Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 27 септември 2013 г.

СЪС СТРАННИЯ РЕВОЛВЕР „ВЕЛОДОГ”



Изумителна пукотевица е белязала героичен момент на юнак, яхнал велосипед. Битката е люта, пушечна, под българския национален флаг... Похабената картичка е от годините около 1900-та, световната премиера на ХХ индустриален век, със сигурност от международна юбилейна поредица.

Но участниците в засадата връщат календара още малко назад,  когато се възражда Третото българско царство. Може би тази зелена униформа е на войската ни около времето на Съединението или е само на Румелийската милиция? Човекът на колелото явно е куриер, защото няма сведения тогава да сме разполагали с колоездачни войски - за разлика от швейцарците, които и в момента имат велосипедни части...

Не, юнакът на картичката е пощальон, служител в Държавните пощи – една от първите държавни структури в Нова България, създадена още през 1879 г. Да циркулира европейската цивилизация из тъмните сенки на Балканите. Да разнася информация, лични съобщения, преса, прогрес.

Велосипедът е нов, последна мода за времето си, изобретения от Джон Старли през 1884 г. модел ”Скитник” (Rover) – по-късно и известна марка автомобили (до 2005). Колоездачът стреля с револвер от типа "Велодог". Характерно за тях е, че нямат защитна скоба под спусъка на револвера - защото той се е сгъвал напред! Целта е била спокойно да се вкарва и изкарва с една ръка от джоба на колоездача, без да се закачат разни стърчащи части. С този тип пистолети английските велосипедисти се бранили от набезите на околните песове.

Впрочем, защо в София все още има толкова бездомни псета?

И защо оня ден държавата се отказа от българските си държавни пощи? По думите на протестиращите, такава стъпка няма аналог на Стария континент. Че съобщенията в държавата са важна част от нейната сигурност...
Може би на местата на старите пощи стават чудни, тъпи, лъскави молове, стъклени домове за милиардери?

Това си мисля аз, а може би и последните български държавни пощальони от месеца Септемврий 2013. На брой около 5000 души, с чанти по 40 кг тегло, пеш по сенки и ъгли, със заплати от 330 до 355 лв месечно...

М.П.

събота, 14 септември 2013 г.

ЗАБРАНЕНО Е НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СЕ СКИТАТ, 1918

Първи учебен ден с баба ми във II Софийска Девическа Прогимназия
Не искам да пропусна първия учебен ден. Сърце не ми дава. Но в този момент просто няма кого да заведа... По темпорално-биологични причини... Ако устискам на „светлото бъдеще” и дочакам внуци – тогава да. Но както са тръгнали нещата с цветята, войната и природата... Затова реших да заведа на първи училищен ден... баба ми Надка. В 1”а” клас през учебната 1918/19 г. във II Софийска Девическа Прогимназия. Това по сегашните мерки е в 5-и клас и тя вече е на 11 години – на брега на бурното юношество. Тогава, за разлика от днес, първият школски звънец бил удрян от разсилния не на 15-ти септември, а на на 1-ви – както е и днес из цяла Европа, Америка и Русия.

Прадядо ми Александър все още е по фронтовете на Първата световна война и е възпрепятствуван. Преди четири години – през 1914 г., в студиото на придворния фотограф Ив. Карастоянов, за празничния портрет от I-во отделение на Дунгарова Надка Александрова, прадядо Алекс пак отсъства. Фелдфебел – знаменосец на 42-и пехотен полк, мобилизиран, на война...

Напоследък физици, астрономи, философи говорят, че във Вселената категория „време” няма, а само пространства, гравитации, енергии, материи, светлина... Е, тогава спокойно ще заведа баба ми Надка на училище, ще подпиша вместо баща й „Ученишката книжка”. А после на повече от половината страници ще се запозная с правилата за живот и поведение на българските ученици отпреди тъкмо 100 години назад (а по новите моди – нагоре, надолу, встрани или съвсем в тунела между пространствата):

Из раздел „ДИСЦИПЛИНА”
Длъжностите на учениците

§ 92. Ученикът е длъжен да почита всички учители, да им отдава навсякъде и всякога прилично уважение, да слуша съветите им, както и наставленията на класния си наставник, най-близък негов ръководител в училището, ...
§ 109. Забранено е на учениците да се скитат по улиците без работа, а така също да се бавят вън от квартирите си зимно време по-късно от 7 часа, а лете от 9 ч., без да са придружени от родителите или настойниците си. За ученичките това време се намалява на 1 час.
§ 110. Забранено е на учениците: 1) да пушат тютюн, да употребяват спиртни питиета; 2) да играят на карти или на каквито и да е азартни игри; 3) да посещават кръчми и други подобни заведения; 4) да посещават други гостилници и сладкарници освен ония, които определи управлението на училището; изключение се допуща, само когато ученикът е придружен от родителите или настойникът си; 5) да посещават балове, кафе-шантани; 6) да посещават концерти, кинематографи, театрални представления, вечеринки и други без позволение на директора или класния наставник, или в случай че не са придружени от родителите си; 7) да посещават съдебни заседания, политически събрания, митинги, избори, партийни шествия и тем подобни...
Карал съм раздел „Дисциплина” на няколко нива из заспалите години на социализъма. И затова не ми се нрави много-много. Ужким ме развиха до „жизнерадостна и дръзновена” личност, а накрая се оказа, че съм един нищо и никакъв негодник. От раздел „Празен джоб”. Я по-добре следващата

Глава IV из ПРАВИЛНИКА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ ХИГИЕНАТА В УЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ И ПАНСИОНИ.
§ 61. Всеки ученик е длъжен да държи тялото и дрехите си чисти и закърпени.
§ 62. Ученикът трябва да променява 1 път в седмицата долните си дрехи.
Кирливи и нечисти ризи, гащи, кърпички, както прашни и влажни горни дрехи излагат ученика на зарази, страдания и болести.
Лятно време учениците, особено по-малките, могат да ходят и боси...
§ 78. Забранено е на учениците да плюнчат пръстите си, когато прелистят книгите си да турят върха на калема и молива в устата си и други подобни.

И  ДРУГИ ПОДОБНИ...
Алеле-малеле! Това са официални документи, правилници и прочие, из Закона за народното просвещение от 1917 г. Щом си поданик на Царството, и зорлем ще те цивизоват! Така били създадени „прусаците на Балканите”, затова София през 1930-те наричали „Вашингтон на Балканите”. Ред, дисциплина, хигиена! Щеш, не щеш...

Оставям ви насаме с този педагогически опус. Особено се радвам за приятелите си учители и преподаватели, днешни мученици на книжовната нива... Щракнете на картинките и те ще ви отворят чуден блажен свят... (От факсимилетата се разбира и как се посещава кинематограф – с дежурен учител, униформа, ученишка книшка и стражар в салона.)

  

Честит първи учебен ден!
Момчил ПОПОВ