Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 24 ноември 2009 г.

„Нежният” ноември – Прага, 1989

Мирна демонстрация – бдение, 17 ноември 1989, Прага
Вацлав Хавел говори пред милионен митинг - 20 ноември 1989, Прага. След четири дни комунистите са принудени да предадат властта – „Нежната революция” в бивша Чехословакия побеждава.

Чехословакия иска Хавел за президент – 12 декември 1989.

 

ХАВЕЛ: ЛИЧНОСТ – ЕПОХА

Из посланията към Вацлав Хавел за 20-годишнината от „Нежната революция”, 
ноември 2009:
"Надявам се, че ще съумеете да запазите тази душевна дързост, която продължава да бъде от фундаментално значение за човечеството".
Тибетският духовен лидер Далай лама

"Вашият дух и Вашият кураж вдъхновиха света. Вие допринесохте за разпространението на свободата в цяла Европа".
Американският президент Барак Обама

"Бих искал мирът да продължава да тържествува в Европа и всичко на този континент да се развива по нежен път, като този отпреди 20 години, вместо по пътя на кръвопролитията".
Последният съветски лидер Михаил Горбачов


ВАЦЛАВ ХАВЕЛ: 
«Културният упадък ме ужасява повече от икономическия»

Не е вярно, че в политиката успяват само безчувствените циници, фукльовците, нахалниците и грубияните. Действително всички тях политиката ги привлича, но в крайна сметка тежест имат единствено почтеността и възпитанието.

Признавам, че културният упадък ме ужасява повече от икономическия. Той повече се вижда и по някакъв начин „физически” тормози човека. Много повече би ми пречило, ако, да речем, кръчмата, в която ходя, е оплюта и с мен се държат просташки, отколкото ако не мога да я посещавам всеки ден и да си поръчвам най-скъпите ястия.

Никой не може да ме убеди, че медицинската сестра ще започне да се отнася по-добре към пациента, едва когато е по-добре заплатена. Че единствено по-скъпото жилище може да бъде по-уютно. Че само богатият търговец може да бъде учтив, и че единствено преуспяващият фермер може да се отнася човешки към добитъка.

Хавел–пивовар, 1975

Светът никога няма да бъде рай, където всеки ще обича другия, всички ще са пожертвователни и добри, земята ще процъфтява, и всичко наоколо ще е красиво и хармонично – за голямо удовлетворение на Господ. Човечеството има най-лош опит именно с утопистите, които обещаваха подобни неща.

Злото ще съществува винаги, човешката мъка – също. Политическата арена постоянно ще привлича безотговорни авантюристи, честолюбиви люде и мошеници. Дори унищожаването на планетата няма да престане току-така. Нито аз, нито който и да било друг ще спечели тази война един път завинаги. Най-многото тук-там да бъде спечелена някоя отделна битка. Дори и това не е сигурно.

И все пак ми се струва, че има смисъл усилията ни да не спират. Тази война е водена столетия наред и да се надяваме, че ще продължи да се води още векове. Тя трябва да бъде водена заради принципа. Просто защото трябва, защото това е правилно. Или ако щете, защото Господ го желае. Това е вечна, никога несвършваща война.

Из „Летни размишления”, 1992
Снимки: htpp://www.old.radio.cz

вторник, 17 ноември 2009 г.

Светецът, застрелян в Софийския затвор, 1952

ЕВГЕНИ БОСИЛКОВ - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КАТОЛИЧЕСКИ СВЕТЕЦ, ЖЕРТВА НА КОМУНИЗМА

Винкенти Босилков е роден на 16 септември 1900 г. в село Белене. Формира се последователно в семинариите в село Ореш и в Русе. Продължава образованието си при отците пасионисти в Белгия и Холандия. Влиза в ордена и приема монашеското име Евгени. Завръща се в България през 1924 г. и е ръкоположен за свещеник. След това специализира в Папския източен институт в Рим.
През 1946 г. Светият Престол назначава отец Евгени за апостолически администратор на Никополската епархия. През 1947 г. папа Пий XII. назначава Евгени Босилков за епископ на Никополската епархия. Епископ Евгени Босилков е арестуван на 16 юли 1952 г., като е обвинен за участие в нелегална католическа организация и шпионаж.
Подложен на нечовешки мъчения. Присъдата е прочетена на 3 октомври: епископ Босилков е осъден на смърт и конфискация на имуществото му. Смъртната присъда е изпълнена на 11 ноември 1952 г.
На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел II. официално го провъзгласява за блажен в римската базилика "Свети Петър". Празникът на блажения Евгени Босилков е на 13 ноември.

