Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

понеделник, 29 март 2010 г.

„Блестящият град на сердите” разкрива тайните си

Малцина се досещаха, че в подлеза пред Министерски съвет вървят по улица на възраст 2000 години

Метростанциите в подлеза на ЦУМ ще бъдат на две равнища заради откритите археологически находки, а до есента ще бъде готов първият етап от античния културно-комуникационен проект "Сердика", съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова. По проекта работят Столичната община, Министерството на култура и "Метрополитен" АД.


През 2012 г., когато бъде готова новата метростанцията "Св. Неделя", ще започне работа по вторият етап. Ще бъдат необходими около 20 млн. лева, които ще бъдат осигурени от оперативни програми на ЕС.

Според зам-министъра на културата Тодор Чобанов София има възможност да кандидатства за обявяване на централната й част за обект от културното наследство на ЮНЕСКО. Изпълняваният сега проект, който ще заеме площ 16,5 дка, съчетава съвременната архитектура и археологията в сърцето на града.

Свързват се подлезът пред ЦУМ и другият - между Министерския съвет и Президентството. На мястото на някогашната тревна площ между сградите ще бъде направен стъклен купол с размери 22 на 65 метра, под който ще има археологическа експозиция и пространство за артистчни прояви.

"Под купола ще се открие гледка към църквата "Св. Петка Самарджийска". Ще създадем среда на гражданите да се радват на културните ценности и да се забавляват в древния град", разказва ръководителят на екипа, изработил архитектурния план, Славей Гълъбов.

Преди да започнат разходката по древната улица, хората ще имат възможност да разгледат и голям макет как е изглеждал градът в древността. Ще има и площ за изложение на находки от други археологически обекти в града",

Археологичните находки, открити при началото на строителството на метростанция "Св. Неделя" при ЦУМ, ще бъдат показани след завършването на обекта. Проучванията в този район се финансират със 71 хил. лв от "Метрополитен" АД. Археолзите предполагат, че са на главната антична улица в посока Изток-Запад на римския град Сердика- широка 6 метра. Част от тази улица е експонирана в подлез "Източен" (пред някогашния Партиен дом), където е крепостната порта и кулите. Това, което разкопават сега, вероятно е нейното продължение, което отива към западната порта, която е зад ул. "Дж. Вашингтон". Казват, че трябва да разкрият още площ, за да са сигурни.

Марио Иванов, ръководител на разкопките пред ЦУМ: "Очакваме да открием сгради покрай главната улица - вероятно жилищни. Изследваме всички периоди, които се появяват при разкопките. Като се започне от ранния социализъм, мине се през Третата българска държава по времето на цар Фердинанд и княз Александър Батенберг и се върнем чак до римския император Траян. Всичко, което открием, го проучваме, изследваме, документираме.

Най-съвременните епохи не са от такъв интерес за нас, защото имаме много повече данни за тях, но сме длъжни поне частично да ги фиксираме. И в миналото тук е бил центърът на града. Това е важно място, което е изпълнено с останки, строежи и пластове, погребани хора и какво ли още не."


Сталин и Г. Димитров достатъчно добре „фиксираха” сърцето на София с купища червени камъняци

Около църквата, която първо започнаха да проучват, са намерили некропол с 18 гроба. Храмът е от 13-14 век. В гробовете е погребван повече от един човек. В другата църква, в която бе намерен и стенопис, са проучени 11 гроба, предстоида бъдат изследвани още още 7-8. Църквата е широка около 4 метра с дължина не повече от 12 метра. Във втория храм е открит стенописът.

Всички кости ще бъдат прибрани и дадени на антрополог, който ще ги изследва. Той може да определи пол и възраст и други белези. Също така може да определи някакви заболявания и травми от удари. От такова изследване могат да излязат много интересни данни."

