Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 12 април 2019 г.

КАКВО СТРАШНО НРАВСТВЕНО ПАДЕНИЕ, 16 април 1925


Послание на Софийския митрополит СТЕФАН 
по повод кървавия атентат в църквата "Св.Неделя" 
от 16 април 1925 г. 

Софийски митрополит СТЕФАН

До благоговейния клир и благочестивите православни християни в Богоспасяемата Софийска епархия

Възлюбени в Христа чеда!
На Велики четвъртък, в деня на Божествената любов, в празника на Тайната Вечеря, на която Господ наш Иисус Христос установи най-голямото тайнство за духовно освещаване и възсъединение с Небесния Отец; в тоя свещен ден, когато всяко християнско сърце трябва благоговейно да се смири пред недостижимото величие на Голготската жертва, да се задълбочи в святи размишления за небесния живот и да се изпълни с духа на словото на Спасителя; в тоя дивно-тайнствен ден, следобед, когато извършвахме опелото на убития народен представител – генерал Константин Георгиев, в момента, когато четяхме откровението на Сина Божий за възкресението на мъртвите, озверени престъпни чада на майка България вдигнаха във въздуха с адска машина нашата свещена историческа и красива катедрала „Св. Неделя” и под нейните развалини намериха смъртта си 150 души и бяха ранени повече от 500, от които стотина бяха тежко ранени.

Загинаха много жени и деца, а армията ни изгуби 14 прославни в отечествените войни генерали начело с бившия военен министър – ген. Найденов, 10 полковници, 5 подполковници, 2 майори, 4 капитани, 2 поручици, 3 подпоручици. Загинаха видни, родолюбиви и предани на Църквата общественици като народният представител д-р Неделчо Колушев, Паскал Паскалев (софийски кмет), Неделчев (софийски окр, управител), Кисьов (софийски градоначалник) и др. След възторжената радост на софийските граждани от щастливото избавление на Негово Величество Царя при Арабаконак, проявена тъй волно на Велика Сряда, София се потопи в тежка скръб в надвечерието на пасхалните празници. Не се съмняваме, че тая печал е обладала цялото наше благочестиво паство, защото няма българско сърце да не чувства сътресението, извикано в цялата държава от това сатанинско злодеяние, да не плаче за стотиците невинно избити български граждани и гражданки. Не само българският народ, но целият цивилизован свят дълбоко се е покъртил от грозното нещастие в София, и европейският печат не намира думи, с които да нарече това безпримерно в историята злодейство.

Голяма е скръбта на наше смирение както за загиналите мои благочестиви пасоми, така и за ония български синове, които са се отрекли от Христа Спасителя и са предали душите си на дявола, та сами себе си са осъдили на вечна духовна смърт. По повелението на нашия Пастиреначалник, който е скърбил за Иерусалим, избиващ пророците си (Мат. 23:27), и по примера на великия апостол на езичниците, Св. Павел, който заради своите неразумни сънародници е имал „голяма скръб и непрестанна мъка на сърцето си” (Рим. 9:2), ние дълбоко скърбим за тези умопомрачени и упорити в злобата си наши братя и горещо се молим Богу да ги вразуми и да ги доведе в кошарата на спасението – Св. Христова Църква.

Но, уви, силата на злото е страшна, ураганска! Който се отдаде с душата си на него, той бива завличан във все  по-голяма и по-страшна бездна. Уви, злият дух беснува в нашата китна земя! Злосторниците не идват в съзнание и не се разкайват, а все повече се заплитат в мрежите на сатаната. За постигане на своята цел те възстават против Бога, застават открито на пътя на Антихриста, обявяват се за богоборци! Те дръзнаха да осквернят най-свещеното място, пред което всеки човек с човешко чувство минава с благоговение, защото чувства, че това място е символ на вечен живот, към който трябва да се стреми човек. Те извършиха мерзко кощунство с една велика светиня на българския народ – храмът „Св. Неделя”, където през турското робство нашият народ е черпил бодрост и сила за търпеливо носене на теглото и вяра в избавлението си; гдето в зората на политическото ни освобождение с горещи молитви към Седържителя и Избавителя се строяла българската държавност. Храмът „Св. Неделя” е емблема на духовната мощ на свободния български народ. И българи злосторници посегнаха върху тая светлоносна народна светиня; синове на православни родители не се поколебаха да я обърнат в „мерзост зпустения”. Нечестивите Навуходоносор Вавилонски и Тит Римски обърнаха Иерусалимския храм в „мерзост запустения”, но те бяха царе на враждебни на Израил народи, а тук, децата разрушават светиня, изградена с религиозен възторг от бащите!

