Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 21 октомври 2016 г.

ДОКАТО СКОКНЕ ТРЕВА, 1987

За кухите думи и ОвцеПлемието в „Развития“ соц
 Масов спортен комунистически панаир, София 1975 . Фото:Авторът
 
От Момчил ПОПОВ
 
През тоталитарно един от главните ми редактори беше строен мъж-апаратчик. Клякал пред знамена, лъскал лакти по бюра, чел и пял уводни статии, разучавал фокуси с език, пръсти и таен звънец под крака. С единствена и светла цел: здраво да заслужи кастовата принадлежност "Другарю". И то – с голямо Дъ!
Преди двайсетина години бил журналист, после голямата червена рулетка го изплюла обратно и къде-къде, а-а-айде в нашия магазин за думи, както наричахме редакцията. Нищо, че е само с гимназия. Дялан камък е! Пък и Дъ-то му е голямо.

И до ден -днешен не знам какво е това "Летучка", но е нещо като производствен концерт за солист и оркестър. Само че оркестърът не свири, а си трае.
Така час, час и половина, че и два в чисто непорочно слушане. А слушането си е чисто чешане... Е, слушаме солиста. Кара ни се, че не сме били достатъчно и угодно активни в превземането на някакъв административен подстъп. Благовейно споменава името на някакъв друг голям Дъ. Продължава: „Вие като нямате ресурси, аз ще отида в кабинета му и ще вляза на секретарката му лично!... Работата е затова – да се върши делово и ритмично!” Щрака замечтано с пръсти и отсича: „Дойдохме плътно до конгреса. Трябва да изреагираме адекватно от наша страна!"

Писарят с бележника стиска нос да не изгърми от смях, но прилежно слага удивителна в края на цитата. Добавя бисер и от себе си: „изреагираме – изфонтанираме – изшадраванираме”. Ръга с лакът колегата, хили се лукаво и му дава звак с химикалката да търси и той спонтанни лъчове на словоблудство. След секунда обаче писецът му отново трепва и адекватно отреагирва на задъханата ни съвременна действителност. Голямото Дъ маха с пръст, говори за новото чудо - фирмената организация на труда: „Трябва да ви кажа и вие трябва да ми вярвате! Анализът е реален и жесток: колкото фирми ми запълват вътрешността, толкова ми покриват и морето." Явно другарят Дъ в този момент се е превъплътил в многострадалната ни майчица България. Хак да му е!
 Нелла - Белмекен, Рила планина, 1979  Фото: ГМ Поповъ

После лека-полека словото във вестника от буйна юнска трева се спече в залевосан, сушен на слънце кирпич. Заглавията щръкнаха като редки бабешки зъби. И така нататък, и така нататък... В безбройните сблъсъци с Дъ-голямо мен лично ме крепяха думите на предишния главен (лека му пръст!) - баш майстор вестникар: „Животът е рошав и гребен за него нема!"

Защо го разправям това?
Ами взели сме да се тюхкаме, пък да се вайкаме и да пустосваме: българската реч загива!
Загива я!

Само ако си направим една проста сметка на колко глупости сме превисели за последните 50 години! То събрания ли не щеш, петминутки ли, да не говорим за летучки, клатучки и проч. Семинари, обмени на опити, обеди и обиди, съвещания, дискусии и конгреси, тематични сбирки, заклеймителни и поздравителни писма и списък от поне още два листа щуротии.
Да ги сложим по час на седмица. Ама е малко. Да ги умножим по 52 и още по 50. После да ударим копчето по 8 милиона... Алеле-мале! И всичко това през нашите уши! На кух канцеларски жаргон!... Бор да е, ще повехне! Камо ли крехко цвете, каквото е езикът...
Здрасти, другарю Дъ!

Докато кирпичът се възвърне на кал, а от нея скокне трева, много дъжд ще трябва да ни мокри.

Момчил Попов, "Докато скокне трева", В. "Български писател", бр.8, Юли 1994

събота, 15 октомври 2016 г.

СЕРДИКА Е МОЯТ РИМ

... И за подземния паркинг на Атничния път от Вечния град до Константинопол

 „Сердика е моят Рим!“ обичал да казва преди 1600 години Император Константин Велики. И го доказал. Блестящият град на сердите застанал още по-ярко на картата на Античния свят като просветен, културен, модерен и богат град. Силна и укрепена крепост нв Балканите по пътя на цивилизациите от Изтока, Юга, Севера и Запада.

