Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 28 декември 2012 г.

ДЯДО МРАЗ УМРЯ, 1992


By Momchil POPOV

Приучихме щерката да ме посреща с  „Добър вечер", а не с баналното „Тати, какво ми купи?”. Тя бързо възприе - първо ми казва „Добър вечер” и чак след това тихо на ухо: "Тати, какво ми купи?". Ще стане от нея възпитано демократично дете, знам си. Детските буйства от сорта на тропане с крак и тръшкане около вратата след категоричен отговор  „Всеки ден не е Конски Великден, чеде!” ще бъдат преодолени. И то в  кратък  темпорален отрязък, докъм  средата на следващия век, когато успешно ще приключи прехода  РСО - С2 - МЕС (тоест: развито социалистическо общество - социализъм на квадрат - монополизъм  екстра светъл)...

За мили очи пред  детето тази вечер бях напъхал в джоба някаква родна баничка, пълна с течен маргарин. И тъкмо да я извадя тържествено, когато малките топли устни натикаха в ухото ми категоричен социокултурен факт: „Тати, Дядо Мраз Умря!"...

- Кой ти каза?
- Госпожата в детската градина.  
- Какви са тия глупости?!
- Не са глупости! Не са глупости! - затропа краче четиригодишната ми госпожичка. - Учителката каза, че Дядо мраз е умрял  и ще дойде Дядо Коледа.

- Какъв  е тоя канибализъм бе?! Не може ли да се пенсионира пустият му дядка, да го съкратят или нещо подобно, ами ще му режем главата?... Оня да си се връща - времето си е негово! Да си кара червената хондичка,  да си раздава подаръците с инфлационен индекс, да си формира печалби...
- Не може! Умря!

- Слушай, чеде. Ще кажеш утре на госпожата, че Дядо Мраз се е пенсионирал, а не е умрял.
Детето ревна, та се заля. Ха де...

Е, мерна ми се през главата Дед Мороз, Товаришч Мороз, Черезвичайно Ответствений Товаришч Дед Мороз, разпрах му червената мантия с парцалки от памук, сритах го през казашките ботуши (сапаги),  ама чак пък разстрел?... Да го вземат военопленник, 6е! Колко му е?!

Сражавал се е, да речем, с Дядо Коледа на Силистренската  митница... Докато чакат румънците да ги оформят, на втория ден един от елените на Дядо Мраз е ритнал калника на червената хонда и оня е изскочил с манивелата. На Снежанка отдавна  й е посинял носа от влашкия студ и не е чакала и покана да са увие на врата на младия и надежден дядо Фо..., пардон  - Дядо Коли. Вързали са му ръцете на просъветския старец, приватизирали са му подаръците и насила са му взели подписа на официален дистрибутор  пред ОДЗ-то (обединеното детско заведение) на дъщеря ми...

Ето ти - хем героично, хем фолклорно! А те - пум! И край. Викай агенция "Покой" с волгата – катафалка  да не умирисва меката мебел...

Не може то така. Я да отръскам джобовете от трохите на разни там вафли, мекици и проч и да купя довечера по -скъпо подаръче. Дано убедя детето, че е по-хубаво да живеем, отколкото обратното... Това вече е нещо - шоколадово яйце, европейско, цена 45 лева, с изненада - играчка вътре.

Светнаха му на детенцето очите, гушна ме мило като мъничка Снежанчица и седнахме да сглобяваме играчката. Пумпалче.  Стволът е клоунче, а шайбата - картонено кръгче, което трябва да се защипе от човечето. Така става хем пумпалче, хем клоунче с поличка. А поличката наредена: синъо - червено, синьо - червено, синьо - червено... Завъртяхте пумпала. Щерката запляска с ръце, а аз посочих:

- Виж какъв хубав лилав цвят се получава.

Но пумпалът спря и тя ме отсече:
- Два цвята са: червено и жълто!

- Не е жълто, а синьо... Ама я виж, чеде, като се завъртят, става приятен лилав цвят, като на ония тревички - виолетките.
- Не, не..

Не исках да разревавам пак детето. Ще трябва да му обяснявам принципите на спектралния анализ и синтез. Че като се завъртят силно основните цветове, след време изчезват. Получава се бяло. Бяло като снега и като умното време.