Папа Йоан Павел II

ПАСТОР БОСИЛКОВ БИЛ УБИТ, ЗАЩОТО НЕ ИСКАЛ ДА ВЛЕЗЕ В ОФ
РУСЕ, 1998-02-06
Иво ЖЕЙНОВ


Първият български католически светец ще бъде русенският епископ Евгени Босилков. На 11 ноември 1952 г. той е застрелян в тила в подземията на софийския затвор. Заедно с него са умъртвени Камен Йончев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Телата са заровени в обща яма, която умишлено е заличена, за да не се знае къде е гробът им.
Евгени Босилков е убит, защото отказва да присъедини Католическата църква към Отечествения фронт. Висши служители от Дирекцията по вероизповеданията започват през 1952 активно да предлагат на Евгени Босилков да влезе в ОФ. По това време отговарящ за вероизповеданията в правителството е Карло Луканов, католик по майка. Епископ Босилков е канен на официални обеди в Дирекцията по вероизповеданията. Колегиално с него говорят владиците Филарет Ловчански и Йоан, преминали на страната на ДС, сочат документите в архива на МВР. Приятелски внушения за влизане в ОФ му прави и заместникът на Светия синод. От страна на Руската патриаршия в България пристига епископ Николай Крутицки, но въпреки всички увещания Евгени Босилков отказва Католическата църква да се влее в редиците на Отечествения фронт. На 5 юни 1952 епископ Евгени Босилков е поканен на последен обяд с Карло Луканов и Цола Драгойчева. На 16 юли той е арестуван. В следствените арести Босилков става свидетел на убийството на Фортунат Бакалски.
Методите на инквизициите в ДС са известни. Арестувани са повече от 100 души. Фабрикуват се доказателства и се стига до момента, в който майка свидетелства срещу сина си. Католическите свещеници и миряни са обвинени в шпионаж. Факт е, че те са поддържали неразрешени от правителството връзки с Ватикана. Като веществени доказателства за подривната дейност на католиците са показани радиостанции, карти на гранични селища и пътища, оръжие, и т. н. Процесът срещу католиците в България не е единствен. Такива съдебни фарсове се разиграват през същия период в Чехия, Унгария, Румъния и Албания. До 1975 епископ Босилков се води като безследно изчезнал. Едва през тази година българската държава съобщава на Ватикана, че католическият епископ е бил убит.

ЕПИСКОП ЕВГЕНИ БОСИЛКОВ ОПРАВДАН СЛЕД 47 ГОДИНИ
СОФИЯ, 1999-05-11
Вестник „Демокрация”


Върховният касационен съд отмени по реда на надзора смъртната присъда на епископ Евгени Босилков, издадена през 1952. В скалъпен процес преди 47 години монсеньор Босилков заедно с още четирима католически свещеници бе осъден на смърт с типично комунистическото обвинение, че бил агент на чуждо разузнаване. Присъдата бе атакувана с необяснимо дълго закъснение от бившия главен прокурор Иван Татарчев. Върховният съд посочва в решението, че присъдата на Евгени Босилков е не само необоснована, но е била издадена в нарушение и на процесуалния, и на материалния закон. Миналата година епископ Босилков бе обявен за блажен от Римо-католическата църква.

РЕЛИКВИ НА МОНСЕНЬОР ЕВГЕНИ БОСИЛКОВ ОБИКОЛИХА ЮЖНА АМЕРИКА
РУСЕ, ПЛОВДИВ, 2000-11-13


Реликвариум с част от кървавата риза на блажения монсеньор Евгени Босилков обиколи цяла Южна Америка. Континентът с най-много католици се поклони пред първия български католически светец.
На 18 ноември католическата църква и Конгрегацията на пасионистите ще честват в Белене, родното място на Евгени Босилков, 100-годишнината от неговото рождение.
Кървавата риза на епископ Босилков е пазена 35 години от неговата племенница сестра Габриеле. Заедно с други негови вещи тя я е получила от администрацията на Софийския затвор след изпълнението на смъртната му присъда. След падането на тоталитарния режим сестра Габриеле е предала ризата на Генералното настоятелство на пасионистите в Рим. Във Ватикана пасионистите имат хранилище, в което ревниво пазят своите материални тайни. Достъп до хранилището имат само малък кръг определени лица. Там се пази и кървавата риза на блажения Евгени Босилков – мъченик за вярата.

2005-2009, БОСИЛКОВ – СВЕТЕЦЪТ ОТ БЕЛЕНЕ, В РУБРИКАТА „ЛЮБОПИТНО” НА САЙТА НА ОБЩИНА БЕЛЕНЕ...

