. Ако кажа на някой, че се разхождам в "мъртвата зона" ,... досещате се какво ще чуя. В най-добрият случай - "Ти луда ли си?". Баща ми казва, че хората се страхуват от нещата, които не познават. Той е ядрен физик и казва още, че от всички опасни неща, се сеща само за едно, и то е карането на моя мотор на пета или шеста скорост. Баща ми и екипът му работят в "мъртвата зона" през последните 18 години. Те провеждат изследванията си от деня, в който стана ядреното бедствие. Останалите от екипа са микробиолози, лекари, ботаници и др. Бях на 7 години тогава и когато стана инцидента баща ми изпрати мен и сестра ми с влак при баба. Баба живее на 800 км от тук и той не бе сигурен дали и това е достатъчно далеч, за да сме в безопасност. По онова време управниците ни бяха комунисти, които запазиха в тайна инцидента. Хората започнаха сами да се досещат и истинската паника настъпи 7-10 дни по-късно. Баща ми каза, че облъчването през тези първи 10 дни е било толкова силно, че еднодневен престой в Киев се е равнявал на 1 година живот в Чернобил сега. Картата показва нивото на радиацията в различните части на мъртвата зона. Обнових я за местния мото клуб на 21 февруари 2004.


На теория, радиацията ще се задържи в Чернобилската област през следващите 48 000 години, но в действителност първите хора, трябва да заселят областта след около 900 години. Тогава най-опасните елементи ще са изчезнали. Техният период на полуразпад е 300-900 години. Предполагам, че през идните 100 години ще открият някакъв метод за неутрализиране или изчистване на радиацията. Ако нашето правителство финансира науката както сега, няма да можем да се оттървем от това и ще трябва да изчакаме тези 900 години докато радиацията изчезне от само себе си.

Кой може да изчисли броя на хората умрели от радиацията? Никой, дори и приблизително. Някои казват около 400 000, други около половин милион. Баща ми казва, че те преувеличават и до момента са между 80 000-120 000, но ще бъдат повече, защото хората ще умират в следващите 50-70 години. За това пък е лесно да се изчислят материалните загуби. За страна, току що извоювала независимостта си, те са катастрофални.

Пълният текст и още снимки на адрес:
http://ide.li/article440.html

Още от Елена ФИЛАТОВА:
http://www.angelfire.com/extreme4/kiddofspeed/index.html

Из статията: Чернобил уби хиляди българи
Юлиан ЧЕРНЕВ, Соня ЛАЗАРОВА

РАВНОСМЕТКАТА:

ПЪРВИ СМЕ В ЕВРОПА ПО ЕФЕКТИВНА ДОЗА ОБЛЪЧВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО!

Изхвърлените радиоактивни елементи завинаги ще представляват опасност за човешкия организъм.
Изследванията сочат, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през "чист" период, както следва: 90 до 1400 пъти в Северна България, 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване България се нарежда на пето място в Европа (ако не броим Украйна, Беларус и Русия), след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година обаче България е на първо място в Стария континент заради липсата на информация, а оттам и на адекватни предпазни мерки.
По данни на МАГАТЕ храните и водата във водоизточниците са били радиоактивно облъчени от кратко живеещи радионуклиди, половината от които съставят изотоп на йод 131. По мнение на други специалисти втората половина представлява радиоактивен цезий 135 (около 40 процента) и стронций (около 10 процента от общото количество).
Доколкото последните два елемента са значително стабилни, с период на полуразпад няколко милиона години, може да се каже, че на практика те завинаги ще представляват опасност за човешкия организъм, който има способност да ги акумулира в себе си. Стронцият например се натрупва в костите на човека, а цезият - в мускулната тъкан.
У нас и в страните от Източна Европа от 1986-а насам се наблюдава прогресиращо влошаване на здравословното състояние на населението. Увеличила се е заболеваемостта от левкемия, броят на спонтанните аборти и броят на родените с тератогенни дефекти деца.