Момчил ПОПОВ 1992

петък, 21 декември 2012 г.

БЪДНИ ВЕЧЕР, 1840-те


Любен КАРАВЕЛОВ
Събере се всичкото семейство и радват се един другиму, опекат турта, купят мед, орехи, рошкови, сливи и сушени круши; варят хошав, сърми, фасул и ориз; налеят вино и ракия турят. Радват се старите, подскачат децата. Чакаш и не можеш да се начакаш. Иска ти се по-скоро да си похапнеш от топлата турта, иска ти се да си топнеш мед, иска ти се да си посърбаш хошавец. Ех, кога щат да се съберат! – си мислиш ти.

Но ето че иде баба и носи една паница с мед, иде татко и носи бъклица със сладко вино.
- Добър вечер, дечица, за много години! – казва татко.
- Дал ти Бог добро, тато! И тебе за много години!
- Хайде, седнете да ядем, хайде! 

Ние изведнъж насядаме и грабваме лъжиците в ръка.
- Не, дечица, почакайте малко, - казва тато. -  Трябва по-напред  да прочетем молитва и да се помолим...

Ние ставаме за молитва. Тато я прочита, после се кръсти и захваща да кади с кадилницата. Ние стоим около трапезата и се кръстим. После баба взема една тепсия и туря на нея по малко от всяко ястие, туря също и пепел от огъня и неварена леща – това било за лек. С лещата лекуат сипаничавите овце, а с пепелта изгонват таласъмите и караконджовците. Освен това баба отлива малко медец в една чинийка и го занася под иконостаса. Разчупва туртата на малки частици, натопява всяка част в меда и дава всекиму по малко. Весело върви тая вечеря! Щом се наядеме, захващаме да пеем. Трапезата не се вдига до полунощ. През нощта дохождат коледарите, тропат на вратата и пеят. Те ходят по пет-шест души наедно от къща в къща. Когато влязат вътре, изправят се до трапезата и изпяват:

„Бог се роди, Коледо,
снощи вечер, Коледо...”

Когато коледарите изпеят песента, казват: „За много години! И догодина със здраве !” А ние ги гощаваме. Щом едни коледари си отидат, дохождат други и пеят същите песни. Понякога ние /децата/ отговаряме с друга песен:

„Бъдник, слуга, Коледо,
ти да кажеш, Коледо,
да ни даде здравице –
и на лозе гроздице!
Ой, Коледо, Коледо!”

Любен КАРАВЕЛОВ
Из повестта „Неда”, 1868

петък, 14 декември 2012 г.

ЖИВОТ В СТИХОВЕ

Поезията на Белчо Дончев – сила, удоволствие и... малко тъга
Осем дни преди „Края на света”, на датата 13 декември то.го. поетът Белчо Дончев даде старт на най-новата си книга „В режим на оцеляване”. Пред стари  и нови приятели се извини за скромната си дързост, като обясни, че тук, в Салона на Съюза на архитектите, е любимото му място за излагане. За първата си стихосбирка през 1990-та  се излагал пред дългата стена... Но оттогава завъртяли  столовете... И сега – за четвъртата книга, участвал в тоя ритуал откъм другия край на залата... Изглеждаше леко смутен, въпреки че поетичното му дело бе представено от Иво Инджев и Любо Перчемлиев пред микрофон и зрители, както си е ред... „Много трудно” е да се предположи, но бижуто от хартия и картон „В режим на оцеляване” е скрило тайната на живота в стихове на автора. Поет, далеч-далеч от платформата „професия рецитатор”, „нетрадиционен” - както ни титулуваха преди 89-та... Защото казва истини, и то на висок глас, по тия причини – 40 години „автор в чекмилиджето”... Шегичка! Шегичка ..., ама гола истина. Белчо Дончев го е казал по-добре на първата страница, а и на нас там:

„Издавам тези стихове по една единствена, но основателна причина. Защото съм ги написал. Вярвайте ми, в противен случай нямаше да ви досаждам. Понякога си мисля, дори с висока степен на увереност, че благодарение на тях останах относително нормален. Въпреки че самото писане на стихове е следствие от полезна за психическото здраве степен на отклонение.”
Афористично, кратко, ясно, с лека доза тъга... Но стихове силни, искрени, говорещи ти право в очите. И според прочутата фраза на Ляпчев, и „со малце кютек”... В превод, по някой и друг шамар за заспалите.
Белчо, поете, пропуснали сме да срещнем през годините... Но 8 дни преди „Края на света” все пак го сторихме. А това си е чист оптимизъм, нали? /Момчил П./

НОВ БИОЛОГИЧЕН ВИД
Белчо ДОНЧЕВ, 1983 г.

