Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 27 април 2012 г.

КНЯГИНЯТА И НЕНУЖНАТА СВОБОДА

Съдбата на Райна Княгиня и нейните четирима синове - Големият английски журналист Мак Гахан я сравнява с Жана д,Арк - От 1935 до 1938 г. кв. Орландовци в София се нарича „Райна Княгиня” - Комунистическата диктатура тайно изтребва наследниците й

Свободна България, 1879  Худ. Георги Данчов- Зографина

Йордан ВАСИЛЕВ

Гледах снощи по телевизията тържествата за Априлското въстание. Всичко добре. Райна Княгиня ушила знамето и го развяла. И дотук. А после? Поразрових се и стигнах до тъжни, да не кажа ужасни факти и заключения за нашенската немара и неуважение към достойни хора и техните потомци. Ето какво намерих по архиви, спомени и т. н.


Странни истории от българското минало
Името на Райна Княгиня е легенда, чуваме го още в училище – тя е развяла знамето при обявяването на Априлското въстание, възседнала върху кон. А не знаем какво е станало с нея след това. Но сега – отначало – Райна поп Георгиева Футекова от Панагюрище е била на 20 години, когато поема риска да бъде с революционерите.

Тя заедно с пет други момичета ушива знамето, Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден на въстанието, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на затвор в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица в южния ни град през лятото на 1876 година.

Големият английски журналист Мак Гахан я сравнява с Жана д,Арк. Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна.
Освободена е от турския арест след намесата на американския консул Скайлер, а след това я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване и най-бързо ще се върне в Родината. Без да подозира, че тогава мечтата й ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата й тепърва започват.

Трябва да напомня, че Райна Княгиня не е от случаен род. Нейният брат Захари Футеков е автор на ценни речници – немско-български, на чуждите думи. И те са преиздавани многократно.


Райна Попгеоргиева Футекова

Връща се в Родината, но кой е чул тогава думата “акушерство”? Има си за тази работа хора – бабите, нали и до днес денят на родилната помощ се нарича “бабинден”.

Залавя се Райна с учителство в Търново. Как може да се върне в родното Панагюрище, когато там я възпримат като леко момиче, казано на днешен език – направо курва. При еснафския морал на ХІХ век така се гледа на жена, яхнала кон и развяла знаме…

Докато учи в Русия получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. След Освобождението се виждат през ваканцията в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 година се оженват, тя напуска учителството и се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг, който е приел съдбата да вземе такава “пропаднала” жена, при това навършила цели 26 години – за тогавашните нрави – стара мома. 
Не чува съветите на близки да се разведе, а ражда пет момчета.  Едното умира.

А другите? Добре, че не е била жива да види техните трагедии.
Остава вдовица през 1898 година с четири малки деца на ръце, болна – последици от влагата в затвора, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща, куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Името на този днешен квартал на София иде от някакъв каменоделец Орландо, италианец, заселил се там и майсторил надгробни паметници.

Райна Княгиня, която сега е легенда за нас, си оставала бедна, нямала средства, за да изучи своите сираци и ги изпраща на държавна издръжка – във военни училища. Не е могла да си въобрази на какво бъдеще ги обрича.

Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 година. Но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това и го изправя на старини на съд за въображаеми престъпления отпреди 30 години. Помня това - процесът бе в Троян, а аз бях там изселен и учех в гимназията. Присъда няма, но офицерът не може да понесе унижението и угасва в болница.Гробът му не се знае.


Първият син на Райна Княгиня  - Генерал Иван Дипчев, 1885-1954

По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев. Той завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач “Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.

Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията.

След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бивш офицер. И гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.

Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й. Тленните й останки намират покой през 1976 година, когато са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.

Нейният внук ми даде смъртния акт, издаден тогава от софийската община, аз го преснимах и му го върнах. Тъй че сведенията са достоверни, освен от архиви, всичко бе потвърдено от внука на Райна Княгиня.

Йордан ВАСИЛЕВ, 2011
Из Фейсбук страницата на автора - критик, бивш главен редактор на в. “Демокрация” и съпруг на поетесата Блага Димитрова.



събота, 21 април 2012 г.

СОФИЯ С ЕЛЕКТРОНЕН МОЛИВ

Ирландски поет с развята коса и брада разказва на брега на Атлантика защо и как пише стихове за морето. Пред мотористка, пътешественица, в туристическо филмче. На въпроса кога е по-доброто време за писане на поезия – лятото или зимата, обяснява: през лятото гледам и събирам светлина, а зимата, когато денят е само 4 часа, имам достатъчно време през нощта за писане и поправяне на римите...
И аз така напоследък. Но не с думите и римите, а само със светлините от емоции зад обектива. На брега на морето София в отминалите зимни нощи с най-скъпото отопление в света (доказано 4 пъти по-скъпо от това в Щатите)... 










Е-графики:
Момчил ПОПОВ

събота, 14 април 2012 г.

„ТИТАНИК БЕНД” ЗА ПОСЛЕДНО СВИРИЛ В СОФИЯ

  •  BEFORE "TITANIC" - THE BAND PLAYED FOR THE LAST TIME IN SOFIA
  • The monument of the 8 died bulgarians in the crash of the "Titanic" in 1912, Gumoshtnik 
  • Паметникът на 8-те загинали българи в катастрофата на „Титаник” през 1912 г.  е в с. Гумощник
Уолъс Хартли и неговият „Титаник бенд” (На плаката липсва Роже Брико)

Вече почти век съвестните изследователи разкриват подробности и детайли от драмата на “Титаник” – гордостта на британското корабостроене. Особено след като екипът на американския професор Балард откри останките му, а игралният филм възкреси образно и звуково трагедията. Тази прецизност предлага и най-неочаквани открития, едно от които е свързано с оркестъра на кораба. Оказва се, че той е изсвирил последните си изпълнения на суша в нашата страна, което е документирано от специално подготвен за 90-годишнината от трагедията германски филм. През 2002 г. той е излъчен от множество телевизионни канали във ФРГ.

