Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Дмитрий Врубел и „Целувките в София”


Дмитрий Врубел реставрира прочутото си пано на Берлинската стена „Целувката между Брежнев и Хонекер”, 1990 – 2009 (На фланелката му пише „Врубел е глупак”)


Една от „Целувките в София”, сътворена от български художници преди 55 години и пипната от мен специално за руския колега, 1954 – 2009

Пред списание „Артхроника” Дмитрий Врубел разказва странната и изпълнена със случайности история на „Братската целувка” на Берлинската стена.
През есента на 1989-та негова позната му показала изрезка от сп. „Пари Матч” с фотография, на която „двама генерални секретари се целуваха”, с думите : ”Ето това ми нарисувай!”. Тогава Брежнев вече бил отречен, а главен герой бил Горбачов. Но Дмитрий Врубел все пак прерисувал старателно фотографията на милиметрова хартия. Рисунката обаче видял приятелят му Пригов и възторжено казал: „Представи си, Дима, как това ще стои на самата Берлинска стена!”. После пък се оказало, че приятелят му има приятел в Берлин – Ал.Бродовски, който се запалил от идеята да покаже работите на Врубел в Германия. Някой му казал, че в момента руското изкуство е на мода и той решил да вложи последните си пари в изложбата на Дмитрий. Но си поговорили и после забравили...
През есента на 1990 на екскурзия до Дрезден през Берлин Дмитрий се сетил за своя ценител тук и решил да звънне на Бродовски. Оказало се, че той живее на улица до самата стена, която вече цялата се изписва от художници...Врубел вече бил готов да застане с бои до стената, когато се оказало, че разрешение за такава работа може да даде само сенатът на Берлин.


„Господи! Помогни ми да оцелея сред тази смъртоносна любов!”

И неочаквано за самия него Сенатът дал разрешение... Дмитрий си признава, че в този момент страшно се изплашил. Никога преди това не бил работил на открити пространства, не бил рисувал с фасадни бои, а на всичко отгоре диво го дразнели кулите по стената, но които още стояли граничари...
С граничарите бързо намерил общ език и дори ходел при тях за вода. Работата му още не била завършена, но вече се виждало кой именно се целува. И движеннието в този участък започнало да се забавя, хората се спирали да гледат, а във вестник „Немски комунист” излязла статия, където за пръв път нарекли работата на Дмитрий Врубел „Братската целувка”.
Започнали да возят войници с камиони да погледат стенописа, а Мик Джагър дори поискал разрешение от Дима да се снима на фона на картината. След месец до това място се появила сергия, на която се продавали картички, фланелки и календари с паното на Врубел. Авторът си купил фланелка, а на мама и децата изпратил картички... И „само” след пет години разбрал как са го подхлъзнали: „Колко пари можех да изкарам от правата на тази картина!”...


Тържествата в Берлин започнаха през пролетта с ревю на модна колекция с мотиви от графити на Стената

Следващите 20 години от живота на Дмитрий Врубел са доста пъстри и готови за цял роман. От пълно отричане в родината до световна слава.
Някой друг път пак ще ви разкажа, а днес, защото е празникът 9 ноември - накратко:
Самостоятелни изложби Дмитрий Врубел е правил по цял свят – в галерии в Германия, Полша, САЩ, Великобритания. Негови творби се пазят в Берлинската национална галерия, в музеи и колекции на Варшава, Дюселдорф, Рим. Картината му „Пионер”( „Момче”) поставя абсолютен рекорд по скок на цена на аукциона „Сотби” – 16,5 пъти над обявената първоначална...
Но най-важното от последните 10 години е щастливият му брак с Виктория Тимофеева. Млада и красива колежка, тя му помага да се изправи на крака след тежки проблеми с алкохола, а днес му е и съавтор.
Дмитрий напоследък се изявява като публицист и блогър.
Това, което ще видите, е малка част от най-новите им творби, публикувани в „Бележник на художника” на адрес: http://artvrubel.livejournal.com/16327.html


„Господ винаги ме надиграва”


„ В последно време често мисля за това, че на моето погребение няма да дойде никой”



„Постоянно се чувствам някак си неловко”


„Когато ме питат: „Как върви?”, широко се усмихвам и отговарям: „Отлично!”


Дмитрий и Виктория

ПРАЗНИЧЕН АДРЕС ДО ДМИТРИЙ ВРУБЕЛ

Уважаеми Дима,
Днес – 9 ноември 2009 г., когато може би още си в Берлин на тържествата за 20-годишнината от падането на комунизма в Европа, ти изпращам постер с една от „другарските целувки” в София. Правени са от български скулптори през 1954 г. – 25 години преди фотографията от „Пари Матч”, 36 години преди знаменитата ти „Целувка” на Берлинската стена и вече 55 години красят столицата със странното си „мъжко” сияние.
Ако проявиш интерес и ги нарисуваш (втората е с отправка на същия блог вдясно), ще покажеш, че България не по волята си е била комунистически сателит.
Сега пъхам писмото в човката на пощенския гълъб, закачвам му сърчице на крачето и пускам птицата в жицата на интернет

С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ДЪЛЪГ ЖИВОТ И ТВОРЧЕСКИ УСПЕХИ!

Георги-Момчил ПОПОВ,
София, 9 ноември 2009 г.

Източници:
http://www.artchronika.ru/item.asp?id=30
http://www.ogoniok.com/archive/2000/4672/45-46-49/
http://www.snob.ru/chronicle/entry/3946

Няма коментари:

Публикуване на коментар