Пълният текст на адрес:
http://www.blitz.bg/article/2015

Лайпциг - Музей „Кръглия ъгъл”, 2008

Мирна демонстрация в понеделник, октомври 1989 г., Лайпциг

Лайпциг – градът на мирната революция от 1989 г. Тук има много паметни места, свързани с този период. Например, в бившата сграда на „Щази” е разположен музей, посветен на работата на министерството на държавната сигурност на ГДР.

През есента на 1989 г. Лайпциг заедно с Дрезден, Магдебург и Берлин е място за провеждане на мирни демострации против социалистическия режим в ГДР. Те се провеждали всеки понеделник под това название и вече са в учебниците по история.
Жителите на Лайпциг в продължение на месеци се събирали мирно, със свещи в ръце пред градското управление на министерството на държавната сигурност ( или както е придобило печална известност – „Щази”). На 4 декември 1989 г. се случило това, към което те се стремяли толкова дълго: демонстрантите превзели зданието, а социалистическата служба за сигурност прекратила съществуванието си.
Този исторически момент положи началото на процес (продължаващ и до сега) по разследване и осмисляне дейността на Щази, а така също и на нейните престъпления. Стааите и сейфовете на целия пети етаж на „Кръглия ъгъл” – именно така се казвала тази историческа сграда в началото на миналия век, били запечатани. Сградата „Кръглия ъгъл” в Лайпциг е била и си остава символ на преследванията и репресиите от времената на ГДР.



Паметната плоча на входа

В коридорите се усеща характерната миризма на линолеум и стари хартии. Помещенията, в които е разположен музеят, са оставени в оригиналния си вид, както са заварени, без изменения.



Служебна стая с портрет на Ерих Хонекер на стената

Постоянната изложба „Щази – власт и баналност” заема 12 стаи. Тя е посветена на историята на министерството за държавна сигурност, а това означава и социалистическата диктатура в ГДР – режимът, който с помощта на Щази лишавал гражданите на страната от техни основни права, намесвал се в личния живот, подтискал свободата на словото и мненията, нарушавал тайната на кореспонденцията...



Инсталация за парно отопление, използвана за укриване на писма

Четиресет хиляди експоната демонстрират своеобразната азбука на Щази : от вербуването на агенти и нещатни сътрудници (A - "Anwerbung") до килиите – единочки в следствения изолатор (Z - "Zelle"). „Методите на работа” били изострени, а идеологията – човеконенавистна...
Във витрините могат да се видят най- различни подслушвателни устройства и „бръмбари”, филми със записи, униформа, камера за скрито наблюдение, оборудване и предмети за маскировка. Всичко това е допълнено от фотографии и оригинални документи от Лайпциг.



Приспособление за подслушване през стена

„Кръглият ъгъл” е един от малкото музеи в Германия, които са разположени непосредствено в бивши помещения на министерството на държавната сигурност на ГДР и са оставени в напълно автентичния си вид. Именно това позволява съвсем осезаемо да бъде предадена атмосферата на притворство, недоверие и доноси – психологическата злост, излъчвана от Щази.
Тежки са били и условията при задържане под стража. Това е демонстрирано чрез реконструкцията на килиите в следствения арест тук.
Част от експозицията е посветена на смъртното наказание, въведено в Германската демократична република през 1960 година (!). В Лайпциг бил центърът за изпълнение на смъртни присъди. Това зловещо място също може да се посети.
Учредител и домакин е обществена организация – Гражданския комитет „Лайпциг”. Музей „Кръглия ъгъл” работи всеки ден от 10 до 18 ч. Входът е свободен. Намира се на адрес:
Dittrichring 24
04109 Leipzig.

Виктория фон Готберг, Дойче Веле

Снимки: DW, Интернет

2009: Село Гарван изпревари София

Истински музей на комунизма отвори врати в силистренското село Гарван… „Точното му наименование е Областна музейна сбирка на социализма, но още от първия миг всички го нарекоха музея на комунизма“, обясни кметицата на селото Славка Ганева. Откриването на музея било част от програмата на традиционна среща на поколенията, организирана от кметството за 1-ви май.