Какво страшно нравствено падение, какво ужасно престъпление!
Но ужасът е още по-грозен, злодеянието става още по-отвратително, като се знае печалната истина, че един от главните участници в това богомерзко дело е човек, който се прехранваше от самия Божий храм, един от църковните служители – клисаря. Той вдигна ръка не само против държавата, но и против своя архипастир и началник. „И самият човек, както казва св пслмопевец Давид, с когото аз живеех мирно, на когото се надявах, който ядеше хляба ми, подигна пета против мене” (Пс. 41:9). Той без страх от Бога презря светостта на Божия Престол, потъпка кръста Господен и превърна домът Божий в скривалище на демонски козни, в лобно място.
Какво коварство, каква черна неблгодарност! А още повече какво душевно осквернение, какво гнусно нечестие в деня, когато всяка християнска душа се ужасява от черния образ на предателя Юда и се стреми да коленичи пред поругания, изтезавания и разпнатия Богочовек, служителят в катедралния и храм се вдъхнови от духа на Юда Искариотски, надсмя се над Спасителя, както еврейските фарисеи и предаде за 30 сребърника своя духовен началник, българските духовни водители и многохиляден български народ в ръцете на кръвожадни палачи, предаде на огън и разушение Божия дом, който му беше поверен да го пази повече от зеницата си.

„Св.Неделя“ („Св.Крал“) в София след бомбения атентат на 16 април 1925г.

Възлюбени!
Няма по-гибелно нещо от междуособната война. И друг път в послания и устно сме изтъквали лошите сетнини от нея. И Словото Божие, и историята, и опитът, и разумът ни учат, че раздорите изтощават и разоряват народите, докарват им иноплеменен хомот. „Всяко царство – казва Христос – разделено против себе си, няма да устои” (Мат. 12:25). Ние българите много лесно забравяме тази истина и затова често ни сполетяват нещасти. Всички онези, които искат да хвърлят българския народ в гражданска война, или не разбират тази неоспорима истина, или не искат да разберат. В своето озлобление против българските власти те разслабват българската държава, която след войните и тъй е изтощена, разнебитват своя народ. Те искат на всяка цена да вземат държавната власт. И в своето остървение те се умопомрачават и не избират средства, превръщат се в палачи на своя народ, в предатели на своето отечество. Пътят на насилието е без друго път на разрушение, защото насилието неминуемо поражда насилие и така народът ще се терзае от братоубийствена война, докато съвсем грохне и стане вече неспособен за държавно и културно творчество. В ново време затова е установено конституционно управление, за да се избегнат тези неизбежни с революционните действия трусове за народите и за да се даде пълна възможност на всички народни слоеве да се развиват и да творят общонародна култура. Конституцията е мачтата, която пази държавата от крушение. Възстава ли някой против нея, той кърти основата на държавното равновесие, руши самата държава.

Освен това, горчиво се лъжат тези български синове, които мечтаят за цветуща съветска България. Една подобна промяна ще докара не подигането на България, а разпокъсването й от околните държави, които дебнат момент за българска плячка, и по никой начин не ще трае повече от 12 часа Старопланинско болшевишко царство. Този край ще дойде толкоз по-скоро, защото и самите съзаклятници се стремят да постигнат целите си с военна помощ от съседна държава.

Поставени от Бога на столичната архиерейска катедра, ние дълбоко скърбим, че неразумните български синове, които явно тласкат своя народ в пропаст, вместо да отрезвеят, още повече се умопомрачават. Съкрушителна скръб ни измъчва, че майка България, надарена с толкоз красоти и богатства, придобила свобода и независимост след вековни страдания и кървави борби с иноверци и иноплеменици, се гърчи в тежки болки, причинявани от злосторни деца. Еничарите едно време нанасяха на своята бащиния подобни тежки рани, за да я направят черна робиня на султана...

