Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 25 януари 2011 г.

1 февруари - Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим

Кабинетът обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Решението е взето по предложение на президентите на Република България д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002), съобщава правителствената пресслужба.

В мотивите се посочва, че 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, обществени, жертви на Първи състав на т. нар. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ.

Проф.Богдан Филов, бивш Министър-председател, пред «Народния съд»

Принц Кирил Кобургготски пред «Народния съд»

Обвиняемите

( Горе: Първи състав на «Народния съд»)

„Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочват в писмото си до министър-председателя Бойко Борисов президентите Желев и Стоянов.

19-01-2011
Източник:
Портал Европа

Стоп кадри: Българска кинохроника

Оше по темата:
Разстрелът в нощта на 1-ви
http://liternet.bg/publish22/m_popov/razstrelyt.htm

вторник, 18 януари 2011 г.

ЖУЛ ВЕРН И НЕГОВИЯТ „ДУНАВСКИ ЛОЦМАН” (“Le Pilote du Danube”)

На вътрешната корица на един от романите на Жул Верн е отбелязана годината 1876-та – годината на Априлското въстание в България. А заглавието гласи: ”Дунавският лоцман”. Някакво съвпадение? Или поредният полет на мисълта на великия френски писател?
Няма съвпадение, няма случайност, а наистина става дума за роман от Жул Верн с българин „в главната роля” и сюжет, вдъхновен от нашата история.
За жалост, малко или почти никак познат в България, романът „Дунавският лоцман” е публикуван през 1908 г. и отбелязва събитията на Балканите през горещата 1876 година. Родоначалник на научната фантастика, в това си произведение Жул Верн повече набляга на историческите факти, като избира за главен герой българинът Сергей Ладко – борец за освобождението на своята родина от османско иго.
Жестоките кланета след потушаването на Априлското въстание предизвикват вълна от протести из цяла прогресивна Европа. Последвалата Руско-турска война от 1877-78 г. също е в центъра на вниманието на свободомислещите хора от Стария континент. Един от тях е и Жул Верн. Към края на творческия си и жизнен път великият французин решава да посвети на малка, но горда България едно от своите литературни произведения.

Илюстрация към първото издание на романа „Дунавският лоцман” (1908), “Le Pilote du Danube” (1908), illustrations by George Roux

Горе: Жул Верн и „Дунавският лоцман” на руски език (1986 г.)

Пълният текст:
http://www.popovart-sofia.eu/jules_verne.html

Момчил ПОПОВ

понеделник, 10 януари 2011 г.

Из „РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ ПО ВЪЗДУШНИТЕ НАПАДЕНИЯ, извършени на 10 януарий т.г. над гр.София”, 1944 г.

І. ДНЕВНО НАПАДЕНИЕ.
1. ПРОТИВНИК:
1/д - Излитане от летищата към 9 часа. Последователно събиране на ятата над Адриатическия бряг в продължение на 45 минути.
1/е,з - Към 11.23 часа противниковото въздушно съединение прелетя над Шкодра, Качаник, северно от Скопие, Враня, Сурдолица, Сливница, Божурище и към 12.23 часа достигна София.
- В 12.23 часа противниковите бомбардировачи прелетяха над София с посока от северозапад към югоизток на 5 последователни вълни. Всяка вълна се състоеше от по 27 до 30 самолета, летящи в клин от ятни клинове. Височина на летенето 7.000 м. Бомбите бяха пуснати със слабо пикиране от 7.000 до 6.000 м. При такова бомбопускане бомбите падат с увеличена скорост и под голям наклон, при което нанасят големи поражения.
След пускането на бомбите си противниковите самолети отлетяха в югозападна посока. Точният им път при завръщането не можа да бъде установен, понеже падналите в града бомби прекъснаха всички междуградски телефонни съобщения.
Противниковите изтребители, идващи от южна Италия са се присъединили кам бомбардировачите над Македония и ги следваха непосредствено.
1/и – Противникът хвърли бомбите си над града в една ивица с широчина от около 1.5 – 2 клм., минаваща в обща посока: шосето за с. Банкя, бул. „Кн. Клементина”, ул. „Граф Игнатиев” и шосето за игрище „Юнак”, с. Дървеница.
Спущането на бомбите започна югозападно от линията на шосето за с. Обеля, от където почват първите бомбени попадения, стана масово след прелитането над пл. „Св. Неделя” и приключи на линията на с. Дървеница, където при отклонението на пътя за с. Бистрица се намират последните 9 попадения.
Като югозападна граница на бомбардирания участък може да се приеме линията на Модерното предградие – Александровската болница включени, а като североизточна граница – линията на Клементинската болница изключена – бул. „Цар Освободител” вкл.
2. НАШИ ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ.
2/а – Към 11.40 часа се получиха първите донесения от германската предупредителна служба, че към 11.20 – 11.30 часа над Шкодра са прелетели в източна посока повече от 200 противникови четиримоторни бомбардировачи и двумоторни изтребители. Веднага с пускането на това донесение бяха предупредени летищата, изтребителите, П.В. артилерия, П.В.Х. защита, пощите, железниците и щаба на войската. В 11.55 – 11.56 – 11.57 часа се получиха последователни донесения от Качаник, Скопие и Жегра, че в 11.52 часа над същите места са прелетели около 200 противникови самолети в източна посока. В Скопие е била обявена тревога в 11.55 часа. В 1 и 5 предупредителни области – в 11.58 часа. В същото време в София бе дадена тревога със сирените. В 12.23 часа противниковите бомбардировачи прелетяха над София.
2/б – Общо взето гражданите спокойно заеха местата си в скривалищата. Не всички, обаче, изпълниха нарежданията на П.В.Х.защита да влязат в скривалищата. Мнозина стояха по входовете на жилищата си да броят самолетите, а някои, както например загиналите в Александровската болница лекари продължиха спокойно обяда си, вярвайки, че „джентлемените” няма да посегнат на червения кръст.