Може би любовта му към днешна София била породена от това, че е мизиец, роден в Ниш през 272 г сл. Хр. Може би блаженството да жиееш сред 40 горещи минерални извора в котловината на сердите и да се чувстваш в Рая... Или затова, че заварил тук древна култура и цивилизация от траките? Може би... Но император Флавий Констанций Константин Август обичал Сердика повече от новата столица на Древен Рим, наречена на него - Константинопол.

Отличен войн, стратег, държавник, първи християнски император, законотворец, дал нова линия на Европейската цивилизация, Константин Велики бил и отличен строител. Оставил е на София църквата ротонда „Свети Георги“ – най-старата запазена сграда и в момента, едно от инженерните чудеса на Древен Рим. Заради новите сгради и културните пластове доскоро се гадаеше къде ли точно е бил дворецът му от 4 век след Христа в центъра на града... В Консатниновия квартал на Сердика? И всяко ученолюбиво софиянче се вълнуваше от това.

Както вече всички знаем, а и с радост се чудим на скритото ни доскоро древно минало, от 2012 година се правят усилени разкопки и реставрации на античната крепост Сердика. Лятото на 2015-а, в началото на август, бяха открити и основите на загадъчния Дворец на император Константин Велики в София. Под настилката на площад „Света Неделя“ точно пред стълбището на хотел „Балкан“, струпан тук през 1954 г.

Учените разкриха останки от две антични сгради, разположени край улица с посока Изток – Запад /decumanus/. Археолозите се натъкнаха и на стена от сграда, дебела 2 метра, която се простира на 5 дка площ! И основателно предположиха, че това е част от Преториума или Двореца на Константин Велики. Е, и на съкровище от антични монети в глинено гърне - 2974 сребърни и 5 бронзови! Най-голямата находка „кеш мъни“, откривана досега в Сердика! Песен за душата и окото на собственика й Селвий Калист, както и на всеки негов колега сребролюбец...
На един слънчев есенен ден то.го. ходихме и ний да позяпаме, да погледнем през загражденията на археолозите... То пък се оказа отворено праазнично и за посетители днес. Дори работник с количка ми поиска на шега 2 лв вход, че се бях курдисал точно на пътя му. Извиних се с предложението 5 лв да покарам количката с пръст от Двореца и разрешително за снимане. Слънце в очите, радост в душата! Никога през живота си не бях виждал бившия площад „Ленин“ така дръзко и дълбоко пробит. В името на завещаната ни истинска култура... Дойдоха и група ученици...

На табелата е написано, че разкопките тук приключват през Декември 2016. Догодина, може би – пак. До разкриването на пълния блясък на античната крепост Сердика, дала основите на днешна София.

Тук трябваше да е приключило венцеславенето на Антична Сердика, Константин Велики и сребролюбците, когато най-неочаквано по Нета долетя „блага вест“ от... съда. По-точно, от Проф. Вили Лилков, депутат в 43-о ОНС на РБ, дългогодишен и уважаван общински съветник в Столична община. 
Ето какво съобщи във Фейсбук на 13.10.2016

СЕРДИКИЕЦЪТ ВИЛИ ЛИЛКОВ:
„С Петър Славов спечелихме в съда делото срещу Столична община, която отказа да ни даде информация за Античната улица, свързваща "Булбанк" и църквата "Св. Петка Самарджийска". (N 5 и N 8 на картата) Виж решението тук: goo.gl/i3H4KN.


ЗАТОВА СЕГА СЪДЪТ ЗАДЪЛЖИ КМЕТА НА СОФИЯ ДА ОТГОВОРИ:
1. Притежава ли СО собственост върху подземния паркинг, изграден до метростанция Сердика?;
2. Кое е правното основание, на което паркингът се използва от фирмата, която го експлоатира?;
3. Извършвала ли е СО разпоредителни сделки със собственост в обхвата на подземния паркинг и на какво правно основание?;
4. Къде се съхраняват археологическите находки от античната улица?;
5. Заявила ли е СО Античната улица за включване като част от археологическия резерват "Сердика-Средец"?
Ако улицата е продадена (1000 кв.м.) и е "закачена" трайно към подземния паркинг, това не е скандал, това е суперскандал. Тогава с археологията от улицата, разкрита при строежа на метростанция "Сердика" и съхранявана в склад на "Метрополитен"-а в кв. Обеля, трябва да зазидаме вратата на общината!“

AVE , Сердикиецо! Благодаря, уважаеми Проф. Вили Лилков!
София и в момента е втората след Рим археологическа столица на Европа. Ако я оставим в невежи и лакоми ръце, ще се посрамим и пред Константин Велики.

AVE, SERDICA!
Вярно с оригинала, Момчил ПОПОВ