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Дмитрий Врубел и „Целувките в София”


Дмитрий Врубел реставрира прочутото си пано на Берлинската стена „Целувката между Брежнев и Хонекер”, 1990 – 2009 (На фланелката му пише „Врубел е глупак”)


Една от „Целувките в София”, сътворена от български художници преди 55 години и пипната от мен специално за руския колега, 1954 – 2009

Пред списание „Артхроника” Дмитрий Врубел разказва странната и изпълнена със случайности история на „Братската целувка” на Берлинската стена.
През есента на 1989-та негова позната му показала изрезка от сп. „Пари Матч” с фотография, на която „двама генерални секретари се целуваха”, с думите : ”Ето това ми нарисувай!”. Тогава Брежнев вече бил отречен, а главен герой бил Горбачов. Но Дмитрий Врубел все пак прерисувал старателно фотографията на милиметрова хартия. Рисунката обаче видял приятелят му Пригов и възторжено казал: „Представи си, Дима, как това ще стои на самата Берлинска стена!”. После пък се оказало, че приятелят му има приятел в Берлин – Ал.Бродовски, който се запалил от идеята да покаже работите на Врубел в Германия. Някой му казал, че в момента руското изкуство е на мода и той решил да вложи последните си пари в изложбата на Дмитрий. Но си поговорили и после забравили...
През есента на 1990 на екскурзия до Дрезден през Берлин Дмитрий се сетил за своя ценител тук и решил да звънне на Бродовски. Оказало се, че той живее на улица до самата стена, която вече цялата се изписва от художници...Врубел вече бил готов да застане с бои до стената, когато се оказало, че разрешение за такава работа може да даде само сенатът на Берлин.


„Господи! Помогни ми да оцелея сред тази смъртоносна любов!”

И неочаквано за самия него Сенатът дал разрешение... Дмитрий си признава, че в този момент страшно се изплашил. Никога преди това не бил работил на открити пространства, не бил рисувал с фасадни бои, а на всичко отгоре диво го дразнели кулите по стената, но които още стояли граничари...
С граничарите бързо намерил общ език и дори ходел при тях за вода. Работата му още не била завършена, но вече се виждало кой именно се целува. И движеннието в този участък започнало да се забавя, хората се спирали да гледат, а във вестник „Немски комунист” излязла статия, където за пръв път нарекли работата на Дмитрий Врубел „Братската целувка”.
Започнали да возят войници с камиони да погледат стенописа, а Мик Джагър дори поискал разрешение от Дима да се снима на фона на картината. След месец до това място се появила сергия, на която се продавали картички, фланелки и календари с паното на Врубел. Авторът си купил фланелка, а на мама и децата изпратил картички... И „само” след пет години разбрал как са го подхлъзнали: „Колко пари можех да изкарам от правата на тази картина!”...


Тържествата в Берлин започнаха през пролетта с ревю на модна колекция с мотиви от графити на Стената

Следващите 20 години от живота на Дмитрий Врубел са доста пъстри и готови за цял роман. От пълно отричане в родината до световна слава.
Някой друг път пак ще ви разкажа, а днес, защото е празникът 9 ноември - накратко:
Самостоятелни изложби Дмитрий Врубел е правил по цял свят – в галерии в Германия, Полша, САЩ, Великобритания. Негови творби се пазят в Берлинската национална галерия, в музеи и колекции на Варшава, Дюселдорф, Рим. Картината му „Пионер”( „Момче”) поставя абсолютен рекорд по скок на цена на аукциона „Сотби” – 16,5 пъти над обявената първоначална...
Но най-важното от последните 10 години е щастливият му брак с Виктория Тимофеева. Млада и красива колежка, тя му помага да се изправи на крака след тежки проблеми с алкохола, а днес му е и съавтор.
Дмитрий напоследък се изявява като публицист и блогър.
Това, което ще видите, е малка част от най-новите им творби, публикувани в „Бележник на художника” на адрес: http://artvrubel.livejournal.com/16327.html


„Господ винаги ме надиграва”


„ В последно време често мисля за това, че на моето погребение няма да дойде никой”



„Постоянно се чувствам някак си неловко”


„Когато ме питат: „Как върви?”, широко се усмихвам и отговарям: „Отлично!”