Покъртени от стона на родината, ужасени от новото тегло, което неотклонно носи разрушителната дейност на болшевизма, ние считаме за свой непременен дълг да бдим и пазим своето възлюбено паство от увлечение в такава противоотечествена дейност. Ние всемощно викаме: далеч от адските сили, които напъват да срутят българската държава; далеч от Каиновото сонмище, от събора на братоубийците и нечестивците! Далеч от тях, защото те са врагове на Бога и Неговата Църква! Те хулят Св. Дух и не признават Христа разпнатия за Син Божий и премъдрост Божия. Те са по-зли от самите бесове, понеже и бесовете „вярват и треперят” от Бога (Иак. 2:19), а те не вярват в Бога и не треперят от Него. Главната причина, поради която те са се предали на такава сатанинска дейност, е тяхното безбожие. Врагове на Бога и Неговия Син, те тъпчат всички Божии и човешки закони. За да натрапят своята воля, те не жалят хора, народи и страни. Те са готови да принесат в жертва всичко живо, що стои на пътя за пъклените им планове. Нов вид човешко жертвоприношение на Молоха, от което нещастана Русия ето вече осма година се раздира. Хуманността и моралът, както те говорят, са били глупости и дивотии.

Възлюбени мои духовни чеда!
Окриляни от вяра в Бога Промислителя, вие знаете страшните разрушения, които носи безверието, както за живота на личността, така и за живота на обществото. Безверието е безумие и затова носи разрушение; а вярата е премъдрост, както казва цар Соломон: „Начало на премъдростта е страхът Господен” (Прит. 9:10). Без мъдрост няма съзиждане, няма благоденствие: „печалбата й е по-добра от чисто злато, по скъпоценна от многоценни камъни” (Прит. 3:14-15); „дългота на дни е в нейната десница, а в лявата й – богатство и слава; нейните пътища са приятни и всичките й пътеки са мир; дърво на живота тя е за тези, които я държат” (Прит. 3:15-18). Това е така, защото мъдроста съгражда своя дом (Прит. 3:19) и „Бог с мъдрост основа Земята и с разум утвърди небесата” (Прит. 3:19). А премъдростта Божия е въплътена и свети в нашия Изкупител Господ Иисус Христос (1 Кор. 1:24 и 30).

Вярата в Господа нашего Иисуса Христа трябва да легне в основата на целия български живот. За нея трябва да ратуваме с всичкото си сърце и душа, като за най-възвишена ценност. Няма друго, по-целебно средство против покварата и човеконенавистничеството, което прониква особено в младото поколение; няма по-силно оръжие против демонските фаланги, които се опитват да хвърлят България в пропастта. Вярата е неразрушимият гръмоотвод против мълниите на болшевизма, защото само Господ е несъкрушима крепост и прибежище (Ам. 1:16; Пс. 37:39). Вярата в Бога е непрекъсващ извор на живот „Потърсете Господа – вика пророк Амос на израилтяните – и ще живеете” (Ам. 5:6), Потърсете Този, Който „обръща смъртна сънка в зора” (Ам. 5:8). „Израилю, вика пророк Осия, обърни се към Господа Бога: Асур няма да ни спаси” (Ос. 14:1,3).

Само Божият дух, открит най-пълно в Христа, може да победи духа на злобата (Еф. 6:7,8), който днес вилнее у нас. За Духа Христов трябва да се разтворят сърцата на всички български граждани, да се разкрият вратите на всяко българско семейство, на всяко българско училище, на всяко учреждение.

Няма друг път за спасение освен този, който води при Христа, защото Той е „пътят, истината и животът”. Ударите на синовете на ада трябва да ни стреснат и всеки да побърза да се възвърне към Христа и влезе в пълно единение с Неговата църква, в която Той вечно пребивава и я ръководи за спасението на човешкия род. Българската църква е несъкрушимият кораб, който много пъти е спасявал българския народ от бури и тревълнения. Тя е люлка на българската свобода и култура, твърдиня на българския дух и подбудителка към напредъка, светилник на истинско Богопознания и стълб на народното единство. По апостолско приемство, тя има Божествени спасителни средства, възродителна и осветителна сила. Който иска да даде духовен плод, да се прибере в нейната ограда и ще намери живителни сокове в Христа, Който е лозата на вечния живот, а ние сме нейните пръчки (Иоан 15:1-7). Живеейки в църквата Христова, проникнете се от духа на истината, който живее в нея (Иоан 16:12). Отдалечавайте се от хора, които, както казва апостол Павел, гледат да ви пленят „с философия и с празна измама” (Кол. 2, 8) или с празни думи. Ходете в Господа Иисуса Христа „вкоренени и назидани в Него” (Кол. 2:6).

