НАНОТЕХНОЛОГИИ В ДРЕВНО ТРАКИЙСКО ЗЛАТО

Златният трилистник от Вълчитрънското съкровище

- Преди две-три години си купих детска енциклопедия по изкуствата. Европейска, със страхотни илюстрации – мечтата за всяко любознателно дете (като мен, около 50-те...). Ровя, ровя в къщи, кефя се, търся следа от българско или източноевропейско изкуство. Е, намерих...
На едно сгърчено малко кьоше в раздел „Варварско изкуство”! Панагюрското златно съкровище турено в раздел „Варвари”. Траките де, орфеевите, които даряват изкуство на Стараия континет...?!

Новината от Плевен и Брюксел, 5 март 2012

В. "Посредник"- Плевен

Утре в Брюксел се открива семинар на модерна и обърната към бъдещето тема - „Българските високи и нанотехнологии за повишена сигурност и по-добра защита на европейските граждани". „Вход" към него обаче е късче от древността -тройният съд от най-голямото златно съкровище, намирано по нашите земи - Вълчитрънското. Защото, оказва се, запояването на тръбичките, свързващи трите части на съда, днес, в 21-и век, може да бъде направено най-добре чрез нанотехнология.

Ето защо изложбата-семинар с участието на български и чуждестранни лектори от Германия и Австрия, евродепутати, комисари и ръководството на Европейския парламент, ще бъде открита с Орфеево винопиене с български мавруд на фона на картината „Чудният празник на Колобъра" на Иван Гонгалов, в центъра на която е пак трилистникът.

Форумът включва два панела. В първия ще  бъдат представени значението на нанотехнологиите за лична и национална сигурност, a втората част ще бъде посветена на феномените и качеството на водата като основен елемент на холистичното земеделие. Ще бъдат демонстрирани нанотехнологии срещу фалшификация на стоки и документи, проследяване
на автентичност, персонализирана защита, разшифроване на изтрити маркировки, разчитане на скрити шифри върху метални повърхности и други иновативни методи, представени и приети в ООН и внедрени пилотно в 5 европейски държави, сред които и България.

Събитието се организира от евродепутата Владимир Уручев и неправителствената организация Единение „ДЕН", чийто председател е проф. Живко Желев. В българската група е включен директорът на Регионалния исторически музей - Плевен, Стефка Григорова.

05 Март 2012 г.
Вестник „Посредник", Плевен 

Възрастта на Вълчитрънското златно съкровище е между 3200 и 3600 години

Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с.Вълчитрън, Плевенско. При копане на лозе случайно било открито най-голямото златно съкровище познато на българската археология - 12,5 кг. чисто злато с естествени сплави от сребро мед и желязо. Състои се от 13 предмета...

Интерес предизвиква както самата форма на предметите, така и тяхното предназначение. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали изпълнявани от тракийските царе жреци. По-специално ритуали и богослужения свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките...

Изключително любопитен факт отнасящ се за малките чаши е, че древните майстори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност... Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.Хр.
trakite.info  
 

Съд от Рогозенското съкровище

Кратка справка за джуджетата в ... милиметъра

Нанотехнология е всяко производство, при което се обработват и най-малките частици на материалите. Думата има старогръцки произход и значи джудже. Нанометър пък е една милиардна част от метъра и е равен на 1/80 000 част от дебелината на човешкия косъм. Колкото и странно да звучи, съвременните учени са вече в състояние да обработват частици с размери 1/100 от нанометра и дори се опитват да манипулират молекули и атоми. А това е вече революция в създаването на нови материали.

Като самостоятелна дисциплина с практически постижения нанотехнологията възниква в началото на 80-те години на 20 век.pharmacy-bg.com

Две - три думи за сензацията

Варварската страница

За човек с нормално зрение новината за Вълчитрънското съкровище си е чиста сензация. Засякох я преди 10-ина дни в плевенския вестник „Посредник”. Но в централната преса още не съм я срещнал... Явно днешното журналя предпочита да тича от офиса до микрофоните с червени лампички (по-скоро жълти :-)) и да позира пред лаптопо, или до стадиона да разузнае кои са новите баджанаци във фолк- бранша, или пък да пълни бузите по коктейли... Тяхна си работа (ама и наша).

Но пък като погледнеш – нанотехнологии, архелогия, древна цивилизация на достойни и умни хора... Абе, сложни неща: четене, математики, мозъчни гънки... И естествената реакция от „развитите” – айде у лево бе, учи докиментите наизуст и си плащай глупостта до девето коляно!...

Така преди две-три години си купих детска енциклопедия по изкуствата. Европейска, със страхотни илюстрации – мечтата за всяко любознателно дете (като мен, около 50-те...). Ровя, ровя в къщи, кефя се, търся следа от българско или източноевропейско изкуство. Пак въртя... И намерих!
На едно сгърчено малко кьоше в раздел „Варварско изкуство”. Панагюрското златно съкровище турено в раздел „Варвари”. Траките де, орфеевите, които
даряват изкуство на Стараия континет...?!

Това е като да кажеш изкуствоведски, че древногръцкият скулптор Фидий или Авторът на Рогозенското съкровище изящно са ваели шедьоврите си предимно с... тесли. (?!)

И друго. Важно е да знаем такива и подобни неща, защото... Родината е стара сватбена трапеза, постлана в тревата на целия свят. Седят и бедни, и богати, но обръщението е само едно: „Наздраве, брате!”. С тракийско „черно вино, сладко като мед”, възпято още от Омир в „Илиада”-та.

Момчил ПОПОВ
С цитати от: pharmacy-bg.com, в. „Посредник", trakite.info