Подробностите са следните:

В късната есен на 1911 година в пристанище Варна акостира кораб, от който слиза британски оркестър, търсещ работа. Диригент и цигулар е Уолъс Хартли, вече много известен в Европа бендлидер и стар “морски вълк”, кръстосвал Северния Атлантик с корабите близнаци “Лузитания” (потопен от германска подводница през 1915 година в разгара на Първата световна война) и “Мавритания” на фирмата “Кунард лайн”. Отвреме навреме той и оркестърът му отсядат в луксозните заведения на някои от големите европейски градове, докато отново получат покана и се качат на борда на голям пасажерски лайнер.

Бившето Градско казино в София, днес – Художествена галерия на столицата
Във Варна Уолъс Хартли веднага е ангажиран от Морското казино в града, а препредаваните от ухо на ухо мнения за високите качества на оркестъра бързо достигат и до столицата. Следва покана от току-що построеното софийско Градско казино (днес Софийска градска художествена галерия на ул. “Гурко” 1) и той я приема. Тук съставът прави отлично впечатление, за което свидетелства в мемоарната си книга “Път през годините” (1966) старият писател Константин Константинов. Точно по време на този свой ангажимент Уолъс Хартли получава депеша, която го приканва да отпътува незабавно за Саутхемптън, за да поеме ангажимент за първото плаване на “Титаник”. На борда му се качват осем души музиканти от три националности: Уолъс Хартли от Дюсбъри, У.Т.Брайли от Лондон, Д.Ф.Кларк от Ливърпул, Д.Л.Хюм от Дъмфрайс, П.Н.Тейлър от Лондон, Д.Ф.Удуърд от Хедингтън, френския челист Роже Брико от Лил и белгийския цигулар Жорж Кринс от Лиеж. Съставът, според тогавашната практика на луксозните круизни параходи, е имал готовност за разделяне на по-малки, независими една от друга формации според изискванията на отделните ритуали: време за чай, следобеден концерт и т. н.

„Титаник”, 2 Април 1912 г.

По-нататък историята е известна – през нощта на 14 април 1912 година “Титаник” се сблъсква с огромен айсберг, получава пробойни и бавно потъва, а с него и 1500 души пасажери и екипажът. В това число и оркестърът, който геройски свири до последния момент, поддържайки духа на паникьосаното множество.

Вестник от онези дни

Оценявайки по достойнство мъжеството на музикантите, в Ливърпул, върху фасадата на “Филхармоник хол”, поставят възпоменателна табела за подвига на оркестъра. При пожара на сградата през 1933 г. тя изгаря, но шест години по-късно е възстановена. За съжаление бомбардировките на “Луфтвафе” през Втората световна война отново разрушават и опожаряват “Филхармоник хол”, а с него и табелата в памет на Уолъс Хартли и неговите колеги. Но пак е възстановена.Софийската преса от началото на 20 век изобилства със съобщения за пристигането на този оркестър, за репертоара му и за последвалата трагедия. Открояват се два интересни, напълно непознати на широката публика момента. Единият от тях е свързан с репертоара на състава, в който редом със “Солвейг” на Григ и “Менует” от Бокерини откриваме и “Александърс рагтайм бенд” на Ървинг Бърлин. Като знаем, че този световно знаменит шлагер е публикуван в САЩ през 1911 година и маркира европейската популярност на рагтайма, затова следва да отбележим светкавичната и безпрепятствената му поява в България. По-късно, та чак до Втората световна война, той ще се свири и пее в своя побългарен вариант: “По целий свят/дори у нас/прочут е “Александър джаз…”

Втората любопитна подробност произтича от слуха, че Уолъс Хартли много харесва един български кларнетист и го приема в оркестъра си. Тази легенда вече почти век се препредава от ухо на ухо сред по-старите музиканти, но не намира документално потвърждение. Дори в най-подробния сайт, посветен на оркестъра на “Титаник”, българска фамилия липсва. Което означава или устойчивост на слух, или невъзможност анонимният българин да се качи на “Титаник”. Втория вариант не е лишен от логика, като знаем тогавашната (и днешна!) практика оркестрите да се комплектоват до последния момент според условията на сключения договор. Нямаме сигурност и за това, че Уолъс Хартли е наел за “Титаник” същите музиканти, с които е гостувал във Варна и София. Няма и да разберем истината! Защото у нас и до днес подобна информация се ползва не като историческо или научно доказателство, а като източник за сензационни публикации.

Владимир ГАДЖЕВ
e-vestnik.bg

ПАМЕТНИКЪТ В СЕЛО ГУМОЩНИК

Паметникът на 8-те загинали българи в катастрофата на „Титаник” през 1912 г. в с. Гумощник

Паметникът на загиналите жители от село Гумощник при потъване на кораба „ Титаник” се намира в църковния двор.

Според проучвания, на кораба Титаник са пътували общо 38 души българи. Най-много са от Гумощник – 8 човека . Техните имена са:

Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов, Недялко Петров.

Предполага се, че паметникът е изграден от роднините на загиналите 8 човека скоро след получаването на вест за гибелта им. Паметникът е изсечен от голям гранитен къс, откъснал се от скала край селото, и на него се чете следния надпис:

“В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.”

gumoshtnik.com
Снимки: Wikipedia, Интернет