Марио Иванов обяснява как ще бъдат западзени откритията: "Самото метро минава доста дълбоко. То на практика няма да ги засегне. Ще минава на около 20 метра под съвременния терен. Археологическите останки спират някъде до петия-шестия метър. Оттам надолу няма археология. Въпросът е как ще стане изграждането на метростанцията. Машината, която копае за метрото се движи подземно."

Приключването на първите два етапа обаче няма да бъде край на разкриването на античния град. Арх. Гълъбов пояснява, че след 2012 г. може да се изготви и проект за разширяване на античния град до църквата "Св. Неделя" и към Западната порта на "Сердика" на бул. "Дондуков" и ул. „Будапеща", където в момента археолозите продължават да разкриват голям античен театър. Идеята е да се създаде втори център на града под формата на подземен археологически музей.

Друго разширение на разкопките е възможно към някогашната Централна баня, където са се намирали древните римски терми на София.


Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2857251


Колажи: Собствено производство

сряда, 24 март 2010 г.

Папироси явашъ и съ ароматъ

Носталгичен с(к)ърбеж по тютюна, породен от най-новите му цени
Феликс Каниц заслужено наричат Колумб на Балканите. На една от гравюрите от 16-годишните си странствания из България (1860 – 1875) маджаринът рисува български селянин и монах край Троянския манастир.
Балканджията пуши с дълъг два лакътя овчарски чибук... И в родната си Унгария Каниц е виждал такива юнашки лули, но го запечатва като екзотичен щрих. Така Европа е запозната вече: и в загадъчната България се пуши, не е населена само с ангели...
По същото време на Стария континент съществува силен романтичен интерес към Ориента, породен от политическите събития и откритията на Хенрих Шлиман. На тази картина от 19. век е изобразен ориенталски харем с необичаен гостенин – нормален мъж. Той е сляп, може би това му е осигурило „входна виза”, но от „видяното” силно се вълнува. Ако е собственикът на харема, и позата, и маниерите ще са други. Мъдрият старец е слепец, дошъл да опише видяното. Пуши с наргиле да се успокоява. И в България (като част от Ориента тогава) много се пуши с наргиле...
Иван Мърквичка, професор в Софийската художествена академия, е оставил силен знак от годините след Освобождението – прочутата си „Ръченица”.Тук шопите сред общата мъжка веселба дърпат тютюн от вече по-малки лулички и цигарета. По същото време из родната на професора Чехия шпацира и забива халби бира прочутия му сънародник Швейк. Неговият инструмент за пушене (лула) пък прилича на малък саксофон... От братска Чехословакия много години след това си закупих подобна. По литературно- сантиментални съображения.
Горната фотография е пропагадна и е от Балканската война (1912). Също много известна – след превземането на Одрин български офицери са седнали на кафе „а ла турка”. То кафето добре, ама наргилетата, от които опъват, са големи колкото сабите им... А маркучите? А мундщуците?...
Е- хе-е... Кеф, рахат... Баядерки на сън и на яве...
Малко по-късна фотография от периода на трите войни (1912-1918). По-скромно, защото са на позиция, под небето, български офицери свиват папироси и димят. Появява се за пръв път пред публика – това я прави интересна. ( Е, и една ситуация на другия край на фотото, която изрязах, за да не звучи „в розово”...) Тук като аксесоар личи кожената пунгия за носене и съхраняване от влага на нарязан тютюн – в ръцете на изправения, който зарежда лула.
Рекламата е от врачанска газета от 20-те години. Какво се крие зад нея? В България освен производство вече има и тютюнева индустрия.И разбира се- конкуренция. Скрит е и загадъчен сорт тютюн – „яваш” (от турски – бавен). Какво ли ще рече това – по-силен, по-твърд, по-насмолен, по-чорбаджийски, по-омаен...?
Със всенародни тържества през 1920-та е честван 70-годишният юбилей на патриарха на българската литература, академик Иван Вазов. Снимката му от същата година обаче показва наперен „младеж” по модата „а ла франга” – с гарсонетка, цигаре и папироса в него. И как няма да е така, като наскоро е издал поредната си любовна стихосбирка – „Люлека ми замириса”? Моля:
http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/liuleka/krai.htm