Дмитрий и Виктория

ПРАЗНИЧЕН АДРЕС ДО ДМИТРИЙ ВРУБЕЛ

Уважаеми Дима,
Днес – 9 ноември 2009 г., когато може би още си в Берлин на тържествата за 20-годишнината от падането на комунизма в Европа, ти изпращам постер с една от „другарските целувки” в София. Правени са от български скулптори през 1954 г. – 25 години преди фотографията от „Пари Матч”, 36 години преди знаменитата ти „Целувка” на Берлинската стена и вече 55 години красят столицата със странното си „мъжко” сияние.
Ако проявиш интерес и ги нарисуваш (втората е с отправка на същия блог вдясно), ще покажеш, че България не по волята си е била комунистически сателит.
Сега пъхам писмото в човката на пощенския гълъб, закачвам му сърчице на крачето и пускам птицата в жицата на интернет

С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ДЪЛЪГ ЖИВОТ И ТВОРЧЕСКИ УСПЕХИ!

Георги-Момчил ПОПОВ,
София, 9 ноември 2009 г.

Източници:
http://www.artchronika.ru/item.asp?id=30
http://www.ogoniok.com/archive/2000/4672/45-46-49/
http://www.snob.ru/chronicle/entry/3946

понеделник, 2 ноември 2009 г.

„Дишай, човече” или Така започна в България ,1987


Рових, ама малко, но ще ги намеря и покажа – двата броя на списание „Турист”, заради които Държавна сигурност закри през 1988-ма изданието. Посветени на геноцида с хлор в Русе, с фотогалерия, именувана „Дишай, човече”. Тъй като съм пряк свидетел на тези събития, искам да кажа на организаторите на изложбата в Русе, че беше точно така. И второ: че ако е имало дисидентско движение в България в края на 80-те, това са точно случките от Обществения комитет за екологична защита на Русе, които преминаха и в София.
И така: не 10 ноември 1989 г., когато от Москва катурнаха Т. Живков, а “демонстрацията на майките с количките” в Русе
постави началото на края на комунизма в България.

ЗЛОВЕЩО ТЪРЖЕСТВО С ПРИПАДАЩИ ОТ ХЛОР ДЕЦА
Автор : Общество.нет
29 September 2009

Изложба, посветена на русенските екопротести в периода 1987 – 1991-а година, бе открита на 28 септември в залата на център „Европа Директно” - Русе. Организаторите са избрали символично именно тази дата, тъй като преди 22 години на този ден е проведен първият екопротест в крайдунавския град.

Както е известно, Европейският съюз отбелязва 20 години от падането на Берлинската стена и началото на промените в Източна Европа. Във всички държави се подготвят различни събития за отбелязване на годишнината, при това не само от новите страни – членки на ЕС, а и от старите демокрации. Русенската реплика е изложбата подготвена от „Европа директно”. Според екипа на центъра тези събития са малко познати в страната, а голяма част от поколението на 90-те изобщо не знаят за този проблем.

„Без да имаме претенции да сме изчерпателни, сме събрали архивни материали и статии от тогавашната преса, които дават различни гледни точки на русенския проблем. В 10 табла сме разказали за онова време. Опитахме да покажем някои ключови моменти от живота с хлора в Русе. По-скоро показваме, припомняме и се надяваме да провокираме дискусия за паметта, промяната и начина, по който живеем”, казаха още организаторите.
Историята припомня, че на 28 септември 1987 година в 14 часа в центъра на Русе, най-големият български крайдунавски град, се е състоял първият открит протест срещу тоталитарната власт.
През 1978 г. ръководителите на двете братски комунистически държави България и Румъния, Тодор Живков и Николае Чаушеску, подписват спогодба за “сътрудничество в строителството на голям химически комбинат и за коопериране в неговото производство”. В Русе е построен Комбинат за тежко машиностроене, а в Гюргево - Завод за хлор и хлорни продукти и резервоари за хлор, реализиращ мегаломанската идея на Елена Чаушеску да създаде покрай Дунава “долината на голямата химия”. Заводът за хлор влиза в пълна експлоатация през 1984 г. Съоръженията и технологията за производство са съветски, а 80% от продукцията се изнася за СССР. Цялата инсталация е в много лошо състояние, експлоатирана 10 – 12 пъти над възможния капацитет.