Когато някой в обществото на глупаци
със задължителния еталон не се покрива
и дразни с персоналните си знаци,
го обявяват – чужд на колектива!

И възцарява мисъл еднородна, 
в която всеки глупчо скрива
зад позата си благородна
плодът на свойта мисъл сива.

А сивотата колективна се разлива 
обгръща плътно индивид след индивид, 
изглажда ръбчета, изправя мисъл крива, 
създава нов биологичен вид.

(Алжир)

сряда, 12 декември 2012 г.

БУГАРАШ, КРАЯТ НА СВЕТА, „ТАЙНАТА КНИГА”

Телевизорът закачи на ухото ми снощи тревожна новина от Франция. Тя обаче ме стопли, защото е по световна българска следа. Последователи на богомилското учение от целия Глобус прииждали към Пик де Багараш, уверени, че това е едно от малкото места по планетата, където Краят на света няма да се състои.
Просто върхът ще се отвори като люк на огромен космически кораб точно на 21.12.2012 и хората наблизо ще бъдат спасени от представители на други цивилизации... Вместо страшна,  прекрасна приказка за последно „Лека нощ”... Интересът и напливът от поклонници е огромен, затова френските власти са блокирали оня ден достъпа до митичната планина. Сто поицаи и пожарникари са завардили пътеките към върха. За Пик де Багараш  още се вярва, че крие Свещения граал. И избавлението... Тайните към които преди няколко века са шифрирали катарите – така е прието да се казва за богомилите в Западна Европа.

Това учение се е родило в Дунавска България през 10-ти век Сл. Хр. Много харесвам остроумието, искреността, прозренията, отношението към жената, чувството за справедливост на богомилите. Историята им формално приключва с битките край Бугараш и изгорените им слова от Инквизицията. Само във Франция са останали над 100 топонима с корена „бугар”.  Разиграващата се в момента случка, от края на 2012-та, говори, че идеите на богомилите са преживели кланета, клади, векове  и са живи и днес... Дори и да се струват шашави на „Хомо предимо Плюскакис”...

Богомилите живеели в тайни общини, странейки от държавата. Висшите сред тях, наречени съвършени (избрани, посветени) били пълни въздържатели – без месо и вино на трапезата, без брак и плътски удоволствия, в постоянна борба със собственото си тяло. Защото тялото е дело на лошото начало и пречи на извисяването на Душата – частица от небесния дух ... Изключително интересно и отхвърляно векове наред (чак до наши дни!) било присъствието и на жени сред висшите богомилски духовници.

Богомилите  проповядвали братство, равенство, справедливост. Ненавиждали войните, убийствата, насилието. Отричали узаконеното от държава и черква социално неравенство. Подбуждали робите и крепостните селяни да не работят на господарите си, с всички сили се борели срещу Злото. Пръв духовен водач им бил поп Богомил.
Тяхната вяра, почерпана от Светото писание, прераснала във философско, социално и обществено учение, в центъра на което се явявал човекът с неговата душа и битие. По-късно учението на поп Богомил е пренесено и в Западна Европа и доразвива същината си като антифеодално, хуманистично и просветителско движение.Посветените се отдавали на общение с Бога чрез словото, събрано в тяхната „Тайна книга”, наречена още „Лъжливо евангелие”, а на простите и безписмени братя вечер край огъня разказвали легенди предимно за сътворението на света. Из Великата Рус тези легенди тръгнали още през ХІ век и сега са познати на фолклористите като „Български басни”.

„Тайната книга” не е запазена в славянски ръкопис. Открита е в архива на Инквизицията на гр. Каркасон – Франция, в препис на латински език, и  в библиотеката на Виена. В Париж е публикувана през 1691 г. Пръв с възстановяването и възвръщането на богомилската книжнина  в родината й се заема акад. Йордан Иванов, който през 1925 г. издава капиталния си труд „Богомилски книги и легенди”. Нека да надникнем замалко в „Тайната книга на богомилите”, за да получим бегла представа защо думите им са така близки до душите на обикновените хора... Хиляда години, след като са изречени за пръв път.