Бляскав, но тъжен фотографически документ – цигански деца пушат цигари (1930). Класика!
Невероятният Илия Бешов – среща на два сорта гости на столицата (1940). От тежка чужбина и от дълбокия Шоплук. Без да коментирам скеча- бръснач на великия график, ще допълня спомен от братска Румъния. Та Синая или Брашов беше, но 1979. В кабинката на лифта за 10-тина души нагоре по хълбоците на Карпатите в последния момент се качи истински местен балканджия (карпатчия) – с точно такъв овчи кожух. Тоя, кожения и на братята му от „Ръченица”, дето не се сваля и посред лято. И с мустаци равни на козините от дрехата – по 15-тина сантиметра единия! Е това, който не е усещал великия аромат на селски кожух, нищо не знае...
Проф.Димитър Димов – авторът на един от най-големите български романи: „Тютюн”(1951). Това, че разказва мощно за мощната къпиталистическа тютюнева индустрия у нас, му докарва мощен политически юмрук от новата власт. Тук най-сетне четох нещо разбираемо за големия идеологически скандал на 50-те, наречен „Тютюн”:
http://www.factor-bs.com/news-10046.html

Време е за конец на прокламацията. Подминах Алеко и неговия скръбен фейлетон „Страст” – класика!Четете си го сами... Скръбна класика за вечното ни безпаричие.
Една кутия папироси вече ще струва колкото 5-6 хляба... Една електронна цигара (за отказване) е на цената на едно агне... Студенти през пролетта на 2010-та вървят по дюкяните и купуват рязан тютюн на едро и книжки за папироси (да свиват като на фронта ). По-заможните си купуват и машинки за сгъване. Оглеждат се и за лули... ( Холандците май берат подобни ядове: скоро вкараха течен никотин в енергийна напитка...) Просто са пушили векове и не могат да се откажат. А и забраненото е най-сладко.
Да, ама наргилето и лулата крият и халюцогенни тайнства... Да видим...Дано не съм лош пророк.

Илюстрации: Личен архив, ТДА – Враца, Изгубената България, Интернет

понеделник, 15 март 2010 г.

Има ли нещо общо - 1


-->Фотографически портрети на сияйна девойка и група замислени зрели мъже. Първото десетилетие на 20. век - София. Имат ли нещо общо?







Ако не се сещате,
отговорът е скрит тук:

петък, 5 март 2010 г.

Калин Николов откри нова изложба


Галерия "Алтера" (в сградата на Интерпред в кв.Изток) вчера посрещна гостите за откриването на поредната самостоятелна изложба на Калин Николов.

Литературният критик Вихрен Чернокожев скицира с думи творчеството на художника, а артистът проф.Петър Петров изнесе рецитал "Писма до Гоя" по Иво Андрич.

Добрят, верен приятел Калин Николов е достатъчно известен с утвърдения си специфичен стил. Невероятната му трудоспособност и талант са го превърнали в име сред мислещите събратя. ( Исках да кажа: обременените с мозъчни клетки съвременници, но се въздържах.)

От грубата гротеска до тънката небесна линия, от пародията до нежната лирична насмешка - всички гами на музицирането звучат под щрихите на Калин Николов. Но винаги разбираем, прост в изказа, говорещ за света в притчи... Е как няма да си имаш ядове с мастити "творци" в тоги от парцалени петолъчки?! Няма начин! Забрави (с ударение на първата сричка)!

Да, но очите не лъжат сърцето... И Калин го доказва успешно - ден след ден, щрих след щрих.

Калине, да ти дава Господ здраве и енергия по трънливия път на истината!

А на тези, които не успяха да дойдат на откриването (като мен, например...), нека кажем, че изложбата на Калин Николов в галерия "Алтера" ще е отворена за посетители цял месец.

Още веднъж:

Аплодисменти, маестро!

Снимки: Екатерина Попова

Графика: Калин Николов