Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 28 декември 2012 г.

ДЯДО МРАЗ УМРЯ, 1992


By Momchil POPOV

Приучихме щерката да ме посреща с  „Добър вечер", а не с баналното „Тати, какво ми купи?”. Тя бързо възприе - първо ми казва „Добър вечер” и чак след това тихо на ухо: "Тати, какво ми купи?". Ще стане от нея възпитано демократично дете, знам си. Детските буйства от сорта на тропане с крак и тръшкане около вратата след категоричен отговор  „Всеки ден не е Конски Великден, чеде!” ще бъдат преодолени. И то в  кратък  темпорален отрязък, докъм  средата на следващия век, когато успешно ще приключи прехода  РСО - С2 - МЕС (тоест: развито социалистическо общество - социализъм на квадрат - монополизъм  екстра светъл)...

За мили очи пред  детето тази вечер бях напъхал в джоба някаква родна баничка, пълна с течен маргарин. И тъкмо да я извадя тържествено, когато малките топли устни натикаха в ухото ми категоричен социокултурен факт: „Тати, Дядо Мраз Умря!"...

- Кой ти каза?
- Госпожата в детската градина.  
- Какви са тия глупости?!
- Не са глупости! Не са глупости! - затропа краче четиригодишната ми госпожичка. - Учителката каза, че Дядо мраз е умрял  и ще дойде Дядо Коледа.

- Какъв  е тоя канибализъм бе?! Не може ли да се пенсионира пустият му дядка, да го съкратят или нещо подобно, ами ще му режем главата?... Оня да си се връща - времето си е негово! Да си кара червената хондичка,  да си раздава подаръците с инфлационен индекс, да си формира печалби...
- Не може! Умря!

- Слушай, чеде. Ще кажеш утре на госпожата, че Дядо Мраз се е пенсионирал, а не е умрял.
Детето ревна, та се заля. Ха де...

Е, мерна ми се през главата Дед Мороз, Товаришч Мороз, Черезвичайно Ответствений Товаришч Дед Мороз, разпрах му червената мантия с парцалки от памук, сритах го през казашките ботуши (сапаги),  ама чак пък разстрел?... Да го вземат военопленник, 6е! Колко му е?!

Сражавал се е, да речем, с Дядо Коледа на Силистренската  митница... Докато чакат румънците да ги оформят, на втория ден един от елените на Дядо Мраз е ритнал калника на червената хонда и оня е изскочил с манивелата. На Снежанка отдавна  й е посинял носа от влашкия студ и не е чакала и покана да са увие на врата на младия и надежден дядо Фо..., пардон  - Дядо Коли. Вързали са му ръцете на просъветския старец, приватизирали са му подаръците и насила са му взели подписа на официален дистрибутор  пред ОДЗ-то (обединеното детско заведение) на дъщеря ми...

Ето ти - хем героично, хем фолклорно! А те - пум! И край. Викай агенция "Покой" с волгата – катафалка  да не умирисва меката мебел...

Не може то така. Я да отръскам джобовете от трохите на разни там вафли, мекици и проч и да купя довечера по -скъпо подаръче. Дано убедя детето, че е по-хубаво да живеем, отколкото обратното... Това вече е нещо - шоколадово яйце, европейско, цена 45 лева, с изненада - играчка вътре.

Светнаха му на детенцето очите, гушна ме мило като мъничка Снежанчица и седнахме да сглобяваме играчката. Пумпалче.  Стволът е клоунче, а шайбата - картонено кръгче, което трябва да се защипе от човечето. Така става хем пумпалче, хем клоунче с поличка. А поличката наредена: синъо - червено, синьо - червено, синьо - червено... Завъртяхте пумпала. Щерката запляска с ръце, а аз посочих:

- Виж какъв хубав лилав цвят се получава.

Но пумпалът спря и тя ме отсече:
- Два цвята са: червено и жълто!

- Не е жълто, а синьо... Ама я виж, чеде, като се завъртят, става приятен лилав цвят, като на ония тревички - виолетките.
- Не, не..

Не исках да разревавам пак детето. Ще трябва да му обяснявам принципите на спектралния анализ и синтез. Че като се завъртят силно основните цветове, след време изчезват. Получава се бяло. Бяло като снега и като умното време.

Момчил ПОПОВ 1992

Няма коментари:

Публикуване на коментар