ИЗ „ТАЙНАТА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ”
....
„ 8. После попитах господа за съдния ден: “Какъв знак ще покаже твоето пришествие?” Господ ми отговори, казвайки: “Когато се навърши броят на праведните според броя на падналите венци, тогава сатаната ще се освободи от затвора си и много разгневен, ще отвори война на праведните, които ще нададат силен вик към господа. И на часа господ ще заповяда на архангела да засвири с тръба, и тръбният глас на архангела ще се чуе от небето до пъкъла.

Тогава слънцето ще се помрачи, месечината няма да праща своята светлина, звездите ще попадат, четирите ветрове ще излязат от своите източници и ще направят да се разтърси земята, морето, планините и хълмовете; небето силно ще се разлюлее, ще затъмнее слънцето и ще свети до четвъртия час. Тогава ще се покаже знакът на Сина человечески и всички свети ангели с него, и той ще постави седалището си над облаците и ще седне на престола на своето величие заедно с дванадесеттях апостоли на дванадесет седалища на неговата слава. Ще бъдат отворени книгите и той ще съди цялата вселена за вярата, която е проповядвал.
Рисунка пастел: Васил Попов
Тогава синът человечески ще проводи своите ангели да изберат неговите избраници от четирите края на света, от висините на небесата дори до краищата им; и те ще ги приведат. Тогава син божи ще прати лошите бесове да доведат при него всички народи и ще им каже: “Елате, вие, които казвате: да ядем и да пием, и ще получим съответната награда от тоя свят.” После ще бъдат доведени всички народи, които, разтреперани, ще застанат пред съдния престол.

И като бъдат разтворени книгите на живота, ще бъде открито неблагочестието на всички народи, праведниците ще бъдат похвалени за тяхното търпение, добри дела, почтеност, непоквареност и послушност спрямо ангелските заповеди; що се отнася до неправедниците, върху тях ще се излее господният гняв и те ще бъдат обзети от скърби и притеснения. Тогава син божи ще изведе своите избраници измежду грешниците и ще им рече: “Елате, благословени на моя отец, да наследите приготвеното за вас царство още от сътворението на света!”

 А на грешниците ще каже: “Махнете се от мене, проклети, идете във вечния огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.” И те ще бъдат отлъчени и хвърлени в пъкъла. И по заповед на невидимия отец неверните духове ще излязат от затворите. Тогава ще се чуе моят глас и ще има едно стадо и един пастир.

А от най-долните части на земята ще излезе мрак, който е мрак на геенната огнена; тя ще затъмни вселената отдолу та до твърдта на въздуха. И господ ще бъде в твърдта дори до най-долните части на земята. И ако човек, който е на тридесет години, дигне камък и го хвърли долу, камъкът би стигнал до дъното едва след три години: толкова голяма е дълбочината на огненото езеро, гдето ще обитават грешниците.

Тогава сатаната ще бъде вързан, както и всички негови войнства, и ще бъдат хвърлени в огненото езеро...

Тогава син божи ще седне в дясно от отца и отец ще заповядва на своите ангели, както и на праведниците, които ще бъдат причислени в хора на ангелите, па ще ги облече в одежди неразрушими, ще им наложи неувяхващи венци, ще им даде неподвижни седалища, и бог ще бъде посред тях. И не ще да имат вече ни глад ни жажда, ни ще ги жари слънчев пек или друга горещина. Бог ще изтрие всички сълзи на очите им, и син божи ще царува със своя свет отец во веки веков.”

Това е пълната със заблуждения тайна [книга] на еретиците от Конкорецо, донесена от България от Назария, неин епископ.”

Още по темата /на 12.12.2012/:
http://phenomenonsofhistory.com/site/?p=17746

събота, 1 декември 2012 г.

В ЕВРОПА НИ ЧАКА ПОЛЯРЕН СТУД?