Проникнете се от любовта Христова, която е „дълготърпелива, милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва на истината, всичко люби, всичко търпи, никога не отпада” (1 Кор. 13:4-8). Имайте помежду си братска любов (Рим. 12, 10) като чада на един и същ народ, като членове на една съща родна църква, като последователи на Ийсуса Христа, защото да се обичаме едни други, това е най-голямата заповед, която ни е дал Спасителят (Иоан 15:12). Три са основните християнски добродетели: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях – казва апостол Павел – е любовта (1 Кор. 13:13). Само чрез искренно братолюбие вие ще покажете, че живеете в Христа и Той във вас (1 Иоан. 3:23). „Всяко огорчение и ярост, и гняв, и вик за хула, да се вдигне от вас наедно с всяка злоба, а бъдете благи един към друг, милосърдни, прощавайте си един на друг, както ви е и Бог простил чрез Христа” (Еф. 4:3). Не вдигай ръка срещу брата си, защото ставаш съобщник на Каина, и гласът на братовата ти кръв ще вика от земята; ще бъдеш проклет от земята, която ще приеме кръвта на брат ти от твоята ръка; ще работиш земята и няма да ти дава плодове; ще бъдеш скиталец по земята и не ще можеш да се укриеш нигде от нелицеприятния Съдия (Бит. 4:15). Който ненавижда своя брат, той се е отрекъл от Христа и действа по внушението на дявола, който е искония враг на човешкия род. Затова никой човекоубиец няма да види вечен живот (1 Иоан. 3:15), а е осъден на генна огнена (Мат. 2:22). Не се оставяйте да ви побеждава злото, но побеждавайте злото чрез добро (Мат. 5:44; Рим 12:21; 1 Петр. 3:99). Бъдете готови да носите слабостите на немощния си ближен (Рим. 15:1).

Изпълнете се с дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази България от явна гибел, където я тласкат нейни безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви за независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседържителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че България е под Негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под куполите на „Св. Неделя” толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка препобеди, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това – свободата и независимостта на родината ни. Възнесете из дълбините на сърцето благодарствени химни на Бога Спаса нашего и молете се със съкрушено и смирено сърце, щото Той да не лишава от Своята велика милост нашия многострадален народ.

Изкоренявайте от своите сърца всяка горделива помисъл, понеже гордостта е извор на всеки грях и „мерзост е Господу всеки, който има горделиво сърце” (Прит. 16:5). Поради това и „Бог на гордите се противи, а на смирените дава благодат” (Иак. 4:6). Учете своите деца на смирение, незлобие, състрадание, човеколюбие, отечестволюбие, а най-вече на страх Господен, понеже както казва премъдрият Соломон, „със страх Господен става уклонение от злото” (Прит. 16:6).

Тежко е положението на нашата родина. Тежко е от гнета на победителите и от дълговете, тежко е от големите неизбежни държавни разходи и от скъпотията, но всички тези тежести биха се понесли по-леко и биха се намалили в скоро време, ако родоостъпни български синове не подклаждаха огъня на вътрешни раздори. Опрени на всемогъщата Божия десница, Която е запазила българския народ през вековете от много огнени пещи, събрани около престола на Н. В. Царя, скрепени с гореща вяра в Господа наш Иисуса Христа и с преданост към Неговата Свята Църква, всички български граждани, които милеят за своя род, трябва да се проникнат от съзнанието за бедствено положение на държавата и над всички свои интереси да поставят благото и спасението на отечеството.

Движени от своя върховен дълг, всички да се сплотим в една жива сила и да поведем решителна борба срещу демонските сили,  та в скоро време да настанат за нашата многострадална родина светли и радостни дни, да настъпи вече ера на спокойна работа в наука, изкуство, духовен живот, промишленост, ера на нов културен подем, за какъвто българският народ има богат запас от сили и дарби.

Нека всички застанем като будни стражи в защита на отечественото благо, напълно убедени, чр последното е крепост за благоденствието на всеки гражданин, съгласно думите на премъдрия Соломон: „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойте и върху него” (Прит. 12:27). Отечеството е почвата, на която може да разрастват нашите духовни сили. Да го пазим от тръни и бурени, от сътресения, борби и врагове!

Отечеството е наш общ роден дом, в който всеки ъгъл съхранява окрилящи духа, свещени спомени и завети, и чиито стени предпазват нашето национално битие от външни удари. Да го съхраним от вътршни разрушители и подпалвачи!
Пазете, мои възлюбени чеда, България, както зеницата на окото си!
Благодат да бъде на вас от Бога Отца и Господа Иисуса Христа.
Амин.
Софийски митрополит: Стефан

Сп. „Народен Страж”, орган на Софийска Митрополия, София, год. VII, 15 май 1925 г., кн. 6-7.