ХУМОРЪ ОТЪ 1908-А

Изъ В–къ „Българанъ“, който струва гологанъ, София, 28 октомври 1908 г. Редактори: Елинъ-Пелинъ и Александъръ Балабановъ. 



О П Е Р А Т А

След като разни даскали по пението, които не бяха си отваряли устата цели години, освен да попеят К а р а н ф и л ч е т о, след като те обръснаха мустаците си  и ги поднесоха молитвена жертва пред олтаря на бъдещия бюджет на народната просвета – всички повярвахме, че операта ще стане.
Най-после дожимяхме и това чудо. След павацията на софийските улици трябваше да дойде операта. Какво ще дойде пък след операта, никой не знае.
Ния с моята жена чакахме с нетърпение да видим „Фауст“. Било прочуто нещо, пък ния нищо не знаехме и всеки ден се срамувахме от комшийте. Нашите комшии са учени хора. Собствено, учени са само мъжете, ама от тях се научили жените им, пък от жените им слугините им и моята жена не смееше носа на пътя да си подаде. Току ще й кажат отнякъде:
-  Госпожо Гино, че идете ли у театрото? Чели „Фауст“ да онодат!...
-  Е кво, жъ ида!... Жъ си оставя децата да плачат ли?...
Чух аз един два пъти такива разговори, па си рекох: „чакай да заведа жената да й не е хатър“...

 „Атестати и портрети за артисти и поети“ от Ал.Балабанов – Н.Вулпе от българската опера  „Мефистофел“ във „Фауст“ и примадоните  г-ца Василева и г-ца Куртева.

И отидохме...
Театърът пълен до гуша. Консули, министри, министерки...
Виждал съм министерките едно време, когато бяха в опозиция /не на мъжете си/. Как мирно и скромно си седяха в ложите!... Пък сега, ще си искочат из кожите... Шават насам, шават нататък и все приказват, приказват... 
По всичко личеше, че повечето от дамите не бяха дошли от интерес към операта, защото през всичкото време приказваха.
Беше там и „бащата“ на операта – Министер Мушанов. „Майката“ ще бъде в бюджета, само да видим да не излезе „майка“ за операта, а мащеха за трупата.
Оркестъра засвири...
От галерията се чу разговор...
- Слушай бе, Иване, оня с голямото кемене ли е „Фауст“?...
- Фауст, приятелю, не свири, той само пее... Нека се вдигне пердето и ще го видиш...
Вдигна се пердето. На сцената тъмно. Моята жена беше заспала и аз не исках да я буда.
Излезе игумена на кокалянския манастир, нечист срамлив, с уплескана брада, че като запя – вика, дра си гърлото и си протяга ръцете, като вдовец на хоро... Ала не бе му за много, скоро прегракна и всички гледахме как му шават устата и как си проточва шията, но глас никой не чуваше.
Подир него излезе дявола. Аслъ, дявола винаги върви подир калугера. Той развесели публиката...
О, ако не беше тоя дявол, да се посмеем – парите ни щяха да идат по вятърът.

ЦЕНЗОР
София, 1908 г.
Карикатури: П.Павлов, Ал.Балабанов

Пояснение: Действието се развива в салона на новооткрития Народен театър, тъй като Софийската опера още няма своя сграда.

Източник: ANAMNESIS