ІІ. НОЩНО НАПАДЕНИЕ
1. ПРОТИВНИК
Около 100 английски бомбардировачи „Велингтон” на две вълни от по 50 самолета – вероятно един леко бомбардировъчен английски полк.
Нощта бе напълно ясна и светла.
Противникът прелетя над София точно в 22 часа в посока от югоизток към зпад. София бе осветена от няколко осветителни ракети, разпръскващи се на много звезди. Две- три минути след това потивникът започна бомбопускането. Засегнати бяха центърът на града, Слатина и Симеоновския редут. Височината не летенето бе от 3.500 до 7000 метра.
Дневната бомбардировка бе повредила електрическата мрежа и затова сирените не можаха да свирят. Освен това бе разкъсана и цялата телефонна мрежа на града и по такъв начин кварталните П.В.Х.З. групи нямаха връзка с щаба на П.В.Х.отбрана...
Предполагаше се, че стрелбата на противовъздушната артилерия по противовниковите разузнавачи, които прелетяха около 10 минути преди бомбардировачите, ще предупреди гражданството, което и в действителност стана, но за жалост много късно.
3. ЖЕРТВИ
Общо има 482 убити, 232 тежко ранени и 478 леко ранени. По всичко личи, че по-голямата част от жертвите се дължи на изненадата при нощното въздушно нападение, както и на неспазване нарежданията на П.В.защита при дневното нападение.
ІV. ЗАЩИТНА СЛУЖБА.
Общо столицата има 20 защитни групи в състав средно по 220- 230 човека или всичко 4715 души.
Кварталните П.В.Х.З. групи се състоят от по 7 ядра, от които 5 пожарни, едно санитарно и едно полицейско.

Противовъздушната защита на София – доброволческият отряд към ІІІ защитна група пред вратата и в двора на Механотехникума ( в карето между улиците „Дунав”, „Стара планина”, „11 август” и „Росица”). Крайният вдясно – дядо ми Деспот Деспотов.
3. РАЗРАВЯНЕ НА ЗАТРУПАНИТЕ
.... Все пак тия, които останаха по местата си, работиха със себеотрицание, дори 48 часа непрекъснато, без през това време да са получили храна. Работата се затрудни извънредно много от нощната бомбардировка, която дойде тъкмо когато се вършеха спасителните работи по дневната бомбардировка, а също така и от качеството на строежите в София – много железобетонни кооперативни жилищни сгради, в които при бомбено нападение се срутват железобетонни блокове, чието пробиване, разчупване и разчистване изисква специални съоръжения и подготвен персонал.
Именно пред тия железобетонни блокове защитниците – в по-голямата си част чиновници, адвокати, търговци и др. подобни, стояха безпомощни със своите лопати, които държаха като писалки и със своите цивилни облекла и обувки, неудобни за работа, а и особено ценни в купонни времена. Придадените трудоваци добре владееха кирката и лопатата, но и те нямаха необходимия инструмент за борба с железобетона.
Тая именно липса на специални съоражения – бормашини, компресори, багери, секачи, влекачи и пр., и обучен персонал е причината за недостатъчно ефикасното разриване на затрупаните скривалища /мазета/, при което по официални сведения бяха извадени живи хора най-късно на 16.І.т.г., тоест 6 дни след бомбардировките...

Пълният текст на документа:
http://anamnesis.info/documents/Razuzn_izv_po_bomb_Sofiq_10-1-44.pdf

Морената – паметен знак за Бомбардировките и жертвите от тях, поставена от сдружение „Мати Болгария” в градинката зад Парламента.
Стоп кадри от филма:
YouTube - Бомбардировките над София, 1944

Ретро снимки: Фамилен архив

вторник, 4 януари 2011 г.

Летателни апарати от Средновековието

Село Добърско - "Христос в ракета", началото на 17. век

Село Добърско - "Богородица в капсула", началото на 17. век

Село Добърско - "Христос в ракета", началото на 17. век

Странджа, Голямобуковски манастир - "Христос в ракета", 12.-19. век

Източник: Интернет