Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 14 април 2012 г.

„ТИТАНИК БЕНД” ЗА ПОСЛЕДНО СВИРИЛ В СОФИЯ

  •  BEFORE "TITANIC" - THE BAND PLAYED FOR THE LAST TIME IN SOFIA
  • The monument of the 8 died bulgarians in the crash of the "Titanic" in 1912, Gumoshtnik 
  • Паметникът на 8-те загинали българи в катастрофата на „Титаник” през 1912 г.  е в с. Гумощник
Уолъс Хартли и неговият „Титаник бенд” (На плаката липсва Роже Брико)

Вече почти век съвестните изследователи разкриват подробности и детайли от драмата на “Титаник” – гордостта на британското корабостроене. Особено след като екипът на американския професор Балард откри останките му, а игралният филм възкреси образно и звуково трагедията. Тази прецизност предлага и най-неочаквани открития, едно от които е свързано с оркестъра на кораба. Оказва се, че той е изсвирил последните си изпълнения на суша в нашата страна, което е документирано от специално подготвен за 90-годишнината от трагедията германски филм. През 2002 г. той е излъчен от множество телевизионни канали във ФРГ.

Подробностите са следните:

В късната есен на 1911 година в пристанище Варна акостира кораб, от който слиза британски оркестър, търсещ работа. Диригент и цигулар е Уолъс Хартли, вече много известен в Европа бендлидер и стар “морски вълк”, кръстосвал Северния Атлантик с корабите близнаци “Лузитания” (потопен от германска подводница през 1915 година в разгара на Първата световна война) и “Мавритания” на фирмата “Кунард лайн”. Отвреме навреме той и оркестърът му отсядат в луксозните заведения на някои от големите европейски градове, докато отново получат покана и се качат на борда на голям пасажерски лайнер.

Бившето Градско казино в София, днес – Художествена галерия на столицата
Във Варна Уолъс Хартли веднага е ангажиран от Морското казино в града, а препредаваните от ухо на ухо мнения за високите качества на оркестъра бързо достигат и до столицата. Следва покана от току-що построеното софийско Градско казино (днес Софийска градска художествена галерия на ул. “Гурко” 1) и той я приема. Тук съставът прави отлично впечатление, за което свидетелства в мемоарната си книга “Път през годините” (1966) старият писател Константин Константинов. Точно по време на този свой ангажимент Уолъс Хартли получава депеша, която го приканва да отпътува незабавно за Саутхемптън, за да поеме ангажимент за първото плаване на “Титаник”. На борда му се качват осем души музиканти от три националности: Уолъс Хартли от Дюсбъри, У.Т.Брайли от Лондон, Д.Ф.Кларк от Ливърпул, Д.Л.Хюм от Дъмфрайс, П.Н.Тейлър от Лондон, Д.Ф.Удуърд от Хедингтън, френския челист Роже Брико от Лил и белгийския цигулар Жорж Кринс от Лиеж. Съставът, според тогавашната практика на луксозните круизни параходи, е имал готовност за разделяне на по-малки, независими една от друга формации според изискванията на отделните ритуали: време за чай, следобеден концерт и т. н.

„Титаник”, 2 Април 1912 г.

По-нататък историята е известна – през нощта на 14 април 1912 година “Титаник” се сблъсква с огромен айсберг, получава пробойни и бавно потъва, а с него и 1500 души пасажери и екипажът. В това число и оркестърът, който геройски свири до последния момент, поддържайки духа на паникьосаното множество.

Вестник от онези дни

Оценявайки по достойнство мъжеството на музикантите, в Ливърпул, върху фасадата на “Филхармоник хол”, поставят възпоменателна табела за подвига на оркестъра. При пожара на сградата през 1933 г. тя изгаря, но шест години по-късно е възстановена. За съжаление бомбардировките на “Луфтвафе” през Втората световна война отново разрушават и опожаряват “Филхармоник хол”, а с него и табелата в памет на Уолъс Хартли и неговите колеги. Но пак е възстановена.Софийската преса от началото на 20 век изобилства със съобщения за пристигането на този оркестър, за репертоара му и за последвалата трагедия. Открояват се два интересни, напълно непознати на широката публика момента. Единият от тях е свързан с репертоара на състава, в който редом със “Солвейг” на Григ и “Менует” от Бокерини откриваме и “Александърс рагтайм бенд” на Ървинг Бърлин. Като знаем, че този световно знаменит шлагер е публикуван в САЩ през 1911 година и маркира европейската популярност на рагтайма, затова следва да отбележим светкавичната и безпрепятствената му поява в България. По-късно, та чак до Втората световна война, той ще се свири и пее в своя побългарен вариант: “По целий свят/дори у нас/прочут е “Александър джаз…”

Втората любопитна подробност произтича от слуха, че Уолъс Хартли много харесва един български кларнетист и го приема в оркестъра си. Тази легенда вече почти век се препредава от ухо на ухо сред по-старите музиканти, но не намира документално потвърждение. Дори в най-подробния сайт, посветен на оркестъра на “Титаник”, българска фамилия липсва. Което означава или устойчивост на слух, или невъзможност анонимният българин да се качи на “Титаник”. Втория вариант не е лишен от логика, като знаем тогавашната (и днешна!) практика оркестрите да се комплектоват до последния момент според условията на сключения договор. Нямаме сигурност и за това, че Уолъс Хартли е наел за “Титаник” същите музиканти, с които е гостувал във Варна и София. Няма и да разберем истината! Защото у нас и до днес подобна информация се ползва не като историческо или научно доказателство, а като източник за сензационни публикации.

Владимир ГАДЖЕВ
e-vestnik.bg

ПАМЕТНИКЪТ В СЕЛО ГУМОЩНИК

Паметникът на 8-те загинали българи в катастрофата на „Титаник” през 1912 г. в с. Гумощник

Паметникът на загиналите жители от село Гумощник при потъване на кораба „ Титаник” се намира в църковния двор.

Според проучвания, на кораба Титаник са пътували общо 38 души българи. Най-много са от Гумощник – 8 човека . Техните имена са:

Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов, Недялко Петров.

Предполага се, че паметникът е изграден от роднините на загиналите 8 човека скоро след получаването на вест за гибелта им. Паметникът е изсечен от голям гранитен къс, откъснал се от скала край селото, и на него се чете следния надпис:

“В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.”

gumoshtnik.com
Снимки: Wikipedia, Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар