Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 22 юни 2018 г.

ПАВЕЛ ТОДОРОВ И СТАРА СОФИЯ, 1909

 
Тодоров, Павел: „Златарската чаршия“, 1912 г. Уличката с дюкяните на златарите се е намирала на мястото на дн. Министерски съвет.

Павел Тодоров Паунов е роден на 02.04.1894г. в Драз махала, квартала между Сточна гара и Лъвов мост в София. Още от ученик – с цветни моливи, акварел, маслени бои, Павел Тодоров рисува родния си град, прехвърля през годините романтиката на Стара София. След завършване на гимназия постъпва в Художественото Индустриално училище /1912г./.

Заради войните прекъсва и завършва 1920г. живопис в класа на проф. Иван Мърквичка, проф. Иван Ангелов, проф. Стоян Митов. Рисува портрети, пейзажи, битови сцени, натюрморти. Създал е повече от 150 битови композиции. Една от любимите му теми е София и околностите й. Автор е на седем самостоятелни изложби в София и юбилейна изложба през 1976г.

Част от творбите му са в Музея за история на София. Това са скици и картини, запечатали Стара София. Негови творби има в НХГ, СГХГ, частни галерии и колекционери. Умира на 10.09.1989г. в София.

Страница „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ“, ФБ

Тодоров, Павел: „Драз махала“, 1909 г.

Тодоров, Павел: „Градската вада“, 1909 г. Река Владайска в района на Женски пазар.

Художникът Павел Тодоров /1894 – 1989/

Тодоров, Павел: „Джамията „Баня баши“, 1908 г. Днешният пл. „Бански“. В ляво до джамията – старата турска баня, в дъното дървеният цирк „България“ на мястото на дн. Централни хали. Пред него – конският трамвай /омнибусът/ за Княжево или Банкя, на преден план – селски пазар.

Тодоров, Павел: „Уличка“, 1908 г. – кв. Коньовица, около дн. Бул „Христо Ботев“

Тодоров, Павел: „Банишора“, 1908 г. Банишорската табия – дн. Хълм с Централния затвор, Бирената фабрика, Владайска река.

Тодоров, Павел: „Зима - река Какач“, 1970. На преден план - река Какач, протичаща край с. Връбница /дн. ЖК "Надежда"/. В дъното се виждат като през мъгла селските къщички.

Тодоров, Павел: „Коситба в Софийско“, 1972 г.

КОЛЕКЦИЯ: Музей за историята на София
Location: Regional Cultural Institute - Museum of History of Sofia 

събота, 9 юни 2018 г.

БОЙ ЗА NIVEA НА ЕВИНИЯ ПЛАЖ, 1970-е

На фона на пълната скръб в родните магазини, евините плажове се превръщаха в центрове за шопинг на лъскави стоки от соцлагера


От Диана ПЪРВАНОВА

По времето на социализма беше много модно дамите да събират тен чисто голи на морето. Тъкмо за това почти нямаше курорт по нашето Черноморие без т.нар. евин плаж, предназначен само за представителките на нежния пол.

Просто се отделяше един участък от пясъчната ивица, който се ограждаше с висок дървен стобор. Не само да спира всеки любопитен поглед, ами и птичка да не може да прехвръкне през него. Там жените свободно хвърляха банските и с часове се припичаха под ласкавите слънчеви лъчи. Но освен заради този кеф, те идваха тук и за богатия пазар на вносни стоки. На фона на пълната скръб в родните магазини, евините плажове се превръщаха в центрове за шопинг на лъскави стоки от соцлагера. Търговките бяха най-често полякини и чехкини. Първите носеха парфюми „Бич може”, страшно харесвани у нас. Както и елегантни дълги поли на волани с различни цветове. Чехкините пък мъкнеха тежки дисаги със стока – като се почне от класическите кремове „Нивеа”, мине се през дефицитните джапанки и фланелки, и се стигне до пластмасови шнолки, бельо, шарени чантички за гримове, слънчеви очила.

Луди мелета от голи жени ставаха при пазарлъците за цените и покупките, имаше и скубане на коси, и щипане. Никога няма да забравя един такъв бой. Майка ми ме поведе за ръчичка – а аз не по-голяма от 8 години, гледах с панически ужас как се блъскат голите жени. „Пани, дайте ми нивеата..”, пищеше една млада жена, протягайки ръце към единствената останала синя кутийка. А друга ръчкаше чехкинята и повтаряше: „Мате кецки, мате кецки…?”  Това лято тези не толкова изискани платнени обувки бяха повече от хит, въпрос на престиж за младежите в България. Но СИВ беше решил – кецове да произвежда само Чехословакия. Та чехкинята измъкна от сака си някакви тъмносини кецове, но две други голи дами на средна възраст се хвърлиха стръвно върху тях. Стана луд скандал, примесен с юмруци и яростни викове.

Вестникарски реклами от 1930-40-е, когато NIVEA се е продавала свободно в България

Аз се прилепих за оградата и треперех. Някой задумка по нея отвън, чу се мъжки глас: „Спрете, бе луди женоря, ще вляза и ще ви разтърва!”. Това доведе до нов мощен масов писък, полетяха сутиени и гащета. Явно дежурният милиционер на плажа се беше уплашил да не пострада някой от свадата. Една жена отчаяно ровеше в пясъка – в суматохата си беше загубила златната обица. Но никой не й помогна да я търси. Чешките търговки бързо прибраха опразнените си от стока сакове и дим да ги няма, само с милиция им трябваше да си имат работа. А аз стисках здраво една сива фланелка, купена от чехкините. Както се плациках в морето миналия ден видях да плува банкнота от 20 тогавашни лева, очевидно паднала от нечий джоб. Мама ми додаде нещо отгоре и аз доволно си тръгнах от евиния плаж с чуждестранната покупка. Повече никога не стъпих на такова място.

Диана Първанова, „Бой за „Нивеа” и „Бич може” на плажа през соца“, retro.bg