Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 17 август 2018 г.

НА ПЛАЖ В РУДАРЦИ И ЗА РЪЧЕН ХЛЯБ

Как конопът в Граовско придобивал „чудна целебна сила“
- И за витошките павета, постлани по улиците на Стара София и целия булевард „Цар Борис III“ от Княжево до Руски паметник
 

От Георги-Момчил ПОПОВ
Бензиновият файтон се е спуснал от Владайската височина на юг, по шосето за Кулата и Солун. Момичето от космическия спътник мърмори в GPS-а до волана: „На разклона в Драгичево завий на ляво. До адреса – 3 километра“... Задали сме й „село Рударци“, отстоящо на 18 км от центъра на София.  Космическата мома се старае, но понякога е доста досадна... По магистрала Люлин също става – от Драгичево вляво. Може и с електрически семеен файтон, именуван „хибрид“. Зависи от парата в джоба и съдържанието под шапката.

Запътили сме се към „морето“ на Перник  - плаж с минерална вода под открито небе, в западните склонове на Витоша, на 880 м н.в. На слънчеви бани, море и планина – три в едно. Към Плувния комплекс, именуван преди само „Плажа на Рударци"... В горещите летни дни, в това зелено кътче от Рая до река Рударщица, ще поемем чист планински въздух с мирис на витошки бор. Ще се отдадем на минерални блаженства из красиви хора „натюр“ - с дух спортен, здравословен, добротворен... Ще бегнем за ден-два (или цял живот) от смръщени персони, циркулиращи „официал“ или „неглиже“ из стъклена „сандък архитектура“... Сред сенки, горещ асфалт, криви тротоари,  паркове, бирарии, аптеки из прашната ни задушена София...

Чуйте за курортното дело в Граовско и се чудете! 

Плувният комплекс в село Рударци (открит на 29 юни 2001г.) се състои от три открити плувни басейна с минерална вода (един от тях с олимпийски размери, а друг специално за деца), закрит плувен басейн със сауна. Има и футболен стадион със съблекалня и база за настаняване, игрища за баскетбол, волейбол и тенис на корт. Допълнителна атракция е зарибеното изкуствено езеро. Минералната вода е подходяща не само за бани, но и за пиене с  лечебни цели. Температурата е 29° С, дебитът - 600 литра в минута. По състав водата е слабо минерализирана, хипотермална, хидроксикарбонатна, сулфатнонатриева и радиоактивна - най-силно радиоактивна от всички минерални води в Софийската котловина и подножието на Витоша.

Пръв, преди повече от 90 години, на нейните качества и възможни ползи обръща внимание  географът пътеписец Павел Делирадев (1926):
„Кладнишките извори. Те са единствените термални извори под западните склонове на Витоша с по-голяма радиоактивност...  Трябва да се съжалява, че и досега тези извори стоят още неизползвани. Мръсните трапища под изворите служат за киснене на гръстите (стеблата на конопа), които единствено изпитват благодатната сила на радия. И ако конопът притежава способността да кондензира радиевата еманация, направените от него ризи ще притежават чудна целебна сила."

Освен живителната минерална вода село Рударци радва гостите си и с идеално за курорт разположение -  в югозападното подножие на планината Витоша, на 880 м н.в., добре огряно  от слънчевите лъчи, с дворове, къщи и хотелчета на двата бряга на река Рударщица. Нейните води, идещи от хладния връх Острица, след Рударци се мушват в Голобрежка река и двете заедно се вливат в Струма.

За любознателните трябва да се каже, че и село Рударци идва от стари-стари времена... В землището му, в местността Маниш на левия бряг на реката, археолозите са открили останки от антично селище още от тракийско време, в местността Църквището - средновековен некропол, а под самото днешно село са намирани основи на градежи от Средновековието. Много векове, от времето на Първото българско царство, тук – в местността Врелото, се е добивала и обработвала желязна руда. Оттам и името на селището Рударци. Мъжете са произвеждали желязо, много нужно за войската. Родова задруга от съседното село Кладница, пак свързана с рударството и обработката на желязната руда, в миналото дала началото на махала Рударско. Като самостоятелна административна единица махалата се отделила чак през 1960 година.

Статистиката за броя на жителите не казва колко са били те в Рударци през 1960 г. (когато станало самостоятелно село). Но знаем, че през 1956 г. Кладница била населена от 2104 жители (общо в двете махали), а  през 1965 г. в нея живеят 1393, а в новото село Рударци 904. През 2002 г. по брой на постоянно живеещите Рударци вече превъзхожда Кладница, а с временно пребиваващите броят достига над 1600. Пред някогашната махала Рударско става все по-ясна перспективата за развитие, свързано с планината, чистия въздух и минералните води.
Така Рударци става най-младото населено място в полите на Витоша, а след това и балнеоложки курорт. Изграждат се два открити басейна с кула, строят се почивен дом, хотел, ресторант, закусвалня, много вили и бунгала. А през 1980-е имало дори проект за строителството на лифт за хижите "Селимица" и "Острица" на Витоша.

Всички исторически бележки за съседното село Кладница, станала самостоятелна община 30 години преди Рударци да се отдели от нея, с пълна сила се отнасят и за двете села. Едни и същи са традиционните занаяти - рударство, въглищарство, каменоделство... Също така общ е и самобитният граовски фолклор, поддържан жив от самодейни състави в местното читалище. Има и училище за децата до 7-и клас. За него имало проект да стане специализирано училище по народни занаяти. Но...
Името Рударци недвусмислено показва връзката със занаяти като рударство и металообработка. Казват, че и в наши тук има пет ковашки работилници. Но наша милост туристическа е срещала напоследък две такива в град Пирот, в съседно Сръбско, тъдява - не.

Пазят се спомените за живелите тук каменоделци, скулптори, иконописци. Интересна подробност, която не бива да пропуснем, е че майстори-каменоделци са работили на близката кариера за витошки павета до село Мърчаево. Познати повече като владайски павета в миналото, изработени от твърдия камък сианит, с тях са павирани повечето улици на Стара София, а в по-ново време (1955 г.) е постлан целият булевард „Цар Борис III“ - от Княжево до Руски паметник. За съжаление, под натиска на криво разбраните цивилизатори на София легендарните владайски павета изчезват или биват заливани директно с асфалт. Което, казано нелюбезно, си е чиста и проста невежа диващина... По цял свят градове и градчета си пазят старите павета като писани яйца. Да съхраняват дух и родова памет – по тях са крачили гордо деди и пра-деди, фърчали са файтони, карети, дяволски бициклети...

Местните хора тачат християнските празници и народните традиции. Събори с курбан се организират в последната неделя на май и на Петровден (29 юни).  А празникът на селото - Свети Йеремия, се почита на първи май. Името на същия светец носи и църквата, на мястото на съществувала и преди.
От 25 години в  Рударци работи хлебопекарна "Ехо", по 12 часа на ден. Освен в селото, я знаят и хората от големия град. Дойдат ли, се спират за ръчен хляб или питка – с препечена коричка и меко сърчице... По стари рецепти, но... и последен писък на еко- гурме модата по цял свят.

Време е да се прибираме у дома. На „Момичето от космоса“ му е изключено копчето - да си трае, а в купето на семейния файтон ухае на слънце, борови иглички, планински бриз, прясно печен ръчен хляб...
Детска песничка от млади динозавърски дни се е забила в ухото ми:
„Отиваме на екскурзия до Витоша-а. Не е далеч от София, ела и ти!“.

Писа Георги – Момчил ПОПОВ,
MMXVIII  
Граматик от Софийска книжовна школа