В местните хора идеята възникнала съвсем спонтанно. Кметицата се запалила по нея. И само за месец жителите на селото събрали експонатите, кътани у дома като спомен от младините години наред. След това Ганева отредила за бъдещия музей порутена общинска постройка в центъра на с.Гарван. Тя пък била ремонтирана безплатно от собственик на строителна фирма.

„Предметите в експозицията са от годините преди демократичните промени в България, обхващащи периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.“, допълни още кметицата на селото. Уредниците подредили експонатите в няколко раздела – от бита, детските градини, отличителните символи на задължителните чавдарски, пионерски и комсомолски години на тогавашните младежи, като сини и червени вратовръзки, кепета с лъвчета и др. На видно място обаче греел портрета на Тодор Живков и неговите томове, както и фотографията на Фридрих Енгелс. С документи и снимки е проследен живота на БКП и БЗНС. Не липсвали протоколи от заседания на бившите партийни организации по места, портрети на прочути ремсисти, стари телевизори и радиоприемници, както и многобройни снимки от дейността на бившите ТКЗС-та. „Ликът на Тодор Живков посреща посетителите още на самия вход“, допълни Славка Ганева.

Лентата на музея прерязала лично областната управителка Светлана Великова. „Тази експозиция ще е постоянна и безплатна“, каза още Славка Ганева. Според нея, още от първия ден към музея на комунизма имало огромен интерес, като най-честите посетители били хора на възраст от 45 години нагоре. Повечето от тях оставали изненадани, като се виждали на различни фотографии от техните пионерски или комсомолски години.
В с. Гарван е реставрирана и стара добруджанска къща с възможности за настаняване на туристи. До къщата има възстановена мелница с немски дизелов двигател от 1920 г.

За пръв път името на с. Гарван се среща през 1620 година в турски данъчен регистър, но са запазени селищни могили, некрополи, останки от антична и ранносредновековно селище. Читалището в селото е създадено през 1870 година. В края на 19 век е съграден и храмът „Свети Димитър“

Юлиян Желев, 4 май 2009

Източник:

http://paralel44.info/2009/05/04

САЩ, 2009: Удивително невежество за комунизма по света

Със закон, приет единодушно от Конгреса на САЩ на 17 декември 1993 и подписан от президента Бил Клинтън, бе създадена Мемориална фондация за жертвите на комунизма по света.

На 12 юни 2007 г. във Вашингтон тази надпартийна и нестопанска организация откри паметник в чест на повече от 100-те милиона жертви на комунистическите режими по света. Събитието бе ознаменувано с тържествена реч от президента Джордж Буш.

През пролетта на 2009-та в Интернет пространството се появи и виртуален Глобален музей на комунизма, посветен на пълното изследване и анализиране на тази диктатура.

Американската фондация за жертвите на комунизма е насочила усилията си към информиране на хората за същността и реалните параметри на този световен експеримент, установяване на справедливост за жертвите и предотвратяване на неговото възраждане.

Изследвания и проучвания показват поразително обществено невежество за комунизма в световен мащаб. Особено важно е насочването на вниманието към младите хора, някои от които не са и чували за диктатурата комунизъм. Изграждането на памет и съзнание за това как в близкото минало комунизмьт е жертвал и поробил безброй милиони хора е в основата на начинанието Глобален музей на комунизма – Вашингтон.

Страницата за нашата страна в Глобалния музей - Вашингтон. На червената лентичка вдясно е посочен броят на жертвите в България - 222 000. Поклон!

Създаването на международния портал в Интернет предоставя виртуално място за среща на учени, изследователи и активисти с цел и задача подобряване и детайлизиране на тяхната компетентност. Глобалният музей на комунизма ще свързва с обща образователна мисия общности от цялото Земно кълбо.

Художник: Калин Николов

Преди всичко обаче Музеят си поставя задачата да извади на светло огромния брой трезвомислещи хора, които противопоставяйки се на комунистическия диктат,се превърнаха в герои, служещи за пример на идните поколения.

