Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 21 декември 2012 г.

БЪДНИ ВЕЧЕР, 1840-те


Любен КАРАВЕЛОВ
Събере се всичкото семейство и радват се един другиму, опекат турта, купят мед, орехи, рошкови, сливи и сушени круши; варят хошав, сърми, фасул и ориз; налеят вино и ракия турят. Радват се старите, подскачат децата. Чакаш и не можеш да се начакаш. Иска ти се по-скоро да си похапнеш от топлата турта, иска ти се да си топнеш мед, иска ти се да си посърбаш хошавец. Ех, кога щат да се съберат! – си мислиш ти.

Но ето че иде баба и носи една паница с мед, иде татко и носи бъклица със сладко вино.
- Добър вечер, дечица, за много години! – казва татко.
- Дал ти Бог добро, тато! И тебе за много години!
- Хайде, седнете да ядем, хайде! 

Ние изведнъж насядаме и грабваме лъжиците в ръка.
- Не, дечица, почакайте малко, - казва тато. -  Трябва по-напред  да прочетем молитва и да се помолим...

Ние ставаме за молитва. Тато я прочита, после се кръсти и захваща да кади с кадилницата. Ние стоим около трапезата и се кръстим. После баба взема една тепсия и туря на нея по малко от всяко ястие, туря също и пепел от огъня и неварена леща – това било за лек. С лещата лекуат сипаничавите овце, а с пепелта изгонват таласъмите и караконджовците. Освен това баба отлива малко медец в една чинийка и го занася под иконостаса. Разчупва туртата на малки частици, натопява всяка част в меда и дава всекиму по малко. Весело върви тая вечеря! Щом се наядеме, захващаме да пеем. Трапезата не се вдига до полунощ. През нощта дохождат коледарите, тропат на вратата и пеят. Те ходят по пет-шест души наедно от къща в къща. Когато влязат вътре, изправят се до трапезата и изпяват:

„Бог се роди, Коледо,
снощи вечер, Коледо...”

Когато коледарите изпеят песента, казват: „За много години! И догодина със здраве !” А ние ги гощаваме. Щом едни коледари си отидат, дохождат други и пеят същите песни. Понякога ние /децата/ отговаряме с друга песен:

„Бъдник, слуга, Коледо,
ти да кажеш, Коледо,
да ни даде здравице –
и на лозе гроздице!
Ой, Коледо, Коледо!”

Любен КАРАВЕЛОВ
Из повестта „Неда”, 1868

Няма коментари:

Публикуване на коментар