Румънският комбинат отравя въздуха с хлор, хлороводород, тетрахлорметин, епихлорхидрин и редица други компоненти. Най-опасно е през пролетта и есента, когато падат мъгли - получава се химична реакция с водата и над града се спускат вече не газообразни, а течни киселини. Хлорът е жълто-зелен газ с остра задушлива миризма, силно отровен и вдишването му в по-големи количества предизвиква възпаление на дихателните пътища и накрая смърт. През Първата световна война хлорът е използван като бойна отрова, с която са поразени около 15 хил. души.
Първите обгазявания над Русе са регистрирани още през август – септември 1981 г. През следващите години ситуацията в цифри накратко е следната: 1982 г. – 26 големи хлорни отравяния на въздуха, които надхвърлят 3 пъти пределно допустимата концентрация (ПДК); 1983 г. – 33 с 5 пъти над ПДК; 1984 г. – 56 с 9,2 пъти над ПДК; 1985 г. – 50 с 6 пъти над ПДК; 1986 г. – 63 с 6,24 пъти ПДК. Най-голям брой обгазявания са регистрирани през 1987 – 128 с 8,5 пъти над ПДК. По данни на Министерството на здравеопазването в дните с обгазяване броят на лицата потърсили медицинска помощ е два пъти по-голям от дните, в които концентрациите на хлора и минералните киселини са в рамките на пределно-допустимите концентрации. По това време около 20 000 граждани напускат града.
Тази утежняваща се екологична обстановка силно тревожи русенци, предмет е на постоянни обсъждания проявявани чрез единични и масови недоволства. Комунистическото правителство е наложило категорична забрана на медиите да публикуват информация за хлорните обгазявания, обстоятелство, което създава у местните жители чувство на обреченост и отчаяние. Кореспондентите на БТА, националното радио и централния печат редовно изпращат в дописките си конкретни данни на обгазяванията, добросъвестно събират сведения за замърсеността на въздуха и съобщават за протестите на русенци. Но в името на румъно-българската дружба темата остава „табу”.


Инициатори и организатори на първите в социалистическа България граждански протести са шест жени, специалисти по изграждане и поддържане на зелената система на Русе: Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова. През последните две години на шестгодишен геноцид на Русе, те обмислят възможности проблемът да бъде огласен. Така постепенно се сформира неформална група на роднински, приятелски и професионален принцип, от хора свързани на основата на взаимно доверие, симпатия и допадане по характер, начин на мислене и сходна ценностна система. Постепенно се сформира ядро от служители в Паркстрой, Драгажен флот, Изчислителния център, Проектанска организация и Машпроект, наречени по-късно от Гриша Филипов, народен представител от Русе, “лентяите на града”.
Поводът да се подаде сигнал за демонстрация е провеждането на традиционния тогава ритуал по приемане на 10-годишните ученици в пионерската организация. На 23 септември 1987 г. на площада са строени стотици ученици, над града се стеле хлорна мъгла, медицински екипи оказват първа помощ на припадащи деца, но никой не смее да отмени зловещото тържество.
Напрежението в града ескалира. На 28 септември 1987 г. озеленителките от “Паркстрой” организират първия открит протест срещу комунистическия режим. Два месеца по-късно следва втора демонстрация. На 9 декември 1987 г. русенските творци откриват изложба - участват 41 творби – графика, живопис, рисунки и скулптура на 13 млади художници, посетена от хиляди граждани. И на 10 февруари 1988 г. се състои най-масовият протест - “демонстрацията на майките с количките”. Екип на киностуция “Екран” заснема уникални кадри от демонстрациите и създава документалния филм “Дишай”. Създава се Движение за самозащита на Русе. Това е първото опозиционно екологично движение в България и отправя открит граждански протест, който набира скорост. В него се включва и интелигенцията на града в лицето на художниците. Протестът на русенци се превърна в обществено значим факт, в пример на смелост и гражданска позиция, на инакомислене – изразено в действията им чрез организиране на демонстрациите. Тъкмо тези протести стават катализатора, те са повода, съществуващите вече в столицата групи да се обединят, да се активират, да придобият смелост и да пристъпят към създаването на дисиденска организация.
На 8 март 1988 г. в София е учреден Обществен комитет за екологична защита на Русе. В Дома на киното в столицата се събират учени, писатели, художници, журналисти, общественици и гледат потресаващите кадри на документалния филма “Дишай”. Следва светкавична реакция на комунистическия режим – филмът е забранен, участниците в събранието са разпитвани и поставени под оперативен контрол от Държавна сигурност, а Софийският съд отказва да регистрира Комитета. Гражданското съзряване на българското общество е реакцията на българската интелигенция, която демонстрира вече способността си да подкрепи протеста на русенци, видя опита им и две години по-късно стана водач и организатор на политическите промени в страната. Отприщената в Русе енергия на тлеелото недоволство доведе до граждански натиск към комунистическо-партийните структури, ускори процеса на демократизация и радикална промяна на механизма на политическата власт в България и от 10 ноември 1989 г. 45-годишното управление на Българската комунистическа партия е история, припомниха още организаторите.
Изложбата ще остане в Русе две седмици, след което ще отпътува за Амстердам.

Източник: Общество.нет
Фотографии:
http://popovart-sofia.eu/fotogalerii.html