Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 27 ноември 2012 г.

Смехът отделял хормони, отпускал и...

Оказа се, че като се кискат госпожици и братовчедки наоколо, съм им причинявал грешки в мозъка. Или спиране за миг дейността на лявото полукълбо. Хм-м... Смутен съм научно... 

Хуморът – това е явление, предизвикано от процесите в мозъка...
Странна или парадоксална информация постъпва в разсъдъка, но лявата половина на мозъка /тази, която изчислява, разсъждава, отговоря за логиката/ не може да се справи с нея. Получава се нещо като къса верига и лявото полукълбо предава информацията, „причиняваща смущения” към дясното полукълбо. То отговаря за интуицията, художественото, поетическото съзнание. Получило тази „пратка с експлозиви”, дясното полушарие изпраща електрически разряд, неутрализирайки лявото, за да получи време и да намери индивидуално, художествено обяснение на нестандартната информация.

Това спиране за миг на дейността на лявото полукълбо, което държи под контрол постоянно и всичко, предизвиква отпускане на мозъка и прилив на ендорфин /хормона, който се отделя и по време на секс/. Колкото повече получената информация е парадоксална, колкото тя е „по- неудобна”, толкова повече изхвърляне на ендорфин „заповядва” дясното полукълбо.


В същото време обаче се включва и защитен механизъм, който намалява напрежението, създадено от „хаотичната” информация и цялото тяло получава команда да се отпусне. Белите дробове започват енергично да изтласкват въздух, следва рязко издишване и началото на смеха като физиологичен процес вече е факт. Издишването предизвиква ритмично свиване на лицевите мускули, гръдния кош и корема. След това започват да се свиват и отпускат сърдечния мускул  и други органи. Картинката се оформя като вътрешен масаж, отпускащ вътрешните органи, а понякога и... сфинктери.

И така, мозъкът не може да изпревари неочакваната, непривичната, параоксалната информация и сам се блокира. Той започва да функционира в режим на „грешка”. „Забранява” се... Този процес обаче е един от най-удивителните източници на наслаждение. Колкото повече човек се смее, толкова по-здраво е неговото здраве. Смехът забавя стареенето и намалява последствията от стреса.

Има хубава поговорка: „Мъжът харесва с очите, а жената – с ушите”. Явно оттам влизат и „грешките” на смеха. За другите органи, ендорфини и мускули вече се осведомихме.

Източник: oneoflady.com

вторник, 20 ноември 2012 г.

Л И С Т А

Бях на сватба. На зрели, улегнали хора. Открили ново щастие, събрали се... Булката от София /живяла в Канада и тук-таме по света/,  младоженецът от Южна Африка. Кумовете долетяха от Прага, а тържественият сватбен автомобил, с българин зад волана – на собствен ход от Лондон... Гостите – стари съученици от Английската гимназия в Софето, кои с покани, кои с есемес, но точно на часа. Някои от Близък Изток, други от Централна Азия, повече от Европа... Най- закъснелият кацна направо от Финландия, от горната страна на Земното кълбо. На тържеството на прятеля си, работещ на долния край на Глобуса...
Тостовете, пожеланията, смехориите – на прекрасен български език. Всички бяхме българи – и отлетелите, и вкоренените такива... Стана гениален гимназиален купон /но с булка и без чалга!/... Вечерта небето се сви, посивя, затрещя. Излезе вятър. Студът подгони и „гостите” от родината им. Като есенни листа...
На сутринта половината дървета в София бяха с голи клони.
 
 
 


понеделник, 5 ноември 2012 г.

МИНУТИ С НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ


Срещите ни с Николай Милчев все за по минута-две, максимум по 15 до 30... Я в почивка между лекциите за „магистър по литература”, я между „важни стъпки” в зрелите ни години. Или сега по „прехода”, когато той бърза към учениците си, а аз съм засилил глава-муха към поредното стъкло... Някоя „страшна” случка, някоя тайна за битие-житието, нещо се похвалим леко, но задължително виц или пикантна глума... И айде пак „по конете”, които на Балканите са си прекрасни проскубани мулета...
Скоро се кискахме в тъжна пенсионерска градинка, че той – Николай Милчев, е съвсем сигурен, че не може да рисува. Дори и линиите на проста ваза усърдно ще изкриви. И езика си да прехапе от старание, пак ще е льохаво творение. Даже и грозно... За разлика от други, които хем не могат, хем го правят, хем го показват... Съгласих се – ти си поет и това пише над главата ти... И за да дам поанта, такъв каруцарски епитет му залепих, че кученце, отливащо се наблизо, сви опашка и ме залая... Турбо-фолк! Яко! Пълен срам за книжовни люде сред разкошна есенна палитра...
Не е зле да си меря приказките. Особено пред хора като Николай Милчев. Та той е един от малкото ваятели на българското слово, които само с 30 букви и бял лист могат да нарисуват картина. И не само една – 15 книги е нарисувал приятелят ми Николай. Сложни като сюрреализъм, прости като красива музика. А музиката никога не е проста. Остава красотата и разговорът със душата... Не можел да рисува той!

ОКОТО НА БУРЯТА
Николай Милчев

Дъждът дойде от запад... С две лица,
дърветата са мокри пианисти.
Прокапа музика по белите яйца,
в които жълтият ни Бог се кръсти.

Не споменах гнездата... Ала те
отдавна бяха острови спасени.
Между вода и сухи светове
плуваха птици и летяха мрени.

Изящна вещица със дълъг нос
приличаше на ножица от огън.
А аз вървях и ставах все по-бос,
все по-прозрачен и набожен.

Невинността е с цвят на портокал,
с опашка, с нокти и ушички.
След бурята така съм оглушал,
че слагам светлината във кавички.

Докато пиша, значи съм спасен.
На римите във Коледата мека
аз имам право и на мургав тен,
и на рисувана от вълците пътека.

И ето ме - горещ и покосен,
лежа си и наум записвам:
Ще завали и в някой цветен ден
синигерът над мен ще се разлисти.

Николай МИЛЧЕВ
из "Надеждата е бебе с очила"

Още в Литернет: