Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

сряда, 24 март 2010 г.

Папироси явашъ и съ ароматъ

Носталгичен с(к)ърбеж по тютюна, породен от най-новите му цени
Феликс Каниц заслужено наричат Колумб на Балканите. На една от гравюрите от 16-годишните си странствания из България (1860 – 1875) маджаринът рисува български селянин и монах край Троянския манастир.
Балканджията пуши с дълъг два лакътя овчарски чибук... И в родната си Унгария Каниц е виждал такива юнашки лули, но го запечатва като екзотичен щрих. Така Европа е запозната вече: и в загадъчната България се пуши, не е населена само с ангели...
По същото време на Стария континент съществува силен романтичен интерес към Ориента, породен от политическите събития и откритията на Хенрих Шлиман. На тази картина от 19. век е изобразен ориенталски харем с необичаен гостенин – нормален мъж. Той е сляп, може би това му е осигурило „входна виза”, но от „видяното” силно се вълнува. Ако е собственикът на харема, и позата, и маниерите ще са други. Мъдрият старец е слепец, дошъл да опише видяното. Пуши с наргиле да се успокоява. И в България (като част от Ориента тогава) много се пуши с наргиле...
Иван Мърквичка, професор в Софийската художествена академия, е оставил силен знак от годините след Освобождението – прочутата си „Ръченица”.Тук шопите сред общата мъжка веселба дърпат тютюн от вече по-малки лулички и цигарета. По същото време из родната на професора Чехия шпацира и забива халби бира прочутия му сънародник Швейк. Неговият инструмент за пушене (лула) пък прилича на малък саксофон... От братска Чехословакия много години след това си закупих подобна. По литературно- сантиментални съображения.
Горната фотография е пропагадна и е от Балканската война (1912). Също много известна – след превземането на Одрин български офицери са седнали на кафе „а ла турка”. То кафето добре, ама наргилетата, от които опъват, са големи колкото сабите им... А маркучите? А мундщуците?...
Е- хе-е... Кеф, рахат... Баядерки на сън и на яве...
Малко по-късна фотография от периода на трите войни (1912-1918). По-скромно, защото са на позиция, под небето, български офицери свиват папироси и димят. Появява се за пръв път пред публика – това я прави интересна. ( Е, и една ситуация на другия край на фотото, която изрязах, за да не звучи „в розово”...) Тук като аксесоар личи кожената пунгия за носене и съхраняване от влага на нарязан тютюн – в ръцете на изправения, който зарежда лула.
Рекламата е от врачанска газета от 20-те години. Какво се крие зад нея? В България освен производство вече има и тютюнева индустрия.И разбира се- конкуренция. Скрит е и загадъчен сорт тютюн – „яваш” (от турски – бавен). Какво ли ще рече това – по-силен, по-твърд, по-насмолен, по-чорбаджийски, по-омаен...?
Със всенародни тържества през 1920-та е честван 70-годишният юбилей на патриарха на българската литература, академик Иван Вазов. Снимката му от същата година обаче показва наперен „младеж” по модата „а ла франга” – с гарсонетка, цигаре и папироса в него. И как няма да е така, като наскоро е издал поредната си любовна стихосбирка – „Люлека ми замириса”? Моля:
http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/liuleka/krai.htm

Бляскав, но тъжен фотографически документ – цигански деца пушат цигари (1930). Класика!
Невероятният Илия Бешов – среща на два сорта гости на столицата (1940). От тежка чужбина и от дълбокия Шоплук. Без да коментирам скеча- бръснач на великия график, ще допълня спомен от братска Румъния. Та Синая или Брашов беше, но 1979. В кабинката на лифта за 10-тина души нагоре по хълбоците на Карпатите в последния момент се качи истински местен балканджия (карпатчия) – с точно такъв овчи кожух. Тоя, кожения и на братята му от „Ръченица”, дето не се сваля и посред лято. И с мустаци равни на козините от дрехата – по 15-тина сантиметра единия! Е това, който не е усещал великия аромат на селски кожух, нищо не знае...
Проф.Димитър Димов – авторът на един от най-големите български романи: „Тютюн”(1951). Това, че разказва мощно за мощната къпиталистическа тютюнева индустрия у нас, му докарва мощен политически юмрук от новата власт. Тук най-сетне четох нещо разбираемо за големия идеологически скандал на 50-те, наречен „Тютюн”:
http://www.factor-bs.com/news-10046.html

Време е за конец на прокламацията. Подминах Алеко и неговия скръбен фейлетон „Страст” – класика!Четете си го сами... Скръбна класика за вечното ни безпаричие.
Една кутия папироси вече ще струва колкото 5-6 хляба... Една електронна цигара (за отказване) е на цената на едно агне... Студенти през пролетта на 2010-та вървят по дюкяните и купуват рязан тютюн на едро и книжки за папироси (да свиват като на фронта ). По-заможните си купуват и машинки за сгъване. Оглеждат се и за лули... ( Холандците май берат подобни ядове: скоро вкараха течен никотин в енергийна напитка...) Просто са пушили векове и не могат да се откажат. А и забраненото е най-сладко.
Да, ама наргилето и лулата крият и халюцогенни тайнства... Да видим...Дано не съм лош пророк.

Илюстрации: Личен архив, ТДА – Враца, Изгубената България, Интернет

2 коментара:

  1. Чудесен и ароматен разказ.
    "Давай товарищ закурим по одной..." наргиле!
    Не трябва да си пророк за да ти
    хареса илюстрацията и на това удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  2. VaporFi is the best electronic cigarettes supplier on the market.

    ОтговорИзтриване