Източник:

Глобален музей на комунизма - Вашингтон

http://www.globalmuseumoncommunism.org/

Берлин – ГДР музей, 2006

В Берлин бе открит музей, посветен на ежедневната култура на гражданите на ГДР. За някои хора това е важна стъпка в изследването на „другата” Германия, за други – само експозиция на лакировката на жестоката диктатура.

Веднъж Петер Кенцелман заминал със съпругата си в Берлин, за да й обясни на място историята на Германската демократична република. До този момент политологът и етнолог от Фрайбург не веднъж посещавал Източен Берлин. Жена му нямала и понятие от живота на хората от другата страна на Желязната завеса. Пристигнали в Берлин, но така и не намерили музей, в който да се запознаят с бита на източногерманците в миналото.
Наистина, в едно берлинско туристическо бюро им препоръчали Амстердам, където вървяла такава изложба. Разочарован, Кенцелман решил да оправи ситуацията. Сформирал екип от историци и музейни мениджъри, намерил банка за финансиране на проекта и се обърнал с молба към приятели източногерманци да подарят на музея всевъзможни предмети от бита.
Своя проект 36- годишният ентусиаст разглежда като бизнес. „Не желая да завися от държавни дотации”, - това заявява на откриването на „Музея на ГДР”. Експозицията е разположена в самото сърце на бившия Източен Берлин на първия етаж от нов хотелски комплекс.

ГДР- музей, Берлин

Кенцелман създава музей, където всяко нещо може да се докосне с ръка. Много експонати – например ученически чанти, ордени или дневници, са положени направо върху стендовете, служещи едновременно и за прегради.
Между тях е разположена типична източногерманска дневна стая. По стените й са накачени пропагандни плакати от сорта на „Да се учиш от Съветския съюз означава да се учиш да побеждаваш”.
А в една от залите е разположен знаменитият „Трабант” – народният автомобил на източногерманците, в който може да поседи всеки посетител.

На галено в ГДР „Трабант” наричали „състезателен кашон”

Табели на английски и немски обясняват етапите на източногерманския бит – работа, обиколка по магазините, физкултура и отпуск. „На сайта на музея се казва, че експозицията се нуждае и фотографии на нудисти. Съдейки по това, обявата вече е остаряла”, - смее се една от посетителките, застанала пред стена с колажи от съблечени тела. „Дивите плажове” са били много популярни в ГДР...

Немският специалитет FKK (Frеi Kоrреr Кultur) – Движение за свободна телесна култура
Много западни германци и досега считат своите източногерманци за един вид неандерталци. А експозицията, по мнението на много посетители, не показва много добре, че в ГДР са живели най-обикновени и нормални хора.
Граждани, много от които не са и подозирали за „Щази” и други неудобства на режима.
Обаче не всички мислят така. Сътрудничката на службата, занимаваща се с архивите на „Щази” Габриеле Кампхаузен е на мнение, че музеят дава неправилна представа за същността на ГДР:
„Посетителите излизат оттук с чувството, че едва ли не ГДР е била просто причудлива държава. Експозията премълчава за това, че по същество тя е представлявала жестока диктатура”.

В такива „идеологически издържани” предмети Щази криела подслушвателните си устройства.

Директорът на музея Роберт Рюкел обаче е на друго мнение. Един раздел от изложбата изцяло е посветен на темата „Щази”. Там дори е изложено акустично устройство на спецслужбите, чрез което може да се подслушват разговорите на посетителите в другия край на музея. Именно Щази и Берлинската стена, според Рюкел, се явяват едни от централните теми на музея. „Обаче ние сме се концентрирали все пак върху бита”, подчертава директорът. „Това е експеримент”.

Доста е сполучлив, потвърждава думите на директора социологът Томас Абе, изследовател на източногерманската култура и идентификация. „Експозицията добавя щрихи към общата картина. Злодеянията в ГДР на практика вече са изследвани. А за ежедневието бяхме забравили”.

Матис Уинклер, Дойче Веле

Снимки: DW, Интернет