Изпратихме последния ден на ноември 2012-а с торнадо над Италия, потопи в Британия, слънце и температурни рекорди в България. Вчера в Ловеч бе измерена 22 градуса по Целзий! Въобще, последните 3 години протичат катаклизматично... Заледени реки, пристанища, самолети, пек, пожари, порои, опечена като глина почва, облаци вулканчна пепел над Стария континет... Но в БГ-новините стихиите се отбелязват като любопитни факти, а изпепеляващата суша е именувана „още един прекрасен слънчев  ден”... Но дали е така? Какво става с климата в този момент, а занапред? Ето каква картина рисуват за бъдещето на Европа сериозните учени.

Д-р Зангари, физик в Националната лаборатория Фраскати (Италия), през август 2010 г. буквално взриви информационна бомба. Според него, въз основа на сателитни снимки, гигантското океанско течение Гълфстрийм, което до голяма степен определя климата в Европа и Северна Америка, на практика е изчезнало ...

Според учения, това е една от последиците от катастрофалния разлив на нефт в Мексиканския залив същото лято. От април до август 2010-а  след експлозия на платформата "Deepwater Horizon" на британската петролна компания BP- най-голямата авария  в световната история на петролния добив, дъното на океана бе залято от денонощно бликащи  мощни струи "черното злато".

Според д-р Зангари, чрез разчупване на граничните слоеве на топлия воден  поток, който минава и през Мексиканския залив, огромното количество нефт непрекъснато се е разширява и е обхванало огромна област, която има сериозно влияние върху цялата система на терморегулация на планетата. Сателитните данни показват ясно, че Северноатлантическият поток на Гълфстрийм започва да се разпада на около 250 км от бреговете на Северна Каролина.

Терморегулиращата система, особено където потокът на топла вода минава през по-хладните води, има много по-голям ефект -  не само в океана, но и в по-горните слоеве на атмосферата, на седем мили височина. Днес общият феномен на нормален курс на атмосферни потоци в Северо Източната част на Атлантическия океан е нарушен. Затова лятото на 2011 г. донесе невероятно високи температури в Москва (до 40 º C), суша и наводнения в Централна Европа, високи температури в много части в Азия, масивна наводнения в Китай, Пакистан и други азиатски страни.

Ако Зангари е прав, смъртта  на Гълфстрийм и извънредното му влияние ще се почувстват осезателно през следващите години в целия свят. Едва ли е случайно, че канадският парламент по спешност създаде комисия, която да определи реалната ситуация в близост до Канада. Комисията се ръководи от известния в Северна Америка учен океанограф Роналд Рабит. Канадците са направили два извода.
Първият е, предположението на д-р Джанлуиджи Зангари напълно се потвърди - движение на водата в района на бившия Гълфстрийм няма. На второ място, на около 800 мили източно от района на бившия Гълфстрийм се формират други мощни течения! Оказва се, че Гълфстрийм не е напълно спрял. Не е изключено да променя траекторията си. Въпреки това, глобалната промяна на климата не може да бъде избегната. Какво може да се очаква?

Западът отдавна усеща, че ако Гълфстрийм изчезне завинаги, средната годишна температура, например в Европа, в продължение на няколко години постепенно ще падне до 9 градуса. Което ще превърне южните Франция или Испания в подобие на Якутия. Но дори и ако Гълфстрийм не е изцяло разтворен в океана, а просто е променил посоката си и спре, климатичният финал на Северна Европа предстои.

Мнозина вярват, че ситуацията е започнала да се превръща в изключително тревожен сценарий. Ето и някои от симптомите.

Зимата през 2010-11 г.  остави  Германия под стабилна снежна покривка от около 10 сантиметра, което не е било в продължение на десетилетия. Донесе и необичайни за района студове, достигайки през нощта до минус 20 ° C. Свикнали със зимни затопляния в миналото, германците не бяха го преживявали преди.

През декември 2010 г. най-силният през последните 100 години  скреж обхвана Великобритания. Заради безпрецедения студ, отвреме - навреме бяха затваряни летища, дори и това в Лондон. Февруари 2012-а замръзна и Долното течение на река Дунав, дори прочутите канали на Венеция...

Смъртта на Гълфстрийм според някои анализатори може да доведе и до още по-страшни последствия. Появиха се прогнози, че променящият се климат в света в близко бъдеще може да убие две трети от човечеството. Дали е реалистично? Дано да грешат...

По материали от Световната мрежа